Учени откриха в Гренландия нeпозната популация от бели мечки
Бързото размразяване на арктическия морски лед съставлява сериозна опасност за оцеляването на белите мечки, които го употребяват като платформа за лов на тюлени. Учени обаче са разкрили нова популация от уязвимия тип в югоизточната част на Гренландия, която употребява частите лед, които се откъсват от сладководните ледници в района, съобщи Франс прес.
Откриването на популацията, разказано в обява в влиятелното сп. " Сайънс ", усилва опцията най-малко някои представители на типа да оцелеят през този век, като се знае, че арктическият морски лед се чака да изчезне изцяло през лятото.
Според Кристин Лайдре от Вашингтонския университет и Гренландския институт за естествени запаси един от огромните въпроси е къде ще могат да се задържат белите мечки. " Мисля, че новата популация може да ни даде някои отговори ", споделя изследователката.
Лайдре и сътрудниците ѝ в началото прекарват две години в изявленията с ловци от народа на инуитите. Впоследствие - в интервала сред 2015 и 2021 година, учените стартират работа на терен, в район, който не е задоволително добре изследван заради непредсказуемото си време, изобилните снеговалежи и планините.
Всяка година откривателите прекарват там по един месец напролет, настанявайки се допустимо най-близо до местообитанието на белите мечки. Смята се, че новата популация наброява няколкостотин индивида. Мечките са били снабдени с устройства за сателитно следене. Учените са събрали ДНК проби посредством хващане на някои от тях или посредством потребление на стрелички за взимане на биопсия.
" Става въпрос за най-изолираната генетично популация от бели мечки на планетата ", споделя Бет Шапиро, съавтор на проучването и генетик от Калифорнийския университет в Санта Крус. " Знаем, че тази популация е живяла изолирано от другите бели мечки най-малко няколкостотин години ", добавя тя.
За разлика от братовчедите си, тези животни по-скоро са домошари и не се отдалечават доста, с цел да ловуват. Изолацията им се дължи на географското състояние на дома им: комплициран пейзаж от фиорди в южния завършек на Гренландия, надалеч под Северния полярен кръг, без място, където да отидат. На запад се издигат внушителни планини, а на изток - бързото течение на водите на Датския пролив.
Когато се окажат понесени от това течение, мечките скачат от леда и се връщат назад към своите фиорди, изяснява Кристин Лайдре. Според откривателите някои животни е трябвало да изминат повече от 150 километра, с цел да се върнат вкъщи.
Докато морският лед обезпечава платформа за лов за множеството от почти 26 000 бели мечки в Арктика, " братовчедите " им в югоизточната част на Гренландия имат достъп до него единствено през четири месеца - от февруари до края на май.
През останалите осем месеца белите мечки разчитат на части сладководен лед, които се откъсват от ледниците и се озовават непосредствено в морето.
Много следва да бъде проучено при белите мечки в тази част на Гренландия. Измерванията демонстрират, че възрастните женски са по-дребни и наподобява имат по-малко дребни. Поради неналичието на дълготрайни данни обаче е мъчно да се вършат изводи.
Кристин Лайдре предизвестява да не се разпореждат прекомерни очаквания на актуалното изследване. Белите мечки - емблематични животни сами по себе си, само че и скъп запас за хората в района, няма да бъдат избавени, в случай че не се подхващат незабавни дейности за битка с климатичните промени.
Популацията в Гренландия обаче може да има по-големи шансове за оцеляване спрямо останалите. В други гренландски райони също има ледници, които приключват непосредствено в морето. В бъдеще те могат да се трансфорат в дребни климатични убежища, добавя Българска телеграфна агенция.
Откриването на популацията, разказано в обява в влиятелното сп. " Сайънс ", усилва опцията най-малко някои представители на типа да оцелеят през този век, като се знае, че арктическият морски лед се чака да изчезне изцяло през лятото.
Според Кристин Лайдре от Вашингтонския университет и Гренландския институт за естествени запаси един от огромните въпроси е къде ще могат да се задържат белите мечки. " Мисля, че новата популация може да ни даде някои отговори ", споделя изследователката.
Лайдре и сътрудниците ѝ в началото прекарват две години в изявленията с ловци от народа на инуитите. Впоследствие - в интервала сред 2015 и 2021 година, учените стартират работа на терен, в район, който не е задоволително добре изследван заради непредсказуемото си време, изобилните снеговалежи и планините.
Всяка година откривателите прекарват там по един месец напролет, настанявайки се допустимо най-близо до местообитанието на белите мечки. Смята се, че новата популация наброява няколкостотин индивида. Мечките са били снабдени с устройства за сателитно следене. Учените са събрали ДНК проби посредством хващане на някои от тях или посредством потребление на стрелички за взимане на биопсия.
" Става въпрос за най-изолираната генетично популация от бели мечки на планетата ", споделя Бет Шапиро, съавтор на проучването и генетик от Калифорнийския университет в Санта Крус. " Знаем, че тази популация е живяла изолирано от другите бели мечки най-малко няколкостотин години ", добавя тя.
За разлика от братовчедите си, тези животни по-скоро са домошари и не се отдалечават доста, с цел да ловуват. Изолацията им се дължи на географското състояние на дома им: комплициран пейзаж от фиорди в южния завършек на Гренландия, надалеч под Северния полярен кръг, без място, където да отидат. На запад се издигат внушителни планини, а на изток - бързото течение на водите на Датския пролив.
Когато се окажат понесени от това течение, мечките скачат от леда и се връщат назад към своите фиорди, изяснява Кристин Лайдре. Според откривателите някои животни е трябвало да изминат повече от 150 километра, с цел да се върнат вкъщи.
Докато морският лед обезпечава платформа за лов за множеството от почти 26 000 бели мечки в Арктика, " братовчедите " им в югоизточната част на Гренландия имат достъп до него единствено през четири месеца - от февруари до края на май.
През останалите осем месеца белите мечки разчитат на части сладководен лед, които се откъсват от ледниците и се озовават непосредствено в морето.
Много следва да бъде проучено при белите мечки в тази част на Гренландия. Измерванията демонстрират, че възрастните женски са по-дребни и наподобява имат по-малко дребни. Поради неналичието на дълготрайни данни обаче е мъчно да се вършат изводи.
Кристин Лайдре предизвестява да не се разпореждат прекомерни очаквания на актуалното изследване. Белите мечки - емблематични животни сами по себе си, само че и скъп запас за хората в района, няма да бъдат избавени, в случай че не се подхващат незабавни дейности за битка с климатичните промени.
Популацията в Гренландия обаче може да има по-големи шансове за оцеляване спрямо останалите. В други гренландски райони също има ледници, които приключват непосредствено в морето. В бъдеще те могат да се трансфорат в дребни климатични убежища, добавя Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ