Рекордно къса дистанция или най-оспорваният балотаж, който София е виждала
Бърз обзор обратно в годините на локален избор, най-малко до такава степен, докъдето разрешава архивът на ЦИК, демонстрира, че за пръв път през 2023 двамата мераклии да седнат в кабинета на " Московска " 33 се състезаваха на фотофиниш.
Разликата сред спечелилия и победения беше рекордно оскъдна - единствено 4786 гласа или 1,31%.
Такава къса отдалеченост не е имало до момента на локален избор в София. До този миг най-близките резултати на кандидат-кметове и надлежно, най-оспорваната борба за кметското място, се състоя през 2019 година Тогава Йорданка Фандъкова завоюва четвъртия си мандат с 49,98% против Мая Манолова, която получи 45,13%. Разликата сред двете беше 4,85% и това се трансформира в връх до момента на кметски избор в София. Днес разликата сред първия и втория е под % и половина.
Още по-назад в годините - през 2015 година, Фандъкова бе определена с 60,17% пред Вили Лилков, претендент на тогавашната десница, останал с близо 200 хиляди гласа след нея, и към 9%. Тя получи 238 500 гласа, а той - 38 113 бюлетини.
При обзор на резултатите от кметските борби проличава, че до 2019 непроменяемо разликата сред спечелилия и изгубилия е била над 20-30 % или две към едно. Така е в дуела Фандъкова-Кадиев през 2011 година - тя взема 53,31%, а някогашният социалист - 22,27 на 100. Две към едно са и победните разлики на Бойко Борисов, когато завоюва своите мандати през 2005 - на частичния кметски избор и по-късно - през 2007 година
2019 е преломна и в друго отношение - до тогава столицата избира кмет всекидневно от първия тур. През 2023 година се съблюдава новата наклонност, наложена преди четири години, а точно - столицата да избира своя кмет малко по-трудно и на балотаж. Това е право съразмерно на намаляването на броя претенденти в борбата въобще и на спада на изборната интензивност.
И в случай че в проценти разликите сред получените гласове на победения и спечелилия са дребни, съпоставени с тези през последните двайсетина година, то в числово изражение напълно не е по този начин.
През 2003 година Стефан Софиянски печели кметството в столицата с 246 161 гласа, а съперникът му Стоян Александров, претендент на левицата, получава към 34 000 по-малко. Общо са дали своят вот 451 322 гласоподаватели.
Тоест, преди 20 години кметът на столицата е бил определен с 85 371 повече гласоподаватели, по отношение на участвалите на вота в този момент - гласувалите в неделя са били 365 951. Преди 20 години изборната интензивност е била 42,54% и опцията " не поддържам никого " липсваше. На последния кметски избор в София изборната интензивност закова на 34,64%. Спад с към 8%, само че не чак толкоз фрапантен, нито пък рекорден.
Рекорда по отвод на гласоподавателя да се разноски до урните го държи частичният кметски избор през 2009 година, когато Йорданка Фандъкова пое столицата, откакто Борисов влезе в Народното събрание и оттова, в националната политика. Тогава изборната интензивност беше извънредно ниска - 23,17% на втория тур, а до урните отидоха 257 367 гласоподаватели.
Пак доста ниска изборна интензивност е регистрирана на кметския избор през 2005 година, още веднъж непълен, откакто Стефан Софиянски реши да стане народен представител. Тогава Борисов завоюва при интензивност от 30,41% с към 70 на 100 от гласовете.
Така че очевидно и обобщенията с днешна дата какъв брой е паднала изборната интензивност не са напълно правилни по отношение на данните във времето обратно. Анализът би трябвало да се прави и оттатък клишето за разочарованите от партиите хора и отчаянието им, че нямат избор. Очевидно, когато избор има и претендентите интригуват, се получава съревнование, въпреки и с една невисока интензивност, а когато борбата е предрешена от безспорната преднина на единия претендент, интензивността пада.
Друг е въпросът по какъв начин това визира представителността. Например, през 2003 година починалият Стоян Александров, претендент на Българска социалистическа партия, губи от Стефан Софиянски, само че е получил повече и от днешния победител, и от изгубилия - над 200 хиляди гласа. Тогава Софиянски е определен с 246 161 гласа. През 2007 година Бойко Борисов е определен с 203 364 гласа, а преди този момент, през 2005 година - с 223 577 гласа.
Фандъкова през 2011 става кмет с 247 140 гласа, а през 2015 за нея гласоподават 238 500 души. През 2019 и тя, и съперничката й Мая Манолова надвишават резултата на днешните участници в борбата за София.
Фандъкова получава 209 542 гласа, а Мая Манолова изгуби със 189 176 гласа - даже победеният на вота получи 15 хиляди гласа повече от спечелилия Терзиев и с близо 19 хиляди гласа над резултата на Григорова.
Тогава обаче са дали своят вот 426 158 гласоподаватели, а през днешния ден - 365 951 души. И от всички гласуващи двамата претенденти за кметове са взели малко над 16% от всички гласоподаватели, което няма по какъв начин да не тревожи при разсъждения за легитимността на властта.
В същото време се откроява ясната наклонност през последните години класическата десница в разнообразни обединения и трансформации да подвига растежа си с днешна дата в безспорен брой гласове в дуелите с ГЕРБ и в този момент с Българска социалистическа партия. Скокът на гласовете е няколко пъти. През 2015 Вили Лилков получава едвам 38 113 гласа против претендента на ГЕРБ в лицето на Йорданка Фандъкова, а преди този момент през 2007 година Мартин Заимов е взел 67 602 гласа против получените от Бойко Борисов 203 364 гласа. През 2019 претендентът на обединяването сред " Да, България ", ДСБ и Зелено придвижване Борислав Игнатов взема гласове от същия порядък и даже отпада от балотажа - той получи 54 330 гласа.
Докато на предходните няколко локални избори гласовете са петцифрено число, в този момент към този момент имаме шестцифрено - през 2023 същото демократично обединяване, само че към този момент в съюз със " Спаси София ", подвига резултата до 175 044 гласа за Васил Терзиев и това му е задоволително, с цел да вземе кметското място. Това прави растеж със 120 714 гласа по отношение на вота отпреди четири години.
Сега местата с ГЕРБ са разменени и техният претендент изпадна от балотажа, а този на левицата е надхвърлил достиженията през годините, само че не може да надвиши тавана от над двеста хиляди гласа, доближат на Стоян Александров преди 20 година
Ако числата нещо ни приказват, то изводът от този софийски избор е, че в действителност слуховете за безпределно падналата изборна интензивност са много пресилени. Формациите, които се дефинират като десни, се редуват на кормилото на София, а и най-близкото посегателство на левицата към кметския стол постоянно остава на един мирис разстояние. Историческият фотофиниш демонстрира още ясно разделяне на гласоподавателите в столицата на два тима. От работата на новия кмет пък зависи дали ще се постарае да заличи границите или пък ще ги затвърди.
Разликата сред спечелилия и победения беше рекордно оскъдна - единствено 4786 гласа или 1,31%.
Такава къса отдалеченост не е имало до момента на локален избор в София. До този миг най-близките резултати на кандидат-кметове и надлежно, най-оспорваната борба за кметското място, се състоя през 2019 година Тогава Йорданка Фандъкова завоюва четвъртия си мандат с 49,98% против Мая Манолова, която получи 45,13%. Разликата сред двете беше 4,85% и това се трансформира в връх до момента на кметски избор в София. Днес разликата сред първия и втория е под % и половина.
Още по-назад в годините - през 2015 година, Фандъкова бе определена с 60,17% пред Вили Лилков, претендент на тогавашната десница, останал с близо 200 хиляди гласа след нея, и към 9%. Тя получи 238 500 гласа, а той - 38 113 бюлетини.
При обзор на резултатите от кметските борби проличава, че до 2019 непроменяемо разликата сред спечелилия и изгубилия е била над 20-30 % или две към едно. Така е в дуела Фандъкова-Кадиев през 2011 година - тя взема 53,31%, а някогашният социалист - 22,27 на 100. Две към едно са и победните разлики на Бойко Борисов, когато завоюва своите мандати през 2005 - на частичния кметски избор и по-късно - през 2007 година
2019 е преломна и в друго отношение - до тогава столицата избира кмет всекидневно от първия тур. През 2023 година се съблюдава новата наклонност, наложена преди четири години, а точно - столицата да избира своя кмет малко по-трудно и на балотаж. Това е право съразмерно на намаляването на броя претенденти в борбата въобще и на спада на изборната интензивност.
И в случай че в проценти разликите сред получените гласове на победения и спечелилия са дребни, съпоставени с тези през последните двайсетина година, то в числово изражение напълно не е по този начин.
През 2003 година Стефан Софиянски печели кметството в столицата с 246 161 гласа, а съперникът му Стоян Александров, претендент на левицата, получава към 34 000 по-малко. Общо са дали своят вот 451 322 гласоподаватели.
Тоест, преди 20 години кметът на столицата е бил определен с 85 371 повече гласоподаватели, по отношение на участвалите на вота в този момент - гласувалите в неделя са били 365 951. Преди 20 години изборната интензивност е била 42,54% и опцията " не поддържам никого " липсваше. На последния кметски избор в София изборната интензивност закова на 34,64%. Спад с към 8%, само че не чак толкоз фрапантен, нито пък рекорден.
Рекорда по отвод на гласоподавателя да се разноски до урните го държи частичният кметски избор през 2009 година, когато Йорданка Фандъкова пое столицата, откакто Борисов влезе в Народното събрание и оттова, в националната политика. Тогава изборната интензивност беше извънредно ниска - 23,17% на втория тур, а до урните отидоха 257 367 гласоподаватели.
Пак доста ниска изборна интензивност е регистрирана на кметския избор през 2005 година, още веднъж непълен, откакто Стефан Софиянски реши да стане народен представител. Тогава Борисов завоюва при интензивност от 30,41% с към 70 на 100 от гласовете.
Така че очевидно и обобщенията с днешна дата какъв брой е паднала изборната интензивност не са напълно правилни по отношение на данните във времето обратно. Анализът би трябвало да се прави и оттатък клишето за разочарованите от партиите хора и отчаянието им, че нямат избор. Очевидно, когато избор има и претендентите интригуват, се получава съревнование, въпреки и с една невисока интензивност, а когато борбата е предрешена от безспорната преднина на единия претендент, интензивността пада.
Друг е въпросът по какъв начин това визира представителността. Например, през 2003 година починалият Стоян Александров, претендент на Българска социалистическа партия, губи от Стефан Софиянски, само че е получил повече и от днешния победител, и от изгубилия - над 200 хиляди гласа. Тогава Софиянски е определен с 246 161 гласа. През 2007 година Бойко Борисов е определен с 203 364 гласа, а преди този момент, през 2005 година - с 223 577 гласа.
Фандъкова през 2011 става кмет с 247 140 гласа, а през 2015 за нея гласоподават 238 500 души. През 2019 и тя, и съперничката й Мая Манолова надвишават резултата на днешните участници в борбата за София.
Фандъкова получава 209 542 гласа, а Мая Манолова изгуби със 189 176 гласа - даже победеният на вота получи 15 хиляди гласа повече от спечелилия Терзиев и с близо 19 хиляди гласа над резултата на Григорова.
Тогава обаче са дали своят вот 426 158 гласоподаватели, а през днешния ден - 365 951 души. И от всички гласуващи двамата претенденти за кметове са взели малко над 16% от всички гласоподаватели, което няма по какъв начин да не тревожи при разсъждения за легитимността на властта.
В същото време се откроява ясната наклонност през последните години класическата десница в разнообразни обединения и трансформации да подвига растежа си с днешна дата в безспорен брой гласове в дуелите с ГЕРБ и в този момент с Българска социалистическа партия. Скокът на гласовете е няколко пъти. През 2015 Вили Лилков получава едвам 38 113 гласа против претендента на ГЕРБ в лицето на Йорданка Фандъкова, а преди този момент през 2007 година Мартин Заимов е взел 67 602 гласа против получените от Бойко Борисов 203 364 гласа. През 2019 претендентът на обединяването сред " Да, България ", ДСБ и Зелено придвижване Борислав Игнатов взема гласове от същия порядък и даже отпада от балотажа - той получи 54 330 гласа.
Докато на предходните няколко локални избори гласовете са петцифрено число, в този момент към този момент имаме шестцифрено - през 2023 същото демократично обединяване, само че към този момент в съюз със " Спаси София ", подвига резултата до 175 044 гласа за Васил Терзиев и това му е задоволително, с цел да вземе кметското място. Това прави растеж със 120 714 гласа по отношение на вота отпреди четири години.
Сега местата с ГЕРБ са разменени и техният претендент изпадна от балотажа, а този на левицата е надхвърлил достиженията през годините, само че не може да надвиши тавана от над двеста хиляди гласа, доближат на Стоян Александров преди 20 година
Ако числата нещо ни приказват, то изводът от този софийски избор е, че в действителност слуховете за безпределно падналата изборна интензивност са много пресилени. Формациите, които се дефинират като десни, се редуват на кормилото на София, а и най-близкото посегателство на левицата към кметския стол постоянно остава на един мирис разстояние. Историческият фотофиниш демонстрира още ясно разделяне на гласоподавателите в столицата на два тима. От работата на новия кмет пък зависи дали ще се постарае да заличи границите или пък ще ги затвърди.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ