„Тренд“: Българите одобряват ядрената енергия
Българското общество поддържа нуклеарната енергетика и нейното развиване макар неприятните мемоари, които има. Проучването е на изследователския център " Тренд " по поръчка на 3e-news, направено е в интервала 4 – 12 февруари посредством 1003 ефикасни изявленията с респонденти на възраст над 18 години и е представително за пълнолетното население на страната.
28% от участвалите в допитването изцяло поддържат развиването на нуклеарната енергетика в България, а 38% по-скоро поддържат. Взети дружно процентите демонстрират забележителен дял на изразявана поддръжка. Само 3% не поддържат въобще, а 7% по-скоро не поддържат. Делът на тези, които не могат да преценяват, остава висок – 24%. Според „ Тренд “ това са най-вече нискообразовани хора и огромен % дами.
Каквото и да се прави обаче в тази посока българите са единомислещи, че би трябвало да е безвредно. Над половината от обществото счита точно сигурността за най-важна при развиването на бранша (55%), надеждността (15%), цената е от първостепенна значимост за 15%, а екологичността – за 4%. С „ не мога да преценява “ са дали отговор 10%.
Като най-големи изгоди 61% открояват гарантирането на енергийната сигурност на страната в естествени и спешни интервали. Други 41% считат, че това разрешава на България да е водещ експортьор на електрическа сила в района, което носи свежи пари за стопанската система. Под 19% от респондентите афишират, че нуклеарната енергетика е дирек в базовите генериращи мощности, както и че е нисковъглеродна и обезпечава бърз преход към чиста сила.
Основен проблем на атомната енергетика е с отработеното нуклеарно гориво и радиоактивните боклуци, считат 33% от хората. За други 25 на 100 това е, че построяването на нови мощности лишава прекомерно дълго време, а за 22 на 100 – че не е задоволително безвредна.
Сред проблемите, които към момента не са решени в бранша, българи показват преди всичко, че не е решен дълготрайно въпросът с отработено нуклеарно гориво и радиоактивните боклуци. 25% са на мнение, че построяването на нови мощности лишава прекалено много време, а 22% считат, че нуклеарната енергетика не е задоволително безвредна.
Българското общество е настроено позитивно по отношение на вероятностите на бранша, като по-голямата част поддържат развиването. 29% поддържат увеличението на нуклеарните мощности, запазването и заменяне на съществуващите такива – плюс създаване на спомагателни – 29%. 23% поддържат поддържането на нуклеарните мощности у нас и актуалното им равнище дълготрайно, в това число заместването им с нови след приключването на употреба – 23%.
Българите считат, че ролята на страната е огромна и 39% са на мнение, че точно тя би трябвало да е едноличен притежател на нуклеарните централи. Голям % (34%) също считат, че страната би трябвало да резервира едноличен надзор върху плановете, без значение от формата и размера на присъединяване.
Според зам.-министъра на енергетиката Ива Петрова имаме сериозен и неповторим късмет за развиване на този бранш, които да ни даде и предимство в района за произвеждане на електрическа сила.
Тя изясни, че показаната от служебното държавно управление визия за развиване на бранша стъпва на аналитична база. Трябва да я доразвием в енергийна тактика, само че би трябвало да се добави с разбори.
Остана да се изчистят прогнозите за развиване на търсенето на сила, чака се да има растеж поради декарбонизацията на промишлеността, електрическите транспортни средства, както и какво се случва със постройките “.
Ангелнин Цачев, изпълнителен шеф на Електроенергийният систематичен оператор (ЕСО), цитира друго проучване по поръчка на Европейската комисия за развиването на електромобилността. По думите му единствено то демонстрира, че имаме потребност от още базова сила.
За България данните са, че до 2030 година ще има към 200 хиляди електрическия автомобил, като потребената от тях сила ще бъде в порядъка на 6000 – 7000 мегаватчаса. До 2040 година се чакат 2 млн. електрическия автомобил у нас, като за тях към този момент потребената електрическа сила ще бъде към 7 млн. мегаватчаса, а към 2050 година – 3.5 млн. електрическия автомобил, като за тях нужната електрическа сила е към 13 – 14 млн. мегаватчаса.
Това дава отговор за работата на най-малко два нуклеарни блока, защото тяхното годишно произвеждане е към 15 млн. мегаватчаса “, изясни той.
Експертите в бранша са единомислещи, че нуклеарната енергетика е базова и без нея не може да я има зелената сила.
28% от участвалите в допитването изцяло поддържат развиването на нуклеарната енергетика в България, а 38% по-скоро поддържат. Взети дружно процентите демонстрират забележителен дял на изразявана поддръжка. Само 3% не поддържат въобще, а 7% по-скоро не поддържат. Делът на тези, които не могат да преценяват, остава висок – 24%. Според „ Тренд “ това са най-вече нискообразовани хора и огромен % дами.
Каквото и да се прави обаче в тази посока българите са единомислещи, че би трябвало да е безвредно. Над половината от обществото счита точно сигурността за най-важна при развиването на бранша (55%), надеждността (15%), цената е от първостепенна значимост за 15%, а екологичността – за 4%. С „ не мога да преценява “ са дали отговор 10%.
Като най-големи изгоди 61% открояват гарантирането на енергийната сигурност на страната в естествени и спешни интервали. Други 41% считат, че това разрешава на България да е водещ експортьор на електрическа сила в района, което носи свежи пари за стопанската система. Под 19% от респондентите афишират, че нуклеарната енергетика е дирек в базовите генериращи мощности, както и че е нисковъглеродна и обезпечава бърз преход към чиста сила.
Основен проблем на атомната енергетика е с отработеното нуклеарно гориво и радиоактивните боклуци, считат 33% от хората. За други 25 на 100 това е, че построяването на нови мощности лишава прекомерно дълго време, а за 22 на 100 – че не е задоволително безвредна.
Сред проблемите, които към момента не са решени в бранша, българи показват преди всичко, че не е решен дълготрайно въпросът с отработено нуклеарно гориво и радиоактивните боклуци. 25% са на мнение, че построяването на нови мощности лишава прекалено много време, а 22% считат, че нуклеарната енергетика не е задоволително безвредна.
Българското общество е настроено позитивно по отношение на вероятностите на бранша, като по-голямата част поддържат развиването. 29% поддържат увеличението на нуклеарните мощности, запазването и заменяне на съществуващите такива – плюс създаване на спомагателни – 29%. 23% поддържат поддържането на нуклеарните мощности у нас и актуалното им равнище дълготрайно, в това число заместването им с нови след приключването на употреба – 23%.
Българите считат, че ролята на страната е огромна и 39% са на мнение, че точно тя би трябвало да е едноличен притежател на нуклеарните централи. Голям % (34%) също считат, че страната би трябвало да резервира едноличен надзор върху плановете, без значение от формата и размера на присъединяване.
Според зам.-министъра на енергетиката Ива Петрова имаме сериозен и неповторим късмет за развиване на този бранш, които да ни даде и предимство в района за произвеждане на електрическа сила.
Тя изясни, че показаната от служебното държавно управление визия за развиване на бранша стъпва на аналитична база. Трябва да я доразвием в енергийна тактика, само че би трябвало да се добави с разбори.
Остана да се изчистят прогнозите за развиване на търсенето на сила, чака се да има растеж поради декарбонизацията на промишлеността, електрическите транспортни средства, както и какво се случва със постройките “.
Ангелнин Цачев, изпълнителен шеф на Електроенергийният систематичен оператор (ЕСО), цитира друго проучване по поръчка на Европейската комисия за развиването на електромобилността. По думите му единствено то демонстрира, че имаме потребност от още базова сила.
За България данните са, че до 2030 година ще има към 200 хиляди електрическия автомобил, като потребената от тях сила ще бъде в порядъка на 6000 – 7000 мегаватчаса. До 2040 година се чакат 2 млн. електрическия автомобил у нас, като за тях към този момент потребената електрическа сила ще бъде към 7 млн. мегаватчаса, а към 2050 година – 3.5 млн. електрическия автомобил, като за тях нужната електрическа сила е към 13 – 14 млн. мегаватчаса.
Това дава отговор за работата на най-малко два нуклеарни блока, защото тяхното годишно произвеждане е към 15 млн. мегаватчаса “, изясни той.
Експертите в бранша са единомислещи, че нуклеарната енергетика е базова и без нея не може да я има зелената сила.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ