Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките
Българско книжовно сдружение: 1869
Основаването на Българското книжовно сдружение (БКД) става в границите на четири дни, сред 8 октомври и 12 октомври 1869 в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния; БКД е учредено като научно и литературно дружество[6], т.е. има смисъла на просветна организация. Конкретно по остарял жанр датите са 26 – 30 септември и за публична дата на честване е определен 1 октомври.
В рамките на учредяването е признат Устав на Дружеството (на 29 септември) и е определено негово управление, това са първите „ членове на научна книжовна активност “ – Марин Дринов (председател), Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и пет-членно Настоятелство на Дружеството,[6] което би трябвало да се занимава с финансовите и „ материалните “ въпроси [6]. През този интервал БКД събира и управлява активността на българските учени, като издава и собствен печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно сдружение (1870 – 1876) в Браила.
През 1871 е определен първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 сдружението реалокира седалището си от Браила в София.
След Освобождението, с напъните на Министерството на националното просвещение, Българското книжовно сдружение последователно се трансформира в действителна национална академия на науките, с отделянето на три разнообразни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, постоянни и дописни[6]. Изтъкнати представители на разнообразни клонове на науката и културата стават членове.
Периодичното списание на БКД стартира да се издава още веднъж (1882 – 1910) в София.[8] Дружеството възвръща своята материална среда и засилва активността си след 1884, когато са определени няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му подарява терен за строителство на лична постройка на улица „ Цариградска “.
От 1898 ръководител на БКД е Иван Евстратиев Гешов.
Българска академия на науките: 1911
На 19 март (6 март по остарял стил) 1911 Българското книжовно сдружение се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство). Периодическо списание на Българското книжовно сдружение през 1911 се преименува в Списание на Българска академия на науките.[8] На идната година, 1912, Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.
През 1925 – 1929 година е издигната постройката на Българска академия на науките на улица „ 15-ти ноември “ №1, която въпреки и потърпевша от бомбардировките през Втората международна война продължава да се употребява и през днешния ден. През 1940 година се основава и Литературно-художествен клон на Българска академия на науките и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като резервира това име до 1947.
Основаването на Българското книжовно сдружение (БКД) става в границите на четири дни, сред 8 октомври и 12 октомври 1869 в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния; БКД е учредено като научно и литературно дружество[6], т.е. има смисъла на просветна организация. Конкретно по остарял жанр датите са 26 – 30 септември и за публична дата на честване е определен 1 октомври.
В рамките на учредяването е признат Устав на Дружеството (на 29 септември) и е определено негово управление, това са първите „ членове на научна книжовна активност “ – Марин Дринов (председател), Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и пет-членно Настоятелство на Дружеството,[6] което би трябвало да се занимава с финансовите и „ материалните “ въпроси [6]. През този интервал БКД събира и управлява активността на българските учени, като издава и собствен печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно сдружение (1870 – 1876) в Браила.
През 1871 е определен първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 сдружението реалокира седалището си от Браила в София.
След Освобождението, с напъните на Министерството на националното просвещение, Българското книжовно сдружение последователно се трансформира в действителна национална академия на науките, с отделянето на три разнообразни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, постоянни и дописни[6]. Изтъкнати представители на разнообразни клонове на науката и културата стават членове.
Периодичното списание на БКД стартира да се издава още веднъж (1882 – 1910) в София.[8] Дружеството възвръща своята материална среда и засилва активността си след 1884, когато са определени няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му подарява терен за строителство на лична постройка на улица „ Цариградска “.
От 1898 ръководител на БКД е Иван Евстратиев Гешов.
Българска академия на науките: 1911
На 19 март (6 март по остарял стил) 1911 Българското книжовно сдружение се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство). Периодическо списание на Българското книжовно сдружение през 1911 се преименува в Списание на Българска академия на науките.[8] На идната година, 1912, Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.
През 1925 – 1929 година е издигната постройката на Българска академия на науките на улица „ 15-ти ноември “ №1, която въпреки и потърпевша от бомбардировките през Втората международна война продължава да се употребява и през днешния ден. През 1940 година се основава и Литературно-художествен клон на Българска академия на науките и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като резервира това име до 1947.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ