Българският орден на тамплиерите тази година чества 10 години Велик

Българският медал на тамплиерите тази година празнува 10 години Велик приорат България. Годишнината съответствува с 900 години от основаването на Ордена на тамплиерите. А 27-мият Конвент на Велик приорат – България посреща през днешния ден тамплиери от три континента. За форума в София и провокациите пред Ордена в 21 век беседваме с Румен Ралчев, Велик приор на Велик приорат- България.

-Тамплиери от три континента, Господин Ралчев, събира София, а мотивът е 27-мият Конвент на Ордена на рицарите-тамплиери от Йерусалим, Велик приорат – България. Как успяхте да мобилизирате толкоз доста ваши братя да дойдат в България за есенната ви национална среща?
-В редиците на Велик приорат – България се чака постоянно следващия Конвент, защото това е един от методите рицарите и дамите да се срещнат със свои братя и сестри от цялата страна, а в множеството случаи и доста задгранични посетители. Тази година чакаме повече от 30 рицари и дами от общо 9 страни. Това е един прелестен миг да обменим мисли и опит с братя и сестри от всички краища на света. Радвам се, че нашите посетители демонстрират огромен интерес към работата на Велик приорат – България, който е най-големият Велик приорат в Европа. Една България е неповторима по своята същина, тъй като за разлика от други приорати, междинната възраст на нашите дами и рицари е към 40 години. Тази млада, нежна възраст способства в това време за една огромна разпоредителност и предпочитание за работа. Факт, който се прави оценка от представителите и на другите Велики приорати.

– Какво съставлява Конвентът на тамплиерите?
-В годишния проект на Велик приорат – България участват два Конвента – пролетен и есенен. Пролетният постоянно се организира в някой град отвън София, в който ние имаме командерия. А задачата е по този метод да се представим в разнообразни елементи на страната и разнообразни групи от обществото да бъдат запозвани с нашата активност. От своя страна, есенният Конвент постоянно се организира в София, такава е традицията ни. На него нормално обобщаваме цялата година. Един конвент постоянно се предшества от съвещание на Великия съвет, който взема решения, които се оповестяват на самия Конвент. Сам по себе си един Конвент съставлява обред от към два часа и половина, на който пресъздаваме с притча някои от детайлите на средновековният обред, смесени със модерни условия. Въвеждаме в рицарски ранг – единствено по време на Конвент могат да бъдат одобрявани нови рицари, сътворяваме командерии, повдигаме в степени рицари и дами, които са заслужили през годината и правим награждаване на заслужилите. В края на всеки един наш Конвент се събира и благотворителна милостиня, тази година със събраните средства поддържаме Фонда за даровити деца, идея, за която работим през последните пет години.

– Прави усещане, че множеството от самодейностите ви са свързани с младежите – за какво?
– Да, огромна част от идеите ни са свързани със запознаването и проучването на християнските полезности от подрастващото потомство. Немалко от нашите благотворителни акции имат за цел да подкрепят надарени деца. Опитваме се в разнообразни възрастови групи, доколкото това е допустимо, да развиваме интерес и да организираме просветителни начинания, свързани с проучването на историята на родния край, историята на нашата Родина, на добродетелите на християнството. Държа да подчертая, че като организация ние не изземваме ничии функционалности, в противен случай. Подпомагаме начинания и развиваме такива, които целят да образуват в младежите, в обществото християнски полезности. Не на последно място, на всеки три месеца нашият Орден издава списание „ Тамплиер “, обособените броеве на което са общодостъпни от нашия уебсайт и в него се разгласяват публикации за нашите срещи, за благотворителните акции и състезанията, които подтикват млади създатели. В него може да откриете и доста научни публикации, писани от рицари и дами. Ние сме се отворили към обществото и не сме загадка организация, тъй че всеки, който има интерес, може да прочете, да се запознае с нашата задача. През годините утвърдихме традиция и издаваме редки книги, които са преводни или доста остарели такива. Ще напомня за вашите читатели, че нашият Орден издаде „ Царството на славяните “ на Мавро Орбини. Точно „ Царството на славяните “, прочее, служи за основа на написването от Паисий Хилендарски на „ История Славянобългарска “. В рамките на близо 70 страници в тази книга е показана историята на България от междинните епохи. Куриозното е, че „ Царството на славяните “ не беше преведена до в този момент на български език. Ние направихме превод от староиталиански и я отпечатахме, като разпространихме гратис изданието в българските библиотеки, читалища, учебни заведения, научни и културни институти. Пак през годините успяхме да изградим традиция да организираме научни конференции, духовни събори. Не се ласкаем, че вършим нещо огромно, само че следваме и развиваме нашите просветителски начинания. Ако всички цивилен организации се включат в сходни акции, дръзвам да кажа, че нашето общество ще наподобява по малко по-различен метод.

– Гледам, че тук, в офиса ви, мечовете са положени на стените. Щом сте оставили същинските мечове, кои са оръжията, кои са мечовете на актуалните тамплиери?
– Обичта по християнски е мечът на актуалните тамплиери. Заменили сме меча с думите. Водещи при нас са думите съгласие, взаимопомощ и обич. Орденът ни побеждава и през днешния ден с това, че фактически по християнски обичаме хората. И това, което вършим, го вършим с обич.

– Кои са главните акценти от форума ви тази събота в София? С какво 27-мият конвент на Ордена ви е по-различен?
– По-особен ще е 27-мият Конвент на Велик приорат – България. Радостни сме, че ще създадем първата Командерия в Македония, в Скопие. В Македония посветихме първите 12 рицари и в този момент ще приемем нови 4. Ще бъде връчен ритуалният меч на новия командер, който ще бъде създаден на специфична гала, ще им бъде връчено тяхното знаме и ще им се даде опция да стартират едно интензивно развиване на тамплиерството в нашата западна съседка. Надявам се, че през идващите години ще станем очевидци и на основаването на Велик приорат – Македония. Но несъмнено, това ще зависи от работата и желанието на рицарите и дамите от Скопие. На Великия ни съвет ще бъде одобрена и първата премия, която Велик приорат – България сътвори на името на нашия Велик церемониалмайстор – починалият към този момент Андрей Баташов. Той остави изключителна диря освен в актьорското попприще в България и считаме, че името му е почтено да се носи оценката. Наградата е патентована, а пластиката е дело на нашия склуптор-рицар Спас Киричев. Отличието ще се връчва годишно на млади актьори до 33-годишна възраст, които имат освен впечатляващи креативен достижения на сцената и екрана, само че и благородна активност в интерес на хората. За да се поддържа жива паметта за незабравимия артист, отишъл си от този свят без време едвам на 45, лауреатите, с изключение на ослепителен гений и капацитет за принос в развиването на изкуството, би трябвало да имат и редица християнски добродетели и морални качества – човечност, благотворителност, съчувствие, безкористност, достолепие, мощ на духа: качества, които и самият Андрей Баташов притежаваше. А за пръв път премията се присъжда на младия артист Владимир Зомбори. Неговото име бе отличено от петчленна комисия от известни режисьори, артисти, които дебатираха няколко месеца. Самата комисия ние държахме да не е от представители на Ордена ни и в нея взе участие единствено един наш рицар. Само мога да напомня, че Зомбори е събирал книги за деца за разнообразни библиотеки, водил е гратис курсове за зрелостници по актьорско майсторство, една част от неговите актьорски превъплащения, изключително независимите му функции, са с благотворителна цел. Това е и замисълът на премията „ Андрей Баташов “ – да отива при хора, които в всекидневието си вършат положителни каузи.

– През цялата 2018-та година събитията на Велик приорат – България бяха белязани от двете годишнини – 10 години от активността на Ордена у нас и 900 години тамплиерство. Успяхте ли да проведете всичките си планувани акции?
– В началото на всяка календарна година изготвям проект за работа на Великия приорат. Обикновено това са към 15 тематики, които включват разнообразни типове мероприятия, в които една огромна част от рицарите и дамите вземат участие. Така всеки един от нас припознава действия, които усеща близо до себе си. Дали ще са семинари или конференции на историческа тематика, или спортни надпревари, работа по двата Конвента, които организираме – всичко това дава опция на нашите членове да възнамеряват своето време през годината и да участват на една огромна част от нашите мероприятия. Така с годините нашите братя и сестри натрупаха опит в ритуалите, в организационната ни работа и към този момент Велик приорат-България има постоянен гръбнак, посредством който развиваме самодейностите си. Съвместната работа по акциите ни дава опция на хората да развиват и да поддържат другарства. Дори имаме и три сватби – на наши братя и сестри, които са се срещнали в Ордена. Това общество, което през годините работа сътвори Ордена у нас, ненапълно замества сухотата на публичните връзки, в които сме потопени всекидневно. Имаме ясни и точни правила – никой няма право да приказва зад тила на своя брат, в случай че има някакви забележки, те се споделят в очите, само че доброжелателно, а не за уязвяване на личността. Като че ли с работата в Ордена вършим живота си по-смислен, по-съдържателен. А това е и една от задачите на Ордена – да се чувстваш в другарска, доброжелателна среда. Участието в Ордена не носи паричен дял, тъкмо противоположното – плащаш членски импорт, даваш от времето си за подпомагането на благотворителни начинания, влагаш фантазии, доверие към ближния…И в случай че бъдеш измамен, или в случай че не попаднеш на мястото, което ти си представял, то естествено е да останеш отчаян. Имаме подготвителна степен, в която се одобряват постуланти, в която се престоява година или две. Така хората виждат дали им е забавно, дали упованията им се оправдават, а надлежно и упованията на рицарите и дамите към тях. Това е eдно тестване – да се харесат и двете страни. Радостното е, че все по-малко от тези хора, които влизат в Ордена, се отхвърлят. Нямаме предпочитание да набъбваме по бройка непременно. Важно е всеки от нас да намира в Ордена нещо което да му харесва ида го подтиква. Винаги, когато одобряваме нови рицари и дами споделям, че тамплиерството е за хора, които гледат напред, за хора, които помнят предишното и го изследват, само че работата им през днешния ден ще оформи бъдещето на следващия ден. Често дублирам, че тамплиерството е за великодушни хора с огромни сърца:„ Ако теб те боли сърцето, когато даряваш или усещаш вътрешна пречка – недей да идваш при нас, тъй като участието при нас ще е една огромна мъка“. Ако като даваш, мислиш какъв брой или може ли да дадеш по-малко, то в един миг ще останеш отчаян от Ордена, само че и ще оставиш отчаяние измежду останалите рицари.

Нашият посетител
О.р. ген. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски ”, полицейската школа, УНСС, лекар по философия в Peninsula university, Съединени американски щати, с професорско звание. Академик. Служил е в Управление безопасност и охрана (Пето управление н и НСО. През 2017 година е избран отново за Велик приор на рицарите – тамплиери у нас.