Саботажите срещу медиите са без аналог по своята дързост и интензитет, смятат от хелзинкския комитет
Българският хелзинкски комитет следи положението на правата на индивида в България към този момент повече от четвърт век. Настоящата поредност от саботажи против свободата на изложение и публицистиката като специалност, призвана да търси и огласява истината, нямат аналог в последните две десетилетия по своята смелост и интензитет. Това се споделя в позиция на организацията, публикувана през днешния ден.
От хелзинския комитет напомнят, че новите похищения против публицистиката се случват в светлината на 2018 година, " когато преодоляването на медиите в България, свързването им с политически и стопански кръгове и натискът над публицистите стана фокус на редица документи на интернационалните организации и сътрудници ".
В позицията се напомнят няколкото случая на срив на професионалните и етични стандарти, поддържащи качеството на медийната среда, и демонстрация на цензура. Става въпрос за оповестените на 5 септември от ПИК фотоси с порнографско наличие за да се нападна един от претендентите за кмет, безрезервно публикуваната вест за готвен държавен прелом, почиваща на изцяло недостоверни изказвания, и решението на управлението на БНР да смъкна от ефир Силвия Великова.
Ето и цялостния текст на позицията:
През последните години България бележи трайно утежняване на свободата на изложение и срив на професионалните и етични стандарти, поддържащи качеството на медийната среда. През тази година тези трендове продължиха със засиления надзор над съществени медии от страна на ръководещите, изключително преди миналите и в навечерието на идните избори.
Със страдание и паника отчитаме, че последните две седмици ни сервираха нова поредност от събития, които жестоко погазват законовите и професионалните правила за отбрана свободата на словото, и са блестящо доказателство за девалвирането на медиите като коректив на трите съществени управляващи в страната.
На 5 септември онлайн изданието ПИК, осъждано неколкократно за оскърбителен акции, си разреши да разгласява порнографско наличие за дискредитиране на един от претендентите в кметската конкуренция за столицата. Въпреки че представители на разнообразни институции и политически сили единомислещо осъдиха случая, обявата и досега е налична, а ограничения за възобновяване на законовия ред, отбрана на пострадалата и индиректно засегнатия кандидат-кмет, както и санкциониране на издателя, не са подхванати.
Крайната безскрупулна демонстрация на неетичност и демонстративната убеденост, че няма да последват наказания, провокира спонтанния апел на десетки публицисти за завръщане към професионалните стандарти и запазване на достолепието на специалността.
В публикувана позиция под заглавието " Днес е денят " те желаеха политиците и бизнесът да се разграничат от изданията, които не съблюдават професионалните и етични стандарти в публицистиката. Само два дни по-късно обаче огромен брой медии, измежду които доста национални, разпространиха безрезервно вест за готвен държавен прелом, почиваща на изцяло недостоверни изказвания.
Разпространението на погрешни обстоятелства, очернящо посочените за " заговорници ", освен не беше опровергано публично, а беше легитимирано от министъра на вътрешните работи господин Младен Маринов. Поредицата от събития, бележещи краха на медийната независимост, се увенча с решението на управлението на публичното радио да смъкна от ефир и да в профил от работа в сектор " Съдебна система " сериозен публицист, Силвия Великова, тъкмо в месеца преди избора на нов основен прокурор и в разгара на митингите против единствения претендент за поста – сегашния зам. основен прокурор Иван Гешев.
В резултат в петъчната заран радиото замлъкна - за първи път в дългогодишната си история, а БНР изясни оглушителната тишина в ефира с техническа профилактика. Последвалото " възобновяване " на журналистката бе съпроводено с прикачване към нейния сектор на различен, лоялен на властта публицист, с цел да се обезпечи " плурализъм " в една медия, която без друго като цяло е отявлено проправителствена.
На този декор продължава безкритичното отразяване от страна на редица проправителствени медии на пропагандните акции на публични и професионални кръгове в интерес на единствения претендент за основен прокурор господин Иван Гешев и общественото заклеймяване на всички, които се осмеляват да се опълчват на тази кандидатура.
В навечерието на изборите за локални органи на властта с паника установяваме по какъв начин от ден на ден медии стартират да се трансформират в пропагандни рупори на политически партии, участващи в изборите, прогресивно загърбвайки стандартите на самостоятелната публицистика.
Българският хелзинкски комитет следи положението на правата на индивида у нас към този момент повече от четвърт век. Настоящата поредност от саботажи против свободата на изложение и публицистиката като специалност, призвана да търси и огласява истината, нямат аналог в последните две десетилетия по своята смелост и интензитет.
Те се случват в светлината на 2018 година, когато преодоляването на медиите у нас, свързването им с политически и стопански кръгове и натиска над публицистите стана фокус на редица документи на интернационалните организации и сътрудници (Индекс на свободата на изложение на " Репортери без граници ", отчетът на Европейската комисия по Механизма за съдействие и инспекция, мнение на Европейски център за независимост на медиите, заключителна декларация на интернационалната конференция " Медийна независимост и плурализъм " и др.).
От хелзинския комитет напомнят, че новите похищения против публицистиката се случват в светлината на 2018 година, " когато преодоляването на медиите в България, свързването им с политически и стопански кръгове и натискът над публицистите стана фокус на редица документи на интернационалните организации и сътрудници ".
В позицията се напомнят няколкото случая на срив на професионалните и етични стандарти, поддържащи качеството на медийната среда, и демонстрация на цензура. Става въпрос за оповестените на 5 септември от ПИК фотоси с порнографско наличие за да се нападна един от претендентите за кмет, безрезервно публикуваната вест за готвен държавен прелом, почиваща на изцяло недостоверни изказвания, и решението на управлението на БНР да смъкна от ефир Силвия Великова.
Ето и цялостния текст на позицията:
През последните години България бележи трайно утежняване на свободата на изложение и срив на професионалните и етични стандарти, поддържащи качеството на медийната среда. През тази година тези трендове продължиха със засиления надзор над съществени медии от страна на ръководещите, изключително преди миналите и в навечерието на идните избори.
Със страдание и паника отчитаме, че последните две седмици ни сервираха нова поредност от събития, които жестоко погазват законовите и професионалните правила за отбрана свободата на словото, и са блестящо доказателство за девалвирането на медиите като коректив на трите съществени управляващи в страната.
На 5 септември онлайн изданието ПИК, осъждано неколкократно за оскърбителен акции, си разреши да разгласява порнографско наличие за дискредитиране на един от претендентите в кметската конкуренция за столицата. Въпреки че представители на разнообразни институции и политически сили единомислещо осъдиха случая, обявата и досега е налична, а ограничения за възобновяване на законовия ред, отбрана на пострадалата и индиректно засегнатия кандидат-кмет, както и санкциониране на издателя, не са подхванати.
Крайната безскрупулна демонстрация на неетичност и демонстративната убеденост, че няма да последват наказания, провокира спонтанния апел на десетки публицисти за завръщане към професионалните стандарти и запазване на достолепието на специалността.
В публикувана позиция под заглавието " Днес е денят " те желаеха политиците и бизнесът да се разграничат от изданията, които не съблюдават професионалните и етични стандарти в публицистиката. Само два дни по-късно обаче огромен брой медии, измежду които доста национални, разпространиха безрезервно вест за готвен държавен прелом, почиваща на изцяло недостоверни изказвания.
Разпространението на погрешни обстоятелства, очернящо посочените за " заговорници ", освен не беше опровергано публично, а беше легитимирано от министъра на вътрешните работи господин Младен Маринов. Поредицата от събития, бележещи краха на медийната независимост, се увенча с решението на управлението на публичното радио да смъкна от ефир и да в профил от работа в сектор " Съдебна система " сериозен публицист, Силвия Великова, тъкмо в месеца преди избора на нов основен прокурор и в разгара на митингите против единствения претендент за поста – сегашния зам. основен прокурор Иван Гешев.
В резултат в петъчната заран радиото замлъкна - за първи път в дългогодишната си история, а БНР изясни оглушителната тишина в ефира с техническа профилактика. Последвалото " възобновяване " на журналистката бе съпроводено с прикачване към нейния сектор на различен, лоялен на властта публицист, с цел да се обезпечи " плурализъм " в една медия, която без друго като цяло е отявлено проправителствена.
На този декор продължава безкритичното отразяване от страна на редица проправителствени медии на пропагандните акции на публични и професионални кръгове в интерес на единствения претендент за основен прокурор господин Иван Гешев и общественото заклеймяване на всички, които се осмеляват да се опълчват на тази кандидатура.
В навечерието на изборите за локални органи на властта с паника установяваме по какъв начин от ден на ден медии стартират да се трансформират в пропагандни рупори на политически партии, участващи в изборите, прогресивно загърбвайки стандартите на самостоятелната публицистика.
Българският хелзинкски комитет следи положението на правата на индивида у нас към този момент повече от четвърт век. Настоящата поредност от саботажи против свободата на изложение и публицистиката като специалност, призвана да търси и огласява истината, нямат аналог в последните две десетилетия по своята смелост и интензитет.
Те се случват в светлината на 2018 година, когато преодоляването на медиите у нас, свързването им с политически и стопански кръгове и натиска над публицистите стана фокус на редица документи на интернационалните организации и сътрудници (Индекс на свободата на изложение на " Репортери без граници ", отчетът на Европейската комисия по Механизма за съдействие и инспекция, мнение на Европейски център за независимост на медиите, заключителна декларация на интернационалната конференция " Медийна независимост и плурализъм " и др.).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ