Дневникът на Боян Петров: На лукчета и сняг до 7910 м височина
Българският планинар Боян Петров продължава опитите да изкачи връх Гашербурм II като част от плана му " Българин на 14х8000 ", с което желае да влезе измежду двайсетте алпинисти, съумели да изкачат и 14-те най-високи върха на планетата без О2. Той към този момент е без спътника си Слави Несторов, заставен от бизнес задължения да прекъсне своето присъединяване.
Досега публикувахме първите три елементи от дневника, воден от алпиниста под върха. Първата част, в която споделя за изкачването до Лагер 1, четете тук. За пресичането на нацепения хладилник от базовия лагер (5050 м) до Лагер 1 (5900 м) четете тук. Третата част, в която Петров разказва флората и фауната в региона на Лагер 1 и бита на алпинистите, четете тук.
Ето какво написа Петров в дневника си сред 8 и 12 юли.
Сутринта на 8.07 закусвахме в базовата палатка със Слави. Към 3:50ч си пожелахме триумф, като той пое с едно муле към Урдукас (на към 50 км отсам надолу по ледника), а аз се ускори нагоре към Лагер 2. Условията при мен бяха отлични, всичко беше замръзнало и напредвах доста бързо. Задминах най-малко три групи и към 8ч дойдох в Лагер 1. Събрах си целия оставен там багаж и раницата ми стана към 15 кг. Нагоре имаше нов сняг и до началото на стръмното стигнах за към 2 часа. На почтителна отдалеченост след мен (така че да не ме достига) ме следваше иранецът Мохамед. Почивах постоянно като свалях тежката раница, само че откакто поех по Banana Ridge се оказа, че до лагера не можах да намеря нито едно място за отмора. Беше доста стръмно, катерех дълго без отмора и много се изпомпах. Карах единствено на лукчета и смучех сняг. Стигнах до Лагер 2 (6430м) доста унищожен, опънах палатката и заспах незабавно.
© Боян Петров
Лагер 2 (6430м) е ситуиран на комфортна, само че мъчно налична премка
© Боян Петров
Планинските водачи от Шамони се изкачват паралелно с мен по ската на към 6700 метра.
На другата заран в лагера се появиха двама французи - планински водачи от Шамони с огромно самочувствие. Докато се оправяха, аз поех нагоре в дълбокия сняг и към два часа разбивах пъртина в девствения сняг. След като ме настигнаха, решиха, че е скатът е доста лавиноопасен и взеха да дават ум от кое място да минавам. На едно място желаеха да се откажат, само че откакто минах пасажа, те ме последваха. Накрая пробиха малко пъртина, стигнахме мястото за щурмовия Лагер 3 (6956м) и в ранния следобяд си опънахме палатките. Имахме към 12 часа за отмора преди началото на щурма.
Спах чудесно и още в 1:30ч чух, че французите започнаха да се оправят. Малко преди три сутринта бях подготвен и излязох на открито. Беше ясна, тиха и не доста студена заран -17С. Видях, че би трябвало още да ги очаквам, и поех нагоре самичък. Нямах спомен от маршрута от лятото на 2009 година, само че помнех че би трябвало да заобиколя едни скали и да изляза над тях. В долните елементи ме настигна по-бързия от двамата водачи и стартира да ми вика от кое място да мина. Аз просто си катерех нагоре и след още двайсетина минути го хвана боязън, обу си ските и след няколко завоя се прибра в лагера. С това французите завършиха офанзивата.
Малко преди излизането от скалния пояс открих остарели парапети и на изгрев слънце излязох над скалите. Небето беше галактически синьо и върхове с всякаква форма и височина изпълваха хоризонта във всички направления.
© Боян Петров
Изгревът в 4:35ч стартира да позлатява върховете в Каракорум
© Боян Петров
Първи стъпки на конзола под връхната пирамида на Гашербрум 2 през това лято
Починах сред остатъците от остарели палатки на към 7400 м и продължих да вървя по конзола под върховата пирамида. Снегът както и до момента, беше не по малко от коляно и всяка крачка си беше затъване и битка. Бях първият за сезона и изборът на траектория към най-високата точка си беше единствено мой. Почивах на всеки към 200 м като си издълбавах дребна площадка в ската. Около 11ч върхът потъна в облаци и мъгли.
Малко преди два часа следобяд стигнах до една присъща премка и с изненада открих, че върхът е ей там откъм гърба и от горната страна. Починах малко и си споделих " Ти си, Петров! ". Отново нагазих в много стръмен и бездънен сняг. Правех дълги серпентини, само че върхът и покрайнините тънеха в мъгли и аз не виждах какъв брой тъкмо ми остава. Тъкмо си мислех да се отхвърлям, когато си погледнах висотомера и видях, че съм на 120 метра под върха. Събрах сили, направих още 2-3 дребни серпентини и отново стопирах. Изчислих, че с тази скорост евентуално ми би трябвало най-малко час и малко до върха. Чувствах се много изтощен, задачата ми се изплъзваше и с отвращение взех решение, че е по-разумно да стартира слизането.
© Боян Петров
Максималната точка, която достигнах- 7910 метра. Върхът е горе в ляво.
© Боян Петров
Височината ми малко преди да се откажа
Концентрирах се върху идните ми хиляда и повече метра втурване, които се оказаха не по-малко сложни заради дълбоките ми крачки. В продължение на повече от 5 часа крачех, крачех, изпратих залеза и съвсем по мрачно колкото да направих последните крачки до палатката. Посрещна ме украинеца Андрей като ми подаде шише с топла вода и резенчета лимон. След 17 ч непрестанно придвижване и към +1000/ -1000 метра денивелация изпих съвсем литър от течността, колкото да събух тежките тройни обувки, затворих палатката и просто си влязох в чувала. Нямах сили да хапвам нищо, изпих един аспирин и се отпуснах. Единственото, което помня, че означих като равносметка за деня беше, че през днешния ден връх в актива си уви нямах.
© Боян Петров
Лагер 3 гледан от горната страна след залез слънце.
В дрямка, към 3 ч на другата заран чух по какъв начин украинците и иранецът потеглят за офанзива. Толкова не осъзнавах, какво става, че просто заспах мигновено. Събудих се от горещина и апетит към 10 ч. Слънцето печеше мощно, а палатката се тресеше от мощни пориви напразно. Още не бях решил какво да върша и към този момент таях частичка вяра, че на следващия ден може би да направя една втора офанзива?
Пуснах тураята, само че се оказа, че през вчерашния ден до момента в който съм катерил, съм я присъединил на някоя от почивките и тя е изпратила над 60 смс-а с точните ми местоположения до колегата ми в тренировките Румен Радев. Полезна функционалност, само че в случай че аз си я бях пуснал. В резултат, батерията беше съвсем умряла, само че въпреки всичко съумях да пуснах смс с молба за прогноза до Деян Петков.
Изядох едната от двете ми останали супи и внезапно се появи един швейцарец. Каза ми, че има прогноза от сняг, който идвал още през днешния ден вечерта. Два часа по-късно събрах всичко и с болежка потеглих да слизам към Лагер 2. В късния следобяд съумях да видя слизането на украинците и бях съвсем сигурен, че слизат точно от върха.
На другия ден станах по мрачно, с цел да съумея да се спусна до базовия лагер. Всичко течеше обикновено доникъде на кошмарния хладилник под Лагер 1.
© Боян Петров
Слизане към базовия лагер в 5ч сутринта.
Бях самичък, температурата беше към нулата и започнах да потъвам на съвсем всяка крачка. Повечето от мостовете, които помнех, се бяха към този момент срутили, цепките се бяха отворили и колкото по-надолу слизах, толкоз по-трудно намирах проходите в лабиринта от сераци. Бях изтощен, мислех постепенно и скачах без нужната пъргавост. Изкачването на върха ми беше ария спрямо кошмара, който преживявах. След над четири часа ледниково оцеляване съумях да изляза на морената, събух котките и просто благодарих на небето.
В късния следобяд събрах сили и посетих всички базови лагери, с цел да си направя равносметка. Оказа се, че за разлика от прилежащия Броуд пик (8047м), където на 10.07.2017г. са били регистрирани към 12 изкачвания, в нашия регион нямахме нито едно сполучливо нанагорнище. Оказа се, че по моите следи, на 11.07 украинците са съумели да стигнат едвам до към 7700 м на Гашербрум 2 и са били спрени от ураганен вятър. На Гашербрум 1 екип от други трима украинци са достигнали оптимално до към 7300 м и са прекратили опита си заради бездънен сняг. Очевидно този сезон Гашербрумите няма да се предадат толкоз елементарно, макар че са обсадени от към двайсет и петима алпинисти.
В идващите дни следва възобновяване на всички, които се напъвахме по заледените скатове в последните пет дни. Максималната достигната височина на Гашербрум 1 към този момент е ок. 7300м (украинско), а на Гашербрум 2 е 7910м (българско). Опитите ще продължат, като предусещам, че максимален боязън явно ще берем при пресичането на ледника сред базовия лагер и Лагер 1. Положението не е никак розово, само че се надявам, че с подобаващи очила ще съумея да го трансформира в моя ползапоне на цвят ;-)
© Боян Петров
Преглед и обработка на фотоси, писане на дневник, водене на сметки, организация на изкачването и гледане на филми е същинско наслаждение с супериздьржливия Acer TravelMate 645, 14`
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (113)
Досега публикувахме първите три елементи от дневника, воден от алпиниста под върха. Първата част, в която споделя за изкачването до Лагер 1, четете тук. За пресичането на нацепения хладилник от базовия лагер (5050 м) до Лагер 1 (5900 м) четете тук. Третата част, в която Петров разказва флората и фауната в региона на Лагер 1 и бита на алпинистите, четете тук.
Ето какво написа Петров в дневника си сред 8 и 12 юли.
Сутринта на 8.07 закусвахме в базовата палатка със Слави. Към 3:50ч си пожелахме триумф, като той пое с едно муле към Урдукас (на към 50 км отсам надолу по ледника), а аз се ускори нагоре към Лагер 2. Условията при мен бяха отлични, всичко беше замръзнало и напредвах доста бързо. Задминах най-малко три групи и към 8ч дойдох в Лагер 1. Събрах си целия оставен там багаж и раницата ми стана към 15 кг. Нагоре имаше нов сняг и до началото на стръмното стигнах за към 2 часа. На почтителна отдалеченост след мен (така че да не ме достига) ме следваше иранецът Мохамед. Почивах постоянно като свалях тежката раница, само че откакто поех по Banana Ridge се оказа, че до лагера не можах да намеря нито едно място за отмора. Беше доста стръмно, катерех дълго без отмора и много се изпомпах. Карах единствено на лукчета и смучех сняг. Стигнах до Лагер 2 (6430м) доста унищожен, опънах палатката и заспах незабавно.
© Боян Петров
Лагер 2 (6430м) е ситуиран на комфортна, само че мъчно налична премка
© Боян Петров
Планинските водачи от Шамони се изкачват паралелно с мен по ската на към 6700 метра.
На другата заран в лагера се появиха двама французи - планински водачи от Шамони с огромно самочувствие. Докато се оправяха, аз поех нагоре в дълбокия сняг и към два часа разбивах пъртина в девствения сняг. След като ме настигнаха, решиха, че е скатът е доста лавиноопасен и взеха да дават ум от кое място да минавам. На едно място желаеха да се откажат, само че откакто минах пасажа, те ме последваха. Накрая пробиха малко пъртина, стигнахме мястото за щурмовия Лагер 3 (6956м) и в ранния следобяд си опънахме палатките. Имахме към 12 часа за отмора преди началото на щурма.
Спах чудесно и още в 1:30ч чух, че французите започнаха да се оправят. Малко преди три сутринта бях подготвен и излязох на открито. Беше ясна, тиха и не доста студена заран -17С. Видях, че би трябвало още да ги очаквам, и поех нагоре самичък. Нямах спомен от маршрута от лятото на 2009 година, само че помнех че би трябвало да заобиколя едни скали и да изляза над тях. В долните елементи ме настигна по-бързия от двамата водачи и стартира да ми вика от кое място да мина. Аз просто си катерех нагоре и след още двайсетина минути го хвана боязън, обу си ските и след няколко завоя се прибра в лагера. С това французите завършиха офанзивата.
Малко преди излизането от скалния пояс открих остарели парапети и на изгрев слънце излязох над скалите. Небето беше галактически синьо и върхове с всякаква форма и височина изпълваха хоризонта във всички направления.
© Боян Петров
Изгревът в 4:35ч стартира да позлатява върховете в Каракорум
© Боян Петров
Първи стъпки на конзола под връхната пирамида на Гашербрум 2 през това лято
Починах сред остатъците от остарели палатки на към 7400 м и продължих да вървя по конзола под върховата пирамида. Снегът както и до момента, беше не по малко от коляно и всяка крачка си беше затъване и битка. Бях първият за сезона и изборът на траектория към най-високата точка си беше единствено мой. Почивах на всеки към 200 м като си издълбавах дребна площадка в ската. Около 11ч върхът потъна в облаци и мъгли.
Малко преди два часа следобяд стигнах до една присъща премка и с изненада открих, че върхът е ей там откъм гърба и от горната страна. Починах малко и си споделих " Ти си, Петров! ". Отново нагазих в много стръмен и бездънен сняг. Правех дълги серпентини, само че върхът и покрайнините тънеха в мъгли и аз не виждах какъв брой тъкмо ми остава. Тъкмо си мислех да се отхвърлям, когато си погледнах висотомера и видях, че съм на 120 метра под върха. Събрах сили, направих още 2-3 дребни серпентини и отново стопирах. Изчислих, че с тази скорост евентуално ми би трябвало най-малко час и малко до върха. Чувствах се много изтощен, задачата ми се изплъзваше и с отвращение взех решение, че е по-разумно да стартира слизането.
© Боян Петров
Максималната точка, която достигнах- 7910 метра. Върхът е горе в ляво.
© Боян Петров
Височината ми малко преди да се откажа
Концентрирах се върху идните ми хиляда и повече метра втурване, които се оказаха не по-малко сложни заради дълбоките ми крачки. В продължение на повече от 5 часа крачех, крачех, изпратих залеза и съвсем по мрачно колкото да направих последните крачки до палатката. Посрещна ме украинеца Андрей като ми подаде шише с топла вода и резенчета лимон. След 17 ч непрестанно придвижване и към +1000/ -1000 метра денивелация изпих съвсем литър от течността, колкото да събух тежките тройни обувки, затворих палатката и просто си влязох в чувала. Нямах сили да хапвам нищо, изпих един аспирин и се отпуснах. Единственото, което помня, че означих като равносметка за деня беше, че през днешния ден връх в актива си уви нямах.
© Боян Петров
Лагер 3 гледан от горната страна след залез слънце.
В дрямка, към 3 ч на другата заран чух по какъв начин украинците и иранецът потеглят за офанзива. Толкова не осъзнавах, какво става, че просто заспах мигновено. Събудих се от горещина и апетит към 10 ч. Слънцето печеше мощно, а палатката се тресеше от мощни пориви напразно. Още не бях решил какво да върша и към този момент таях частичка вяра, че на следващия ден може би да направя една втора офанзива?
Пуснах тураята, само че се оказа, че през вчерашния ден до момента в който съм катерил, съм я присъединил на някоя от почивките и тя е изпратила над 60 смс-а с точните ми местоположения до колегата ми в тренировките Румен Радев. Полезна функционалност, само че в случай че аз си я бях пуснал. В резултат, батерията беше съвсем умряла, само че въпреки всичко съумях да пуснах смс с молба за прогноза до Деян Петков.
Изядох едната от двете ми останали супи и внезапно се появи един швейцарец. Каза ми, че има прогноза от сняг, който идвал още през днешния ден вечерта. Два часа по-късно събрах всичко и с болежка потеглих да слизам към Лагер 2. В късния следобяд съумях да видя слизането на украинците и бях съвсем сигурен, че слизат точно от върха.
На другия ден станах по мрачно, с цел да съумея да се спусна до базовия лагер. Всичко течеше обикновено доникъде на кошмарния хладилник под Лагер 1.
© Боян Петров
Слизане към базовия лагер в 5ч сутринта.
Бях самичък, температурата беше към нулата и започнах да потъвам на съвсем всяка крачка. Повечето от мостовете, които помнех, се бяха към този момент срутили, цепките се бяха отворили и колкото по-надолу слизах, толкоз по-трудно намирах проходите в лабиринта от сераци. Бях изтощен, мислех постепенно и скачах без нужната пъргавост. Изкачването на върха ми беше ария спрямо кошмара, който преживявах. След над четири часа ледниково оцеляване съумях да изляза на морената, събух котките и просто благодарих на небето.
В късния следобяд събрах сили и посетих всички базови лагери, с цел да си направя равносметка. Оказа се, че за разлика от прилежащия Броуд пик (8047м), където на 10.07.2017г. са били регистрирани към 12 изкачвания, в нашия регион нямахме нито едно сполучливо нанагорнище. Оказа се, че по моите следи, на 11.07 украинците са съумели да стигнат едвам до към 7700 м на Гашербрум 2 и са били спрени от ураганен вятър. На Гашербрум 1 екип от други трима украинци са достигнали оптимално до към 7300 м и са прекратили опита си заради бездънен сняг. Очевидно този сезон Гашербрумите няма да се предадат толкоз елементарно, макар че са обсадени от към двайсет и петима алпинисти.
В идващите дни следва възобновяване на всички, които се напъвахме по заледените скатове в последните пет дни. Максималната достигната височина на Гашербрум 1 към този момент е ок. 7300м (украинско), а на Гашербрум 2 е 7910м (българско). Опитите ще продължат, като предусещам, че максимален боязън явно ще берем при пресичането на ледника сред базовия лагер и Лагер 1. Положението не е никак розово, само че се надявам, че с подобаващи очила ще съумея да го трансформира в моя ползапоне на цвят ;-)
© Боян Петров
Преглед и обработка на фотоси, писане на дневник, водене на сметки, организация на изкачването и гледане на филми е същинско наслаждение с супериздьржливия Acer TravelMate 645, 14`
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (113)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ