Българските влакове изумиха двете млади учителкиБългарската дума “риба мъчи две

Българските влакове изумиха двете млади учителки


Българската дума “риба ” мъчи две грациозни китайки-учителки в Бургас. Зен Ли и Жен Йенли са на 25 години. В България са пристигнали, с цел да преподават китайски език. Като студентки в град Гуанджоу са приключили еднакъв университет. Общежитията, в които са живели, са се намирали едно против друго, само че двете се срещнали едвам в института “Конфуций ”, когато одобрявали документите им за България.

Йенли е за втора година в Бургас, а Ли предходната година е била в Разград, по-късно е решила да се реалокира.
Програмата, по която са у нас, продължава три години, тъй че край морето двете учителки могат да останат и следващата година. Ли е омъжена в Китай и откакто задачата и на учител завърши, ще се завърне в родината си. Планира да сътвори огромно и щастливо семейство.

Само след година, българските възпитаници приказват свободно китайски, настояват двете учителки. Според тях, в случай че на следващия ден заминат за Китай, множеството от питомците им могат умерено да организират диалози и да се оправят в далечната страна. Това се отнася изключително за напредналите – учениците от Бизнесинкубатора и Математическата гимназия.

В съпоставяне с китайските, българските възпитаници обичат да имат повече независимост и да и се любуват. Но в това време са устремени и амбициозни – качества, които впечатляват, разясняват Ли и Йенли.

Преподават на пет разнообразни групи възпитаници, а шестата е с възрастни, които са се записали да учат езика им.

Българският не е по-труден от китайския. Йенли счита по този начин, само че дава образец с думата, която я изтезава – “риба ”. Според нея, сложни са някои звуци. Например- “р ”. Мъчно е произношението.

“Купих си учебник, само че е доста по-лесно, в случай че в всекидневието някой ти покаже предмет и ти каже по какъв начин се произнася ”, доверява тя.

За две години не са научили доста български думи. Сред тях са най-вече поздрави – “Здрасти ”, “Добър вечер ”, “Извинявай ”, “Няма нищо ”.

От българската кухня им харесват мусаката, тараторът и баницата. Но не могат да ги готвят.

Щом се приберат в Китай, евентуално ще се пробват да създадат таратор, с цел да впечатлят околните си. И естествено, с кисело мляко от родопското село Момчиловци, което е известно в цялостен Китай и го има на всички места по магазините: “Йогурт от Момчиловци ”.

От Китай си носят подправки, които тук няма и си готвят вкъщи истинскаа китайска храна. В наши китайски заведения за хранене са ходили няколко пъти, само че настояват, че по метода на подготвяне, кухнята им повече наподобява на българска, в сравнение с китайска.

С българските възпитаници са ходили на екскурзии в Ловеч, Троян, Пловдив, Смолян, Калофер. Но най- доста им харесва край морето.

Въпреки, че доста харесват Бургас, двете учителки не вървят на плаж. През лятната почивка се прибират вкъщи, само че не това е повода да заобикалят слънчевите лъчи. В Китай никой не върви на плаж. Там дори хората заобикалят да се излагат на слънце, не обичат да потъмняват и да натрупат загар. По-скоро се пазят от слънцето.

Българските им познати са доста благи хора. Скоростта на живота в България е доста по-бавна. Хората се движат умерено по улиците, до момента в който в Китай всеки е забързан.

А тук никой не бърза, българите се любуват на живота, разясняват учителките.

Освен това са впечатлени и от друго: в Китай майчинството трае единствено няколко месеца, а тук една жена, която става майка има доста по-добри условия.
Сватбата на Ли, която е била преди по-малко от година.
Що се отнася до мъжете, двете се чудят – за какво у нас те носят бради, и то даже напълно млади момчета. Брадите несъмнено ги състаряват, считат Ли и Йeнли. В Китай това не е по този начин, всички желаят да наподобяват по-млади.

2018-та е “Годината на Жълтото куче ”. По принцип, когато годината е наречена на някое животно, те я обвързват с качествата му- такива качества ще имат и хората през всичките и дни, съгласно тях. Кучето е лоялно и кротко, по тази причина от 2018- та се чакат поддръжка, протекция, преданост, честност и добрина.

Двете преподавателки имат невероятни прекарвания в България. Това на Ли е обвързвано с неразбираемата за нея “дървена почивка ”:

“Една от най-необикновените ми случки беше през изобилния сняг предходната зима. Пътувах с трен към Разград. Мой сътрудник преподавател ми се обади и ми сподели, че учебните занятия се анулират за една седмица. После, след една седмица, учебното заведение беше анулирано за още една. Бях много сюрпризирана от това. О, също и какъв брой мудни са влаковете в България – лиши ни през целия ден на пътуваме от Велико Търново до Бургас с трен. Беше дъ-ъ-ъ-лъг ден… (смее се) ”.

Историята, впечатлила Йeнли пък потвърждава, че макар брадите, българските мъже са галантни и благи: “Миналата година посетих Батак. Автобусът спря на спирката в градчето и не продължи до Цигов Чарк. Беше мрачно, валеше щедро сняг и имаше 8 км до Цигов Чарк, по тази причина се наложи да вървим пешком. Тъй като беше прекомерно мрачно се пробвах да спра кола на стоп. Много от колите просто прекосяваха край нас, само че тъкмо преди да се откажа, един камион спря. Двама мъже – на междинна възраст и малко по-млад, бяха вътре и се съгласиха да ни закарат. Моята другарка се притесняваше, че може да са неприятни хора, по тази причина й споделих каквото и да се случи, да бъде подготвена да скочи на открито и да търси помощ. Оказа се, че са доста общителни и положителни хора, като даже се обадиха на притежателя на хотела да попитат за точната локация и ни изпратиха до такава степен.

Накрая ги попитах “Колко би трябвало да платя? ”, само че те не желаеха нищо.