Аутопсия на българския клубен футбол
Българските футболни клубове нямат бизнес модел, който да носи доходи, а разчитат на футболни меценати Сумарно продуктът български футбол ражда единствено 140 млн. лева на година За да се трансформират клубовете, има потребност от явен проект по какъв начин да се привлекат повече от 1800 фенове приблизително на мач
От години българският футбол е в дисонанс - от една страна, клубовете и националният тим съвсем не реализират съществени спортни триумфи, имат големи отговорности, постоянно сменят благосъстоятелност, треньори и притеглят все по-малко аудитория. Срещу всичко това стоят голям запас и претенциите на почитатели и федерация, с които най-често се преценяват страхливи политици.
Нивото продължава да пада - България е последна в групата за европейски квалификации и без късмет за класиране, първенецът " Лудогорец " не съумя да се класира даже за групите на втория по мощ европейски клубен шампионат Лига Европа, а играе в третия - скоросформираната " Лига на конференциите ". Другите българските отбори изобщо не участват на европейската карта.
Реклама
Парадокс е, че най-големите клубове са частни, само че все желаят нещо от страната и са подвластни от нея. По-малките тимове пък са получатели на суми от общини, публични деятели, предприемачи, които потъват без ясна посока. Не е мъчно да се заключи, че българският футбол не прави пари и добавена стойност.
Всичко това се вижда и през докладите и приходите на самите клубове - те ръководят един недоходоносен бизнес, който съществува на мускули. Почти без изключение тимовете не съумяват да изградят удобен модел, който да носи задоволително доходи от самата си активност - и да стъпва на главната функционалност да забавляват и да радва почитателите.
През 2022 година общите доходи на 16-те тима от първата професионална футболна лига са малко под 140 млн. лева (ръст с 15% за година). В тях не са включени данните на " Ботев " Пловдив, " Славия " и " Крумовград ", които не качват финансовите си доклади, макар че са задължени за приемането на лиценз. Колективно генерираните доходи са несравнимо дребни спрямо който и да било западен тим, само че те са дребни и в подтекста на българската стопанска система - те са съпоставими с оборота на средноголяма компания в страната.
На процедура българските футболни клубове даже не са съумели да генерират въпросните 140 млн. лева от оперативната си активност, а голяма част от тях са инжектирани пари от притежатели , компании и общини под формата на спонсорства, главно от хазартни компании. С други думи, тимовете не могат да изкарват пари от активността си и разчитат на външни капитали, чийто пък генезис през годините на прехода е разпределян постоянно по политически благосклонности. Това е и една от аргументите тимовете да са несполучливи и да не знаят по какъв начин да оперират като естествени компании.
Реклама
Когато " Капитал " беседва с представители на някои от тимовете, те не скриват, че мъчно притеглят спонсори точно поради неприятния си имидж и макар че мъчно биха си признали - роля играе моделът им на работа.
Как печели един футболен тим
" Здравословният бизнес модел допуска приходите на клубовете да са разпределени по следния метод: 30% тв права, 30% билети, абонаменти, мърчандайз, 30% спонсори и 10% от прехвърляния. Има и доктрина, съгласно която прехвърлянията не би трябвало да влизат в капитала, с цел да се реинвестират ", изяснява пред " Капитал " Павел Колев, изпълнителен шеф на един от най-големите български тимове, " Локомотив Пловдив ", и някогашен началник на " Левски ".
Съдейки по модела, споделен от него, съвсем няма български футболен клуб, който да го извършва (в множеството европейски лиги разбивката жестоко е 55% тв права, 30% спонсори и 15% билети и абонаменти). Повечето клубове мъчно могат да бъдат оценени, тъй като източниците на приходите им остават загадка - това включва даже най-големия клуб " Лудогорец ", който ревниво го крие. Ясно е обаче, че най-голямата част от приходите идва от притежателите, които наливат пари в клуба през спонсорства и заеми. Освен приходите от тв правата друго главно перо, изключително за по-малките футболни клубове в страната, които имат по-малки доходи и разчитат главно на общини (такъв е казусът да вземем за пример с " Ботев " - Враца, " Пирин " - Благоевград, и няколко други), са солидарните заплащания от съюза на европейските клубове УЕФА.
От години българският футбол е в дисонанс - от една страна, клубовете и националният тим съвсем не реализират съществени спортни триумфи, имат големи отговорности, постоянно сменят благосъстоятелност, треньори и притеглят все по-малко аудитория. Срещу всичко това стоят голям запас и претенциите на почитатели и федерация, с които най-често се преценяват страхливи политици.
Нивото продължава да пада - България е последна в групата за европейски квалификации и без късмет за класиране, първенецът " Лудогорец " не съумя да се класира даже за групите на втория по мощ европейски клубен шампионат Лига Европа, а играе в третия - скоросформираната " Лига на конференциите ". Другите българските отбори изобщо не участват на европейската карта.
Реклама
Парадокс е, че най-големите клубове са частни, само че все желаят нещо от страната и са подвластни от нея. По-малките тимове пък са получатели на суми от общини, публични деятели, предприемачи, които потъват без ясна посока. Не е мъчно да се заключи, че българският футбол не прави пари и добавена стойност.
Всичко това се вижда и през докладите и приходите на самите клубове - те ръководят един недоходоносен бизнес, който съществува на мускули. Почти без изключение тимовете не съумяват да изградят удобен модел, който да носи задоволително доходи от самата си активност - и да стъпва на главната функционалност да забавляват и да радва почитателите.
През 2022 година общите доходи на 16-те тима от първата професионална футболна лига са малко под 140 млн. лева (ръст с 15% за година). В тях не са включени данните на " Ботев " Пловдив, " Славия " и " Крумовград ", които не качват финансовите си доклади, макар че са задължени за приемането на лиценз. Колективно генерираните доходи са несравнимо дребни спрямо който и да било западен тим, само че те са дребни и в подтекста на българската стопанска система - те са съпоставими с оборота на средноголяма компания в страната.
На процедура българските футболни клубове даже не са съумели да генерират въпросните 140 млн. лева от оперативната си активност, а голяма част от тях са инжектирани пари от притежатели , компании и общини под формата на спонсорства, главно от хазартни компании. С други думи, тимовете не могат да изкарват пари от активността си и разчитат на външни капитали, чийто пък генезис през годините на прехода е разпределян постоянно по политически благосклонности. Това е и една от аргументите тимовете да са несполучливи и да не знаят по какъв начин да оперират като естествени компании.
Реклама
Когато " Капитал " беседва с представители на някои от тимовете, те не скриват, че мъчно притеглят спонсори точно поради неприятния си имидж и макар че мъчно биха си признали - роля играе моделът им на работа.
Как печели един футболен тим
" Здравословният бизнес модел допуска приходите на клубовете да са разпределени по следния метод: 30% тв права, 30% билети, абонаменти, мърчандайз, 30% спонсори и 10% от прехвърляния. Има и доктрина, съгласно която прехвърлянията не би трябвало да влизат в капитала, с цел да се реинвестират ", изяснява пред " Капитал " Павел Колев, изпълнителен шеф на един от най-големите български тимове, " Локомотив Пловдив ", и някогашен началник на " Левски ".
Съдейки по модела, споделен от него, съвсем няма български футболен клуб, който да го извършва (в множеството европейски лиги разбивката жестоко е 55% тв права, 30% спонсори и 15% билети и абонаменти). Повечето клубове мъчно могат да бъдат оценени, тъй като източниците на приходите им остават загадка - това включва даже най-големия клуб " Лудогорец ", който ревниво го крие. Ясно е обаче, че най-голямата част от приходите идва от притежателите, които наливат пари в клуба през спонсорства и заеми. Освен приходите от тв правата друго главно перо, изключително за по-малките футболни клубове в страната, които имат по-малки доходи и разчитат главно на общини (такъв е казусът да вземем за пример с " Ботев " - Враца, " Пирин " - Благоевград, и няколко други), са солидарните заплащания от съюза на европейските клубове УЕФА.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ