За какво най-много харчат българските домакинства
Българските семейства харчат най-вече от парите си за храна, до момента в който при междинното домакинство в Европейски Съюз разноските за поддръжка и отопление на дома са най-големи, демонстрира разбор на Евростат за общите потребителски разноски на семействата през 2017 година
Все отново се регистрира позитивна наклонност, защото през 2001 година 44% от домакинските разноски у нас са били за храна и безалкохолни питиета.
Домакинство в България е харчило по към 19% за храна при приблизително за Европейския съюз 12 % и 19,7% за поддръжка на дома с вода, отопление и електрическа енергия при междинен индикатор за Европейски Съюз от 24 %. Това значи, че харчовете за храна и за дома " изяждат " към 40 на 100 от парите на българите.
Данните на Национален статистически институт за м.г. по отношение на междинните потребителски разноски на семействата у нас обаче демонстрират доста по-голям дял за храна от европейската статистика. През 2017 година българските семейства са похарчили приблизително към 3500 лв. - най-голямото потребителско перо от към 30% при общ годишен разход за едно домакинство от 11 860 лв..
Вторият по величина разход е обвързван с поддръжката на дома, за вода, електрическа енергия, отопление и други горива - по към 1770 лв. на година, или близо 15 %. За превоз са отишли по към 800 лв., за опазване на здравето - 642 лв., за тютюн и алкохол - към 500 лв., за връзки - по 515 лв., за свободно време и просвета - 530 лв., и така нататък
Едва 6,7% от приходите на българските семейства идват от независима претовареност, главно са от заплати - 54 на 100, а към 30% са се формирали от пенсии, добавки за деца и други обществени помощи.
Различно е в Европейски Съюз
През 2017 година семействата в Европейски Съюз са отделили близо 2000 милиарда евро, или към една четвърт от всички разноски в Евросъюза (еквивалент на 13 % от Брутният вътрешен продукт на общноста) за поддръжка на жилищата с вода, електричество, отопление или други горива.
През 2017 година делът на разноските на семействата за жилища е бил максимален във Финландия - 29 на 100, Дания - 28 на 100, Англия - 27 на 100. На другия завършек на скалата са Малта - 10 на 100, Литва и Кипър - с по 15 на 100.
При междинен индикатор от 12% за храна най-голям е този дял за семействата в Румъния - към 27 на 100, Литва и Естония - по 22 на 100, и други Най-нисък дял от разноски за храна в Европейски Съюз е регистриран в Австрия, Ирландия и Люксембург - по към 9 на 100, сочат данните на Евростат. /clubz.bg
Все отново се регистрира позитивна наклонност, защото през 2001 година 44% от домакинските разноски у нас са били за храна и безалкохолни питиета.
Домакинство в България е харчило по към 19% за храна при приблизително за Европейския съюз 12 % и 19,7% за поддръжка на дома с вода, отопление и електрическа енергия при междинен индикатор за Европейски Съюз от 24 %. Това значи, че харчовете за храна и за дома " изяждат " към 40 на 100 от парите на българите.
Данните на Национален статистически институт за м.г. по отношение на междинните потребителски разноски на семействата у нас обаче демонстрират доста по-голям дял за храна от европейската статистика. През 2017 година българските семейства са похарчили приблизително към 3500 лв. - най-голямото потребителско перо от към 30% при общ годишен разход за едно домакинство от 11 860 лв..
Вторият по величина разход е обвързван с поддръжката на дома, за вода, електрическа енергия, отопление и други горива - по към 1770 лв. на година, или близо 15 %. За превоз са отишли по към 800 лв., за опазване на здравето - 642 лв., за тютюн и алкохол - към 500 лв., за връзки - по 515 лв., за свободно време и просвета - 530 лв., и така нататък
Едва 6,7% от приходите на българските семейства идват от независима претовареност, главно са от заплати - 54 на 100, а към 30% са се формирали от пенсии, добавки за деца и други обществени помощи.
Различно е в Европейски Съюз
През 2017 година семействата в Европейски Съюз са отделили близо 2000 милиарда евро, или към една четвърт от всички разноски в Евросъюза (еквивалент на 13 % от Брутният вътрешен продукт на общноста) за поддръжка на жилищата с вода, електричество, отопление или други горива.
През 2017 година делът на разноските на семействата за жилища е бил максимален във Финландия - 29 на 100, Дания - 28 на 100, Англия - 27 на 100. На другия завършек на скалата са Малта - 10 на 100, Литва и Кипър - с по 15 на 100.
При междинен индикатор от 12% за храна най-голям е този дял за семействата в Румъния - към 27 на 100, Литва и Естония - по 22 на 100, и други Най-нисък дял от разноски за храна в Европейски Съюз е регистриран в Австрия, Ирландия и Люксембург - по към 9 на 100, сочат данните на Евростат. /clubz.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ