Шефът на БНБ хвали банките и мерките срещу кризата
Българските банки влязоха в ковид-кризата добре готови заради направеното през последните години, излиза наяве от изказване на шефа на Българска народна банка Димитър Радев при откриването на образователната година в УНСС.
Радев показва невижданата по своя мащаб и дълбочина инспекция на качеството на активите на банките и стрес тестванията, извършени от Българска народна банка и Европейската централна банка. Една от техните съществени цели беше да се приготвят банките за най-лоши макроикономически сюжети, които мнозина тогава определяха като невъзможни.
" Сега, когато към този момент сме в тези „ невъзможни “ сюжети, виждаме, че банките реагират съответно и не престават да бъдат в добра кондиция ", изяснява той.
Радев припомня, че Българска народна банка предприе и спомагателни ограничения за усилване на финансовата позиция и ликвидността на банките. Мерките включваха цялостното капитализиране на цялата облага в бранша, мощно съкращаване на задграничните експозиции, а също по този начин и отменяне на плануваните спомагателни финансови условия, свързани с цикличните опасности. По думите му този пакет от ограничения обезпечи спомагателен запас в банковата система в размер на 9,3 милиарда лв..
Изтъква и ограниченията, взети за облекчение на следствията от рецесията за бизнеса и популацията. Димитър Радев дава образец с така наречен „ частен мораториум “ върху заплащанията по заеми. До момента отлагане на такива заплащания са получили над 14 хиляди предприятия и над 93 хиляди семейства в общ размер на над 9 милиарда лв..
„ Стандарт “ разгласява цялостния текст на изявлението на шефа на Българска народна банка Димитър Радев при откриването на юбилейната образователна година в УНСС, София, 14 септември 2020 година:
Уважаеми сътрудници,
Уважаеми посетители,
Благодаря най-сърдечно за опцията да участвам на откриването на новата образователна година в УНСС. Тази образователна година съответствува със забележителния 100-годишен празник на нашия университет. Това е добър мотив още един път да изразим нашата благодарност към поколенията преподаватели, студенти, админи, към всички тези, които трансфораха УНСС в това, което е през днешния ден – най-големият, най-старият и най-авторитетният бизнес университет в Югоизточна Европа.
Настоящата година е неповторима и по не толкоз позитивни аргументи, в това число здравната рецесия, прераснала в икономическа, и комплицираната политическа обстановка. Тези развития ни слагат пред доста сложни провокации, същинският отговор на които би трябвало да бъде институционален. В този смисъл днешната обстановка е тест за институциите. Когато приказвам за институции, имам поради целия набор – от политиката, здравния и просветителния бранш и стопанската система до обществените финанси и банките. Колкото по-здрави са институциите, толкоз по-силен ще бъде отговорът. Ако не сме в положение да дадем съответен институционален отговор, резултатите могат да бъдат разрушителни.
Ще се спра на това, което става в банковия бранш в отговор на рецесията, а също по този начин и в по-широк стратегически проект.
Банките влязоха в актуалната рецесия добре готови заради направеното през последните години. Ще посоча единствено невижданата по своя мащаб и дълбочина инспекция на качеството на активите на банките и стрес тестванията, извършени от Българска народна банка и Европейската централна банка. Една от техните съществени цели беше да се приготвят банките за най-лоши макроикономически сюжети, които мнозина тогава определяха като невъзможни. Сега, когато към този момент сме в тези „ невъзможни “ сюжети, виждаме, че банките реагират съответно и не престават да бъдат в добра кондиция.
Тази добра подготовка оказа помощ още при започване на рецесията да се одобряват спомагателни ограничения за усилване на финансовата позиция и ликвидността на банките. Мерките включваха цялостното капитализиране на цялата облага в бранша, мощно съкращаване на задграничните експозиции, а също по този начин и отменяне на плануваните спомагателни финансови условия, свързани с цикличните опасности. Този пакет от ограничения обезпечи спомагателен запас в банковата система в размер на 9.3 милиарда лева
Пакетът от ограничения не беше ориентиран самоцелно и само към банките. По-скоро неговата цел беше да се основат условия в банковия бранш по този начин, че той да може да предприеме стъпки за облекчение следствията от рецесията за бизнеса и популацията. Основният инструмент, който беше употребен за тази цел и който към момента е в действие, е така наречен „ частен мораториум “ върху заплащанията по заеми. До момента отлагане на такива заплащания са получили над 14 хиляди предприятия и над 93 хиляди семейства в общ размер на над 9 милиарда лева, което е действително и доста облекчение на финансовите условия през най-трудния интервал на рецесията.
Кризата сложи по-актуално на дневен ред и въпроса с изискванията за външно финансиране. Знаете, че вследствие на рецесията стартира акумулирането на дефицити, които би трябвало да се финансират, а също по този начин и да се поддържат нужните финансови буфери. Поради тази причина ние се нуждаехме от спомагателен знак за пазарите и за вложителите, че България стои устойчиво в рецесията от позиция на финансовата си позиция и на паричния си режим. Този знак беше даден с установяването на суапова линия за 2 милиарда евро сред Европейската централна банка и Българската национална банка и беше разчетен еднопосочно позитивно както от пазарите, по този начин и от кредитните организации, а също по този начин и от вложителите. Искам да посоча нещо доста значимо – констатацията за мощната финансова позиция на страната остава годна и сега, без значение от развиването през последните месеци. Ще бъде неточност с доста съществени последствия, в случай че допуснем пробив в тази посока.
Всички подхванати дотук стъпки във връзка с банковия бранш, които считам, че бяха сполучливи и навременни, по никакъв метод не понижават нашата угриженост за това, което става и което следва да стане в идващите месеци. Съществува огромна неизясненост във връзка с това по какъв начин ще се развие здравната рецесия, свързаната с това икономическа рецесия, и по какъв начин ще се развие политическата обстановка.
Поради тази причина Българската национална банка остава, както евентуално сте видели от неотдавна оповестените от нас данни, консервативна в своите прогнози за икономическия напредък, освен това с прекомерно необятен диапазон на допусканията. В момента работим по нова, обновена оценка за обстановката за тази година и за това, което чакаме през идната година. Ще публикуваме тази оценка през месец октомври. Следим също деликатно развитията на икономическата обстановка и в еврозоната, която има решаващо значение, главно по линия на външното търсене, само че освен, за това по какъв начин и какъв брой бързо ще се възвърне нашата стопанска система. Споделяме оценката на Европейската централна банка, показана единствено преди няколко дни. Тя най-накратко е следната: има ясни признаци на икономическо възобновяване, само че несигурността във връзка с пандемията и на метода, по който тя ще бъде овладяна, е към момента огромна. В взаимозависимост от развитията както в страната, по този начин и в еврозоната, ние в Българска народна банка сме подготвени при нужда да активираме спомагателни ограничения.
Извън подтекста на съответните ограничения, свързани с рецесията, през актуалната година постигнахме и развиване с голямо стратегическо значение, което все по-силно ще се прави оценка в бъдеще. Става въпрос за едновременното присъединение на българския лев към европейския валутен механизъм и на страната към Европейския банков съюз. Това е първата стъпка към цялостното консолидиране на България към еврозоната, т.е. към ядрото на Европейския съюз, акт, чието значение надалеч надвишава границите на банковия и финансовия бранш.
След броени дни, на 1 октомври, Българската национална банка посредством банковия контрол ще стане първата българска институция, пълновръстен член на значима институция на еврозоната – Единният контролен механизъм. Това, наред с другото, е незабравим образец на институционално развиване. Само преди няколко години надзорът бе една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, призната единомислещо в фамилията на европейския банков контрол. Този образец на институционално развиване може да бъде прибавен и в други значими сфери. Това ще даде опция да се оправим освен с провокациите на днешния, а и на утрешния ден.
Позволете ми да спра дотук, да Ви благодаря най-сърдечно за привилегията да бъда на този ден с Вас и да Ви пожелая сполучлива образователна година.
Радев показва невижданата по своя мащаб и дълбочина инспекция на качеството на активите на банките и стрес тестванията, извършени от Българска народна банка и Европейската централна банка. Една от техните съществени цели беше да се приготвят банките за най-лоши макроикономически сюжети, които мнозина тогава определяха като невъзможни.
" Сега, когато към този момент сме в тези „ невъзможни “ сюжети, виждаме, че банките реагират съответно и не престават да бъдат в добра кондиция ", изяснява той.
Радев припомня, че Българска народна банка предприе и спомагателни ограничения за усилване на финансовата позиция и ликвидността на банките. Мерките включваха цялостното капитализиране на цялата облага в бранша, мощно съкращаване на задграничните експозиции, а също по този начин и отменяне на плануваните спомагателни финансови условия, свързани с цикличните опасности. По думите му този пакет от ограничения обезпечи спомагателен запас в банковата система в размер на 9,3 милиарда лв..
Изтъква и ограниченията, взети за облекчение на следствията от рецесията за бизнеса и популацията. Димитър Радев дава образец с така наречен „ частен мораториум “ върху заплащанията по заеми. До момента отлагане на такива заплащания са получили над 14 хиляди предприятия и над 93 хиляди семейства в общ размер на над 9 милиарда лв..
„ Стандарт “ разгласява цялостния текст на изявлението на шефа на Българска народна банка Димитър Радев при откриването на юбилейната образователна година в УНСС, София, 14 септември 2020 година:
Уважаеми сътрудници,
Уважаеми посетители,
Благодаря най-сърдечно за опцията да участвам на откриването на новата образователна година в УНСС. Тази образователна година съответствува със забележителния 100-годишен празник на нашия университет. Това е добър мотив още един път да изразим нашата благодарност към поколенията преподаватели, студенти, админи, към всички тези, които трансфораха УНСС в това, което е през днешния ден – най-големият, най-старият и най-авторитетният бизнес университет в Югоизточна Европа.
Настоящата година е неповторима и по не толкоз позитивни аргументи, в това число здравната рецесия, прераснала в икономическа, и комплицираната политическа обстановка. Тези развития ни слагат пред доста сложни провокации, същинският отговор на които би трябвало да бъде институционален. В този смисъл днешната обстановка е тест за институциите. Когато приказвам за институции, имам поради целия набор – от политиката, здравния и просветителния бранш и стопанската система до обществените финанси и банките. Колкото по-здрави са институциите, толкоз по-силен ще бъде отговорът. Ако не сме в положение да дадем съответен институционален отговор, резултатите могат да бъдат разрушителни.
Ще се спра на това, което става в банковия бранш в отговор на рецесията, а също по този начин и в по-широк стратегически проект.
Банките влязоха в актуалната рецесия добре готови заради направеното през последните години. Ще посоча единствено невижданата по своя мащаб и дълбочина инспекция на качеството на активите на банките и стрес тестванията, извършени от Българска народна банка и Европейската централна банка. Една от техните съществени цели беше да се приготвят банките за най-лоши макроикономически сюжети, които мнозина тогава определяха като невъзможни. Сега, когато към този момент сме в тези „ невъзможни “ сюжети, виждаме, че банките реагират съответно и не престават да бъдат в добра кондиция.
Тази добра подготовка оказа помощ още при започване на рецесията да се одобряват спомагателни ограничения за усилване на финансовата позиция и ликвидността на банките. Мерките включваха цялостното капитализиране на цялата облага в бранша, мощно съкращаване на задграничните експозиции, а също по този начин и отменяне на плануваните спомагателни финансови условия, свързани с цикличните опасности. Този пакет от ограничения обезпечи спомагателен запас в банковата система в размер на 9.3 милиарда лева
Пакетът от ограничения не беше ориентиран самоцелно и само към банките. По-скоро неговата цел беше да се основат условия в банковия бранш по този начин, че той да може да предприеме стъпки за облекчение следствията от рецесията за бизнеса и популацията. Основният инструмент, който беше употребен за тази цел и който към момента е в действие, е така наречен „ частен мораториум “ върху заплащанията по заеми. До момента отлагане на такива заплащания са получили над 14 хиляди предприятия и над 93 хиляди семейства в общ размер на над 9 милиарда лева, което е действително и доста облекчение на финансовите условия през най-трудния интервал на рецесията.
Кризата сложи по-актуално на дневен ред и въпроса с изискванията за външно финансиране. Знаете, че вследствие на рецесията стартира акумулирането на дефицити, които би трябвало да се финансират, а също по този начин и да се поддържат нужните финансови буфери. Поради тази причина ние се нуждаехме от спомагателен знак за пазарите и за вложителите, че България стои устойчиво в рецесията от позиция на финансовата си позиция и на паричния си режим. Този знак беше даден с установяването на суапова линия за 2 милиарда евро сред Европейската централна банка и Българската национална банка и беше разчетен еднопосочно позитивно както от пазарите, по този начин и от кредитните организации, а също по този начин и от вложителите. Искам да посоча нещо доста значимо – констатацията за мощната финансова позиция на страната остава годна и сега, без значение от развиването през последните месеци. Ще бъде неточност с доста съществени последствия, в случай че допуснем пробив в тази посока.
Всички подхванати дотук стъпки във връзка с банковия бранш, които считам, че бяха сполучливи и навременни, по никакъв метод не понижават нашата угриженост за това, което става и което следва да стане в идващите месеци. Съществува огромна неизясненост във връзка с това по какъв начин ще се развие здравната рецесия, свързаната с това икономическа рецесия, и по какъв начин ще се развие политическата обстановка.
Поради тази причина Българската национална банка остава, както евентуално сте видели от неотдавна оповестените от нас данни, консервативна в своите прогнози за икономическия напредък, освен това с прекомерно необятен диапазон на допусканията. В момента работим по нова, обновена оценка за обстановката за тази година и за това, което чакаме през идната година. Ще публикуваме тази оценка през месец октомври. Следим също деликатно развитията на икономическата обстановка и в еврозоната, която има решаващо значение, главно по линия на външното търсене, само че освен, за това по какъв начин и какъв брой бързо ще се възвърне нашата стопанска система. Споделяме оценката на Европейската централна банка, показана единствено преди няколко дни. Тя най-накратко е следната: има ясни признаци на икономическо възобновяване, само че несигурността във връзка с пандемията и на метода, по който тя ще бъде овладяна, е към момента огромна. В взаимозависимост от развитията както в страната, по този начин и в еврозоната, ние в Българска народна банка сме подготвени при нужда да активираме спомагателни ограничения.
Извън подтекста на съответните ограничения, свързани с рецесията, през актуалната година постигнахме и развиване с голямо стратегическо значение, което все по-силно ще се прави оценка в бъдеще. Става въпрос за едновременното присъединение на българския лев към европейския валутен механизъм и на страната към Европейския банков съюз. Това е първата стъпка към цялостното консолидиране на България към еврозоната, т.е. към ядрото на Европейския съюз, акт, чието значение надалеч надвишава границите на банковия и финансовия бранш.
След броени дни, на 1 октомври, Българската национална банка посредством банковия контрол ще стане първата българска институция, пълновръстен член на значима институция на еврозоната – Единният контролен механизъм. Това, наред с другото, е незабравим образец на институционално развиване. Само преди няколко години надзорът бе една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, призната единомислещо в фамилията на европейския банков контрол. Този образец на институционално развиване може да бъде прибавен и в други значими сфери. Това ще даде опция да се оправим освен с провокациите на днешния, а и на утрешния ден.
Позволете ми да спра дотук, да Ви благодаря най-сърдечно за привилегията да бъда на този ден с Вас и да Ви пожелая сполучлива образователна година.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ