С лоши резултати и обхват здравната ни система пак е на дъното в Европа
Българската здравна система от години оре дъното на всевъзможни ранглисти. Тя е неефективна, враждебна към пациентите, несправедлива, извратена и с тотално изопачени цели. Ето следващите доказателства, които за жалост служат само за сведение на ръководещите. Тях, както и шепа шефове и притежатели на лечебни заведения, дъното ги устройва.
Според авторитетното изследване Индекс на европейския здравен консуматор през 2018 година България е на 31-во място от 35 страни в Европа, като спрямо 2016 и 2017 година бележи прогрес с 2 места. Зад нас са Полша, Унгария, Румъния и Албания, което пък значи, че Северна Македония, Черна гора и Сърбия са пред България. От години обясненията на авторите на проучването - шведската компания Health Consumer Powerhouse, за страната ни са сбити и повтарящи се, защото нищо в индикаторите на страната ни и надлежно в представянето й по отношение на другите не се трансформира. Единственото достижение на страната ни е било през 2012-2013 година, когато интервюираните пациентски организации у нас са дали висока оценка по индикатора " Достъпност " на здравната система. Данните се ревизират и от откривателите и се удостоверяват през годините. Това - лесният и бърз достъп до болница и персонален доктор, като цяло е единственото, което държи България на не последно място. През 2018 година обаче страната ни губи точки по индикаторите " Резултати " и " Обхват на обезпечените услуги " и
с 2-3 изключения не може да се похвали с нищо
Изследването се организира от 2005 година насам. То изследва здравните системи в Европа с помощта на обществени статистически данни, анкети на пациенти и самостоятелни проучвания, като акцентът е върху потребителя, т.е. доколко системата е добра за него. Индексът се базира на 6 съществени индикатора - права на пациентите, достъп до лекуване, резултати от лекуването, предварителна защита на заболявания, обсег на здравната система и обезпечаване на медикаменти. Индексът регистрира и изключително трагични за нашата система индикатори като плащания от джоба на пациентите. Затова и през 2017 година Кипър, който е единствената страна в Европа с по-високи от българските кешови заплащания (там едвам 44% от разноските за системата са обществени при към 52% у нас), беше изключен от показателя - " системата " там просто не може да се измери и сравни с останалите страни по редица индикатори, защото не са обществено обезпечени. През 2018 година, за пръв път от 10 години, Холандия отстъпва първото място в класацията на Швейцария. Това се дължи на смяна в методологията на изследването - включен е нов индикатор за досегаемост - време за очакване за детско психиатрично лекуване, и там дългогодишният водач губи точки.
46-те индикатора, по които се мери показателят през 2018 година, са изключително забавни и сами по себе си показателни за това къде сме ние и къде са те. У нас даже не подозираме, че съществуват неща като хемодиализа у дома или пък че нейде из Европа пациентите имат право на гратис второ мнение.
Макар и първите 12 страни в класацията да са от Западна Европа, един от изводите на създателите на показателя е, че
няма връзка сред парите, които се харчат за системата, и достъпността й
В богати страни като северните казусът с листите на чакащи за планово лечение продължава да стои с пълна мощ. Освен това неналичието на листи на чакащи пести пари, а не противоположното - колкото по-бързо се взема решение даден проблем, толкоз по-ниска е цената, означават създателите на показателя. За образец са дадени Черна гора и Северна Македония, които са понижили фрапантно листите на чакащи, въвеждайки национална система за електронни посоки в действително време, по същия път върви и Сърбия.
България има положителни точки по този индикатор и не е изпаднала още по-назад с помощта на него - у нас достъпът до болница е извънредно елементарен. Цената обаче е висока - ние имаме най-високите разноски за болнична помощ като % от общите разноски за опазване на здравето в цяла Европа, което прави системата излишно скъпа. Освен това България не следва да се приема като страна с ниски разноски на опазване на здравето - у нас за бранша се харчат 8.2% от Брутният вътрешен продукт, което ни подрежда на 16-о място в Европейски Съюз. Проблемът е, че тук едвам половината от тези пари са обществени разноски, а останалите се поемат кеш от пациентите.
Класацията също подкрепя тезата, че многото разходи не водят автоматизирано до по-добра система. Лидерът в потребителския показател Швейцария е един от международните водачи по разноски за опазването на здравето като % от Брутният вътрешен продукт - 12.2 на 100, само че идващите я в класацията Холандия и Норвегия не са даже измежду европейските водачи, макар че и те отделят значително - надлежно 10.3 и 10.5.
Франция с 11.5% от Брутният вътрешен продукт за здраве е едвам 11-а в европейския здравен показател, а Германия с 11.1% е 12-а. Швеция отделя 11% от Брутният вътрешен продукт за здраве, само че е 8-а в показателя. Първата южна страна в класацията - Португалия (13-а позиция), отделя 9 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а първата източна -
Чехия, на 14-о място, е с едвам 7.1 на 100 от Брутният вътрешен продукт, отделяни за здраве
Лидерът в класацията Швейцария е единствената с отлични индикатори във връзка с достъпността, а с Норвегия и Финландия си разделят първото място в друга категория - резултати (т.е. ефективност) на системата, индикаторите с най-голяма тежест в целия показател. Парите може и да не дават най-хубавия достъп до здравни грижи, само че дават най-хубавите резултати от лекуването, означават по този мотив създателите. Обяснението - отвън очевидното, че с пари се купуват инсталация и топ експерти, е, че по-щедрото финансиране разрешава индикациите за достъп до лекуване да са по-широки. Холандия, която 10 години беше преди всичко, в този момент изпада до второ поради въвеждането на нови индикатори - време за очакване до обзор при детски психиатър и наклонност за смяна в нивото на самоубийствата. Норвегия е на трето място и това, което я дели от първото, са листите на чакащи за лекуване. Авторите означават, че по-лошият достъп там се дължи на незадоволително положително ръководство на казуса, а не на липса на пари. Нещо повече - показателят отбелязва, че прекомерно многото пари могат да бъдат проклинание, тъй като спъват рационализациите и опитите за по-добра логистика. Известни като нацията, която е постоянно на ски химикалки, норвежците са спечелили в индикатора предварителна защита на заболяванията.
Местата от 4-о до 6-о се заемат надлежно от Дания, Белгия и Финландия. Интересни са 18-ото място на Сърбия, която намалява листите си на чакащи и усъвършенства резултатите от лекуването, и неприятните позиции на Испания и Италия, които са на едвам 19-о и 20-о място. В Испания, означават създателите, се разчита прекомерно доста на лекуване на частно за положителни резултати, а в Италия разликите сред Севера и Юга са големи.
Окупиралите последните места България, Албания и Румъния имат много общи неща, само че най-фрапираща е " остарялата конструкция на здравните грижи ", при която делът на средствата, заделяни за най-скъпата - болничната помощ, е най-голям. България е водач с цели 60 на 100 от всички разноски за опазване на здравето, следват Румъния с малко над 50 на 100 и Албания с 50 на 100, като и на трите страни е предложено да преструктурират системите си. Подобна рекомендация имаме и от Световната банка, и от Еврокомисията, само че очевидно ги одобряваме единствено за сведение. Преди няколко години отчет на Европейска комисия уточни, че България е с най-високия дял хоспитализации в Европейски Съюз - 320 на 1000, а приблизително на глава от популацията се падат по едвам 5.9 визити в извънболничната помощ при междинни 7.5 в Европейски Съюз.
Тоест - като се изключи че е скъпа, системата у нас е неефективна. Предотвратимата смъртност у нас е близо два пъти по-висока от междинното за Европейски Съюз - към 20 000 смъртни случая, или 19% от всички смъртни случаи, са можели да бъдат избегнати, като тази цифра е доста по-висока от междинната за Европа от 11%. Броят на хоспитализациите, дължащи се на хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателната система, е измежду най-високите в Европейски Съюз. " Вместо да бъдат (повторно) одобрявани в болница, пациенти с тези положения може да се лекуват дейно в амбулаторната помощ. Най-малко 20% от болничните процедури, провеждани в България, биха могли да се организират в извънболнични условия ", сочат разбори на Световната банка. С други думи - тук плащаме доста за нещо, което не прави работа. Ето какво изражение има това в показателя на европейския здравен консуматор:
Показателите
Индексът е разграничен на 6 подпоказателя - права на пациентите и информация, досегаемост (касае главно какъв брой време се чака за лечение), резултати, обсег на обезпечените услуги, предварителна защита и медикаменти. Всеки от тях пък се мери с по няколко критерия. Резултатът се пресмята в точки, само че има оценка и за всеки от 46-те критерия - алено, т.е. зле, жълто - почти и зелено - чудесно. България има 591 от общо 1000 вероятни точки. Първенецът Швейцария е с 893.
България събира най-високия си резултат в индикаторите за досегаемост - 200 точки. Страната ни има зелен, т.е. отличен резултат при критериите достъп до персоналния доктор в границите на един ден, чакането за планова интервенция е под 90 дни, за лекуване на рак - под 21 дни, за компютърна томография под 7 дни, не се чака за детска психиатрия. Единственото " алено " тук е неналичието на пряк достъп до експерт у нас. Другият индикатор с допустими резултати е права на пациентите - там имаме добър резултат за достъп до персоналната си здравна информация, в това число и в електронен тип, а също е оценено добре и че у нас има указател на положителните лекари (макар в действителност публично да няма). В категорията с най-голяма тежест - резултати на системата, България е в зелено единствено при критериите равнище на самоубийства и смъртност в границите на 30 дни след инфаркт - под 6% от приетите в болница умират след сърдечен удар. При инсултите обаче сме в алено - смъртността в границите на 30 дни след приема в болница е над 10%, смъртността при децата до 1 година е над 5 на хиляда (червено), под 60 на 100 от хората с рак у нас оцеляват, смъртността на хора под 65 години е над 6000 умряли на 100 000 души, абортите са над 300 на 1000 живородени деца. В жълто сме по показателя процент на диабетиците с неприятни равнища на гликиран хемоглобин и при вътреболнични инфекции, породени от така наречен златист стафилокок - супербактерия, резистентна на антибиотици.
При индикатора обсег на обезпечените услуги България е в жълто единствено при критерия включена в пакета на здравната каса дентална помощ. Всичко останало е в алено - правдивост на здравната система, т.е. % от обществените средства, плащани за здравни грижи - у нас той е под 70 на 100 от всички разноски (останалите с ниски обществени разноски са Албания, Кипър, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Португалия, Черна гора, Сърбия, Малта и Северна Македония); интервенции на катаракта при пациенти над 65 години - под 3000 на 100 000 възрастни; бъбречни трансплантации - под 30 на милион население; постоянно заплащане под масата за лекуване (заедно с Латвия, Литва, Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Полша, Румъния, Хърватия, Кипър, Унгария, Албания и Гърция); дълготрайни грижи за възрастни; диализа вкъщи; висок % раждания с цезарово сечение (този индикатор сочи равнището на пренаталните грижи). При индикатор предварителна защита в зелено е критерият ваксини против рак на шийката на матката. В жълто - покритието със наложителните у нас ваксини - публично то е сред 90 и 95 на 100. В алено са индикаторите високо кръвно - над 30 на 100 от хората над 18 година, предварителна защита на тютюнопушенето, приемът на алкохол, физическа интензивност в учебно заведение и жертви на пътя. При индикатора за медикаменти, естествено, в алено е индикаторът поети с обществени средства медикаменти от всички, платени на пазара - под 50 на 100, достъп до нови медикаменти. Само употребата на антибиотици е в жълто.
И нищо от протичащото се у нас не дава обещание усъвършенстване. Което значи, че в показателя за тази година ще сме най-малко толкоз зле, колкото и в изданието от 2018 година А може и повече.
Бисмарк или Бевъридж?
Авторите считат, че показателят е индикативен за това коя е по-добрата система - Бисмарк или Бевъридж, т.е. на здравно обезпечаване през една или повече каси, или с финансиране през налози и ръководство от една конструкция, постоянно обвързвана и с доставчиците на здравни услуги - да вземем за пример община и общински лечебни заведения. Според създателите на проучването по-добра е системата на здравните каси - Бисмарк (Холандия), а Бевъридж е сполучлива единствено в страни с по-малко население като Норвегия, Дания и Исландия. Англия, Испания и Италия са другите Бевъридж системи - те не се показват добре и съгласно създателите това се дължи на обстоятелството, че, от една страна, е мъчно да се ръководи организация с 1.5 милиона души личен състав (Националната здравна работа на Англия дава отговор за публичните лечебни заведения, персоналните лекари и т.н.), а от друга, е надалеч по-зависима от държавното управление. При Бисмарк има доста каси, които са самостоятелни от доставчиците на услуги и потребителят има избор - както на застраховател, по този начин и на снабдител на услуги, считат от Health Consumer Powerhouse.
Според авторитетното изследване Индекс на европейския здравен консуматор през 2018 година България е на 31-во място от 35 страни в Европа, като спрямо 2016 и 2017 година бележи прогрес с 2 места. Зад нас са Полша, Унгария, Румъния и Албания, което пък значи, че Северна Македония, Черна гора и Сърбия са пред България. От години обясненията на авторите на проучването - шведската компания Health Consumer Powerhouse, за страната ни са сбити и повтарящи се, защото нищо в индикаторите на страната ни и надлежно в представянето й по отношение на другите не се трансформира. Единственото достижение на страната ни е било през 2012-2013 година, когато интервюираните пациентски организации у нас са дали висока оценка по индикатора " Достъпност " на здравната система. Данните се ревизират и от откривателите и се удостоверяват през годините. Това - лесният и бърз достъп до болница и персонален доктор, като цяло е единственото, което държи България на не последно място. През 2018 година обаче страната ни губи точки по индикаторите " Резултати " и " Обхват на обезпечените услуги " и
с 2-3 изключения не може да се похвали с нищо
Изследването се организира от 2005 година насам. То изследва здравните системи в Европа с помощта на обществени статистически данни, анкети на пациенти и самостоятелни проучвания, като акцентът е върху потребителя, т.е. доколко системата е добра за него. Индексът се базира на 6 съществени индикатора - права на пациентите, достъп до лекуване, резултати от лекуването, предварителна защита на заболявания, обсег на здравната система и обезпечаване на медикаменти. Индексът регистрира и изключително трагични за нашата система индикатори като плащания от джоба на пациентите. Затова и през 2017 година Кипър, който е единствената страна в Европа с по-високи от българските кешови заплащания (там едвам 44% от разноските за системата са обществени при към 52% у нас), беше изключен от показателя - " системата " там просто не може да се измери и сравни с останалите страни по редица индикатори, защото не са обществено обезпечени. През 2018 година, за пръв път от 10 години, Холандия отстъпва първото място в класацията на Швейцария. Това се дължи на смяна в методологията на изследването - включен е нов индикатор за досегаемост - време за очакване за детско психиатрично лекуване, и там дългогодишният водач губи точки.
46-те индикатора, по които се мери показателят през 2018 година, са изключително забавни и сами по себе си показателни за това къде сме ние и къде са те. У нас даже не подозираме, че съществуват неща като хемодиализа у дома или пък че нейде из Европа пациентите имат право на гратис второ мнение.
Макар и първите 12 страни в класацията да са от Западна Европа, един от изводите на създателите на показателя е, че
няма връзка сред парите, които се харчат за системата, и достъпността й
В богати страни като северните казусът с листите на чакащи за планово лечение продължава да стои с пълна мощ. Освен това неналичието на листи на чакащи пести пари, а не противоположното - колкото по-бързо се взема решение даден проблем, толкоз по-ниска е цената, означават създателите на показателя. За образец са дадени Черна гора и Северна Македония, които са понижили фрапантно листите на чакащи, въвеждайки национална система за електронни посоки в действително време, по същия път върви и Сърбия.
България има положителни точки по този индикатор и не е изпаднала още по-назад с помощта на него - у нас достъпът до болница е извънредно елементарен. Цената обаче е висока - ние имаме най-високите разноски за болнична помощ като % от общите разноски за опазване на здравето в цяла Европа, което прави системата излишно скъпа. Освен това България не следва да се приема като страна с ниски разноски на опазване на здравето - у нас за бранша се харчат 8.2% от Брутният вътрешен продукт, което ни подрежда на 16-о място в Европейски Съюз. Проблемът е, че тук едвам половината от тези пари са обществени разноски, а останалите се поемат кеш от пациентите.
Класацията също подкрепя тезата, че многото разходи не водят автоматизирано до по-добра система. Лидерът в потребителския показател Швейцария е един от международните водачи по разноски за опазването на здравето като % от Брутният вътрешен продукт - 12.2 на 100, само че идващите я в класацията Холандия и Норвегия не са даже измежду европейските водачи, макар че и те отделят значително - надлежно 10.3 и 10.5.
Франция с 11.5% от Брутният вътрешен продукт за здраве е едвам 11-а в европейския здравен показател, а Германия с 11.1% е 12-а. Швеция отделя 11% от Брутният вътрешен продукт за здраве, само че е 8-а в показателя. Първата южна страна в класацията - Португалия (13-а позиция), отделя 9 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а първата източна -
Чехия, на 14-о място, е с едвам 7.1 на 100 от Брутният вътрешен продукт, отделяни за здраве
Лидерът в класацията Швейцария е единствената с отлични индикатори във връзка с достъпността, а с Норвегия и Финландия си разделят първото място в друга категория - резултати (т.е. ефективност) на системата, индикаторите с най-голяма тежест в целия показател. Парите може и да не дават най-хубавия достъп до здравни грижи, само че дават най-хубавите резултати от лекуването, означават по този мотив създателите. Обяснението - отвън очевидното, че с пари се купуват инсталация и топ експерти, е, че по-щедрото финансиране разрешава индикациите за достъп до лекуване да са по-широки. Холандия, която 10 години беше преди всичко, в този момент изпада до второ поради въвеждането на нови индикатори - време за очакване до обзор при детски психиатър и наклонност за смяна в нивото на самоубийствата. Норвегия е на трето място и това, което я дели от първото, са листите на чакащи за лекуване. Авторите означават, че по-лошият достъп там се дължи на незадоволително положително ръководство на казуса, а не на липса на пари. Нещо повече - показателят отбелязва, че прекомерно многото пари могат да бъдат проклинание, тъй като спъват рационализациите и опитите за по-добра логистика. Известни като нацията, която е постоянно на ски химикалки, норвежците са спечелили в индикатора предварителна защита на заболяванията.
Местата от 4-о до 6-о се заемат надлежно от Дания, Белгия и Финландия. Интересни са 18-ото място на Сърбия, която намалява листите си на чакащи и усъвършенства резултатите от лекуването, и неприятните позиции на Испания и Италия, които са на едвам 19-о и 20-о място. В Испания, означават създателите, се разчита прекомерно доста на лекуване на частно за положителни резултати, а в Италия разликите сред Севера и Юга са големи.
Окупиралите последните места България, Албания и Румъния имат много общи неща, само че най-фрапираща е " остарялата конструкция на здравните грижи ", при която делът на средствата, заделяни за най-скъпата - болничната помощ, е най-голям. България е водач с цели 60 на 100 от всички разноски за опазване на здравето, следват Румъния с малко над 50 на 100 и Албания с 50 на 100, като и на трите страни е предложено да преструктурират системите си. Подобна рекомендация имаме и от Световната банка, и от Еврокомисията, само че очевидно ги одобряваме единствено за сведение. Преди няколко години отчет на Европейска комисия уточни, че България е с най-високия дял хоспитализации в Европейски Съюз - 320 на 1000, а приблизително на глава от популацията се падат по едвам 5.9 визити в извънболничната помощ при междинни 7.5 в Европейски Съюз.
Тоест - като се изключи че е скъпа, системата у нас е неефективна. Предотвратимата смъртност у нас е близо два пъти по-висока от междинното за Европейски Съюз - към 20 000 смъртни случая, или 19% от всички смъртни случаи, са можели да бъдат избегнати, като тази цифра е доста по-висока от междинната за Европа от 11%. Броят на хоспитализациите, дължащи се на хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателната система, е измежду най-високите в Европейски Съюз. " Вместо да бъдат (повторно) одобрявани в болница, пациенти с тези положения може да се лекуват дейно в амбулаторната помощ. Най-малко 20% от болничните процедури, провеждани в България, биха могли да се организират в извънболнични условия ", сочат разбори на Световната банка. С други думи - тук плащаме доста за нещо, което не прави работа. Ето какво изражение има това в показателя на европейския здравен консуматор:
Показателите
Индексът е разграничен на 6 подпоказателя - права на пациентите и информация, досегаемост (касае главно какъв брой време се чака за лечение), резултати, обсег на обезпечените услуги, предварителна защита и медикаменти. Всеки от тях пък се мери с по няколко критерия. Резултатът се пресмята в точки, само че има оценка и за всеки от 46-те критерия - алено, т.е. зле, жълто - почти и зелено - чудесно. България има 591 от общо 1000 вероятни точки. Първенецът Швейцария е с 893.
България събира най-високия си резултат в индикаторите за досегаемост - 200 точки. Страната ни има зелен, т.е. отличен резултат при критериите достъп до персоналния доктор в границите на един ден, чакането за планова интервенция е под 90 дни, за лекуване на рак - под 21 дни, за компютърна томография под 7 дни, не се чака за детска психиатрия. Единственото " алено " тук е неналичието на пряк достъп до експерт у нас. Другият индикатор с допустими резултати е права на пациентите - там имаме добър резултат за достъп до персоналната си здравна информация, в това число и в електронен тип, а също е оценено добре и че у нас има указател на положителните лекари (макар в действителност публично да няма). В категорията с най-голяма тежест - резултати на системата, България е в зелено единствено при критериите равнище на самоубийства и смъртност в границите на 30 дни след инфаркт - под 6% от приетите в болница умират след сърдечен удар. При инсултите обаче сме в алено - смъртността в границите на 30 дни след приема в болница е над 10%, смъртността при децата до 1 година е над 5 на хиляда (червено), под 60 на 100 от хората с рак у нас оцеляват, смъртността на хора под 65 години е над 6000 умряли на 100 000 души, абортите са над 300 на 1000 живородени деца. В жълто сме по показателя процент на диабетиците с неприятни равнища на гликиран хемоглобин и при вътреболнични инфекции, породени от така наречен златист стафилокок - супербактерия, резистентна на антибиотици.
При индикатора обсег на обезпечените услуги България е в жълто единствено при критерия включена в пакета на здравната каса дентална помощ. Всичко останало е в алено - правдивост на здравната система, т.е. % от обществените средства, плащани за здравни грижи - у нас той е под 70 на 100 от всички разноски (останалите с ниски обществени разноски са Албания, Кипър, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Португалия, Черна гора, Сърбия, Малта и Северна Македония); интервенции на катаракта при пациенти над 65 години - под 3000 на 100 000 възрастни; бъбречни трансплантации - под 30 на милион население; постоянно заплащане под масата за лекуване (заедно с Латвия, Литва, Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Полша, Румъния, Хърватия, Кипър, Унгария, Албания и Гърция); дълготрайни грижи за възрастни; диализа вкъщи; висок % раждания с цезарово сечение (този индикатор сочи равнището на пренаталните грижи). При индикатор предварителна защита в зелено е критерият ваксини против рак на шийката на матката. В жълто - покритието със наложителните у нас ваксини - публично то е сред 90 и 95 на 100. В алено са индикаторите високо кръвно - над 30 на 100 от хората над 18 година, предварителна защита на тютюнопушенето, приемът на алкохол, физическа интензивност в учебно заведение и жертви на пътя. При индикатора за медикаменти, естествено, в алено е индикаторът поети с обществени средства медикаменти от всички, платени на пазара - под 50 на 100, достъп до нови медикаменти. Само употребата на антибиотици е в жълто.
И нищо от протичащото се у нас не дава обещание усъвършенстване. Което значи, че в показателя за тази година ще сме най-малко толкоз зле, колкото и в изданието от 2018 година А може и повече.
Бисмарк или Бевъридж?
Авторите считат, че показателят е индикативен за това коя е по-добрата система - Бисмарк или Бевъридж, т.е. на здравно обезпечаване през една или повече каси, или с финансиране през налози и ръководство от една конструкция, постоянно обвързвана и с доставчиците на здравни услуги - да вземем за пример община и общински лечебни заведения. Според създателите на проучването по-добра е системата на здравните каси - Бисмарк (Холандия), а Бевъридж е сполучлива единствено в страни с по-малко население като Норвегия, Дания и Исландия. Англия, Испания и Италия са другите Бевъридж системи - те не се показват добре и съгласно създателите това се дължи на обстоятелството, че, от една страна, е мъчно да се ръководи организация с 1.5 милиона души личен състав (Националната здравна работа на Англия дава отговор за публичните лечебни заведения, персоналните лекари и т.н.), а от друга, е надалеч по-зависима от държавното управление. При Бисмарк има доста каси, които са самостоятелни от доставчиците на услуги и потребителят има избор - както на застраховател, по този начин и на снабдител на услуги, считат от Health Consumer Powerhouse.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ