Българската политическа класа се оказа неспособна да носи отговорност за

Българската политическа класа се оказа неспособна да носи отговорност за сигурността и защитата на страната. Когато българските политици схванат тази си отговорност, може би през идващите двадесет години участие в НАТО ще успеем да наваксаме пропуснатото през първите двадесет.

Как НАТО промени България?

Много къс въпрос с извънредно тежък отговор. Тежестта на отговора се дефинира от това, дали българският политически хайлайф и българското общество изрично са осъзнали, че НАТО, като политически съюз сплотява свободни страни, които могат да носят отговорност за своята сигурност и защита и са способни да споделят тази отговорност с всеки от съдружниците поотделно и групово. В този подтекст българската политическа класа се провали. Тя се оказа неспособна да носи отговорност за сигурността и защитата на страната. За тази некадърност способства не малко и лозунгът „ НАТО ще ни пази “, като срамежливо или по-скоро тарикатски, българската политическа класа отхвърляше да понесе тежестта на концепцията, че България е тази, която носи отговорност за личната си сигурност.

Българският политически хайлайф продължава да мисли и работи за краткосрочното асимилиране на обществените запаси, без да има визия за бъдещото развиване на страната. Защото НАТО не е единствено и само въоръжена мощ, НАТО е стопанска система, основаваща се на върхови технологии, както и съвременна инфраструктура във всички пространствени измерения. В този подтекст не ми е известно българските държавни управления да са осъществили устойчиви политики за присъединяване на страната ни в икономическите и софтуерни стратегии на НАТО. Сега се заприказва за транспортна инфраструктура, само че още веднъж като просяци чакаме някой различен да заплати нашата сметка, което буди неразбиране в нашите съдружници, тъй като имаш пари да плащаш непознати сметки за инфраструктура, която не ползваш, а нямаш пари да платиш личната си сметка за нещо, което ще се употребява от всеки българин. Този образец изисква особено проучване, с цел да се открие най-малко една от аргументите за безотговорността към сигурността и защитата на страната ни.

За тези двадесет години, най-красноречивото доказателство за безотговорността на българската политическа класа към сигурността на българското общество и защитата на страната е отводът да се освободим от архаичното руско въоръжение и да изпълним всеобхватно превъоръжаване на армията и метаморфоза на отбранителните качества на страната, съгласно не на актуалните, а на бъдещите провокации. Много бързо се усвои западния метод на говорене, само че съвсем нищо не се направи, с цел да се промени мисленето за сигурността и защитата на страната ни, на първо място като лична отговорност.

Финансовото изражение на тази отговорност е още едно доказателство за пренебрегването на бойните качества на армията, както като капиталови планове, по този начин и като обществен статус на военнослужещите. Принципът за образуване на месечното заплащане на хората, които са подготвени за всеотдайност в името на обществото, не може да бъде друг от този, по който се дефинира месечното заплащане на народните представители.

За тези двадесет години въпреки всичко има една сериозна маса от българското общество, която въпреки и постепенно само че трайно осъзнава, че участието в НАТО няма опция за устойчивото развиване на страната ни. За страдание на този развой на осъзнаване се опълчва онази част от българската политическа класа, която изрично не е в положение да носи отговорност за просперитета на българското общество в изискванията на свободата на самодейността и върховенството на правото.

Какво би трябвало да направи София за справяне със актуалните провокации в сигурността, употребявайки участието си в Алианса?

Много концепции, доктрини и тактики се изписаха за тези двадесет години. В този сегмент от образуването на политическата и административна просвета сме достигнали едно обичайно равнище на подготвеност. От всички стратегически документи направени след 2004 година няма нито един, който да е изпълнен най-малко на 20%. Първото нещо, което би трябвало да се направи е да носим отговорност за това което поемаме като ангажимент към себе си и към съдружниците. Когато си споделил, че ще изградиш тежка механизирана бригада го направи, а не да се оправдаваш, че сега не можеш по някакви си аргументи. Когато приемеш стратегия за превъоръжаване, я извърши, а не я отлагай за по-добри времена. И тук следва да заявя изрично, че построяването и поддържането на боеспособността на тежка механизирана бригада, както и построяването и поддържането на боеспособността на войската ни, не е само и единствено отговорност на министерството на защитата и на Българската войска. Това е на първо място политическа отговорност, която има своите отблясъци в икономическите и обществените политики за не едно държавно управление. Когато българските политици схванат тази си отговорност, може би през идващите двадесет години участие в НАТО ще успеем да наваксаме пропуснатото през първите двадесет.

Дано времето ни даде късмет да не решаваме тази и сходните на нея задания по защитата на страната в изискванията на действително военно опълчване.

*Илия Налбантов, боен специалист и ръководител на асоциация „ Джордж Маршал – България “. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС по отношение на отбелязването на 20-годишнината от приемането на България за член на НАТО.