Почина една от най-ярките фигури в геологическата наука в България
Българската академия на науките с надълбоко огорчение заяви, че през днешния ден е умрял акад. Тодор Георгиев Николов.
Акад. Тодор Николов е една от най-ярките фигури в геологическата просвета в България. Роден е на 26 февруари 1931 година в село Варана, Плевенска област. Завършва " Геология " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " през 1955 година През 1960 година специализира в Съюз на съветските социалистически републики, през 1968 година в Сорбоната в Париж, а през 1974 година в Университета в Дижон, Франция. През 1967 година му е присъдена степента " Кандидат на геолого-минералогическите науки ", а през 1984 година - лекар на геолого-минералогическите науки. Избран е за член-кореспондент на Българска академия на науките през 1984 година, а за учен през 1997 година
Акад. Николов има дългогодишна научно-изследователска, преподавателска и социална активност, и голям принос за одобряването и издигането на престижа на българската просвета и на Българска академия на науките - у нас и в чужбина. Международното му самопризнание се удостоверява от присъденото му почетно звание " Доктор хонорис идея " на университета " Пол Сабатие ", Тулуза, Франция. Член е на редица български, задгранични и интернационалните научни сдружения и асоциации. Почетен член на Френското геологическо сдружение и на Сръбското геологическо сдружение, притежател на редица национални и задгранични ордени и медали, Кавалер на френския медал " Академични палми ".
Акад. Тодор Николов е създател на голям брой изявления, монографии, учебници, научни публикации и студии, с над 1300 цитирания, дълготраен основен редактор на списание " Доклади на Българска академия на науките ", създател на извънредно забавни и налични за необятната аудитория научно-популярни книги - " Дългият път на живота ", " Империята на динозаврите ", " Еволюцията - тази сладка мистерия " и други, които способстват за популяризирането на българската просвета.
С огромен престиж е заемал редица виновни постове: началник на Катедра по палеонтология, заместник-декан и декан на Геолого-географския факултет, заместник-ректор на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", ръководител на ВАК, ръководител на Отделението за природо-математически и инженерни науки към Събранието на учените и член-кореспондентите.
Научните ползи на акад. Тодор Николов са свързани с палеонтологията и стратиграфията, районната геология на България, теорията на еволюцията, еволюцията на държанието, акомодацията, рецесиите и пагубните феномени, въздействието на орбитални фактори върху геоложкия летопис, палеоклимати и доста други.
Изучените от него амонити, намиращи се в горно-юрските и долно-кредните седименти в България, са довели до резултати, които са в основата на актуалната съвременна амонитна палеонтология и са категоричен принос в международната просвета. Акад. Николов открива и характеризира за първи път в науката 12 нови амонитни родове, които след това са доказани и представени от задгранични учени от целия свят. Научните му писания са оповестени в България, Франция, Германия, Англия, Русия, Швейцария, Украйна.
Под управлението на акад. Тодор Николов са израснали няколко генерации български учени геолози, най-вече палеонтолози и стратиграфи дипломанти, специализанти и докторанти, доста от които през днешния ден са доценти и професори. В огромна степен заслугата за основаването на актуалната българска палеонтолого-стратиграфска школа в геологогията се дължи на акад. Тодор Николов.
С неговата кончина Българската академия на науките и българската просвета губят един огромен и заслужен академик, с необятна просвета и осведоменост, прелестен педогог и обичан преподавател, оставил след себе си почтени наследници, показват от Българска академия на науките.
Опелото ще се състои на 28 март от 14.30 часа в църквата " Света София ".
Акад. Тодор Николов е една от най-ярките фигури в геологическата просвета в България. Роден е на 26 февруари 1931 година в село Варана, Плевенска област. Завършва " Геология " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " през 1955 година През 1960 година специализира в Съюз на съветските социалистически републики, през 1968 година в Сорбоната в Париж, а през 1974 година в Университета в Дижон, Франция. През 1967 година му е присъдена степента " Кандидат на геолого-минералогическите науки ", а през 1984 година - лекар на геолого-минералогическите науки. Избран е за член-кореспондент на Българска академия на науките през 1984 година, а за учен през 1997 година
Акад. Николов има дългогодишна научно-изследователска, преподавателска и социална активност, и голям принос за одобряването и издигането на престижа на българската просвета и на Българска академия на науките - у нас и в чужбина. Международното му самопризнание се удостоверява от присъденото му почетно звание " Доктор хонорис идея " на университета " Пол Сабатие ", Тулуза, Франция. Член е на редица български, задгранични и интернационалните научни сдружения и асоциации. Почетен член на Френското геологическо сдружение и на Сръбското геологическо сдружение, притежател на редица национални и задгранични ордени и медали, Кавалер на френския медал " Академични палми ".
Акад. Тодор Николов е създател на голям брой изявления, монографии, учебници, научни публикации и студии, с над 1300 цитирания, дълготраен основен редактор на списание " Доклади на Българска академия на науките ", създател на извънредно забавни и налични за необятната аудитория научно-популярни книги - " Дългият път на живота ", " Империята на динозаврите ", " Еволюцията - тази сладка мистерия " и други, които способстват за популяризирането на българската просвета.
С огромен престиж е заемал редица виновни постове: началник на Катедра по палеонтология, заместник-декан и декан на Геолого-географския факултет, заместник-ректор на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", ръководител на ВАК, ръководител на Отделението за природо-математически и инженерни науки към Събранието на учените и член-кореспондентите.
Научните ползи на акад. Тодор Николов са свързани с палеонтологията и стратиграфията, районната геология на България, теорията на еволюцията, еволюцията на държанието, акомодацията, рецесиите и пагубните феномени, въздействието на орбитални фактори върху геоложкия летопис, палеоклимати и доста други.
Изучените от него амонити, намиращи се в горно-юрските и долно-кредните седименти в България, са довели до резултати, които са в основата на актуалната съвременна амонитна палеонтология и са категоричен принос в международната просвета. Акад. Николов открива и характеризира за първи път в науката 12 нови амонитни родове, които след това са доказани и представени от задгранични учени от целия свят. Научните му писания са оповестени в България, Франция, Германия, Англия, Русия, Швейцария, Украйна.
Под управлението на акад. Тодор Николов са израснали няколко генерации български учени геолози, най-вече палеонтолози и стратиграфи дипломанти, специализанти и докторанти, доста от които през днешния ден са доценти и професори. В огромна степен заслугата за основаването на актуалната българска палеонтолого-стратиграфска школа в геологогията се дължи на акад. Тодор Николов.
С неговата кончина Българската академия на науките и българската просвета губят един огромен и заслужен академик, с необятна просвета и осведоменост, прелестен педогог и обичан преподавател, оставил след себе си почтени наследници, показват от Българска академия на науките.
Опелото ще се състои на 28 март от 14.30 часа в църквата " Света София ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ