Казаното от Борисов ще се хареса на Кремъл
България очевидно ще заприказва за анулация на глобите против Русия още след няколко месеца. Нали властта в София беше подложена на критика, че не знае какъв дневен ред да предложи на Европейски Съюз? Е, намерила го е и Русия го харесва.
Всичко, което министър председателят Борисов сподели през вчерашния ден по биТиВи, е от изгода за Кремъл и за никого другиго. Вижте прокремълските съветски медии през днешния ден: извлекли са значителната част от цялото изявление, която се свежда до апела да се анулират глобите против Русия. Ако теглим чертата от изявлението на премиера, това ще бъде единственият на практика извод от всичко изречено. Заедно с още един: че България ще заприказва за анулацията на глобите точно по време на българското председателство след няколко месеца. Нали изпълнителната власт беше подложена на критика за това, че не знае какъв дневен ред да предложи на Европейски Съюз? Е, намерила го е и Русия го харесва.
Второто, което е от изгода за Кремъл в изявлението на премиера, е изказванието, че за НАТО Русия е съществена опасност (или враг). Поднесено по този метод, то дистанцира говорещия от главните събития, довели до фактически влошените връзки сред Русия и Алианса и предлага една семпла картина, в която отговорността – в това число и отговорността за неправилна преценка – е като че ли поета от подлога в изречението: Х счита, че най-големият му зложелател е У. Ако преведем премиера от български на български, той в действителност споделя, че Алиансът е решил нещо, което не зависи от София, което може и да не е основателно и с което той самият, Бойко Борисов, гледа да се съгласи единствено по насила и единствено ненапълно.
Посланието, което Борисов избра
Нека напомним: връзките сред Кремъл и НАТО се утежниха откакто Русия анексира част от непозната страна, а след това беше уличена в директна интервенция в изборите в няколко натовски страни. С присъщата му лекост на изрече, министър председателят можеше да каже нещо такова: Русия взе земята на едни хора и ние се уплашихме, че може да направи същото и с нас, по тази причина я сметнахме за наша съществена опасност. Щеше да бъде отново обикновен, само че прецизен. Щеше да приказва в първо лице множествено число, както се поставя на член на някаква общественост. Но той избра друго обръщение: че Русия, забелязана като зложелател, е някакво хем непознато, хем подозрително решение, с което той няма да спори, само че ще го преодолява. Например, като упорства за анулация на глобите.
Изречението за “врага” има и втори проект, може би по-голям от всички останали. Този втори проект се отнася към същинския източник на изказванието за “врага”. Просто по този начин приказват не в Брюксел, а в самата Русия. И то още от началото на 90-те, когато съветските комунисти и съветските националисти упрекваха президента Елцин за положителните му връзки с Алианса. Твъряха, че той предава страната си, влизайки в положителни връзки таман с организация, чиято цел е разрушаването на Русия. Логическа формула, чийто триумф зависеше съвсем напълно от сполучливото разпространяване на тезата, че НАТО счита Русия за зложелател. И колкото повече Елцин допринасяше за съдействие на страната му с НАТО, толкоз повече се усилваше реакцията и дезинформацията вътре в Русия. Алиансът беше представян като същото това страшилище, рисувано в миналото по брежневските медии, което няма да откри покой, до момента в който не съсипе най-голямата страна на славяните и православните.
Бяха нужни единствено няколко години, с цел да може това семпло разбиране да напусне полето на улицата, на скромните по въздействие политически групи, на маргиналните медии, и да влезе напълно публично в Кремъл като обръщение на президента Путин. Днес можете да чуете от напълно съществени хора и даже в прилични медии две съществени тези, свързани с НАТО. Първата е, че Алиансът води подривна политика точно и на първо място против Русия, като смъква преднамерено цените на петрола и газа. Втората е, че при цялата си офанзива против съветските ползи Алиансът лъже, че Русия не му е зложелател. Така беше и преди, и след анексията на Крим, преди и след кибер-войните, преди и след Чечня, анулацията на свободите, арестите на учени, убийствата на политици и публицисти.
Борисов приказва на съветските гласоподаватели и то на техния език
Изречението на Бойко Борисов влиза тъкмо в този подтекст, то не е ориентирано към успокоението на българските десни, за които Русия е фактически опасност номер едно за страната и които биха се радвали да имат министър председател, мислещ като тях. Напротив, Борисов приказва на съветските наблюдаващи в страната, и то на техния език. Все едно им споделя ето това: прави сте, водят война най-много с вас, а аз се чудя по какъв начин да преодолея това състояние, което заварих, когато поех поста. Разгадала го е една маргинална съветска онлайн медия, чието заглавие е изчерпателно за това ново съгласие сред София и Москва, камуфлирано зад гръмки изказвания за противоположното: “Българските управляващи не устояха: НАТО атакува Русия, ще махаме санкциите”.
Източник: Дойче веле
Всичко, което министър председателят Борисов сподели през вчерашния ден по биТиВи, е от изгода за Кремъл и за никого другиго. Вижте прокремълските съветски медии през днешния ден: извлекли са значителната част от цялото изявление, която се свежда до апела да се анулират глобите против Русия. Ако теглим чертата от изявлението на премиера, това ще бъде единственият на практика извод от всичко изречено. Заедно с още един: че България ще заприказва за анулацията на глобите точно по време на българското председателство след няколко месеца. Нали изпълнителната власт беше подложена на критика за това, че не знае какъв дневен ред да предложи на Европейски Съюз? Е, намерила го е и Русия го харесва.
Второто, което е от изгода за Кремъл в изявлението на премиера, е изказванието, че за НАТО Русия е съществена опасност (или враг). Поднесено по този метод, то дистанцира говорещия от главните събития, довели до фактически влошените връзки сред Русия и Алианса и предлага една семпла картина, в която отговорността – в това число и отговорността за неправилна преценка – е като че ли поета от подлога в изречението: Х счита, че най-големият му зложелател е У. Ако преведем премиера от български на български, той в действителност споделя, че Алиансът е решил нещо, което не зависи от София, което може и да не е основателно и с което той самият, Бойко Борисов, гледа да се съгласи единствено по насила и единствено ненапълно.
Посланието, което Борисов избра
Нека напомним: връзките сред Кремъл и НАТО се утежниха откакто Русия анексира част от непозната страна, а след това беше уличена в директна интервенция в изборите в няколко натовски страни. С присъщата му лекост на изрече, министър председателят можеше да каже нещо такова: Русия взе земята на едни хора и ние се уплашихме, че може да направи същото и с нас, по тази причина я сметнахме за наша съществена опасност. Щеше да бъде отново обикновен, само че прецизен. Щеше да приказва в първо лице множествено число, както се поставя на член на някаква общественост. Но той избра друго обръщение: че Русия, забелязана като зложелател, е някакво хем непознато, хем подозрително решение, с което той няма да спори, само че ще го преодолява. Например, като упорства за анулация на глобите.
Изречението за “врага” има и втори проект, може би по-голям от всички останали. Този втори проект се отнася към същинския източник на изказванието за “врага”. Просто по този начин приказват не в Брюксел, а в самата Русия. И то още от началото на 90-те, когато съветските комунисти и съветските националисти упрекваха президента Елцин за положителните му връзки с Алианса. Твъряха, че той предава страната си, влизайки в положителни връзки таман с организация, чиято цел е разрушаването на Русия. Логическа формула, чийто триумф зависеше съвсем напълно от сполучливото разпространяване на тезата, че НАТО счита Русия за зложелател. И колкото повече Елцин допринасяше за съдействие на страната му с НАТО, толкоз повече се усилваше реакцията и дезинформацията вътре в Русия. Алиансът беше представян като същото това страшилище, рисувано в миналото по брежневските медии, което няма да откри покой, до момента в който не съсипе най-голямата страна на славяните и православните.
Бяха нужни единствено няколко години, с цел да може това семпло разбиране да напусне полето на улицата, на скромните по въздействие политически групи, на маргиналните медии, и да влезе напълно публично в Кремъл като обръщение на президента Путин. Днес можете да чуете от напълно съществени хора и даже в прилични медии две съществени тези, свързани с НАТО. Първата е, че Алиансът води подривна политика точно и на първо място против Русия, като смъква преднамерено цените на петрола и газа. Втората е, че при цялата си офанзива против съветските ползи Алиансът лъже, че Русия не му е зложелател. Така беше и преди, и след анексията на Крим, преди и след кибер-войните, преди и след Чечня, анулацията на свободите, арестите на учени, убийствата на политици и публицисти.
Борисов приказва на съветските гласоподаватели и то на техния език
Изречението на Бойко Борисов влиза тъкмо в този подтекст, то не е ориентирано към успокоението на българските десни, за които Русия е фактически опасност номер едно за страната и които биха се радвали да имат министър председател, мислещ като тях. Напротив, Борисов приказва на съветските наблюдаващи в страната, и то на техния език. Все едно им споделя ето това: прави сте, водят война най-много с вас, а аз се чудя по какъв начин да преодолея това състояние, което заварих, когато поех поста. Разгадала го е една маргинална съветска онлайн медия, чието заглавие е изчерпателно за това ново съгласие сред София и Москва, камуфлирано зад гръмки изказвания за противоположното: “Българските управляващи не устояха: НАТО атакува Русия, ще махаме санкциите”.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ