България да признае официално Гладомора, искат историци и наследници
България към момента публично не е осъдила така наречен Гладомор в Украйна, когато през 1932-33 година от апетит умират милиони украинци . Това стана ясно от думите на доцент Лъчезар Стоянов - историк и учител в Нов български университет пред БНР. Според него трите талази на съзнателното изтребване с апетит би трябвало да се учат в учебниците по нова и най-нова история.
" България доста необичайно отсъства от дългия лист от към този момент 26 страни, които са осъдили това голямо закононарушение в човешката история. Още по-странно е, когато част от жертвите на тези незаконни дейности са българи. Крайно необичайно за какво до момента съвсем не се приказва, а и нашите политици замитат този проблем ", съобщи доцент Стоянов.
Ден за респект към жертвите на Гладомора, най-големият геноцид в европейската история
Загиват милиони хора…
В София се провежда полемика от Атлантическия съвет и посолството на Украйна у нас. " Памет за украинците и българите, жертви на Гладомора. " Съвременен прочит на комунистическия геноцид " е тематиката на разискването.
В нея ще вземат участие историци от София и Киев . Дискусията ще бъде придружена от фотоизложба и документалния филм на режисьора Костадин Чакъров: " Дойде есента на 1946 година ".
Украйна уважи жертвите на Гладомора
Сред милионите починали има и 100 000 българи...
Припомняме, в края на ноември тази година Украйна означи 85-ата годишнина от огромния апетит през 1932-1933 година , прочут в страната като Гладомор, довел до гибелта на милиони украинци. Според разнообразни източници бройт на умрелите от апетит доближава до 10 млн. души.
Историята помни и Гладомора от 1921 - 1923 година и следвоенния Гладомор от 1946 - 1947 година Така на територията на Украйна в двете огромни български диаспори в трите талази Гладомор живота си губят близо 100 000 етнически българи .
" Това, което нас ни задължава като страна и народ да заемем някаква позиция, е това, че умишлено е осъществено всеобщо изтребване посредством апетит . Тук би трябвало да сме безапелационни. България би трябвало да заеме една морална позиция. Тази позиция е що се касае за предишното, толкоз за сегашното и още повече за бъдещето ", съобщи доцент Стоянов.
Европейският парламент признава Гладомора за закононарушение против украинския народ и против човечността . Резолюцията е утвърдена на 23 октомври 2008 година.
На парламентарно равнище закононарушението е прието за акт на геноцид от 14 страни в света, измежду които Естония, Унгария, Литва, Полша, Латвия, Португалия .
Наследници на претърпели ужаса на Гладомора упорстват този геноцид да бъде приет от българските управляващи. " Апелираме към българските управляващи и парламент, ще внесем и такава молба, България да признае Гладомора в Украйна за геноцид против човечеството , тъй като и нашите българи, които са живели тогава в Украйна, са дали жертви ".
Една от претърпелите глада в Украйна през 1946 година - Валентина Драгулева споделя спомените си от детството, идентични по чувство с всеки от интервалите на рецесия с неналичието на каквото и да било за ястие.
В полемиката със мемоари от разказите на своята баба се включи и дизайнерът на шапки Ирина Сардарева .
Жените акцентират, че архивите за този апетит - геноцид в Украйна към момента са в Русия и не са предадени на украинските управляващи, с цел да не се разбере истината какъв брой са неговите жертви. А те описват, за да има спомен човечеството за ужасите в историята - да се знае и да се помни , акцентира Сардарева.
Олена Коцева от уредниците на акциите подсети какъв брой доста българи в Украйна са станали жертва на глада . Тя прикани България да признае този интервал за геноцид по отношение на украинския народ.
" България доста необичайно отсъства от дългия лист от към този момент 26 страни, които са осъдили това голямо закононарушение в човешката история. Още по-странно е, когато част от жертвите на тези незаконни дейности са българи. Крайно необичайно за какво до момента съвсем не се приказва, а и нашите политици замитат този проблем ", съобщи доцент Стоянов.
Ден за респект към жертвите на Гладомора, най-големият геноцид в европейската история
Загиват милиони хора…
В София се провежда полемика от Атлантическия съвет и посолството на Украйна у нас. " Памет за украинците и българите, жертви на Гладомора. " Съвременен прочит на комунистическия геноцид " е тематиката на разискването.
В нея ще вземат участие историци от София и Киев . Дискусията ще бъде придружена от фотоизложба и документалния филм на режисьора Костадин Чакъров: " Дойде есента на 1946 година ".
Украйна уважи жертвите на Гладомора
Сред милионите починали има и 100 000 българи...
Припомняме, в края на ноември тази година Украйна означи 85-ата годишнина от огромния апетит през 1932-1933 година , прочут в страната като Гладомор, довел до гибелта на милиони украинци. Според разнообразни източници бройт на умрелите от апетит доближава до 10 млн. души.
Историята помни и Гладомора от 1921 - 1923 година и следвоенния Гладомор от 1946 - 1947 година Така на територията на Украйна в двете огромни български диаспори в трите талази Гладомор живота си губят близо 100 000 етнически българи .
" Това, което нас ни задължава като страна и народ да заемем някаква позиция, е това, че умишлено е осъществено всеобщо изтребване посредством апетит . Тук би трябвало да сме безапелационни. България би трябвало да заеме една морална позиция. Тази позиция е що се касае за предишното, толкоз за сегашното и още повече за бъдещето ", съобщи доцент Стоянов.
Европейският парламент признава Гладомора за закононарушение против украинския народ и против човечността . Резолюцията е утвърдена на 23 октомври 2008 година.
На парламентарно равнище закононарушението е прието за акт на геноцид от 14 страни в света, измежду които Естония, Унгария, Литва, Полша, Латвия, Португалия .
Наследници на претърпели ужаса на Гладомора упорстват този геноцид да бъде приет от българските управляващи. " Апелираме към българските управляващи и парламент, ще внесем и такава молба, България да признае Гладомора в Украйна за геноцид против човечеството , тъй като и нашите българи, които са живели тогава в Украйна, са дали жертви ".
Една от претърпелите глада в Украйна през 1946 година - Валентина Драгулева споделя спомените си от детството, идентични по чувство с всеки от интервалите на рецесия с неналичието на каквото и да било за ястие.
В полемиката със мемоари от разказите на своята баба се включи и дизайнерът на шапки Ирина Сардарева .
Жените акцентират, че архивите за този апетит - геноцид в Украйна към момента са в Русия и не са предадени на украинските управляващи, с цел да не се разбере истината какъв брой са неговите жертви. А те описват, за да има спомен човечеството за ужасите в историята - да се знае и да се помни , акцентира Сардарева.
Олена Коцева от уредниците на акциите подсети какъв брой доста българи в Украйна са станали жертва на глада . Тя прикани България да признае този интервал за геноцид по отношение на украинския народ.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ