Новият аукцион за 500 млн. лв. 3.5-годишни ДЦК привлече повече търсене
България съумя да пласира още 500 млн. лева дълг на вътрешния пазар, с което общо издадените от началото на годината ДЦК доближиха 3.3 милиарда лева От тях 2.5 милиарда лева са от началото на септември насам, което докара до известно засищане на пазара и спад в търсенето. Това се усети изключително на последните два аукциона на 10- и 5-годишни бумаги, при които доходността се повиши сензитивно с по към 0.3 процентни пункта.
Стратегията на финансовото министерство да разнообрази офертата си с по-краткосрочни 3.5-годишни облигации беше отчасти сполучлива. Според формалните данни подадените поръчки са били за 983.96 млн. лева, което е 1.97 пъти над препоръчаното количество. Постигнатата рентабилност от 0.13% обаче е над тази, на която се търгуваха български бумаги със подобен матуритет на интернационалните пазари, и на практика изважда цялата кривата на доходността на страната над нулата. А това с огромна степен значи оскъпяване на финансирането на държавното управление и в идващите месеци. До края на годината в бюджета е очакван предел за вдишване на още 1.2 милиарда лева дълг, а през март 2022 година би трябвало да бъдат рефинансирани 1.125 милиарда евро падежиращи облигации.
Кой купува
Според прессъобщението на МФ още веднъж най-голямо количество от новите ДЦК са записали банките - 73.3%. Пенсионните фондове (12.3%) и застрахователите (9.4%) обаче се включват малко по-активно по отношение на предходните аукциони. Останалите 5% са закупени от договорни и гаранционни фондове и други.
Едното пояснение за по-широката палитра купувачи е, че емисията е нова и по тази причина в портфейлите на институционалните вложители няма толкоз доста падежиращи бумаги през 2025 година, до момента в който стремително пласираните до момента през годината излъчвания доведоха до скупчване на падежи през 2026 и 2031 година
Реклама
Другото е, че покачващата се рентабилност разсънва вкус при повече видове вложители. Според данните на Българска народна банка офертите са били в диапазона от 0.03% до 0.18%. Това подсказва, че на равнища към и малко над постигнатите 0.13% има много несметно търсене. При тях спредът по отношение на аналогичните немски федерални облигации е 80 базисни пункта. Донякъде за засиления интерес може да е повлияла и множеството изясненост от финансовото министерство, което по информация на " Капитал " на срещи с дилъри и пенсионни фондове е обрисувало проектите си за излъчвания до края на годината и в общи линии за 2022 година
Още 1.2 милиарда лева до тавана
Към октомври бюджетът към момента е на 725 млн. лева остатък, само че по проект в края на декември е заложен 4.6 милиарда лева недостиг. Ако той бъде осъществен, това значи над 5 милиарда лева превишение на разноските над приходите. За да бъде финансирано то, ще е нужно на практика да се изтегли целият дълг до заложения предел 4.5 милиарда лева
Така в оставащите месец и половина евентуално предстоят аукциони за още 1.2 милиарда лева Засега няма информация с каква срочност ДЦК ще се оферират, като всекидневно аукционите се афишират миналата седмица.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Николай Стоянов
Стратегията на финансовото министерство да разнообрази офертата си с по-краткосрочни 3.5-годишни облигации беше отчасти сполучлива. Според формалните данни подадените поръчки са били за 983.96 млн. лева, което е 1.97 пъти над препоръчаното количество. Постигнатата рентабилност от 0.13% обаче е над тази, на която се търгуваха български бумаги със подобен матуритет на интернационалните пазари, и на практика изважда цялата кривата на доходността на страната над нулата. А това с огромна степен значи оскъпяване на финансирането на държавното управление и в идващите месеци. До края на годината в бюджета е очакван предел за вдишване на още 1.2 милиарда лева дълг, а през март 2022 година би трябвало да бъдат рефинансирани 1.125 милиарда евро падежиращи облигации.
Кой купува
Според прессъобщението на МФ още веднъж най-голямо количество от новите ДЦК са записали банките - 73.3%. Пенсионните фондове (12.3%) и застрахователите (9.4%) обаче се включват малко по-активно по отношение на предходните аукциони. Останалите 5% са закупени от договорни и гаранционни фондове и други.
Едното пояснение за по-широката палитра купувачи е, че емисията е нова и по тази причина в портфейлите на институционалните вложители няма толкоз доста падежиращи бумаги през 2025 година, до момента в който стремително пласираните до момента през годината излъчвания доведоха до скупчване на падежи през 2026 и 2031 година
Реклама
Другото е, че покачващата се рентабилност разсънва вкус при повече видове вложители. Според данните на Българска народна банка офертите са били в диапазона от 0.03% до 0.18%. Това подсказва, че на равнища към и малко над постигнатите 0.13% има много несметно търсене. При тях спредът по отношение на аналогичните немски федерални облигации е 80 базисни пункта. Донякъде за засиления интерес може да е повлияла и множеството изясненост от финансовото министерство, което по информация на " Капитал " на срещи с дилъри и пенсионни фондове е обрисувало проектите си за излъчвания до края на годината и в общи линии за 2022 година
Още 1.2 милиарда лева до тавана
Към октомври бюджетът към момента е на 725 млн. лева остатък, само че по проект в края на декември е заложен 4.6 милиарда лева недостиг. Ако той бъде осъществен, това значи над 5 милиарда лева превишение на разноските над приходите. За да бъде финансирано то, ще е нужно на практика да се изтегли целият дълг до заложения предел 4.5 милиарда лева
Така в оставащите месец и половина евентуално предстоят аукциони за още 1.2 милиарда лева Засега няма информация с каква срочност ДЦК ще се оферират, като всекидневно аукционите се афишират миналата седмица.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ