Бавното възстановяване и тактиката от единия джоб в другия
България ще е една от страните в Европейския съюз, които ще се възстановят по-бавно от корона рецесията. Този извод може да бъде изработен въз основата на данните от Зимната икономическа прогноза на Европейската комисия, съгласно която българската стопанска система ще означи растеж от едвам 2.7% през тази година при 3.7% приблизително за Европейски Съюз. Комисията не изследва детайлно аргументите, само че даже един повърхностен прочит на държавните ограничения за излизане от рецесията дава явен отговор на въпроса за какво ще изостанем, вместо да наваксваме разликата със средноевропейския стандарт.
Като всички останали страни в Европа и по света и България заплаща висока цена, с цел да се оправи с пандемията и последвалата икономическа рецесия. Българската стопанска система губи по 100 млн. евро за всяка седмица от изключителните ограничения свързани с COVID-19, пресметна в собствен разбор застрахователят на търговски заеми Euler Hermes. Правителството обаче не дава знаци за каквото и да е разхлабване на ограниченията. Точно противоположното, с минорен звук здравните управляващи към този момент приказват за третата вълна на вируса, която още веднъж изпълни лечебните заведения и идващият предстоящ ход е стягане на рестрикциите. Така че стопанската система ни надали ще види скоро светлина в тунела.
По-тревожното в тази ситуация е, че
от държавния бюджет се вършат закъснели и неефективни заплащания за подкрепяне на бизнеса .
В собствен разбор специалистите от Института по стопанска система и политики към УНСС също пресмятат какъв брой коства рецесията и по какъв начин обществените финанси са реагирали на нея. Анализът е въз основата на чистия държавен дълг първоначално и в края на 2020 година. Този индикатор съставлява разликата сред брутния дълг и фискалния запас.
През 2020 година чистият дълг се е повишил с над 5.5 милиарда лева и това може да се одобри като „ цената “, платена от държавния бюджет до момента. В същия разбор обаче се акцентира и че направените заплащания са незадоволителни и закъснели. Достъп до тях имат главно огромни предприятия, задгранични компании и държавни компании, до момента в който дребният бизнес и микропредприятията, които са най-нуждаещи се, не съумяват да се класират за поддръжка от страната. Но когато страната подкрепя личните си сдружения, значи че трансферира пари от единия си джоб в другия. Същото се отнася и до общинските компании, получили помощ още в първите дни на рецесията.
Всички обаче помнят с какъв самоувереност държавното управление отчиташе на ежедневните си брифинги какви помощи гласоподава в поддръжка на частния бизнес и по какъв начин загрижени са министрите за дребния и междинен бизнес - гръбнака на стопанската система. В същото време вместо да се оказва помощ частния бранш, парите стигнали първо до общински и държавни сдружения, които имат задоволително механизми за избавяне - отново с пари от държавния или общинския бюджет.
Примери за такова нелогично, да не кажем ненормално подкрепяне, се виждат най-ясно в един от флагманите на антикризисната стратегия на държавното управление - мярката "60/40 ". В описите на Национален осигурителен институт с фирмите, получили подкрепяне, виждаме, че едни от най-крупните бенефициенти са точно държавни и общински предприятия. Например страната е изплатила над 10 млн. лева на Мини „ Марица-изток “ и още 7.2 млн. лева на "Български пощи ".
Правителството ускори огромен бюджетен запас и към браншове, в които приходите не са потърпевши вследствие на рецесията - да вземем за пример за нарастване на заплатите в държавната администрация. Бонусите към пенсиите също не попадат в графата антикризисни ограничения, само че най-малко са някакъв жест към старата част от популацията.
Както "Банкеръ " писа, резултатите от тези по-скоро предизборни, в сравнение с антикризисни ограничения се виждат от данните за осъществяването на бюджета. Министерството на финансите регистрира, че макар опустошителната 2020 година, в която доста хора изгубиха работата си, други претърпяха спад в приходите си, а редица бизнеси просто наложително затвориха, приходите от налози и осигуровки рекордно нарастват по отношение на предходните години. Една от аргументите е тъкмо схемата 60/40, при която страната поема 60% от осигурителната тежест на бизнеса, само че сумата се влива назад в бюджета.
От министерството признават,
че нарастването на приходите се дължи и на покачването на заплатите в администрацията, в образованието и опазването на здравето. Тоест увеличавайки заплатите в тези браншове, страната събира и повече налози върху приходите. И още веднъж ползва тактиката от "единия в другия джоб ".
Липсата на успеваемост при подпомагането на бизнеса още веднъж се вижда през данните за бюджета. Ще напомним, че през 2020 година средствата не бяха ориентирани към нуждаещите се в най-тежките спешни месеци, а ударните разноски се случиха едвам през ноември и декември.
Сега още веднъж - в обстановката на непълен локдаун през януари и февруари, се вижда, че бюджетът стартира годината с над 400 млн. лв. остатък.
Искрицата вяра още веднъж се чака извън - този път през Плана за възобновяване на Европейски Съюз, по който България чака да получи 12 милиарда лв. в идващите години.
В обновената версия на българския проект, която страната ни счита да показа пред Еврокомисията, са планувани близо 1 милиарда лева директна целева поддръжка за дребни и междинни предприятия. Разбира се, неприятните вести са, че средствата още веднъж ще се ръководят от служители във ведомствата, които към този момент демонстрираха своя уклон да забавят действителното погашение на помощите и да го обвързват с несъразмерна администрация.
Като всички останали страни в Европа и по света и България заплаща висока цена, с цел да се оправи с пандемията и последвалата икономическа рецесия. Българската стопанска система губи по 100 млн. евро за всяка седмица от изключителните ограничения свързани с COVID-19, пресметна в собствен разбор застрахователят на търговски заеми Euler Hermes. Правителството обаче не дава знаци за каквото и да е разхлабване на ограниченията. Точно противоположното, с минорен звук здравните управляващи към този момент приказват за третата вълна на вируса, която още веднъж изпълни лечебните заведения и идващият предстоящ ход е стягане на рестрикциите. Така че стопанската система ни надали ще види скоро светлина в тунела.
По-тревожното в тази ситуация е, че
от държавния бюджет се вършат закъснели и неефективни заплащания за подкрепяне на бизнеса .
В собствен разбор специалистите от Института по стопанска система и политики към УНСС също пресмятат какъв брой коства рецесията и по какъв начин обществените финанси са реагирали на нея. Анализът е въз основата на чистия държавен дълг първоначално и в края на 2020 година. Този индикатор съставлява разликата сред брутния дълг и фискалния запас.
През 2020 година чистият дълг се е повишил с над 5.5 милиарда лева и това може да се одобри като „ цената “, платена от държавния бюджет до момента. В същия разбор обаче се акцентира и че направените заплащания са незадоволителни и закъснели. Достъп до тях имат главно огромни предприятия, задгранични компании и държавни компании, до момента в който дребният бизнес и микропредприятията, които са най-нуждаещи се, не съумяват да се класират за поддръжка от страната. Но когато страната подкрепя личните си сдружения, значи че трансферира пари от единия си джоб в другия. Същото се отнася и до общинските компании, получили помощ още в първите дни на рецесията.
Всички обаче помнят с какъв самоувереност държавното управление отчиташе на ежедневните си брифинги какви помощи гласоподава в поддръжка на частния бизнес и по какъв начин загрижени са министрите за дребния и междинен бизнес - гръбнака на стопанската система. В същото време вместо да се оказва помощ частния бранш, парите стигнали първо до общински и държавни сдружения, които имат задоволително механизми за избавяне - отново с пари от държавния или общинския бюджет.
Примери за такова нелогично, да не кажем ненормално подкрепяне, се виждат най-ясно в един от флагманите на антикризисната стратегия на държавното управление - мярката "60/40 ". В описите на Национален осигурителен институт с фирмите, получили подкрепяне, виждаме, че едни от най-крупните бенефициенти са точно държавни и общински предприятия. Например страната е изплатила над 10 млн. лева на Мини „ Марица-изток “ и още 7.2 млн. лева на "Български пощи ".
Правителството ускори огромен бюджетен запас и към браншове, в които приходите не са потърпевши вследствие на рецесията - да вземем за пример за нарастване на заплатите в държавната администрация. Бонусите към пенсиите също не попадат в графата антикризисни ограничения, само че най-малко са някакъв жест към старата част от популацията.
Както "Банкеръ " писа, резултатите от тези по-скоро предизборни, в сравнение с антикризисни ограничения се виждат от данните за осъществяването на бюджета. Министерството на финансите регистрира, че макар опустошителната 2020 година, в която доста хора изгубиха работата си, други претърпяха спад в приходите си, а редица бизнеси просто наложително затвориха, приходите от налози и осигуровки рекордно нарастват по отношение на предходните години. Една от аргументите е тъкмо схемата 60/40, при която страната поема 60% от осигурителната тежест на бизнеса, само че сумата се влива назад в бюджета.
От министерството признават,
че нарастването на приходите се дължи и на покачването на заплатите в администрацията, в образованието и опазването на здравето. Тоест увеличавайки заплатите в тези браншове, страната събира и повече налози върху приходите. И още веднъж ползва тактиката от "единия в другия джоб ".
Липсата на успеваемост при подпомагането на бизнеса още веднъж се вижда през данните за бюджета. Ще напомним, че през 2020 година средствата не бяха ориентирани към нуждаещите се в най-тежките спешни месеци, а ударните разноски се случиха едвам през ноември и декември.
Сега още веднъж - в обстановката на непълен локдаун през януари и февруари, се вижда, че бюджетът стартира годината с над 400 млн. лв. остатък.
Искрицата вяра още веднъж се чака извън - този път през Плана за възобновяване на Европейски Съюз, по който България чака да получи 12 милиарда лв. в идващите години.
В обновената версия на българския проект, която страната ни счита да показа пред Еврокомисията, са планувани близо 1 милиарда лева директна целева поддръжка за дребни и междинни предприятия. Разбира се, неприятните вести са, че средствата още веднъж ще се ръководят от служители във ведомствата, които към този момент демонстрираха своя уклон да забавят действителното погашение на помощите и да го обвързват с несъразмерна администрация.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ