България продължи да внася руски суров петрол изключително над ценовата

България продължи да внася съветски недопечен нефт извънредно над ценовата граница от август до октомври, съгласно поверителни митнически данни, представени от изданието “Политико ”.

Доставките са на стойност към 640 милиона евро, съгласно калкулации на Центъра за проучване на силата и чистия въздух (CREA) и Центъра за проучване на демокрацията.

“От август до края на октомври цената за барел нараства от 60 $ на над 85 $ на барел. Това е генерирало над 690 млн. спомагателни доходи за Русия или към 460 млн. $ са влезнали непосредствено в хазната на Кремъл. Само за тези четири месеца ”, сподели пред bTV Мартин Владимиров, шеф на стратегия „ Енергетика и климат “ в Центъра за проучване на демокрацията.

В началото на ноември отчет от взаимно следствие на неправителствената организация Global Witness, Центъра за проучване на демокрацията в България и Центъра за проучване на силата и чистия въздух сподели, че бургаската рафинерия „ Нефтохим “ заобикаля петролното ембарго на Европейския съюз. По този метод Русия е спечелила към 1 милиард евро “.

Барели съветски нефт са дошли в страната на цена над лимита от 60 $, който съдружниците одобриха, с цел да лишат Москва от сериозни доходи за войната в Украйна.

В отчета се показва, че дерогацията за България, Унгария, Словакия и Чехия – да внасят съветски нефт до края на 2024 година, е разрешила подмолното предложение на съветски нефт на европейския пазар.

“България беше в необикновена позиция измежду своите сътрудници. Беше ѝ обещано изключение от глобите на Европейския съюз, забраняващи вноса на множеството съветски нефт, с цел да се подсигурява, че страната няма да се сблъска с изострен енергиен дефицит, макар че по-широката политика на Европейски Съюз имаше за цел да разбие основната парична артерия на Русия след пълномащабното ѝ нахлуване над Киев ”, показва “Политико ”.

В разбора тогава се уточни, че настоящата граница на цените на петрола, избрана на 60 $ за барел, е нарушена, а съветската примес „ Уралс “ се търгува на към 75 $ за барел.

Въпросът е обаче дали България може да внася съветски нефт, в случай че цената е над позволената от 60 $ за барел?

„ Агенция „ Митници “ на 4 август изпраща писмо до Европейската комисия, с което пита дали може България да внася съветски нефт, а Европейска комисия споделя, че може “, добави Владимиров.

„ Не е належащо суровият нефт, импортиран въз основа на тези дерогации, да бъде на или под 60 $ за барел “, гласи отговорът на Европейски Съюз.

“Разликата в глобите е емблематична за по-широките дефекти, които разядоха опита на Европейски Съюз да спре милиардите, които Русия печели от износа на сила. Приблизително година след приемането на първичните наказания, законовите малки врати се комбинираха с неприятно правоприлагане и никнеща като гъби паралелна търговия, с цел да поддържат потока на приходите от изкопаеми горива на Москва и да изхранват съвсем половината от гладния за война бюджет на Владимир Путин ”, показва “Политико ”.

Руският нефт евентуално се трансформира в гориво в Европа по нови направления. Правоприлагането в целия континент е разпръснато и разчита на спорни данни. И цялостен нов черен пазар се появи, с цел да застрахова, транспортира и укрива горивото на Русия, до момента в който пътува по света. С други думи, глобите не са изпълнени. Печалбите на Русия от експорт на нефт са спаднали единствено с 14 % след налагането на рестриктивните мерки. А през октомври приходите от изкопаеми горива в Русия доближиха 18-месечен връх, оповестява изданието.

Последният пакет от наказания на ЕСспрямо Русия би трябвало да бъде финализиран на срещата на върха на водачите тази седмица. Той е концентриран най-много върху административни промени, които съгласно специалисти няма да създадат доста за ограничение на необятно публикуваното укриване на средства.

„ Целият механизъм за наказания работи, единствено в случай че продължавате да приемате постоянно решения, които затварят малките врати и постановат нови наказания “, сподели украинският външен министър Дмитро Кулеба пред “Политико ”.

Българското недовиждане

Причината зад малката врата в ценовата граница в България евентуално е чиновнически пропуск. Когато Европейски Съюз записа горната граница на цените на страните от Г-7 в закон, чиновници категорично не разрешиха на корабните компании и застрахователните компании в Европейски Съюз да внасят съветски нефт над прага от 60 $ към страни отвън Европейски Съюз. Целта беше да се понижат приходите на Кремъл, като в същото време се поддържат постоянни международните петролни потоци. Но чиновниците в никакъв случай не са се замисляли да наложат сходни правила върху доставките до страните от Европейски Съюз, частично тъй като същия ден Брюксел забрани вноса на съветски недопечен нефт по море. С изключение на България, добави изданието.

Задната малка врата значи милиони спомагателни доходи за Москва. Според CREA облагите от експорт на съветски нефт от продажби в България сред август и октомври, са към 430 млн. евро директни налози за Кремъл. Всички доставки с съветски генезис, доставени през това време – на цени сред 69 и 89 $ за барел – разчитаха на западна помощ, в това число от гръцки корабни оператори и английски и норвежки застрахователи, споделят от “Политико ”.

Всичко това е механически законно. България е помогнала на Русия да се възползва от тази очевидна малка врата, с цел да максимизира бюджетните доходи на Кремъл от тези продажби на нефт без забележими изгоди за българските консуматори “, сподели Мартин Владимиров.

По-общо казано, освобождението на България от възбраната за съветски нефт изпълни джобовете както на най-голямата съветска частна петролна компания “Лукойл ”, която господства българското произвеждане на горива с разрастващата се черноморска рафинерия, по този начин и на самия Кремъл. По-общо казано, вносът на недопечен нефт на Лукойл в България донесе над 2 милиарда евро доходи от експорт за Русия, откогато глобите влязоха в действие през февруари, съгласно нов разбор на CREA и CSD ”, показва изданието.

Съпредседателят на ПП-ДБ и някогашен министър председател Кирил Петков сподели пред “Политико ”, че заобиколното решение за ограничение на цените би трябвало „ безусловно “ също да бъде отстранено. Той даде обещание да изиска от Европейската комисия, изпълнителния орган на Европейски Съюз в Брюксел, да направи това, като в същото време настоя, че България форсира напъните си да се отърси от съветските енергийни връзки.

„ Не харесваме малката врата от 60 $, която беше основана от дерогацията на Европейската комисия “, сподели Петков.

Българският случай „ акцентира една от многото малки врати, които вършат глобите по-малко ефикасни за понижаване на приходите от съветския експорт, употребявани за финансиране на военната каса на Кремъл “, съгласно Исак Леви, който управлява екипа Русия-Европа на CREA.

Българското финансово министерство и „ Лукойл “ не дадоха отговор на претенции за коментар на “Политико ”.

Според изданието главно предизвикателство е неприятният мониторинг и правоприлагане.

През октомври отчет, поръчан от Европейския парламент, откри, че използването на глобите на Европейски Съюз е „ разпръснато “ в над 160 локални управляващи, до момента в който столиците имат „ разнообразни системи за използване “, които включват „ огромни несъответствия “ в наказванията за нарушавания.

Това допуска, че може да се открие пробив като начало. Дори тези, които вземат участие в превозването на нефт, получават единствено стеснен достъп до информация за покупко-продажбите, сподели Виктор Катона, основен анализатор на суровия нефт във компанията за пазарно разузнаване Kpler.

Застрахователите разчитат на един единствен документ от компании, които купуват и продават петролни товари, обещавайки продажбата да не е над 60 $ за барел, което се равнява на „ декларация за религия “, сподели той.

Предстоящият 12-ти пакет от наказания на Европейски Съюз се пробва да преодолее този проблем с нови правила, принуждаващи търговците фактически да разказват съответните разноски. Целта е да се попречи на купувачите да взимат съветски нефт над лимита и по-късно да скрият спомагателните разноски като застраховка или транспортни такси.

Няколко страни от Европейски Съюз с огромни корабни промишлености също не са склонни да затегнат тавана на цените, което прави нещата още по-трудни. По време на последния кръг от наказания Кипър, Малта и Гърция още веднъж показаха угриженост по отношение на апелите за усилване на рестриктивните мерки, съгласно двама дипломати от Европейски Съюз, поискали да останат анонимни.

Дипломат от огромна страна от Европейски Съюз, с изход на море, сподели, че по-строгите наказания единствено ще накарат Русия да употребява повече незападни оператори за транспорт на нефт. Вместо това дипломатът твърди, че фокусът би трябвало да бъде върху разширението на страните, които се придържат към тавана на цените. В момента Г-7, Европейски Съюз и Австралия са включени.

„ Би било неуместно да се упорства за таван на цените, а по-късно други корабни регистри да не го съблюдават, тъй като не са членове на Европейски Съюз “, сподели дипломатът.

Междувременно страните от Европейски Съюз към момента разрешават на съветски петролни товари да пресичат техните води по пътя си другаде.

Проучване на CREA откри, че 822 кораба, пренасящи съветски недопечен нефт, са трансферирали товара си на различен транспортен съд в териториални води на Европейски Съюз, най-вече гръцки, само че също и малтийски, испански, румънски и италиански, откогато петролните наказания започнаха предишния декември. Обемите са еквивалентни на 400 000 барела дневно.

Говорител на Комисията отбрани глобите на Европейски Съюз, отбелязвайки, че Русия е била принудена да похарчи „ милиарди долари “, с цел да се приспособява към новата действителност, в това число за нови танкери и своята инфраструктура за рандеман и експорт на нефт, защото западното търсене е намаляло.

Това е предизвикало „ съществени и продължаващи стопански и политически последствия “, сподели представителят на Комисията. И CREA откри, че ограничаването на цените на петрола е лишило Кремъл от 34 милиарда евро доходи от експорт, което се равнява на почти два месеца облага тази година.

„ Когато бяха въведени, глобите изглеждаха сякаш имаха резултат за доста малко време. Но в този момент настоящото положение е, че множеството от глобите, които са били в действие, в действителност не са работили – или са били доста лимитирани във връзка с това, което са съумели да създадат “, сподели Байрън Маккини, шеф в търговията и стокова компания S&P.

novini.bg