Само в 4 закъсали държави има повече лоши кредити от България
България продължава да има сериозен проблем с необслужваните банкови заеми. Техният дял у нас е фрапантно по-висок в съпоставяне със междинния за Европейския съюз – 12.1% при 4.6% за Европейски Съюз. Това сочи работен документ на Европейската комисия, оповестен на 18 януари. Той е в осъществяване на проекта за деяние за справяне с казуса, признат от Съвета на Европейски Съюз през юли 2017 година
По-зле от нас са Гърция, Кипър, Португалия и Италия
По-висок дял на брутните необслужвани заеми по отношение на България имат единствено закъсали във финансово отношение страни, които по време на международната рецесия имаха тежки проблеми с задължения, дефицити и с банковите си системи. Най-лошо се показва Гърция, където равнището на неприятните заеми е 46.9%, следвана от Кипър (33.4%), Португалия (15.5%) и Италия (12.2%). Данните в отчета са към второто тримесечие на 2017 година
Още по-неблагоприятно стои България по повод за необслужваните заеми в частния бранш. Делът им у нас е фрапантно по-висок в съпоставяне със междинния за Европейския съюз – 19.2% по отношение на 4.7%. На първо място по този индикатор е обявилата банкова почивка по време на финансовата рецесия Кипър – 52.7%, а на второ - изправената преди няколко години пред банкрут Гърция (50.6%). Този път България е трета.
Най-малък е делът на проблематичните заеми за частния бранш в Швеция (1.4%), Люксембург (1.8%), Финландия (2.1%) и Естония (2.5%).
Брюксел постоянно подлага на критика София поради казуса
В отчета си Европейската комисия отбелязва, че следи от близко казуса с неприятните заеми в страните, в които той е по-сериозен, и постоянно го регистрира в годишните рекомендации до страните членки в границите на европейския учебен срок. Институцията като цяло е удовлетворена, че наклонността в съюза е към понижение на проблематичните заеми, само че счита, че би трябвало да се вземат съществени ограничения.
В последните години проблемите в банковия и небанковия бранш у нас постоянно са включвани в листата от рекомендации на Брюксел към София. На същия проблем през май 2017 година акцентира в отчета си по инспекцията на финансовия бранш у нас и Международният валутен фонд.
За разлика от българското държавно управление и Българска народна банка, които регистрираха розови резултати от огромната инспекция на активите на банковата система и стрес тестванията през 2016 година, Европейската комисия не остана толкоз удовлетворена от метода на осъществяване на инспекцията и посочи някои недостатъци в отчета си от февруари 2017 година
По време на прегледа на активите проверяващите не откриха нито един заем на свързани лица, който е даден отвън разпоредбите, във всичките 22 банки, които ревизираха. За да отговори на рецензиите на Европейска комисия и МВФ против казуса със обвързваните заеми, поради който банкрутира КТБ, централната банка написа специфичен законопроект.
Той бе признат през есента в Народното събрание, само че след ремонти от депутати от Движение за права и свободи от него отпаднаха основните текстове за икономическа и делова съгласуваност, с което законопроектът бе съществено изопачен.
В последната година Българска народна банка предприе и оперативни ограничения за понижаване на неприятните заеми. В контраст на тезата, че делът им остава висок на фона на междинния за Европейски Съюз, централната банка нормално се пази, че българските банки са по-добре капитализирани от европейските и че у нас провизиите са по-сериозни. Според изчисленията на Европейска комисия в България провизиите възлизат на близо 55% от размера на неприятните заеми при 50.8% приблизително за съюза. Има обаче и страни с много по-висока степен на провизиране като Франция, Хърватия, Австрия, Румъния, Словения и Словакия, където равнището се движи сред 60% и 70%.
В последните дни Българска народна банка насочи ново предизвестие към комерсиалните банки да внимават с отпущането на жилищни заеми поради рисковете от увеличаващите се цени на парцелите. Трезорите би трябвало да бъдат по-консервативни и при финансирането на стопански браншове и сътрудници с високи равнища на задлъжнялост.
Според последните настоящи данни на централната банка брутните необслужвани заеми и задатъци към септември 2017 година у на с са намалели с 1.7% (158 млн. лева.) по отношение на юни до 9.3 милиарда лева
Предстои евродоклад за комерсиалната неплатежоспособност
За да се оправят с необслужваните заеми в съюза, Европейска комисия и Европейския банков орган считат да подхващат поредност от ограничения - уеднаквяване на дефинициите, възстановяване на отчетността, въвеждане на общи правила, развиване на вторичния пазар на неприятни заеми. Отчетена е и нужда от възстановяване на законодателната рамка на несъстоятелността, заради което следва еврокомисията да направи общ обзор по тази тематика в страните членки.
По-зле от нас са Гърция, Кипър, Португалия и Италия
По-висок дял на брутните необслужвани заеми по отношение на България имат единствено закъсали във финансово отношение страни, които по време на международната рецесия имаха тежки проблеми с задължения, дефицити и с банковите си системи. Най-лошо се показва Гърция, където равнището на неприятните заеми е 46.9%, следвана от Кипър (33.4%), Португалия (15.5%) и Италия (12.2%). Данните в отчета са към второто тримесечие на 2017 година
Още по-неблагоприятно стои България по повод за необслужваните заеми в частния бранш. Делът им у нас е фрапантно по-висок в съпоставяне със междинния за Европейския съюз – 19.2% по отношение на 4.7%. На първо място по този индикатор е обявилата банкова почивка по време на финансовата рецесия Кипър – 52.7%, а на второ - изправената преди няколко години пред банкрут Гърция (50.6%). Този път България е трета.
Най-малък е делът на проблематичните заеми за частния бранш в Швеция (1.4%), Люксембург (1.8%), Финландия (2.1%) и Естония (2.5%).
Брюксел постоянно подлага на критика София поради казуса
В отчета си Европейската комисия отбелязва, че следи от близко казуса с неприятните заеми в страните, в които той е по-сериозен, и постоянно го регистрира в годишните рекомендации до страните членки в границите на европейския учебен срок. Институцията като цяло е удовлетворена, че наклонността в съюза е към понижение на проблематичните заеми, само че счита, че би трябвало да се вземат съществени ограничения.
В последните години проблемите в банковия и небанковия бранш у нас постоянно са включвани в листата от рекомендации на Брюксел към София. На същия проблем през май 2017 година акцентира в отчета си по инспекцията на финансовия бранш у нас и Международният валутен фонд.
За разлика от българското държавно управление и Българска народна банка, които регистрираха розови резултати от огромната инспекция на активите на банковата система и стрес тестванията през 2016 година, Европейската комисия не остана толкоз удовлетворена от метода на осъществяване на инспекцията и посочи някои недостатъци в отчета си от февруари 2017 година
По време на прегледа на активите проверяващите не откриха нито един заем на свързани лица, който е даден отвън разпоредбите, във всичките 22 банки, които ревизираха. За да отговори на рецензиите на Европейска комисия и МВФ против казуса със обвързваните заеми, поради който банкрутира КТБ, централната банка написа специфичен законопроект.
Той бе признат през есента в Народното събрание, само че след ремонти от депутати от Движение за права и свободи от него отпаднаха основните текстове за икономическа и делова съгласуваност, с което законопроектът бе съществено изопачен.
В последната година Българска народна банка предприе и оперативни ограничения за понижаване на неприятните заеми. В контраст на тезата, че делът им остава висок на фона на междинния за Европейски Съюз, централната банка нормално се пази, че българските банки са по-добре капитализирани от европейските и че у нас провизиите са по-сериозни. Според изчисленията на Европейска комисия в България провизиите възлизат на близо 55% от размера на неприятните заеми при 50.8% приблизително за съюза. Има обаче и страни с много по-висока степен на провизиране като Франция, Хърватия, Австрия, Румъния, Словения и Словакия, където равнището се движи сред 60% и 70%.
В последните дни Българска народна банка насочи ново предизвестие към комерсиалните банки да внимават с отпущането на жилищни заеми поради рисковете от увеличаващите се цени на парцелите. Трезорите би трябвало да бъдат по-консервативни и при финансирането на стопански браншове и сътрудници с високи равнища на задлъжнялост.
Според последните настоящи данни на централната банка брутните необслужвани заеми и задатъци към септември 2017 година у на с са намалели с 1.7% (158 млн. лева.) по отношение на юни до 9.3 милиарда лева
Предстои евродоклад за комерсиалната неплатежоспособност
За да се оправят с необслужваните заеми в съюза, Европейска комисия и Европейския банков орган считат да подхващат поредност от ограничения - уеднаквяване на дефинициите, възстановяване на отчетността, въвеждане на общи правила, развиване на вторичния пазар на неприятни заеми. Отчетена е и нужда от възстановяване на законодателната рамка на несъстоятелността, заради което следва еврокомисията да направи общ обзор по тази тематика в страните членки.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ