Росица Велкова: България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г.
България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024г., уточни на брифинг министърът на финансите Росица Велкова. По думите й нова допустима дата за това е 01.01.2025г.
„ Отпадна чуването на България за готовността й за приемане на еврото на съвещанието на Еврогрупата при започване на седмицата, въпреки точката да е била в дневния ред. Причината е, че България не извършва инфлационния аршин по Маастрихт и не е приела нужното законодателство, с цел да изиска оценка за присъединение към еврозоната от 1 януари 2024 година “, разяснява служебният финансов министър.
По думите й това се дължи на обстоятелството, че въпреки 48-то Народно заседание да утвърди бързото присъединение на България към еврозоната, то по този начин и не съумя да гласоподава основни законопроекти по пътя към еврото.
„ В подтекста на извършените диалози с изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и с Паскал Донъхоу, ръководител на Еврогрупата, се взе решение, че България няма да подава в края на февруари конвергентен отчет, тъй като не сме изпълнили уговорките по присъединението към Валутния механизъм II и имаме противоречие в критерия за инфлацията “, изясни министър Велкова.
Тя посочи, че четири са законите, които Народното събрание одобри единствено на първо четене, а се постанова да изчакаме 49-то Народно заседание да ги одобри - Кодекса за обезпечаване, Закона за Българска народна банка, Търговския закон и Закона за ограниченията против изпирането на пари.
„ В момента се водят диалози със Съюза за стопанска самодейност поради измененията при „ Зелената карта “, които съществено ги тревожат. Необходими са промени и в Закона против изпирането на пари. Всички те още веднъж ще бъдат утвърдени от кабинета и импортирани в идващото Народно заседание ", посочи Велкова. Тя подсети, че с изключение на приемането на четирите законопроекта, свързани с участието ни в еврозоната, би трябвало да реализираме и критерия за инфлацията, както и да бъде поддържана вероятност в интервала 2023-2026 година на равнище обмисляне на недостига по консолидираната фискална стратегия в размер на три %.
Велкова изясни, че са водени договаряния с сътрудниците от Брюксел, когато страната извърши критериите, да изиска нужната оценка, като няма обвързване новата валута да бъде въведена наложително от 1 януари, а може да е първо число на всеки месец.
„ Новата целева дата е 1 януари 2025 година, само че може оценката да бъде поискана още тази година, добави Велкова. Няма законово условие влизането в еврото да е от януари, може да е първо число на различен месец “, означи финансовият министър. Тя добави, че в случай че осъществим критериите, това може да стане и по Великден идната година.
„ Възможна е и по-ранна дата, като да вземем за пример 1 юли 2024 година, допустима е и по-късна дата. Всички зависи дали ще осъществим критериите и по кое време ще ги осъществим “, уточни министър Велкова. Според нея в случай че няма явен целеви интервал за замяната на лв. с евро, кредитният рейтинг на страната ни ще се утежни, което ще има отрицателно отношение и по лихвите по дълга.
„ Отпадна чуването на България за готовността й за приемане на еврото на съвещанието на Еврогрупата при започване на седмицата, въпреки точката да е била в дневния ред. Причината е, че България не извършва инфлационния аршин по Маастрихт и не е приела нужното законодателство, с цел да изиска оценка за присъединение към еврозоната от 1 януари 2024 година “, разяснява служебният финансов министър.
По думите й това се дължи на обстоятелството, че въпреки 48-то Народно заседание да утвърди бързото присъединение на България към еврозоната, то по този начин и не съумя да гласоподава основни законопроекти по пътя към еврото.
„ В подтекста на извършените диалози с изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и с Паскал Донъхоу, ръководител на Еврогрупата, се взе решение, че България няма да подава в края на февруари конвергентен отчет, тъй като не сме изпълнили уговорките по присъединението към Валутния механизъм II и имаме противоречие в критерия за инфлацията “, изясни министър Велкова.
Тя посочи, че четири са законите, които Народното събрание одобри единствено на първо четене, а се постанова да изчакаме 49-то Народно заседание да ги одобри - Кодекса за обезпечаване, Закона за Българска народна банка, Търговския закон и Закона за ограниченията против изпирането на пари.
„ В момента се водят диалози със Съюза за стопанска самодейност поради измененията при „ Зелената карта “, които съществено ги тревожат. Необходими са промени и в Закона против изпирането на пари. Всички те още веднъж ще бъдат утвърдени от кабинета и импортирани в идващото Народно заседание ", посочи Велкова. Тя подсети, че с изключение на приемането на четирите законопроекта, свързани с участието ни в еврозоната, би трябвало да реализираме и критерия за инфлацията, както и да бъде поддържана вероятност в интервала 2023-2026 година на равнище обмисляне на недостига по консолидираната фискална стратегия в размер на три %.
Велкова изясни, че са водени договаряния с сътрудниците от Брюксел, когато страната извърши критериите, да изиска нужната оценка, като няма обвързване новата валута да бъде въведена наложително от 1 януари, а може да е първо число на всеки месец.
„ Новата целева дата е 1 януари 2025 година, само че може оценката да бъде поискана още тази година, добави Велкова. Няма законово условие влизането в еврото да е от януари, може да е първо число на различен месец “, означи финансовият министър. Тя добави, че в случай че осъществим критериите, това може да стане и по Великден идната година.
„ Възможна е и по-ранна дата, като да вземем за пример 1 юли 2024 година, допустима е и по-късна дата. Всички зависи дали ще осъществим критериите и по кое време ще ги осъществим “, уточни министър Велкова. Според нея в случай че няма явен целеви интервал за замяната на лв. с евро, кредитният рейтинг на страната ни ще се утежни, което ще има отрицателно отношение и по лихвите по дълга.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ