България може да стои между 5 и 10 г. в чакалнята на еврозоната
България може да остане в зоната на валутно-курсовия механизъм ERM II даже 10 години и да повтори сюжета на Литва и Латвия поради към момента неосъществени стопански и правосъдни промени, предвижда Ясен Георгиев от Института за икономическа политика.
Има най-малък интервал за престой в така наречен „ чакалня на еврозоната “ – 2 години, само че няма указана горна граница какъв брой време една страна ще обитава в това преддверие, разяснява Ясен Георгиев.
„ Тенденцията през последните години демонстрира, че се усилва интервалът на престояване в ERM II. Словения да вземем за пример е престояла близо 3 години в „ чакалнята “, Малта и Кипър също към 3 години, преди да одобряват еврото. Но страни като Литва и Латвия са стояли надлежно 11 и 10 години. Това е дълъг развой, който няма да докара до бързото приемане на България в еврозоната. “, изясни специалистът пред БНР.
България и Хърватия могат да се причислят към еврозоната през януари 2024 година, съобщи преди дни еврокомисарят Валдис Домбровскис. "Те могат да са подготвени през 2023 година, само че “традицията е еврото да се вкарва през януари, което ни води до 1 януари 2024 г.”, разяснява заместник-председателят на Европейската комисия.
Според него участието единствено по себе си ще помогне за повишение на увереността измежду интернационалните вложители и ще направи двете страни по-привлекателни за вложения. Домбровскис е на мнение, че това ще донесе основни изгоди за българската стопанска система във връзка с по-ниски лихви, по-ниски обменни разноски, по-добра интеграция в единния европейски пазар. "Да виждам, че в последно време има политическо напрежение в България, само че в това време знаем, че страната е изправена пред доста действителни проблеми и провокации във връзка с икономическото развиване. От тази позиция напъните би трябвало да се концентрират точно върху провокациите, пред които страна е изправена ", разяснява още вицепрезидентът на Еврокомисията.
Интересен бе и коментарът на анализаторите от организация "Фич ". Според експертите не е ясно по кое време България и Хърватия ще изпълнят критериите за конвергенция с еврото. Отчасти това е по този начин, тъй като ограничения за подкрепяне на стопанската система и пандемията са лимитирали и отслабили макроикономическите вероятности.
Последните прогнози на "Фич " са Брутният вътрешен продукт на България да се свие с 5.7% през 2020 година. Бюджетът ни пък ще завърши годината с 4% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Агенцията вижда проблеми и с осъществяването на критериите за "ценова непоклатимост ", т.е. във връзка с инфлацията. Инфлацията в блока ще бъде доста ниска или негативна, а в България се чака да се с напредването на конвергенцията и увеличението на приходите и цените.
Има най-малък интервал за престой в така наречен „ чакалня на еврозоната “ – 2 години, само че няма указана горна граница какъв брой време една страна ще обитава в това преддверие, разяснява Ясен Георгиев.
„ Тенденцията през последните години демонстрира, че се усилва интервалът на престояване в ERM II. Словения да вземем за пример е престояла близо 3 години в „ чакалнята “, Малта и Кипър също към 3 години, преди да одобряват еврото. Но страни като Литва и Латвия са стояли надлежно 11 и 10 години. Това е дълъг развой, който няма да докара до бързото приемане на България в еврозоната. “, изясни специалистът пред БНР.
България и Хърватия могат да се причислят към еврозоната през януари 2024 година, съобщи преди дни еврокомисарят Валдис Домбровскис. "Те могат да са подготвени през 2023 година, само че “традицията е еврото да се вкарва през януари, което ни води до 1 януари 2024 г.”, разяснява заместник-председателят на Европейската комисия.
Според него участието единствено по себе си ще помогне за повишение на увереността измежду интернационалните вложители и ще направи двете страни по-привлекателни за вложения. Домбровскис е на мнение, че това ще донесе основни изгоди за българската стопанска система във връзка с по-ниски лихви, по-ниски обменни разноски, по-добра интеграция в единния европейски пазар. "Да виждам, че в последно време има политическо напрежение в България, само че в това време знаем, че страната е изправена пред доста действителни проблеми и провокации във връзка с икономическото развиване. От тази позиция напъните би трябвало да се концентрират точно върху провокациите, пред които страна е изправена ", разяснява още вицепрезидентът на Еврокомисията.
Интересен бе и коментарът на анализаторите от организация "Фич ". Според експертите не е ясно по кое време България и Хърватия ще изпълнят критериите за конвергенция с еврото. Отчасти това е по този начин, тъй като ограничения за подкрепяне на стопанската система и пандемията са лимитирали и отслабили макроикономическите вероятности.
Последните прогнози на "Фич " са Брутният вътрешен продукт на България да се свие с 5.7% през 2020 година. Бюджетът ни пък ще завърши годината с 4% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Агенцията вижда проблеми и с осъществяването на критериите за "ценова непоклатимост ", т.е. във връзка с инфлацията. Инфлацията в блока ще бъде доста ниска или негативна, а в България се чака да се с напредването на конвергенцията и увеличението на приходите и цените.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ