България може да има позитивно демографско развитие, ако отсега предприеме

„ България може да има положително демографско развиване, в случай че занапред предприеме комплекс дълготрайни ограничения към младежите, “ съобщи Георги Бърдаров, публицист, демограф и учител в Софийския университет, по време на четвъртата национална конференция на сп. BGlobal „ Бизнесът и районите “. Тазгодишната полемика бе ориентирана към устойчивото развиване. Партньори на събитието бяха Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) и Българската стопанска камара. Според доцент Бърдаров всяко безучастие през днешния ден ще докара до население от 5,5 млн. души през 2050 година, от които половината в пенсионна възраст и 1 млн. без обучение. „ Такава обществена бомба няма да издържи никоя стопанска система “, предизвести Бърдаров. Той предложи седем стъпки, които да се подхващат, с цел да се реализира позитивна демография. Първата от тях е коренна смяна на просветителната система в България, която не дава отговор на условията на XXI век. Според Бърдаров потвърдено сполучливия финландски модел е използван и у нас, като даде образец с пилотен план в община Бургас, който се развива за четвърта година. Развитието на дуалното образование и установяването на тясна връзка на бизнеса освен със междинното, само че и с висшето обучение също са измежду изброените ограничения. Като значима стъпка Георги Бърдаров уточни и реализиране на приходи, съотносими с европейските, тъй като „ през 21 в. огромната борба ще е не за територии, не за запаси, а за човешки капитал “.    „ Първото нещо, което ни питат вложителите, с изключение на дали има инфраструктура, е дали има хора, които да работят в новите производства “, сподели при започване на конференцията Силвия Георгиева, изпълнителен шеф на НСОРБ. Като главно предизвикателство пред локалните управления през идващите 4 години тя уточни по-бързото нахлуване на общинско равнище на новите политики на Европейски Съюз за зелени и цифрови технологии и вложения в човешки капитал. В изявлението си Силвия Георгиева обърна внимание и на неналичието на уравновесено районно развиване макар европейските вложения, заради което в настоящия програмен интервал 50% от тях ще бъдат ориентирани към Северна България. Общото сред общините-лидери в устойчивото развиване са непрекъснатите високи вложения, които те притеглят, посочи Адриан Николов, анализатор от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Основни центрове на развиване остават София и Пловдив, само че отличник по напредък на добавена стойност през последните 10 години е община Елин Пелин с впечатляващите 2000% растеж. Николов разказа няколко модела на общини с резистентен напредък – на огромни центрове, които се оформят към мощни градове като София, Пловдив, Варна; обичайни центрове на промишлеността, където мотор е преработващата индустрия; профилирани общини със лична ниша, като енергетика и добивна промишленост. Спирос Номикос, изпълнителен шеф на „ Солвей соди “ АД, предложи част от спомагателния корпоративен налог, който ще се заплаща от огромните интернационалните компании от началото на 2024 година, да остава в общините, в които предприятията развиват активност. В двата панела на полемиката се разискваха положителни практики и нови планове в поддръжка на устойчивото развиване на общините, както и вложенията в човешкия капитал. В нея участваха представители на Уникредит Булбанк, „ Лидл България “, ХЕС, „ Асарел Медет “, „ Геотехмин “, „ Дънди Прешъс Металс “; кметовете на Търговище и Чавдар и зам.-кметът по вложенията на Стара Загора, ректорът на Минно-геоложкия университет и ръководителят на парламентарната комисия по обучение.