Шефът на Експертния съвет за икономически анализи: Основен риск пред България е ниският икономически растеж
България изостава по действителен растеж на стопанската система от страни като Хърватия и Румъния, което в случай че продължи още едно десетилетие, ще съставлява риск за развиването на страната. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция доцент Пламен Ненов, който през вчерашния ден оглави оферти от вицепремиера по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов експертен съвет за стопански разбори. Той обаче посочи, че приказва от лично име и не ангажира с вижданията си Експертния съвет, както и Норвежката централна банка.
Експертният съвет за стопански анализи ще има задачата да прави разбор на динамичността на българския продуктивен бранш, разбор на териториалните неравенства, разликите в структурата на локалните стопански системи, пазара на труда, макроикономически разбори, както и на демографските процеси. Все още не е изяснено към коя държавна конструкция ще действа новият орган.
На въпрос каква е текущата " фотография " на българската стопанска система доцент Пламен Ненов уточни няколко публични данни, от които излиза наяве, че действителният Брутният вътрешен продукт на България пораства по-бавно от междинното за Европейски Съюз и съпоставими страни от Европейски Съюз, до момента в който инфлацията в България е много по-висока от инфлацията в Европейски Съюз и съпоставими страни от Европейски Съюз.
" Според настоящите сезонно изгладени данни на Евростат, през второто тримесечие на 2022 година действителният Брутният вътрешен продукт на България е повишен с към 4% по отношение на второто тримесечие на 2021. Това е съпоставимо, само че леко по-ниско от растежа на Брутният вътрешен продукт за същия интервал за целия Европейски съюз, който е към 4,2%. Това е много по-ниско от растежа за същия интервал на съпоставими страни като Хърватия (7,8%) или Румъния (5,3%). Същевременно, годишната инфлация към август месец е 17,7% (по данни на Национален статистически институт - бел. ред.). По хармонизирания показател на потребителските цени, който разрешава съпоставяне с други страни от Европейски Съюз, годишната инфлация е 15% по отношение на 10,1% за Европейски Съюз. За Хърватия и Румъния тези стойности са надлежно 12,6% и 13,3% ", уточни той.
По думите му, това навежда на две изводи за българската стопанска система:
Първо, евентуалният Брутният вътрешен продукт на България, който мери дълготрайния стопански капацитет за напредък и изключва флуктуации, подбудени от бизнес цикъла, е по-нисък от този в съпоставими страни като Хърватия и Румъния. Това, за жалост, удостоверява трендовете от десетилетието преди коронавирус рецесията.Второ, ценовият напън в България е доста по-силен в съпоставими елементи от бизнес цикъла на други страни.
Ето за какво съгласно него, главното предизвикателство е страната да усили евентуалния растеж на Брутният вътрешен продукт най-малко до равнища на съпоставими страни като Румъния и Хърватия. Основният риск е, в случай че евентуалният растеж се резервира трайно невисок и в идващото десетилетие.
Ненов чака през 2023 г. ръстът на Брутният вътрешен продукт да се забави по отношение на растежа през 2022 година " По принцип е доста мъчно да се предвижда инфлацията, изключително в актуалната обстановка на ценови шокове на енергоносители и други първични материали ", добави той.
Запитан кое е по-добре за развиването на стопанската система и благосъстоянието на жителите - бюджетен недостиг или уравновесени обществени финанси, Ненов отговори: " По принцип поддържането на структурни бюджетни дефицити, т.е. дефицити даже в условия на относително мощен стопански напредък и агресия на стопанската система, е неустойчива икономическа политика, която води до потребността от мощна фискална консолидация в избран миг или посредством понижаване на разноски, или посредством увеличение на налози. И двете други възможности понижават благосъстоянието. Следователно трайни структурни бюджетни дефицити би трябвало да бъдат избягвани ".
По отношение на плоския налог, Ненов съобщи, че от една страна този налог води до понижаване на тласъците за работа на работещи с ниски приходи спрямо прогресивна форма на данъчно облагане. От друга страна, той ускорява тласъците на работещи с високи приходи. " Кой от тези два резултата е преобладаващ, е емпиричен въпрос. По принцип, в други страни работещите с високи приходи реагират по-слабо на нарастване в налозите, спрямо работещите с ниски приходи. Какви са резултатите за България обаче не са оценени ", добави той.
Доц. Ненов се разгласи за това страната ни да стане член на еврозоната, тъй като към този момент е " закачена " за паричната политика на ЕЦБ посредством Валутния ръб.
Като собствен персонален приоритет при работата му в Експертния съвет по стопански разбори, Ненов уточни, че желае да направи анализ на фирмената работливост в съществени браншове на българската стопанска система.
Запитан как ще се отразят увеличените лихвени проценти у нас на жилищния пазар, Ненов уточни, че защото паричната политика на ЕЦБ е и парична политика на България заради закрепения курс на лв. по отношение на еврото, чакам лихвените проценти по кредитирането в страната да се усилят.
Експертният съвет за стопански анализи ще има задачата да прави разбор на динамичността на българския продуктивен бранш, разбор на териториалните неравенства, разликите в структурата на локалните стопански системи, пазара на труда, макроикономически разбори, както и на демографските процеси. Все още не е изяснено към коя държавна конструкция ще действа новият орган.
На въпрос каква е текущата " фотография " на българската стопанска система доцент Пламен Ненов уточни няколко публични данни, от които излиза наяве, че действителният Брутният вътрешен продукт на България пораства по-бавно от междинното за Европейски Съюз и съпоставими страни от Европейски Съюз, до момента в който инфлацията в България е много по-висока от инфлацията в Европейски Съюз и съпоставими страни от Европейски Съюз.
" Според настоящите сезонно изгладени данни на Евростат, през второто тримесечие на 2022 година действителният Брутният вътрешен продукт на България е повишен с към 4% по отношение на второто тримесечие на 2021. Това е съпоставимо, само че леко по-ниско от растежа на Брутният вътрешен продукт за същия интервал за целия Европейски съюз, който е към 4,2%. Това е много по-ниско от растежа за същия интервал на съпоставими страни като Хърватия (7,8%) или Румъния (5,3%). Същевременно, годишната инфлация към август месец е 17,7% (по данни на Национален статистически институт - бел. ред.). По хармонизирания показател на потребителските цени, който разрешава съпоставяне с други страни от Европейски Съюз, годишната инфлация е 15% по отношение на 10,1% за Европейски Съюз. За Хърватия и Румъния тези стойности са надлежно 12,6% и 13,3% ", уточни той.
По думите му, това навежда на две изводи за българската стопанска система:
Първо, евентуалният Брутният вътрешен продукт на България, който мери дълготрайния стопански капацитет за напредък и изключва флуктуации, подбудени от бизнес цикъла, е по-нисък от този в съпоставими страни като Хърватия и Румъния. Това, за жалост, удостоверява трендовете от десетилетието преди коронавирус рецесията.Второ, ценовият напън в България е доста по-силен в съпоставими елементи от бизнес цикъла на други страни.
Ето за какво съгласно него, главното предизвикателство е страната да усили евентуалния растеж на Брутният вътрешен продукт най-малко до равнища на съпоставими страни като Румъния и Хърватия. Основният риск е, в случай че евентуалният растеж се резервира трайно невисок и в идващото десетилетие.
Ненов чака през 2023 г. ръстът на Брутният вътрешен продукт да се забави по отношение на растежа през 2022 година " По принцип е доста мъчно да се предвижда инфлацията, изключително в актуалната обстановка на ценови шокове на енергоносители и други първични материали ", добави той.
Запитан кое е по-добре за развиването на стопанската система и благосъстоянието на жителите - бюджетен недостиг или уравновесени обществени финанси, Ненов отговори: " По принцип поддържането на структурни бюджетни дефицити, т.е. дефицити даже в условия на относително мощен стопански напредък и агресия на стопанската система, е неустойчива икономическа политика, която води до потребността от мощна фискална консолидация в избран миг или посредством понижаване на разноски, или посредством увеличение на налози. И двете други възможности понижават благосъстоянието. Следователно трайни структурни бюджетни дефицити би трябвало да бъдат избягвани ".
По отношение на плоския налог, Ненов съобщи, че от една страна този налог води до понижаване на тласъците за работа на работещи с ниски приходи спрямо прогресивна форма на данъчно облагане. От друга страна, той ускорява тласъците на работещи с високи приходи. " Кой от тези два резултата е преобладаващ, е емпиричен въпрос. По принцип, в други страни работещите с високи приходи реагират по-слабо на нарастване в налозите, спрямо работещите с ниски приходи. Какви са резултатите за България обаче не са оценени ", добави той.
Доц. Ненов се разгласи за това страната ни да стане член на еврозоната, тъй като към този момент е " закачена " за паричната политика на ЕЦБ посредством Валутния ръб.
Като собствен персонален приоритет при работата му в Експертния съвет по стопански разбори, Ненов уточни, че желае да направи анализ на фирмената работливост в съществени браншове на българската стопанска система.
Запитан как ще се отразят увеличените лихвени проценти у нас на жилищния пазар, Ненов уточни, че защото паричната политика на ЕЦБ е и парична политика на България заради закрепения курс на лв. по отношение на еврото, чакам лихвените проценти по кредитирането в страната да се усилят.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ