Кристина Ескенази: Биотехнологичният сектор е един от най-бързо развиващите се двигатели на медицината на бъдещето
България има капацитет да сътвори 100 нови технолотични стартъпи до 2030 година, уверена е Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичен и Здравен Клъстер, член на УС на Клъстер Изкуствен Интелект България, БРАИТ и Българско Бионаучно Общество. Тя е и шеф бизнес развиване в Рейдиоактив Ltd., наставник и водещ на редица събития за предприемачество и стартъп просвета (Pitch2Pitch, EIT Climate KIC), Национално контактно лице по Хоризонт Европа в клъстер Здраве, член на редица европейски и интернационалните мрежи (EuropaBio, CEBR, European AI Forum, DIH.net, EchAllience и др.). В рамките на актуалната година Кристина пое позицията на Директор Женско предприемачество в първото по рода си за района Venture Build Studio–VenRize, както и основател на интернационална асоциация по женско предприемачество в областта на биотехнологиите “Global Digital Technologies Health Network ”
Кристина Ескенази ще бъде модератор на двата презентационна слота, отдадени на новите лечения и софтуерните нововъведения в медицината в рамките на “, който ще се организира на 15 март в София Хотел Балкан.
- Кои ще бъдат главните мотори на трансформацията в медицината и опазването на здравето в идващите години, каква нова действителност проектират те в тези области?
- За да вникнем добре в тематиката, ще се базира на трендовете в международен мащаб, а точно, че биотехнологичният бранш е един от най-бързо разрастващите се, в който се следи огромен напредък на вложенията. В днешния цифров свят не е изненадващо, че концепцията за нововъведения в опазването на здравето е тясно обвързвана с цифровата промяна и дигитализацията. В него от ден на ден навлизат технологии от Изкуствения Интелект, който съкратява доста времето за разработване на нови медикаменти и ваксини, открива болести по-рано и генерира нови подходи към болесттите. И още: виртуалната действителност (VR/AR) ускорява лекуването в рехабилитацията на пациентите, интернет на нещата (IoT) опосредства свързането на медицинските устройства, съоръжение и инфраструктура, позволявайки голям брой приложения като автоматизирана стерилизация, умна диагностика и дистанционно управление на пациентите. Наскоро се отличи и т.нар Когнитивен IoMT (CIoMT) който интегрира сензорна информация, автоматизирана обработка и връзка, посредством мрежи за диагностика в действително време, наблюдаване, следене и надзор на болестта.
Колкото до предприемачеството в тази област, към този момент има основани сполучливи стратегии, като да вземем за пример програмата на проф. Тони Йънг, шеф нововъведения в NHS Англия за клинични бизнесмени , която Биотехнологичен и Здравен Клъстер България, дружно с Клъстер Изкуствен Интелект и Венрайз ще показват юни месец в границите на Инициативата “Спиноф България ” ( “Spinoff Bulgaria ”) и която има за цел да покаже опцията България да сътвори 100 нови софтуерни стартъпи до 2030 година. Това, на което залагаме е, че основаването на обща тактика за крос клъстерно и крос индустриално съдействие за развиване на МСП в областта на Life Sciences & AI ще увеличи интереса и ще подкрепи иновационната активност в предприятията в областта на вискотехнологичните производства, както и ще спомогне за пазарната реализация на новаторските артикули, създавани в България.
- Има ли капацитет България да се развива като дестинация за разкриване и създаване на нови лечебни решения?
- Според Стратегията на България за умна специализация (IS3) от 2021 година развиването в областта на биотехнологиите и науките за живота, наред с други високотехнологични промишлености, е несъмнено като стратегически приоритет за страната. За страдание към момента не съумяваме да развием нашия капацитет, като част от проблематиката е обвързана от една страна с относителната оригиналност на високотехнологичните промишлености, а от друга с лисата на сполучливи образци за трансфер на познание и технологии. Забелязва се много слабото присъединяване на бизнеса във връзка с инициирането на промени в региона на връзката с Академията и научните институти и възстановяване на капиталовата среда във връзка с частното R&D и стимулирането на софтуерния трансфер.
Миналата година в границите на показах някои от опциите на България да се развие като дестинация на откриване на нови лекарствени молекули, за основаване на Биотехнологичен Хъб, за основаване на Геномен Център и се веселя, че плановете получиха необятна социална поддръжка и започват своята реализация.
Българската екосистема продължава да работи върху своята европейска известност. На процедура Биотехнологичен и Здравен Клъстер стана единствен за района на Източна Европа пълновръстен член на , най-голямата и авторитетна биотехнологична организация в Европа, с над 2600 компании членове в бранша, както и на редица други значими организации като CERB: Council of European BioRegions, EchAllience. Клъстер Изкуствен Интелект от своя страна е един от учредителите на Европейския конгрес за , наред с най-големите асоциации от Франция, Германия, Австрия, Полша и други Успешната колаборация и припознаване на българската биотехнологична екосистема ни дава действителен късмет да ускорим развиването ни и да притеглим нужните ни вложения за реализация на българските новаторски компании.
***
Бъдете част от . Програма на форума и регистрационна форма търсете
Девети народен фарма конгрес се реализира с поддръжката на: ; ; ; ; ;
Медийни сътрудници на събитието са: ; ;
Кристина Ескенази ще бъде модератор на двата презентационна слота, отдадени на новите лечения и софтуерните нововъведения в медицината в рамките на “, който ще се организира на 15 март в София Хотел Балкан.
- Кои ще бъдат главните мотори на трансформацията в медицината и опазването на здравето в идващите години, каква нова действителност проектират те в тези области?
- За да вникнем добре в тематиката, ще се базира на трендовете в международен мащаб, а точно, че биотехнологичният бранш е един от най-бързо разрастващите се, в който се следи огромен напредък на вложенията. В днешния цифров свят не е изненадващо, че концепцията за нововъведения в опазването на здравето е тясно обвързвана с цифровата промяна и дигитализацията. В него от ден на ден навлизат технологии от Изкуствения Интелект, който съкратява доста времето за разработване на нови медикаменти и ваксини, открива болести по-рано и генерира нови подходи към болесттите. И още: виртуалната действителност (VR/AR) ускорява лекуването в рехабилитацията на пациентите, интернет на нещата (IoT) опосредства свързането на медицинските устройства, съоръжение и инфраструктура, позволявайки голям брой приложения като автоматизирана стерилизация, умна диагностика и дистанционно управление на пациентите. Наскоро се отличи и т.нар Когнитивен IoMT (CIoMT) който интегрира сензорна информация, автоматизирана обработка и връзка, посредством мрежи за диагностика в действително време, наблюдаване, следене и надзор на болестта.
Колкото до предприемачеството в тази област, към този момент има основани сполучливи стратегии, като да вземем за пример програмата на проф. Тони Йънг, шеф нововъведения в NHS Англия за клинични бизнесмени , която Биотехнологичен и Здравен Клъстер България, дружно с Клъстер Изкуствен Интелект и Венрайз ще показват юни месец в границите на Инициативата “Спиноф България ” ( “Spinoff Bulgaria ”) и която има за цел да покаже опцията България да сътвори 100 нови софтуерни стартъпи до 2030 година. Това, на което залагаме е, че основаването на обща тактика за крос клъстерно и крос индустриално съдействие за развиване на МСП в областта на Life Sciences & AI ще увеличи интереса и ще подкрепи иновационната активност в предприятията в областта на вискотехнологичните производства, както и ще спомогне за пазарната реализация на новаторските артикули, създавани в България.
- Има ли капацитет България да се развива като дестинация за разкриване и създаване на нови лечебни решения?
- Според Стратегията на България за умна специализация (IS3) от 2021 година развиването в областта на биотехнологиите и науките за живота, наред с други високотехнологични промишлености, е несъмнено като стратегически приоритет за страната. За страдание към момента не съумяваме да развием нашия капацитет, като част от проблематиката е обвързана от една страна с относителната оригиналност на високотехнологичните промишлености, а от друга с лисата на сполучливи образци за трансфер на познание и технологии. Забелязва се много слабото присъединяване на бизнеса във връзка с инициирането на промени в региона на връзката с Академията и научните институти и възстановяване на капиталовата среда във връзка с частното R&D и стимулирането на софтуерния трансфер.
Миналата година в границите на показах някои от опциите на България да се развие като дестинация на откриване на нови лекарствени молекули, за основаване на Биотехнологичен Хъб, за основаване на Геномен Център и се веселя, че плановете получиха необятна социална поддръжка и започват своята реализация.
Българската екосистема продължава да работи върху своята европейска известност. На процедура Биотехнологичен и Здравен Клъстер стана единствен за района на Източна Европа пълновръстен член на , най-голямата и авторитетна биотехнологична организация в Европа, с над 2600 компании членове в бранша, както и на редица други значими организации като CERB: Council of European BioRegions, EchAllience. Клъстер Изкуствен Интелект от своя страна е един от учредителите на Европейския конгрес за , наред с най-големите асоциации от Франция, Германия, Австрия, Полша и други Успешната колаборация и припознаване на българската биотехнологична екосистема ни дава действителен късмет да ускорим развиването ни и да притеглим нужните ни вложения за реализация на българските новаторски компании.
***
Бъдете част от . Програма на форума и регистрационна форма търсете
Девети народен фарма конгрес се реализира с поддръжката на: ; ; ; ; ;
Медийни сътрудници на събитието са: ; ;
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ