ЦИД: България не използва енергийния си потенциал
България има голям необработен капацитет в енергетиката, който в случай че оползотвори, ще реши огромна част от проблемите в бранша, в това число и този с енергийно бедните консуматори, освен това без построяването на АЕЦ " Белене ", която така и така е ненужна. Това са главните заключения в разбор на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), отдаден на децентрализацията и декарбонизацията на българската електрическа енергия и публикуван в петък.
Според специалистите на ЦИД, в страната ни едва се употребява капацитетът на производството на електрическа енергия от биомаса, от биогаз и от боклуци, както и от покривни слънчеви съоръжения за потребностите на съответната постройка.
" Технико-икономическият капацитет към 2050 година единствено за децентрализирано произвеждане от покривни фотоволтаични съоръжения е от порядъка на 5.4 ТВтч, или към 1/7 от крайното ползване на електрическа енергия в страната ", показва се в разбора.
Неговите създатели считат, че реализирането на този капацитет граничи с енергийна гражданска война, само че действително би бил един от най-евтините способи за понижаване на въглеродните излъчвания в дълготраен проект, като осъществяването му би овластило потребителите за разлика от съществуващия все още модел.
Децентрализираното произвеждане може по едно и също време да бъде инструмент и за справяне с енергийната беднотия, защото дребни ВЕИ мощности могат да обезпечават по-голямата част от потреблението на семействата. Това освен ще понижи социално-икономическата сензитивност от постепенната либерализация на бранша, само че и ще облекчи електроенергийната система, която през днешния ден страда от непредвидими и рискови пикове в потреблението, водещи до дебалансиране, а както се видя при започване на 2017 година – и до срив на търговията на електрическа енергия в целия район, считат в ЦИД.
Центърът отбелязва, че сега има редица нормативни спънки пред потреблението на дребни възобновими източници за персонални потребности и са нужни промени.
" Основната спънка пред интереса към дребни ВЕИ мощности са неверните пазарни тласъци, които основават ниските цени на електрическата енергия на контролирания пазар. Домакинствата с задоволително високи приходи нямат тласък да влагат нужните 8-10 хиляди лв. в нова ВЕИ мощ, защото алтернативата да останат клиенти на контролирания пазар е доста по-изгодна. Те биват в допълнение възпирани от високата административна тежест, обвързвана с присъединението и разноските по употребата, които в някои случаи могат да надвишат приходите от инвестицията ", написа в бележките на центъра.
Германия, Холандия и Англия са дадени като едни от най-успешните образци за децентрализация в Европа. Там периодите за административно присъединение към мрежата са под 10 седмици. В България този интервал е най-малко 23 седмици, а административните разноски по присъединение и употреба на слънчеви покриви към мрежата възлизат на близо 70 % от общата първична инвестиция.
Неяснотата на регулаторната рамка, която лимитира опцията за чисто отчитане на електрическата енергия (което разрешава на семействата да отчетат потребената от тях сила минус силата, която са произвели и дали на мрежата), както и предстоящото унищожаване на преференциалните цени за мощности до 30 кВт, на процедура са свели до най-малко интереса към тях, означават от ЦИД. Цитирани са данни на Агенцията за стабилно енергийно развиване, съгласно които през предходната година единствено 32 нови възобновими мощности са присъединени към мрежата, като се чака в идващите две години процесът изцяло да замре.
Центърът отбелязва и неналичието на изясненост с какво ще бъдат сменени преференциалните цени, които ВЕИ мощностите до 30 кВт получават, и какви ще са новите принадлежности за поддръжка в интервала 2020–2030 година
Най-евтино би било да се съкратят множеството консултативни процедури при присъединението, при които общини и ЕРП-та си трансферират отговорността по утвърждението на инвеститорски планове. Създаването на гишета за интегрирано обслужване на планове за дребни ВЕИ ще понижи бюрокрацията и периодите за култивиране на документи. От основно значение е и общините да станат по-активни в използването на техните локални проекти за стабилно развиване, които в множеството случаи остават единствено на хартия, предлагат анализаторите.
Те изясняват, че една от аргументите близо 50 % от всички ВЕИ съоръжения в Дания да са децентрализирани е съществуването на общински планове, които поддържат основаването на кооперативи от семейства и дребни компании за вложение в нови мощности. Подобен метод и у нас ще помогне и на електроразпредетилените сдружения да понижат софтуерните си разноски, свързани с ръководството на потреблението в дребните обитаеми места. ЕРП-ата би трябвало да бъдат ограничавани в желанието им да трансферират разноските по присъединението напълно върху вложителя, а енергийният регулатор - да утвърждава в по-голяма степен разноските на сдруженията, свързани с ръководството на система от доста дребни ВЕИ мощности.
" Относно тази промяна, очевидната спънка е забавената либерализация на електроенергийния пазар и заменянето на контролираните цени за крайни клиенти с по-прецизно ориентирани парични прехвърляния към най-уязвимите клиенти. Финансови схеми, сходно на тези ориентирани към енергийната успеваемост, могат да дадат по-агресивен подтик на вложенията в дребни мощности, като семействата се възползват от евтини финансови принадлежности или от непосредствено финансиране на дребни съоръжения ", считат още в ЦИД.
Демократизацията и постигането на задачите на Европейска комисия за зелена сила може обаче да
остане единствено химера в страната, в случай че България поеме риска да строи АЕЦ " Белене ", за която ЦИД за следващ път декларира, че е скъпа и ненужна.
При моделирането на сюжети за цялостна декарбонизация на електроенергийното произвеждане към 2050 година, даже натоварването на АЕЦ " Козлодуй “ ще бъде лимитирано до 10%, показват специалистите.
Според тях, оползотворяването на големия ВЕИ капацитет на България може да задвижи невиждано нарастване на вложенията в нови индустриални мощности. Въпреки че се допуска, че те ще се финансират от частни компании, страната ще би трябвало да сътвори удобна данъчна и регулаторна среда, с цел да подтиква компаниите да създадат високите първични разноски в подмяна на ниски разноски за употреба и поддръжка в бъдеще. Конкурентоспособността на новите ВЕИ технологии и нарастването на цените на електрическата енергия в резултат на растежа на цената на въглеродните излъчвания ще понижи потребността от държавно финансиране. Подобряването на ръководството на процеса и премахването на административните тежести би направил необратими пазарните процеси, свързани с налагането на ВЕИ технологиите, заключава анализът.
Според специалистите на ЦИД, в страната ни едва се употребява капацитетът на производството на електрическа енергия от биомаса, от биогаз и от боклуци, както и от покривни слънчеви съоръжения за потребностите на съответната постройка.
" Технико-икономическият капацитет към 2050 година единствено за децентрализирано произвеждане от покривни фотоволтаични съоръжения е от порядъка на 5.4 ТВтч, или към 1/7 от крайното ползване на електрическа енергия в страната ", показва се в разбора.
Неговите създатели считат, че реализирането на този капацитет граничи с енергийна гражданска война, само че действително би бил един от най-евтините способи за понижаване на въглеродните излъчвания в дълготраен проект, като осъществяването му би овластило потребителите за разлика от съществуващия все още модел.
Децентрализираното произвеждане може по едно и също време да бъде инструмент и за справяне с енергийната беднотия, защото дребни ВЕИ мощности могат да обезпечават по-голямата част от потреблението на семействата. Това освен ще понижи социално-икономическата сензитивност от постепенната либерализация на бранша, само че и ще облекчи електроенергийната система, която през днешния ден страда от непредвидими и рискови пикове в потреблението, водещи до дебалансиране, а както се видя при започване на 2017 година – и до срив на търговията на електрическа енергия в целия район, считат в ЦИД.
Центърът отбелязва, че сега има редица нормативни спънки пред потреблението на дребни възобновими източници за персонални потребности и са нужни промени.
" Основната спънка пред интереса към дребни ВЕИ мощности са неверните пазарни тласъци, които основават ниските цени на електрическата енергия на контролирания пазар. Домакинствата с задоволително високи приходи нямат тласък да влагат нужните 8-10 хиляди лв. в нова ВЕИ мощ, защото алтернативата да останат клиенти на контролирания пазар е доста по-изгодна. Те биват в допълнение възпирани от високата административна тежест, обвързвана с присъединението и разноските по употребата, които в някои случаи могат да надвишат приходите от инвестицията ", написа в бележките на центъра.
Германия, Холандия и Англия са дадени като едни от най-успешните образци за децентрализация в Европа. Там периодите за административно присъединение към мрежата са под 10 седмици. В България този интервал е най-малко 23 седмици, а административните разноски по присъединение и употреба на слънчеви покриви към мрежата възлизат на близо 70 % от общата първична инвестиция.
Неяснотата на регулаторната рамка, която лимитира опцията за чисто отчитане на електрическата енергия (което разрешава на семействата да отчетат потребената от тях сила минус силата, която са произвели и дали на мрежата), както и предстоящото унищожаване на преференциалните цени за мощности до 30 кВт, на процедура са свели до най-малко интереса към тях, означават от ЦИД. Цитирани са данни на Агенцията за стабилно енергийно развиване, съгласно които през предходната година единствено 32 нови възобновими мощности са присъединени към мрежата, като се чака в идващите две години процесът изцяло да замре.
Центърът отбелязва и неналичието на изясненост с какво ще бъдат сменени преференциалните цени, които ВЕИ мощностите до 30 кВт получават, и какви ще са новите принадлежности за поддръжка в интервала 2020–2030 година
Най-евтино би било да се съкратят множеството консултативни процедури при присъединението, при които общини и ЕРП-та си трансферират отговорността по утвърждението на инвеститорски планове. Създаването на гишета за интегрирано обслужване на планове за дребни ВЕИ ще понижи бюрокрацията и периодите за култивиране на документи. От основно значение е и общините да станат по-активни в използването на техните локални проекти за стабилно развиване, които в множеството случаи остават единствено на хартия, предлагат анализаторите.
Те изясняват, че една от аргументите близо 50 % от всички ВЕИ съоръжения в Дания да са децентрализирани е съществуването на общински планове, които поддържат основаването на кооперативи от семейства и дребни компании за вложение в нови мощности. Подобен метод и у нас ще помогне и на електроразпредетилените сдружения да понижат софтуерните си разноски, свързани с ръководството на потреблението в дребните обитаеми места. ЕРП-ата би трябвало да бъдат ограничавани в желанието им да трансферират разноските по присъединението напълно върху вложителя, а енергийният регулатор - да утвърждава в по-голяма степен разноските на сдруженията, свързани с ръководството на система от доста дребни ВЕИ мощности.
" Относно тази промяна, очевидната спънка е забавената либерализация на електроенергийния пазар и заменянето на контролираните цени за крайни клиенти с по-прецизно ориентирани парични прехвърляния към най-уязвимите клиенти. Финансови схеми, сходно на тези ориентирани към енергийната успеваемост, могат да дадат по-агресивен подтик на вложенията в дребни мощности, като семействата се възползват от евтини финансови принадлежности или от непосредствено финансиране на дребни съоръжения ", считат още в ЦИД.
Демократизацията и постигането на задачите на Европейска комисия за зелена сила може обаче да
остане единствено химера в страната, в случай че България поеме риска да строи АЕЦ " Белене ", за която ЦИД за следващ път декларира, че е скъпа и ненужна.
При моделирането на сюжети за цялостна декарбонизация на електроенергийното произвеждане към 2050 година, даже натоварването на АЕЦ " Козлодуй “ ще бъде лимитирано до 10%, показват специалистите.
Според тях, оползотворяването на големия ВЕИ капацитет на България може да задвижи невиждано нарастване на вложенията в нови индустриални мощности. Въпреки че се допуска, че те ще се финансират от частни компании, страната ще би трябвало да сътвори удобна данъчна и регулаторна среда, с цел да подтиква компаниите да създадат високите първични разноски в подмяна на ниски разноски за употреба и поддръжка в бъдеще. Конкурентоспособността на новите ВЕИ технологии и нарастването на цените на електрическата енергия в резултат на растежа на цената на въглеродните излъчвания ще понижи потребността от държавно финансиране. Подобряването на ръководството на процеса и премахването на административните тежести би направил необратими пазарните процеси, свързани с налагането на ВЕИ технологиите, заключава анализът.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ