ППДБ реже парите за образование: СЕГА
България е обречена страна без ударни вложения в образованието. Натрупани са огромни структурни проблеми, които не могат да бъдат решени с копи-пейст политика. Голяма част от тези проблеми не могат да бъдат обезщетени в фамилиите, където на собствен ред се натрупат генерации необразовани. На този декор финансирането за образованието пада като дял от Брутният вътрешен продукт в проектобюджет 2023 и ще остане на ниски равнища до 2025 година А това не вещае ярко бъдеще, написа в. Сега.
България не е напълно европейска страна
Сравнителните статистики по основни индикатори в образованието в Европейски Съюз са напряко натъжаващи. Достатъчен е и най-беглият взор върху последното издание на " Education and training monitor 2022 " с встъпление, писано от сегашния зам.-министър ръководител Мария Габриел в качеството й на еврокомисар за образованието и нововъведенията.
Страната ни стои най-зле в Европа дружно с Румъния по доста основни индикатори, а сравнителният обзор обратно в годините демонстрира, че в случай че има някакъв прогрес, той е прекомерно муден. Данните доста ясно демонстрират, че в превъзмогването на проблемите българското учебно заведение мъчно може да разчита на фамилиите – налице е голяма обязаност сред ниски просветителни резултати и обществения статус.
По индикатор взаимозависимост на просветителните резултати и обществен статус при 15-годишните (на база данните от PISA) България и Румъния са най-зле в Европа. Делът на несправящите се с базови умения при най-непривилегированата като обществен статус група у нас надвишава 50%. Ножицата по отношение на привилегированата група е една от най-големите в Европейски Съюз.
Какво значи това за стопанската система? В нея се вливат огромен дял необразовани хора, които мъчно могат да живеят добре. Много от тях даже не съумяват да изкласят до 8-и клас. И по този индикатор сме първенци. 14,5% от 15-годишните през 2020 година в България не са били записани във официално обучение.
Графика 1. Дял на 15-годишните, които не са записани в просветителната система.
Това са деца, изпуснати още в предучилищното обучение. България изостава най-вече точно в предучилищното обучение, като не финансира този бранш съответно – тук разликата със междинното за Европейски Съюз като дял на разноските от Брутният вътрешен продукт е двойна. За предучилищно и начално обучение България е вложила през 2021 година 0,8% от Брутният вътрешен продукт против 1,7% приблизително за Европейски Съюз. Тук никаква смяна не се задава – детските градини се одобряват като нещо странично за системата, макар че ролята им е основна, изключително за компенсиране на дефицити в развиването. За съответна грижа за най-нуждаещите се – децата със специфични потребности, пък въобще не може да се приказва.
При висшето обучение след сензитивен растеж на индикатора дял на записаните измежду групата 25-34 години в интервала 2012 – 2017 – от 27 на 33%, има задържане на това равнище – едно от ниските равнища в Европейски Съюз. За съпоставяне делът на младежите в Люксембург, записани във висше обучение, е 63% през 2021 година
Графика 2. Дял на младежите на възраст 25-34 година, записани във висше обучение.
Наличието на доста огромни проблеми е видно годишно и от националните данни за триумфа на децата. Просто не е обикновено на изпит за седми клас по математика цели области да имат междинен резултат 17 точки при 100 вероятни. Това чисто и просто значи неуспех.
Вместо да влага, държавното управление реже парите за бранша
България не е напълно европейска страна
Сравнителните статистики по основни индикатори в образованието в Европейски Съюз са напряко натъжаващи. Достатъчен е и най-беглият взор върху последното издание на " Education and training monitor 2022 " с встъпление, писано от сегашния зам.-министър ръководител Мария Габриел в качеството й на еврокомисар за образованието и нововъведенията.
Страната ни стои най-зле в Европа дружно с Румъния по доста основни индикатори, а сравнителният обзор обратно в годините демонстрира, че в случай че има някакъв прогрес, той е прекомерно муден. Данните доста ясно демонстрират, че в превъзмогването на проблемите българското учебно заведение мъчно може да разчита на фамилиите – налице е голяма обязаност сред ниски просветителни резултати и обществения статус.
По индикатор взаимозависимост на просветителните резултати и обществен статус при 15-годишните (на база данните от PISA) България и Румъния са най-зле в Европа. Делът на несправящите се с базови умения при най-непривилегированата като обществен статус група у нас надвишава 50%. Ножицата по отношение на привилегированата група е една от най-големите в Европейски Съюз.
Какво значи това за стопанската система? В нея се вливат огромен дял необразовани хора, които мъчно могат да живеят добре. Много от тях даже не съумяват да изкласят до 8-и клас. И по този индикатор сме първенци. 14,5% от 15-годишните през 2020 година в България не са били записани във официално обучение.
Графика 1. Дял на 15-годишните, които не са записани в просветителната система.
Това са деца, изпуснати още в предучилищното обучение. България изостава най-вече точно в предучилищното обучение, като не финансира този бранш съответно – тук разликата със междинното за Европейски Съюз като дял на разноските от Брутният вътрешен продукт е двойна. За предучилищно и начално обучение България е вложила през 2021 година 0,8% от Брутният вътрешен продукт против 1,7% приблизително за Европейски Съюз. Тук никаква смяна не се задава – детските градини се одобряват като нещо странично за системата, макар че ролята им е основна, изключително за компенсиране на дефицити в развиването. За съответна грижа за най-нуждаещите се – децата със специфични потребности, пък въобще не може да се приказва.
При висшето обучение след сензитивен растеж на индикатора дял на записаните измежду групата 25-34 години в интервала 2012 – 2017 – от 27 на 33%, има задържане на това равнище – едно от ниските равнища в Европейски Съюз. За съпоставяне делът на младежите в Люксембург, записани във висше обучение, е 63% през 2021 година
Графика 2. Дял на младежите на възраст 25-34 година, записани във висше обучение.
Наличието на доста огромни проблеми е видно годишно и от националните данни за триумфа на децата. Просто не е обикновено на изпит за седми клас по математика цели области да имат междинен резултат 17 точки при 100 вероятни. Това чисто и просто значи неуспех.
Вместо да влага, държавното управление реже парите за бранша
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ