България е на път да създаде съвършено нова форма на

България е на път да сътвори напълно нова форма на държавен строй, при който управителната роля в режима към този момент няма да е на премиера и Министерския съвет, нито на президента, нито на Народното събрание, нито на монарх или патриарх.
У нас цялата репресивна и поощрителна мощ на страната с решителни стъпки се концентрира в Отечественото обвиняване.
Главният прокурор си образува различен медицински щаб и различна охранителна работа (отказа се от наложителната защита на НСО). Това със личната защита, друга от НСО, е акт на дръзка равноправност, тъй като по този начин той икономисва на НСО сензитивна информация за себе си. Защото НСО е колкото защита, толкоз и багажник с най-най-чувствителна информация - с кого се среща охраняваното лице, дали спи косо на леглото, какво си държи по чекмеджетата, кой ги цялостни и така нататък
Освен това основният прокурор привиква министри, разпорежда им задачки-закачки, строява ги, преброява ги.
И те извършват, въпреки че си имат различен шеф.
“Над мен е единствено Господ ” - възкликна преди години основният прокурор Татарчев, а днешният основен прокурор Гешев непретенциозно се самоопределя като “инструмент в ръцете на Господ ”.
Между другото - тоя въпрос има забавен теософски аспект.
Only God can judge me - единствено Господ може да ме съди - този девиз сме виждали татуиран на доста съдбовни дами (учтиво казано).
Най-известната от тях е Николета Лозанова, само че лозунгът е извънредно известен в тези среди. Татуират го на изкусителните си тела плеймейтки, приятелки на футбола и бойните спортове, материални девойки, психоложки с огромни очила и други интелектуалки, препитаващи се с способи, близки до закона.
Ето тази юридическа и религиозна мистичност си коства да се изследва. Защо висшите прокурори и съдбовните дами без значение едни от други стигат до това теософско просветление, че над тях е единствено Господ и Хорът на ангелите?
Може би, тъй като живеят на ръба, живеят в рисково напрежение, на една крачка от Оня свят - и заради тази непосредственост с отвъдземното се трансформират в божия атрибутика, бичове остриета, гъби за баня и манна небесна...
Какви са функционалностите на този бляскав и застрашителен инструмент на Божествения закон?
Инструментът на Господ може да те изчипка и да ти измие гърба - да ти даде документ, че всичките ти тераси и асансьори са добити законно и честно.
Същият инструмент може усърдно да виси и бездейства, само че може и усърдно да те изнасили.
Може да ти опъне чадър, а може и ненадейно да го сгъне. Може да помогне за лишаване и съсипване на бизнеса ти или да посредничи за решаването на политически проблеми.
Следващата стъпка е Прокуратурата от инструмент и медиатор да стане индивид на политическите проблеми и техните решения. Да поеме водещата социално-политическа роля в страната и нещата да станат малко по-ясни.
Примерно в нацистка Германия нещата са били кристално ясни - органите на правосъдната система са вземали решенията си не водени от предразсъдъците на “формално-либералното право ”, а по напълно други критерии.
Има да вземем за пример подобен исторически факт. Хитлеровият министър Ханс Керл споделил по този начин: “Предразсъдъкът на формално-либералното право се заключава в това, че идол на правораздаването трябвало да бъде обективността. Сега ние се добрахме и до източника на отчуждението сред народа и правораздаването и за това отчуждение в края на краищата постоянно е отговорно правораздаването. Защото какво значи обективност сега на битка на народа за битие?
Знае ли обективност боецът, който води война, знае ли я армията, която побеждава? Войникът и армията знаят единствено едно основание, признават единствено един въпрос: по какъв начин да спася свободата и достойнството, по какъв начин да спася нацията.
По тоя метод от единствено себе си се схваща, че правораздаването на народа, който се бори на живот и гибел, не може да благоговее над мъртвата обективност. “
Тоя Керл прочее става министър на мястото на убития Ернст Рьом, който бастисват в чистката, известна като Нощта на дългите ножове.
Тогава правосъдната система работела бързо и ефикасно. Делата се решавали съгласно ситуацията на подсъдимия в националсоциалистическата партия. Тогава е било ясно кой е съответният Господ над прокурора.
Сега у нас не е напълно ясно и би трябвало да се ориентираме по косвени признаци.
А когато управителната роля на прокуратурата се легализира и конституира - към този момент няма да се чудим кой е тоя Господ над прокурора, тъй като самият прокурор ще е Deus ex machina.
Време е за конституционни ремонти и опрокурорчване на републиката!
 
Автор: Г-н Балев, Прас-Прес