България е на 72-ро място в глобалната класация Индекс за

България е на 72-ро място в световната ранглиста „ Индекс за усещане на корупцията “ за 2022 година на „ Трансперънси интернешънъл “.   Страната ни е на предпоследно място в Европейския съюз, като тази година Унгария заема последното място.   Данните от проучването бяха показани от асоциация „ Прозрачност без граници “ на конференция в националния пресклуб на Българска телеграфна агенция.   Изследването мери равнищата на усещане на корупцията в обществения бранш в 180 страни и територии по света. България е включена за 25-и път в проучването.   Индексът за България през 2022 година е 43 пункта, сочи още проучването. Индексът е канара от нула до 100, като 100 е индикатор за ниско равнище на корупция, а нула – за оптимално високо равнище на корупция, уточни Калин Славов, изпълнителен шеф на „ Прозрачност без граници “, представен от Българска телеграфна агенция. Стойности под 50 пункта са знак за систематичен проблем в противодействието на корупцията.   Славов разяснява, че в последните 10 години България се движи в един кулоар сред 41 – 44 като стойности на показателя. По думите му страната ни като че ли се е пуснала по течението и е в положение на дълготраен застой във връзка с корупцията.    В съпоставяне с миналата година показателят бележи нищожно покачване от един пункт, изясняват от асоциацията. Промяната от една точка в резултата на показателя не е статистически значима, като в тази връзка следва да се вземат поради две условия – стойностите на показателя под 50 пункта са индикатор за последователен проблем с корупцията и неефективна битка.   За отбелязване на значителен прогрес е належащо усъвършенстване на резултата със статистически значимо покачване над три пункта.   Калин Славов съобщи, че непрозрачното потребление на обществени запаси са част от индикаторите, които обуславят корупцията. Той даде образец с тунел „ Железница “, който към момента не е пуснат в употреба.   Славов дефинира политическата рецесия като една от най-характеристиките на миналата 2022 година, добавя Българска телеграфна агенция.   Създаването на нова комисия или приемане на нов закон никога не може да се отрази върху позицията на показателя, сподели той. Анализаторът означи като проблем и офанзивите против гражданския бранш. Според него в 48-ото Народно заседание е имало законопроекти, които „ да вкарат практики, които са присъщи за страни като Унгария, като Русия “ по отношение на неправителствените организации.    „ Отиващият си парламент беше белязан от невиждан лобизъм “, сподели още Славов, представен от Българска телеграфна агенция. 

Ваня Кашукеева-Нушева от „ Прозрачност без граници “ също засегна нерешения въпрос с лобизма в законодателството. България е една от дребното страни в Централна и Източна Европа, включили се към Европейския съюз, които към момента нямат правила за надзор върху лобистката активност.    Според Нушева проблемите в изборния развой са различен сериозен детайл в отчета по отношение на България. Станахме очевидци на припрян развой на смяна на изборното законодателство в настоящия парламент, сподели тя.    Нушева заключи, че част от рекомендациите към страните са за поощряване на взаимния надзор и баланс сред управляващите, съблюдаване на правилото за разпределение на управляващите, ограничение на частните ползи посредством контролиране на лобистката активност и даване на открит достъп до информация и взимане на решения.    Според политолога Огнян Минчев, ръководител на Управителния съвет на Асоциация „ Прозрачност без граници “, откогато България е част от „ Индекс за усещане на корупцията “, не са осъществени особени триумфи, без значение от това кой е на власт.   Борбата с корупцията в България би трябвало да престане да бъде политическа дъвка и да се трансформира в ясно схващане, че корупцията и злоупотребата с власт са бездънен систематичен проблем на българската стопанска система и на страната, съобщи политологът. 

Освен България с 43 т. и Унгария – 42 т., стойности под 50 т. в Европа отбелязва и Румъния – 46 т.
По отношение на страните от Балканския полуостров се регистрира постоянна наклонност за покачване на показателя на Гърция – от 36 т. през 2012 година до 52 т. през 2022 година През миналата година показателят на Хърватия също се покачва до 50 т.    Негативна наклонност се регистрират при Турция – от 49 до 36 т., Македония – от 43 до 40 т., Босна и Херцеговина – от 42 до 34 т. и Сърбия – от 39 до 36 т.   Резултатите от проучването сочат, че Дания, Финландия, Норвегия, Швеция още веднъж са в челото на класацията с най-ниски равнища на корупцията. Нова Зеландия и Сингапур допълват първите места.