Българите са лидери в региона по възприемането на технологичните иновации, сочи проучване
България е водач във възприемането на софтуерни нововъведения за ежедневни потребности. Това демонстрира изследване на компанията за картови разплащания " Мастеркард " (Mastercard), извършено в 13 страни от Централна и Източна Европа, резултатите от което бяха показани през днешния ден.
Според тях 57% от потребителите биха се възползвали от опцията да удостоверяват заплащания посредством биометрични данни. Българите настояват, че по-голямата сигурност може да ги насърчи да употребяват картите си при онлайн извършване на покупки по-често. Данните демонстрират още, че 58% от потребителите заплащат сметките си цифрово, което подрежда страната измежду водачите по този индикатор, като междинното равнище в ЦИЕ е 50%. Същото се следи и за множеството платежни цифрови услуги, като заплащане посредством мобилни портфейли – 24%, при приблизително 19% в ЦИЕ.
В P2P заплащанията (преводи на пари) се следи забележителен растеж от 27% спрямо 2016, който се дължи на бързото развиване на финтех промишлеността в България – 36% от потребителите към този момент употребяват тези заплащания, като междинното за района е 30%. В онлайн извършването на покупки също е регистриран растеж спрямо 2016 година – от 68% до 74% през 2019.
Потребителите в България пазарят онлайн през мобилни приложения приблизително 5 пъти месечно, a заплащане през уеб браузър употребяват 72%. Плащанията с карта онлайн към този момент надминават заплащането кеш при доставка, надлежно с 64% на 54%. 45% заплащат с карта при доставка, а 37% употребяват PayPal.
74% от потребителите заплащат с мобилен телефон
Това демонстрират данните за района. Смартфонът действително се трансформира в опция на картата. Това съставлява нарастване със 17% спрямо резултатите преди 3 години. В България 64% към този момент интензивно употребяват опцията за мобилно заплащане.
По отношение на сигурността при онлайн извършването на покупки, хората са все по-добре настроени към биометрията – 78% смятат, че пръстовият отпечатък е сигурен метод да се създадат и потвърдят техните онлайн покупки, а 57% биха желали да употребяват засвидетелствуване посредством биометрия. Все още ПИН кодът е най-разпространената способ за идентификация при заплащане – 51% употребяват тази алтернатива, следвана от еднократен код с есемес – 43% и потребителска ключова дума – 30%. Все още единствено 18% употребяват опцията за потвърждаване на заплащания посредством биометрия.
С влизането в действие на новата регулация (PSD2) от 14 септември тази година, онлайн транзакциите би трябвало да ползват двуфакторно засвидетелствуване. Това значи, че потребителите би трябвало да потвърдят своята еднаквост по два от три начина; нещо, което те са (например пръстов отпечатък, различаване на лице); нещо, което те имат (например мобилен телефон, карта или токен) и нещо, което знаят (например ключова дума, пин). Нуждата от задълбочено засвидетелствуване на идентичеността (SCA) е огромна – 52% от българите считат, че е належащо по време на заплащания в магазина, а 59% - при онлайн извършването на покупки.
80% от българските консуматори на цифрови платежни услуги, ги употребяват поради бързината, 75% поради това, че са налични постоянно и на всички места, а 71% правят оценка удобството им.
Страната е
на предни позиции и в използването на обществени мрежи
– 82%; музикални стрийминг платформи – 53%; шерване на фотоси и видео – 65% (при приблизително за ЦИЕ 58%), онлайн чат и интернет диалози – 82% (75% приблизително за ЦИЕ), поръчка на храна за у дома – 40% (31% приблизително в ЦИЕ), регулиране прогнозата за времето – 73%, уеб сайтове за настаняване – 57% (46% приблизително за ЦИЕ), хрумвания за отмора и свободно време – 36%, навигация – 75%, електронни книги – 22%, онлайн залагания – 23% (16% приблизително в ЦИЕ) и уеб сайтове за запознанства – 14% (11% приблизително в ЦИЕ).
" Дигитализацията на ежедневните действия в България към този момент се случва. Тя дава път на използването на цифрови услуги за свободното време и персоналния живот пред потреблението на такива принадлежности в работния развой, да вземем за пример. Това значи, че българите са разкрили изгодите от дигитализацията и са почнали да я употребяват за свободното си време и персонални потребности - пътешестване, шерване на общи действия и запаси, извършване на покупки, другарство с другари и семейство и даже за разкриване на подобаващия сътрудник. ", разяснява резултатите от изследването Виниций Петров, психолог, представен в известие на компанията.
Проучването демонстрира, че
потребителите в България изискват още повече цифрови нововъведения
в областта на опазването на здравето, образованието, и публичния превоз. Mastercard към този момент прави първите стъпки в дигитализацията в учебните заведения, като през последните 2 години направи допустимо основаването и внедряването на първата цифрова учебна система за хранене в България. Иновациите в града и неговото развиване също се предизвикват от компанията, показва компанията. От март с нейна поддръжка работи мобилно приложение за пазаруването на транспортни карти в града посредством мобилен телефон - MPASS.
Проучването е извършено от IPSOS Research по поръчка на Mastercard. Събрани са данни от интернет консуматори с банкови сметки в Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Украйна.
Според тях 57% от потребителите биха се възползвали от опцията да удостоверяват заплащания посредством биометрични данни. Българите настояват, че по-голямата сигурност може да ги насърчи да употребяват картите си при онлайн извършване на покупки по-често. Данните демонстрират още, че 58% от потребителите заплащат сметките си цифрово, което подрежда страната измежду водачите по този индикатор, като междинното равнище в ЦИЕ е 50%. Същото се следи и за множеството платежни цифрови услуги, като заплащане посредством мобилни портфейли – 24%, при приблизително 19% в ЦИЕ.
В P2P заплащанията (преводи на пари) се следи забележителен растеж от 27% спрямо 2016, който се дължи на бързото развиване на финтех промишлеността в България – 36% от потребителите към този момент употребяват тези заплащания, като междинното за района е 30%. В онлайн извършването на покупки също е регистриран растеж спрямо 2016 година – от 68% до 74% през 2019.
Потребителите в България пазарят онлайн през мобилни приложения приблизително 5 пъти месечно, a заплащане през уеб браузър употребяват 72%. Плащанията с карта онлайн към този момент надминават заплащането кеш при доставка, надлежно с 64% на 54%. 45% заплащат с карта при доставка, а 37% употребяват PayPal.
74% от потребителите заплащат с мобилен телефон
Това демонстрират данните за района. Смартфонът действително се трансформира в опция на картата. Това съставлява нарастване със 17% спрямо резултатите преди 3 години. В България 64% към този момент интензивно употребяват опцията за мобилно заплащане.
По отношение на сигурността при онлайн извършването на покупки, хората са все по-добре настроени към биометрията – 78% смятат, че пръстовият отпечатък е сигурен метод да се създадат и потвърдят техните онлайн покупки, а 57% биха желали да употребяват засвидетелствуване посредством биометрия. Все още ПИН кодът е най-разпространената способ за идентификация при заплащане – 51% употребяват тази алтернатива, следвана от еднократен код с есемес – 43% и потребителска ключова дума – 30%. Все още единствено 18% употребяват опцията за потвърждаване на заплащания посредством биометрия.
С влизането в действие на новата регулация (PSD2) от 14 септември тази година, онлайн транзакциите би трябвало да ползват двуфакторно засвидетелствуване. Това значи, че потребителите би трябвало да потвърдят своята еднаквост по два от три начина; нещо, което те са (например пръстов отпечатък, различаване на лице); нещо, което те имат (например мобилен телефон, карта или токен) и нещо, което знаят (например ключова дума, пин). Нуждата от задълбочено засвидетелствуване на идентичеността (SCA) е огромна – 52% от българите считат, че е належащо по време на заплащания в магазина, а 59% - при онлайн извършването на покупки.
80% от българските консуматори на цифрови платежни услуги, ги употребяват поради бързината, 75% поради това, че са налични постоянно и на всички места, а 71% правят оценка удобството им.
Страната е
на предни позиции и в използването на обществени мрежи
– 82%; музикални стрийминг платформи – 53%; шерване на фотоси и видео – 65% (при приблизително за ЦИЕ 58%), онлайн чат и интернет диалози – 82% (75% приблизително за ЦИЕ), поръчка на храна за у дома – 40% (31% приблизително в ЦИЕ), регулиране прогнозата за времето – 73%, уеб сайтове за настаняване – 57% (46% приблизително за ЦИЕ), хрумвания за отмора и свободно време – 36%, навигация – 75%, електронни книги – 22%, онлайн залагания – 23% (16% приблизително в ЦИЕ) и уеб сайтове за запознанства – 14% (11% приблизително в ЦИЕ).
" Дигитализацията на ежедневните действия в България към този момент се случва. Тя дава път на използването на цифрови услуги за свободното време и персоналния живот пред потреблението на такива принадлежности в работния развой, да вземем за пример. Това значи, че българите са разкрили изгодите от дигитализацията и са почнали да я употребяват за свободното си време и персонални потребности - пътешестване, шерване на общи действия и запаси, извършване на покупки, другарство с другари и семейство и даже за разкриване на подобаващия сътрудник. ", разяснява резултатите от изследването Виниций Петров, психолог, представен в известие на компанията.
Проучването демонстрира, че
потребителите в България изискват още повече цифрови нововъведения
в областта на опазването на здравето, образованието, и публичния превоз. Mastercard към този момент прави първите стъпки в дигитализацията в учебните заведения, като през последните 2 години направи допустимо основаването и внедряването на първата цифрова учебна система за хранене в България. Иновациите в града и неговото развиване също се предизвикват от компанията, показва компанията. От март с нейна поддръжка работи мобилно приложение за пазаруването на транспортни карти в града посредством мобилен телефон - MPASS.
Проучването е извършено от IPSOS Research по поръчка на Mastercard. Събрани са данни от интернет консуматори с банкови сметки в Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Украйна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ