Фалитите намаляват, но задлъжнялостта остава висока
България е една от дребното страни от Централна и Източна Европа, в която понижава броят на оповестените в неплатежоспособност компании. Това стана ясно от данните, представени в отчет за района, направен от "Кофас " - една от най-големите компании за кредитно обезпечаване в Европа. "Общият брой на компаниите, оповестени в неплатежоспособност в България за 2017 година, е 311. В проценти това се равнява на 0.08% от всички компании у нас. Тази стойност демонстрира сериозен спад - с 18.4%, спрямо миналата 2016-а ", разяснява Милена Виденова, шеф на "Кофас " България. "Ситуацията обаче не е толкоз оптимистична. Прогнозите на "Кофас " са тези темпове да намалеят доста в идващите години, а също така, макар този спад, задлъжнялостта остава огромна. Това е сигнал фирмите да обръщат повече внимание на ръководството на рисковете ", счита Виденова.
Като най-стабилни и платежоспособни у нас се дефинират секторите на осведомителните технологии, сигурността, производството на мебели, структурите, предлагащи здравна и стоматологична помощ.
В черния лист на рисковите промишлености в България са търговията на едро и дребно, строителството на здания, покупко-продажбите с недвижими парцели и сухопътният превоз. Тези браншове изпитват доста огромни компликации с заплащанията, което се дължи на свръхзадлъжнялост и на ниска ликвидност. От значително значение за сложното състояние на тези компании са неприятното ръководство на рисковете и непрекъснатият напън за увеличение на работните заплати, което изправя фирмите пред съществени компликации в намирането на квалифицирана работна ръка. Така пък се утежнява качеството и понижава конкурентността на предлаганите от тях услуги.
Несигурността на пазара у нас и предпазливостта на кредиторите във връзка с компаниите, търсещи финансиране, се усилва и от още няколко фактора. Единният от тях, както към този момент бе казано, е несъразмерната задлъжнялост на фирмите. Засега този проблем, наподобява, да е под надзор, само че в един миг, когато лихвените нива стартират да се усилват, той може да придобие взривоопасен темперамент - както за стабилността на длъжниците, по този начин и на техните кредитори, изключително за банките. Този риск се ускорява прекалено много, като се вземе поради, че българското право не предлага задоволително сигурни принадлежности за бързо събиране на вземанията.
Изводът, че са налице предпоставки за неустановеност, се опира на някои статистически данни, съдържащи се в отчета на "Кофас ". Например междинният период за събиране на дължими вземания от транспортни компании през 2017-а е бил 61 дни, а през 2018-а той към този момент нараства до 99 дни. В строителството и металургията през 2017-а той е бил 34 дни, а през 2018-а е повишен на 96 дни. За търговията с фармацевтични артикули срокът за събиране на дължими вземания се е нараснал от 69 на 72 дни. Всички тези цифри приказват за утежняване на платежоспособността и този резултат в един миг може да удари доста мъчително кредитните портфейли на банките у нас и да докара до утежняване на финансовите им индикатори.
Според изследването на "Кофас " във от ден на ден страни в района на Централна и Източна Европа се вижда още един проблем - нараства броят на компаниите, оповестени в неплатежоспособност. През 2017-а в девет страни са регистрирани по-голям брой банкрути. Това са Хърватска, Естония, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Русия, Сърбия и Словения. А понижение на банкрутите има единствено в пет страни - с изключение на България, това са Чехия, Латвия, Словакия и Украйна. Динамиката в обособените страни също е доста висока - индикаторът варира от 27.1% понижение на несъстоятелността в Словакия и спад от 26% в Чехия до леко нарастване от 2.4% в Естония и 2.5% в Румъния, та до растеж от 40.1% в Хърватска.
За 2018-а и 2019 година специалистите на "Кофас "прогнозират да продължи да се усилва броят на компаниите от района, изпадащи в неплатежоспособност, което пък удостоверява края на един стопански цикъл в Централна и Източна Европа. През 2018-а междинният брой на банкрутите ще се е нараснал с 10.4%, а в множеството страни ще бъде записано повишаване на производствата по неплатежоспособност. Очаква се Полша да записва растеж от 20.2% на процесите по неплатежоспособност и преструктуриране. В Сърбия и Словакия обаче се чака делата по неплатежоспособност да са по-малко.
По-слабият стопански напредък ще бъде фактор, който ще способства за увеличение на процесите по неплатежоспособност в Централна и Източна Европа с 15.5% през 2019-а.
Като най-стабилни и платежоспособни у нас се дефинират секторите на осведомителните технологии, сигурността, производството на мебели, структурите, предлагащи здравна и стоматологична помощ.
В черния лист на рисковите промишлености в България са търговията на едро и дребно, строителството на здания, покупко-продажбите с недвижими парцели и сухопътният превоз. Тези браншове изпитват доста огромни компликации с заплащанията, което се дължи на свръхзадлъжнялост и на ниска ликвидност. От значително значение за сложното състояние на тези компании са неприятното ръководство на рисковете и непрекъснатият напън за увеличение на работните заплати, което изправя фирмите пред съществени компликации в намирането на квалифицирана работна ръка. Така пък се утежнява качеството и понижава конкурентността на предлаганите от тях услуги.
Несигурността на пазара у нас и предпазливостта на кредиторите във връзка с компаниите, търсещи финансиране, се усилва и от още няколко фактора. Единният от тях, както към този момент бе казано, е несъразмерната задлъжнялост на фирмите. Засега този проблем, наподобява, да е под надзор, само че в един миг, когато лихвените нива стартират да се усилват, той може да придобие взривоопасен темперамент - както за стабилността на длъжниците, по този начин и на техните кредитори, изключително за банките. Този риск се ускорява прекалено много, като се вземе поради, че българското право не предлага задоволително сигурни принадлежности за бързо събиране на вземанията.
Изводът, че са налице предпоставки за неустановеност, се опира на някои статистически данни, съдържащи се в отчета на "Кофас ". Например междинният период за събиране на дължими вземания от транспортни компании през 2017-а е бил 61 дни, а през 2018-а той към този момент нараства до 99 дни. В строителството и металургията през 2017-а той е бил 34 дни, а през 2018-а е повишен на 96 дни. За търговията с фармацевтични артикули срокът за събиране на дължими вземания се е нараснал от 69 на 72 дни. Всички тези цифри приказват за утежняване на платежоспособността и този резултат в един миг може да удари доста мъчително кредитните портфейли на банките у нас и да докара до утежняване на финансовите им индикатори.
Според изследването на "Кофас " във от ден на ден страни в района на Централна и Източна Европа се вижда още един проблем - нараства броят на компаниите, оповестени в неплатежоспособност. През 2017-а в девет страни са регистрирани по-голям брой банкрути. Това са Хърватска, Естония, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Русия, Сърбия и Словения. А понижение на банкрутите има единствено в пет страни - с изключение на България, това са Чехия, Латвия, Словакия и Украйна. Динамиката в обособените страни също е доста висока - индикаторът варира от 27.1% понижение на несъстоятелността в Словакия и спад от 26% в Чехия до леко нарастване от 2.4% в Естония и 2.5% в Румъния, та до растеж от 40.1% в Хърватска.
За 2018-а и 2019 година специалистите на "Кофас "прогнозират да продължи да се усилва броят на компаниите от района, изпадащи в неплатежоспособност, което пък удостоверява края на един стопански цикъл в Централна и Източна Европа. През 2018-а междинният брой на банкрутите ще се е нараснал с 10.4%, а в множеството страни ще бъде записано повишаване на производствата по неплатежоспособност. Очаква се Полша да записва растеж от 20.2% на процесите по неплатежоспособност и преструктуриране. В Сърбия и Словакия обаче се чака делата по неплатежоспособност да са по-малко.
По-слабият стопански напредък ще бъде фактор, който ще способства за увеличение на процесите по неплатежоспособност в Централна и Източна Европа с 15.5% през 2019-а.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ