АИКБ настоява за изработване на законодателство за кризи от мащаба на COVID-19
България АИКБ упорства за разработване на законодателство за рецесии от мащаба на COVID-19 Според Асоциацията е нужен необятен публичен спор, на който да се обсъдят цели за развиване в изискванията на нова социална и социално-икономическа световна среда 1 юни 2020, 13:43 
Източник: БГНЕС
декларация Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), упорства за необятен и неполитизиран публичен спор, както за разработване на законодателство и логаритъм на деяние при сходни рецесии (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неподходящите последствия, по този начин и за създаване на цели за развиване в изискванията на нова социална и социално-икономическа световна среда. Повод за това е и препоръчаният от Европейската комисия огромен проект за „ стабилно, в съгласие, приобщаващо и заслужено за всички страни членки “ възобновяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.
Следва цялостният текст на декларацията:
Във връзка с постепенния преход към възобновяване на естествения житейски темп след интервала на карантината АИКБ показва удовлетворение от обстоятелството, че България се оправи добре на фона на доста от другите страни от европейското ни семейство.
Всички бяхме сложени в необикновена и невиждана обстановка и по тази причина е належащо да се направи вярна равносметка както на положителните, по този начин и на неудачните решения, с оглед по-голяма адекватност на дейностите при вероятно повтаряне на сходно тестване.
Стриктно съблюдаване на законите и Конституцията.
Пред лицето на непознатата световна заплаха държавното управление реагира навременно, съобразявайки се с рекомендациите на СЗО и дейностите на другите държавни управления по света. Целенасочено се осигуриха време и средства на здравната система, която тогава изглеждаше, че не беше подготвена да посрещне незнайна по интензитет, размер и дълготрайност заболеваемост. Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха доста други държавни управления в Европа и по света.
Въвеждането на епидемиологичен режим у нас, а и в множеството страни в Европейски Съюз, не отговаряше на условията на някакъв локален или на СЗО стандарт за брой инфектирани на милион население да вземем за пример, както и не се осъществя през съществуващата законова уредба, в това число институционално, организационно, ресурсно и времево. Същевременно оповестената от СЗО пандемия не анулира локалното законодателство за епидемиологичен режим, само че у нас се приложи изключително законодателство, писано на крайник и оспорвано заради това и досега. Ограничаването на правото на напредване сред регионалните центрове е нарушаване на Конституцията и е противоречиво дали изключително състояние може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е нелегално и нездравословно за здравето, а при работещ публичен превоз и метро - е и несвоевременно.
Създаването на щаб без законова глоба и при съществуващи ясни правила и процедури в националното опазване на здравето е непозволено. Разпалването на страхова неуравновесеност е нелегално и нездравословно за здравето на популацията. Прекратяване на работата на Народното събрание е неприемливо и изцяло безпричинно.
Категорично човешкият живот е единствен приоритет в сходна конюнктура. Но точно това слага пред тестване качеството на подхванатите ограничения – човешкият живот е също толкоз значим и след използването на съответните решения, както и след изчерпване на ограничаващия режим.
Адекватност и готовност на здравната система.
Очакваме, че здравната ни система е към този момент доста по-подготвена за посрещане на сходни и нови бедствия. Медицинският личен състав, ангажираните с обезпечаване на нужните средства, както и разбирането и търпението на жителите, заслужават високо самопризнание и признателност.
Кризата обаче открои систематичните проблеми в опазването на здравето ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, съгласуваност на дейности, формулиране на протоколи, недостига на съответни защитни средства и спазването на разпоредбите за защитеност на медицинския личен състав, на процедура системата ни на опазване на здравето блокира по всички останали случаи, разнообразни от Covid-19, а лекуването им бе съществено занемарено, стигна се до преустановяване на детски и женски съвещания, трансплантации, планови интервенции, ранна диагностика и профилактика.
Докато в нито един миг не бяха употребявани по едно и също време даже и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични кревати за инфектирани с COVID-19, преустановяването на регулярната здравна активност неприемливо изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е допустимо претоварване на лечебните заведения, е непозволен, а се оказа и погрешен. Прякото прекопирване на частичен непознат опит е нерелевантно.
Обобщавайки, натрапва се разочарованието в обществото, че макар все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за 10 години) здравната ни система е с все по-ниска успеваемост.
Компенсация на затворените действия и услуги и антикризисни ограничения в стопанската система.
Когато страната наложително затваря производства и услуги, следва автоматизирано да се приложат ограничения за опазване на заетостта с обезщетителен темперамент – т.е. всеобхватно, даже и заради стеснен запас да е ненапълно.
Такъв бе и е европейския принцип и деяние. България изостана, подходи едностранно, не регистрира обстоятелството, че успеха на фронта се обезпечава от тила. Въпреки настойчивите апели на работодателските организации, изпълнителната власт не организира своевременен и ефикасен разговор с бизнеса, забави се с ограниченията, позволи редица неефективности.
Поглед към бъдещето.
Да, светът се трансформира, формулират се нови цели, в това число и във връзка с стопански, здравни и обществени политики. Именно това би трябвало отговорно да стартираме да работим и на национално равнище.
АИКБ предлага, без да губим от погледа си нуждата от продължение на напъните за възстановяване обезпечеността и работата на здравната система, да съсредоточим умения, запаси и време за възобновяване на стопанската система от претърпените вреди, за добиване на нужните заключения и за целенасочени дейности за възстановяване позициите на българската стопанска система в световното икономическо и обществено-политическо пространство, което без подозрение ще претърпи сериозна промяна.
АИКБ упорства за необятен и неполитизиран публичен спор, както за разработване на законодателство и логаритъм на деяние при сходни рецесии (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неподходящите последствия, по този начин и за създаване на цели за развиване в изискванията на нова социална и социално-икономическа световна среда. Повод за последното ни дава и препоръчаният от Европейската комисия огромен проект за „ стабилно, в съгласие, приобщаващо и заслужено за всички страни членки “ възобновяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.
Източник: БГНЕС декларация Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), упорства за необятен и неполитизиран публичен спор, както за разработване на законодателство и логаритъм на деяние при сходни рецесии (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неподходящите последствия, по този начин и за създаване на цели за развиване в изискванията на нова социална и социално-икономическа световна среда. Повод за това е и препоръчаният от Европейската комисия огромен проект за „ стабилно, в съгласие, приобщаващо и заслужено за всички страни членки “ възобновяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.
Следва цялостният текст на декларацията:
Във връзка с постепенния преход към възобновяване на естествения житейски темп след интервала на карантината АИКБ показва удовлетворение от обстоятелството, че България се оправи добре на фона на доста от другите страни от европейското ни семейство.
Всички бяхме сложени в необикновена и невиждана обстановка и по тази причина е належащо да се направи вярна равносметка както на положителните, по този начин и на неудачните решения, с оглед по-голяма адекватност на дейностите при вероятно повтаряне на сходно тестване.
Стриктно съблюдаване на законите и Конституцията.
Пред лицето на непознатата световна заплаха държавното управление реагира навременно, съобразявайки се с рекомендациите на СЗО и дейностите на другите държавни управления по света. Целенасочено се осигуриха време и средства на здравната система, която тогава изглеждаше, че не беше подготвена да посрещне незнайна по интензитет, размер и дълготрайност заболеваемост. Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха доста други държавни управления в Европа и по света.
Въвеждането на епидемиологичен режим у нас, а и в множеството страни в Европейски Съюз, не отговаряше на условията на някакъв локален или на СЗО стандарт за брой инфектирани на милион население да вземем за пример, както и не се осъществя през съществуващата законова уредба, в това число институционално, организационно, ресурсно и времево. Същевременно оповестената от СЗО пандемия не анулира локалното законодателство за епидемиологичен режим, само че у нас се приложи изключително законодателство, писано на крайник и оспорвано заради това и досега. Ограничаването на правото на напредване сред регионалните центрове е нарушаване на Конституцията и е противоречиво дали изключително състояние може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е нелегално и нездравословно за здравето, а при работещ публичен превоз и метро - е и несвоевременно.
Създаването на щаб без законова глоба и при съществуващи ясни правила и процедури в националното опазване на здравето е непозволено. Разпалването на страхова неуравновесеност е нелегално и нездравословно за здравето на популацията. Прекратяване на работата на Народното събрание е неприемливо и изцяло безпричинно.
Категорично човешкият живот е единствен приоритет в сходна конюнктура. Но точно това слага пред тестване качеството на подхванатите ограничения – човешкият живот е също толкоз значим и след използването на съответните решения, както и след изчерпване на ограничаващия режим.
Адекватност и готовност на здравната система.
Очакваме, че здравната ни система е към този момент доста по-подготвена за посрещане на сходни и нови бедствия. Медицинският личен състав, ангажираните с обезпечаване на нужните средства, както и разбирането и търпението на жителите, заслужават високо самопризнание и признателност.
Кризата обаче открои систематичните проблеми в опазването на здравето ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, съгласуваност на дейности, формулиране на протоколи, недостига на съответни защитни средства и спазването на разпоредбите за защитеност на медицинския личен състав, на процедура системата ни на опазване на здравето блокира по всички останали случаи, разнообразни от Covid-19, а лекуването им бе съществено занемарено, стигна се до преустановяване на детски и женски съвещания, трансплантации, планови интервенции, ранна диагностика и профилактика.
Докато в нито един миг не бяха употребявани по едно и също време даже и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични кревати за инфектирани с COVID-19, преустановяването на регулярната здравна активност неприемливо изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е допустимо претоварване на лечебните заведения, е непозволен, а се оказа и погрешен. Прякото прекопирване на частичен непознат опит е нерелевантно.
Обобщавайки, натрапва се разочарованието в обществото, че макар все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за 10 години) здравната ни система е с все по-ниска успеваемост.
Компенсация на затворените действия и услуги и антикризисни ограничения в стопанската система.
Когато страната наложително затваря производства и услуги, следва автоматизирано да се приложат ограничения за опазване на заетостта с обезщетителен темперамент – т.е. всеобхватно, даже и заради стеснен запас да е ненапълно.
Такъв бе и е европейския принцип и деяние. България изостана, подходи едностранно, не регистрира обстоятелството, че успеха на фронта се обезпечава от тила. Въпреки настойчивите апели на работодателските организации, изпълнителната власт не организира своевременен и ефикасен разговор с бизнеса, забави се с ограниченията, позволи редица неефективности.
Поглед към бъдещето.
Да, светът се трансформира, формулират се нови цели, в това число и във връзка с стопански, здравни и обществени политики. Именно това би трябвало отговорно да стартираме да работим и на национално равнище.
АИКБ предлага, без да губим от погледа си нуждата от продължение на напъните за възстановяване обезпечеността и работата на здравната система, да съсредоточим умения, запаси и време за възобновяване на стопанската система от претърпените вреди, за добиване на нужните заключения и за целенасочени дейности за възстановяване позициите на българската стопанска система в световното икономическо и обществено-политическо пространство, което без подозрение ще претърпи сериозна промяна.
АИКБ упорства за необятен и неполитизиран публичен спор, както за разработване на законодателство и логаритъм на деяние при сходни рецесии (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неподходящите последствия, по този начин и за създаване на цели за развиване в изискванията на нова социална и социално-икономическа световна среда. Повод за последното ни дава и препоръчаният от Европейската комисия огромен проект за „ стабилно, в съгласие, приобщаващо и заслужено за всички страни членки “ възобновяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ