Българите все по-често купуват и четат книги. Според национално представително

...
Българите все по-често купуват и четат книги. Според национално представително
Коментари Харесай

Защо се издават и четат повече книги в България

Българите все по-често купуват и четат книги. Според национално представително изследване на " Алфа Рисърч " 66 на 100 са показали, че са прочели книга през последната година - 6 % повече спрямо предходно проучване от 2014 година А с 9% повече са хората, които си купуват нови книги.

С 16.5% се усилват издадените нови книги през 2017 година, а тиражите им са с 43% по-високи от 2016 година - това са данни на Националния статистически институт от юни. Общо над 5 милиона нови книги са се появили в книжарниците за миналата година. Издадени са общо 8 640. Преобладават новите заглавия 7 991, а преиздадените книги са единствено 649, което е 7.5%. Най-много са художествената литература – 3 292 нови с общ тираж 1.54 милиона. Научната литература е с тираж 415 хиляди и 1 912 заглавия, а известната литература – 1 613 книги с 928 хиляди тираж. За деца и юноши излизат 1 262 заглавия с 1.564 млн. тираж. Българските книги съставляват 73.6% от всички - 7 410.

На какво се дължат възходящите трендове? " Дневник " попита издатели. Според тях актуалните технологии в книгопечатането разрешават да се печатат повече издания, в по-малки тиражи. Това е и един от факторите за нараснало предложение и надлежно търсене, който открояват издателите.

Друга значима наклонност в този развой е растежът на онлайн продажбите .

Положителен резултат върху пазара оказва и все по-добре развитата мрежа от книжарници . Това обаче е годно единствено за огромните градове. В дребните обитаеми места - местата за продажба на книги са необичайност, а множеството библиотеки не обновяват фондовете си с десетилетия. Друг обичаен проблем, който издателите показват е най-високото в Европейски Съюз 20-процентно Данък добавена стойност върху книгите.

Захари Карабашлиев, основен редактор на " Сиела ":
 Захари Карабашлиев
© създателят

Захари Карабашлиев

Колкото и парадоксално да е, макар неуместно високия налог добавена стойност за книги, макар безразличието на страната към българската книга, от няколко години се основава удобен микро-климат. Книги се купуват, четат, разменят, за литература и създатели се приказва. Мисля, че това, което се прави в обществените мрежи, оказва помощ доста за това четенето да е още веднъж " на мода ". Медиите започнаха да обръщат повече внимание на книги и създатели. Българското се търси, купува и чете. Хейтърите си хейтят по този начин или другояче, само че хората, които обичат книгите, могат да се осведомят доста по-добре от преди. В огромните български градове има доста и все по-добри книжарници, онлайн извършването на покупки на книги се ускорява - това са все хубави неща.

Мога да препоръчам доста книги, само че в този момент тъкмо ми идва мислено една от съвсем непознатите произведения на Казандзакис - " Братоубийците ".

Досега непревеждана на български, поради цензурата на комунистическия режим. Романът ни въвлича в свят на нещастия и кръвопролития по време на Гръцката революция в края на 40-те години на ХХ век. Проследява ориста на духовник, който по всякакъв начин се пробва да резервира вярата си и да я употребява за положително, до момента в който светът му се срутва. Никос Казандзакис и тук визира тематики, които участват в съвсем цялото му творчество – спасението на душата, същността на Бог, ориста на хората, връзката сред индивида и земята, сред индивида и неговия народ, сред индивида и историята.

Жаклин Вагенщайн, шеф " Издателски тактики и авторски права " на Colibri:

 Жаклин Вагенщайн
© създателят

Жаклин Вагенщайн

Има леко повишаване в продукцията, защото особено в книгоиздаването предлагането не е директна функционалност на търсенето, т.е. съгласно мен пазарът дава отговор на приблизително търсене с по-високо предложение. Проблемът е, че доста огромен % от продукцията се популяризира спорадично и отчасти. Единствено интернет извършването на покупки идва в помощ на тази наклонност. Като % от популацията в България има такива съотношения читатели, каквито и в по-развити пазари, само че самият ни пазар е доста дребен. А растежът, който се следи, е много най-малък, т.е. в тази ситуация оптимистичното е че въобще го има и несъмнено, че няма спад.

Препоръчвам " Смъртта на речния лидер ", още една майсторска творба, подписана от създателя на " Тесният път към далечния север " Ричард Фланаган - сп. " Икономист " го назова най-хубавия австралийски публицист на своето потомство.

Романът вплита историята на Тасмания и нейната неповторима природа в калейдоскопа от видения на героя, запратен от случая към бездната на гибелта. Речен лидер, озовал се заклещен сред скалите на един от огромните водопади след себеотрицателен опит да помогне на екскурзиант, който изгубва надзор над сала си. Опирайки се на античното вярване, че в миговете преди гибелта удавникът вижда целия си живот, Фланаган основава шедьовър – разказ с дръзка комбинация, който ще ви повлече във въртоп от страсти, с цел да изплувате малко по-други след съприкосновението с един " чист, идеален и недокоснат свят ".

Любен Козарев, шеф на " Изток-Запад ":
 Любен Козарев
© създателят

Любен Козарев

Когато преди няколко години разговарях с издателите от немското издателство Шпрингер Ферлаг те ми споделиха, че слуховете за гибелта на книгата са мощно пресилени. Нашият и немският опит демонстрират, че наклонността е към понижаване на тиражите, само че увеличение на заглавията. Важна наклонност е да се подвига равнището на книгите и напоследък излизат доста качествени, знакови заглавия.

Абсолютно уверен съм, че от ден на ден хора откриват магията от четенето на хубава книга. Радостно е, че и доста младежи, които са чели създатели първо на британски, се свързват с нас и ни предлагат да издадем дадена книга и на български. Няма да ви споделям какъв брой хора ни звъняха за Sapiens, книга, която провокира възторг. (Sapiens. Кратка история на човечеството - Ювал Ноа Харари б.а.)

Като правехме един том на Станиславски, прочетох популярната фраза на един от най-големите артисти - Ал Пачино: " Всички споделят, че съм от Холивуд, само че аз в действителност съм от Станиславски ". Ето, по тази причина книгата няма да почине - тъй като тя е обвързвана със самия развой на ставането на човек - по какъв начин всеки от нас гради самичък себе си. Единственият метод е с мислене. А по-голямо предизвикателство да прочетеш интелигентна книга - на мен не ми е известно.

Времето, в което живеем е доста предизвикателно. Кой би дръзнал да допусна, това, което се случва в политиката в последните години - никой! Човекът е подложен в обстановка, изключително от обществените медии, да бъде зомбиран, прикрепен и манипулиран. Единственият късмет да оцелееш, да съхраниш себе си е посредством мислене, а книгите са тези, които предизвикат този развой.

В книгата си " Искаш ли да успееш, заобиколи " френският мъдрец Франсоа Жулиен става наш гид в пътешестване от, през и към смисъла. Започваме от далечната страна на " изтънчеността " – Китай. Учим какви са смислите, последствията и изгодите от китайската философия да приказваме индиректно за нещата. Проследяваме текстовете, в които тази процедура придобива литературна форма. Присъстваме на открит урок по какъв начин вместо да подчиняваме някого на волята си, би трябвало да го поканим в полето на тайните ни планове.

След това Жулиен ни показва Запада, където традицията на логическата обосновка е директно обвързвана с тази на войната и възхода на демокрацията измежду гръцките градски страни. Виждаме ясно контраста с китайското " изкуство " на войната, където не се мисли за противниковото заличаване, а за неговата деконструкция.

Заобикаляния и връщания. Китай – фронтално, Гърция – заобиколно. Всъщност колкото повече напредваме, толкоз повече сме принудени да се връщаме. И макар криволичещите пътища, по които минава тази книга, тя ще ни помогне да разберем по-добре интелектуалното многообразие на човечеството.

Йонко Йончев, шеф на " Рива ":

 Йонко Йончев
© създателят

Йонко Йончев

Много са факторите за позитивните трендове, само че динамичността е комплицирана. Средната цена на книгите през последните 10 години не се е трансформирала спрямо приходи и други цени. Появават се нови издатели с нови издателски стратегии. Новите софтуерни благоприятни условия за печатане на дребни пробни тиражи също въздействат.

Ръстът обнадеждава, само че броят на заглавията годишно е 5-10 пъти по-малък от този в напреднали страни. Същата разлика е и при броя книги на човек от популацията – 10-12 против 0,9 у нас, т.е. достъпът до книги е 10 пъти по-малък. Причината е, че библиотеките ни още са прекомерно надалеч от стандартите по всички индикатори – доставяне с книги и техника, условия на предпазване...
Не на последно място – публичните старания през последните години за поощряване на интереса към книгите и четенето с дейното присъединяване на медиите, библиотеките, известни персони са доста значим фактор.

" Пари и власт " е доста забавен провокативен взор върху процесите в света и по какъв начин те се въздействат от парите.

Оригинален роман за въздействието на финансите върху политиката и митовете, свързани с това. " Пари и власт в модерния свят " от Нийл Фъргюсън е преведена от проф. Борислав Гаврилов.

Наталия Стоева, " Хермес ":

 Наталия Стоева
© създателят

Наталия Стоева

Действително ползата към четенето се ускорява. Многобройните читателски групи в интернет и литературни блогове дават опция на читателите да получат и споделят повече информация за издаваните книги и да предлагат обичани творби. Част от медиите, изключително електронните, също са доста по-активни в отразяването на информация за настоящи заглавия.

Но изхождайки от позиция на цифрите, наклонността не е еднопосочна, дори бих споделила е по-скоро отрицателна. От една страна се издават и продават повече заглавия, само че за жалост в по-малък междинен тираж на заглавие.

Всъщност точно въздействието на обществените мрежи води и до друга наклонност – увеличението на " ножицата " сред бестселърите и останалите заглавия. Когато една книга стане медиен бестселър, всички желаят да я прочетат, най-малкото с цел да могат да споделят мнение за качествата й, само че това се случва с 50-тина заглавия годишно, а останалите няколко хиляди " потъват ".

Не без значение е още един фактор – все по-краткият пазарен живот на книгата. Ако преди десетилетие доста от книгите се продаваха устойчиво с месеци, даже години, в този момент пазарът на романите да вземем за пример е до три месеца от издаването. Това важи и за водещи създатели.
На фона на намаляващото интензивно население в страната мисля, че е изцяло закономерна наклонност в понижаване на общия брой на продадените книги. В последна сметка даже и да има нарастване на интереса към четенето в България, за жалост потребителите на книги числено понижават.

През юли пускаме на пазара " Все още аз ", трета част от серията на Джоджо Мойс за Луиза Кларк. Първите две книги бяха посрещнати с голям читателски интерес, тъй че се надяваме на добър банкет и на последната част.

Лятото ще издадем и нови книги на едни от обичаните създатели на българските читатели: Даниъл Силва, Джеймс Патерсън, Александра Маринина.

Йордан Антов, създател на издателствата " Лексикон " и " Бард ":
 Йордан Антов
© създателят

Йордан Антов

Тенденцията е възходяща, само че да не забравяме, че през 90-години имаше книги, които се издаваха в тираж 100-120 хиляди, 200 хиляди, само че тогава книгите бяха малко. Имаше една книга " Пълен български хороскоп ", която продадохме в 4-милионен тираж. Това е най-продаваният български създател (смее се).

Днес хората четат повече, тъй като отмина взривът на видеотеките и компютърните клубове. Загубихме две генерации около тези неща. Хората си дадоха сметка, че книгата е отлично средство за научаване на нови неща, само че и за забавление. И лека-полека ползата към книгата се върна. Но тук би трябвало да отбележим и ролята на българския издател, който не може да си разреши лукса да издава слаби книги. Всяко водещо издателство се стреми да пусне на пазара допустимо най-хубавото. И когато книгите са положителни - те пораждат интерес у читателя да прочете нещо сходно.

Бих предложил " Приказник " - антология на приказките от предишния век.

Вътре има 27 създателя - Асен Разветников, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Чичо Стоян, Димитър Подвързвачов, Елин Пелин... С истинските илюстрации от предишния век, които са черно-бели. Вътре има приказки, песнички и стихчета, които за децата са доста лесни за научаване. Има къси пиески и това е книга, с която се гордеем, тъй като е скъпа за българския дом и семейство. Част от приходите от книгата отиват за фондация " Искам бебе " в акцията ни " Приказник за приказни деца ", с цел да се подкрепят фамилии с репродуктивни проблеми. Това е нещо, което се стремим - българските деца да са повече и да порастват грамотни.

Иначе в " Бард " издадохме новия Джеймс Ролинс, който написа страхотни екшън-приключенски трилъри. " Короната на демона " е отлично четиво за лятото.

Манол Пейков, шеф на " Жанет-45 ":
 Манол Пейков
© създателят

Манол Пейков

Българският хартиен пазар стартира да узрява, само че не е презрял. Това, което се случи на Запад, е че огромните акули изядоха дребните. А по-късно най-големите, като " Амазон ", изядоха огромните. В света огромните вериги банкрутират. Ние тук имаме целия набор - от огромните търговски вериги, през междинните, до дребните самостоятелни, които съживяват климата. Те работят доста самостоятелно, и имаме нишова търговия - фотокниги, графични романи. За детска литература се появиха нови издателства. И за всички ценови сегменти има клиентела.

Онлайн продажбите също порастват с шеметни темпове. Не приказвам за електронните книги, които са спрели на 4 % и не мърдат, само че те са по този начин в цяла Европа.

Развиха се и доста съществени книжарски вериги.

9 години след паметната " Мръсна хаванска трилогия ", която се трансформира в едно от най-важните и най-продаваните заглавия, които в миналото съм издавал - в този момент на български се появява " Фабиан и хаосът " от същия създател - Педро-Хуан Гутиерес.

Той още веднъж се връща в цялостния си искра, макар че тематиките са малко по-различни. Централната тематика обаче е животът в Куба, във всички негови краски - тъмни, светли, бели, черни, нюансирани - типичен Гутиерес. Специфичното при Гутиерес е съвсем журналистическият жанр на писане. Той е предумишлено недодялан, мачистки, предумишлено полов и сексапилен - така наречен " замърсен натурализъм ". Но зад тази фасада има нещо надълбоко и поетично при по-внимателно вглеждане.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР