Духът на цар Калоян броди в църквата „Св. 40 мъченици“
Българите се покланят на гроба на великия държател без значение от 50-годишния спор на историцитеСветещо кълбо кръжи над саркофага му заран и вечер
Едва ли при започване на октомври 1972 година научният помощник Въло Вълов е предполагал, че гробът в северната изложба на църквата „ Св. 40 мъченици “ във Велико Търново, на който попада, ще запише името му в златната плеяда на българските археолози, създали най-големите открития у нас. Гробът остава в историята под № 39. Но дали поради двете божествени числа или поради тайните които крие, и до през днешния ден вълнува всички мозъци – от учените, през феновете на секрети и загадки, до търсачите на духове. Въпросът чии са тленните остатъци в него към момента няма безапелационен отговор…
Находката се трансформира в сензация още с оповестението й. В гроба лежи мъж с внушителните за времето си размери – близо два метра. Костите издават, че е бил на към 40 години, със славянски черти. Направените разбори потвърждават, че той е бил положен в земята със
затотъкана тога с десетки копчета
украсена със комплицирана шевица от сърма и бисери. На краката му имало скъпи червени кожени ботуши, а на главата му - сърмена шапка с кръст. Безспорно – най-висш благородник. Нещото, което изумява всички обаче е пръстенът щемпел, открит под костите на лявата ръка. Златен, от съвсем чиста проба – 23, 7 карата. И солиден - 61, 1 гр. Днес той е една от гордостите на НИМ.
Макар и доста публикуван през Средновековието, този пръстен щемпел е неповторим. Не толкоз поради изобразеното върху плочката му животно, за което учените дълго спорят лъв, пантера или барс е, колкото поради надписа: „ Калоянов пръстен ”.
Кой Калоян лежи в гроба? Великият цар Калоян, който разгромява кръстоносците, държи император Балдуин в плен и е приет от папа Инокентий ІІІ за крал, севастократор Калоян или някой незнаен болярин Калоян. Бурната научна
полемика се отприщва поради неналичието на купата „ цар “
Археологът Вълов е толкоз учуден от личната си находка, че самичък не смее даже да си намерения, че е разкрил цар Калоян. За страдание, България не знае гроба на нито един от царете си. Но скъпите одежди и мястото го карат да се осмели и да повярва, че е направил велико изобретение. До момента, в който се появява нумизматът проф. Тодор Герасимов. Той попарва очакванията на всички, заявявайки, че сходен пръстен е можел да има всеки богат майстор. Щом не написа цар, значи не е царски. Историческата колегия се разделя на две. В разногласието влизат гибелта на Калоян, градежът на църквата и надписът, оставен от Иван Асен ІІ на колоната, носеща името му – Асеновата.
Цар Калоян умира през 1207 година, когато с голямата си войска обсажда Солун. Версиите са разнообразни. Според едни инфаркт или подла болест са затворили очите му, съгласно други царят е погубен от първия си пълководец – куманския челник Манастър. Трети виждат
скрит план, в който взе участие и брачната половинка му
куманката Анна-Анисия. Църквата „ Св. 40 мъченици “ е издигната 23 години по-късно – в 1230 г. Надписът на Асеновата колона гласи: „ В лето 6738 (1230) индикат III аз, Иван Асен в Христа бога правилен цар и самовластник на българите, наследник на остарелия Асен, издигнах радикално и с живопис украсих до дъно пречистата тази черква в името на светите Четиридесет мъченици, благодарение на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разруших гръцката армия, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри ”.
Историците са комплицирани. Ако гробът е на цар Калоян, къде са били останките му 23 години. И кой ги е препогребал. Ако тялото не е местено, значи на мястото е имало ранна черква. Някогашният кмет на Велико Търново, огромният проектант Теофил Теофилов, който реставрира „ Св. 40 мъченици “, е бил уверен, че на мястото на храма е имало ранна християнска базилика. Според него най-старата черква се е наричала „ Рождество Богородично ”.
Историкът, който бе твърдо уверен, че гробът е на цар Калоян и до последния си мирис защитаваше тази теза, бе огромният българин проф. Божидар Димитров. Бившият началник на НИМ не жалеше сили и сила, с цел да убеди всички, че
в църквата „ Св. 40 мъченици “ почива именитият държател
Затова и на 14 април 2007 година, 800 години след гибелта на цар Калоян, проф. Димитров провежда полагане на тленните остатъци на владетеля в саркофаг, който и през днешния ден стои на мястото, където е открит гроб № 39. Саркофагът е направен от военния цех „ Терем Ивайло “. Пред мощите на царя се покланят тогавашният президент Георги Първанов, министърът на културата Стефан Данаилов, великотърновският митрополит Григорий, кметът Румен Рашев и цяло Търново. Саркофагът е положен върху лафет, който с гвардейски почести е ескортиран до храма.
Днес мощите на Калоян – цар, севастократор или елементарен болярин, са в гробната яма в северната изложба на църквата, където са лежали епохи, преди Въло Вълов да ги открие. А без значение от историците и научните им разногласия, цяла България има вяра, че са на великия цар, при който страната ни се утвърждава като европейска страна. И всеки, който мине през Търново и посети църквата, отдава заслужена респект към делата и заслугите на владетеля.
Сякаш, с цел да опровергае подозренията на историците,
самият цар " минава " през времето и дава знаци
на хората. Екскурзоводи описват за феномен край гроба на Калоян. Камерите за видеонаблюдение неведнъж запечатали светещ обект със сферична форма, който се носи във въздуха към саркофага. Кълбовидното зарево се появявало рано заран и вечер, когато в църквата нямало гости. Понякога светлината се разделяна на две кълба. Скептиците, несъмнено, настояват, че става въпрос за изкривяване на светлината. Но хората имат вяра, че това е обръщение през вековете - да пазим историята си и да я почитаме.
Мощите непокътнати като на фараон {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
Едва ли при започване на октомври 1972 година научният помощник Въло Вълов е предполагал, че гробът в северната изложба на църквата „ Св. 40 мъченици “ във Велико Търново, на който попада, ще запише името му в златната плеяда на българските археолози, създали най-големите открития у нас. Гробът остава в историята под № 39. Но дали поради двете божествени числа или поради тайните които крие, и до през днешния ден вълнува всички мозъци – от учените, през феновете на секрети и загадки, до търсачите на духове. Въпросът чии са тленните остатъци в него към момента няма безапелационен отговор…
Находката се трансформира в сензация още с оповестението й. В гроба лежи мъж с внушителните за времето си размери – близо два метра. Костите издават, че е бил на към 40 години, със славянски черти. Направените разбори потвърждават, че той е бил положен в земята със
затотъкана тога с десетки копчета
украсена със комплицирана шевица от сърма и бисери. На краката му имало скъпи червени кожени ботуши, а на главата му - сърмена шапка с кръст. Безспорно – най-висш благородник. Нещото, което изумява всички обаче е пръстенът щемпел, открит под костите на лявата ръка. Златен, от съвсем чиста проба – 23, 7 карата. И солиден - 61, 1 гр. Днес той е една от гордостите на НИМ.
Макар и доста публикуван през Средновековието, този пръстен щемпел е неповторим. Не толкоз поради изобразеното върху плочката му животно, за което учените дълго спорят лъв, пантера или барс е, колкото поради надписа: „ Калоянов пръстен ”.
Кой Калоян лежи в гроба? Великият цар Калоян, който разгромява кръстоносците, държи император Балдуин в плен и е приет от папа Инокентий ІІІ за крал, севастократор Калоян или някой незнаен болярин Калоян. Бурната научна
полемика се отприщва поради неналичието на купата „ цар “
Археологът Вълов е толкоз учуден от личната си находка, че самичък не смее даже да си намерения, че е разкрил цар Калоян. За страдание, България не знае гроба на нито един от царете си. Но скъпите одежди и мястото го карат да се осмели и да повярва, че е направил велико изобретение. До момента, в който се появява нумизматът проф. Тодор Герасимов. Той попарва очакванията на всички, заявявайки, че сходен пръстен е можел да има всеки богат майстор. Щом не написа цар, значи не е царски. Историческата колегия се разделя на две. В разногласието влизат гибелта на Калоян, градежът на църквата и надписът, оставен от Иван Асен ІІ на колоната, носеща името му – Асеновата.
Цар Калоян умира през 1207 година, когато с голямата си войска обсажда Солун. Версиите са разнообразни. Според едни инфаркт или подла болест са затворили очите му, съгласно други царят е погубен от първия си пълководец – куманския челник Манастър. Трети виждат
скрит план, в който взе участие и брачната половинка му
куманката Анна-Анисия. Църквата „ Св. 40 мъченици “ е издигната 23 години по-късно – в 1230 г. Надписът на Асеновата колона гласи: „ В лето 6738 (1230) индикат III аз, Иван Асен в Христа бога правилен цар и самовластник на българите, наследник на остарелия Асен, издигнах радикално и с живопис украсих до дъно пречистата тази черква в името на светите Четиридесет мъченици, благодарение на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разруших гръцката армия, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри ”.
Историците са комплицирани. Ако гробът е на цар Калоян, къде са били останките му 23 години. И кой ги е препогребал. Ако тялото не е местено, значи на мястото е имало ранна черква. Някогашният кмет на Велико Търново, огромният проектант Теофил Теофилов, който реставрира „ Св. 40 мъченици “, е бил уверен, че на мястото на храма е имало ранна християнска базилика. Според него най-старата черква се е наричала „ Рождество Богородично ”.
Историкът, който бе твърдо уверен, че гробът е на цар Калоян и до последния си мирис защитаваше тази теза, бе огромният българин проф. Божидар Димитров. Бившият началник на НИМ не жалеше сили и сила, с цел да убеди всички, че
в църквата „ Св. 40 мъченици “ почива именитият държател
Затова и на 14 април 2007 година, 800 години след гибелта на цар Калоян, проф. Димитров провежда полагане на тленните остатъци на владетеля в саркофаг, който и през днешния ден стои на мястото, където е открит гроб № 39. Саркофагът е направен от военния цех „ Терем Ивайло “. Пред мощите на царя се покланят тогавашният президент Георги Първанов, министърът на културата Стефан Данаилов, великотърновският митрополит Григорий, кметът Румен Рашев и цяло Търново. Саркофагът е положен върху лафет, който с гвардейски почести е ескортиран до храма.
Днес мощите на Калоян – цар, севастократор или елементарен болярин, са в гробната яма в северната изложба на църквата, където са лежали епохи, преди Въло Вълов да ги открие. А без значение от историците и научните им разногласия, цяла България има вяра, че са на великия цар, при който страната ни се утвърждава като европейска страна. И всеки, който мине през Търново и посети църквата, отдава заслужена респект към делата и заслугите на владетеля.
Сякаш, с цел да опровергае подозренията на историците,
самият цар " минава " през времето и дава знаци
на хората. Екскурзоводи описват за феномен край гроба на Калоян. Камерите за видеонаблюдение неведнъж запечатали светещ обект със сферична форма, който се носи във въздуха към саркофага. Кълбовидното зарево се появявало рано заран и вечер, когато в църквата нямало гости. Понякога светлината се разделяна на две кълба. Скептиците, несъмнено, настояват, че става въпрос за изкривяване на светлината. Но хората имат вяра, че това е обръщение през вековете - да пазим историята си и да я почитаме.
Мощите непокътнати като на фараон
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ