Евростат: Българите пътуват и харчат най-малко от всички в ЕС
Българите пътуват и харчат минимум за отмора спрямо всички останали жители на страните от Европейски Съюз. Това сочат данните от изследване на Евростат.
реклама
През 2017 година жителите на Европейски Съюз са направили общо 1 милиард пътувания, или за бизнес, или за частни цели. Това е нарастване със 7% от 2014 година От тези пътувания съвсем 90% са направени за персонални цели (частни пътувания), което значи, че хората са ходили на екскурзии за празници, визити при другари и родственици или по друга персонална причина, най-малко за една нощувка.
Сред страните членки туристите от Финландия (8,3 пътувания), Швеция (8,0 пътувания), Дания (6,9 пътувания) и Испания (5,6 пътувания) имат най-голям междинен брой на пътувания, до момента в който той е най-нисък в Гърция (1,6 пътувания), Белгия и Италия (и двете по 2,4) и България (2,5 пътувания). 393 на всеки 1 000 българи избират да пътуват с кола, а 11 092 са пътували със аероплан през 2017 година, спрямо 9 324 през 2016 година
Средно в Европейски Съюз през 2017 година 2/3 от всички частни пътувания са направени с кола, 14% по въздух, 9% с трен, 6% с рейс, 2% по водни пътища и 1% с други средства. Не е изненадващо, че типът на превоза се разграничава значително в обособените държави-членки: 80% или повече частни пътувания, направени от поданици на Словения (88%), Португалия (81%) и Чехия (80%), са направени с кола, до момента в който над 40% пътуванията на поданици на Малта (58%), Кипър (44%), Ирландия и Люксембург (и двете 41%) са направени по въздух. Най-висок дял на рейсовете се следи в Хърватия (20%), Румъния (19%) и България (16%), а на влакове в Германия (13%), Франция и Словакия (и двете 12%). С най-голям дял на пътувания с транспортен съд са туристите от Малта (42%) и Гърция (17%).
В Европейски Съюз през 2017 година туристите изразходват приблизително 382 евро на частно пътешестване. Разходите варират доста в държавите-членки, като над 600 евро на пътешестване дават жителите на Швеция (779 евро), Люксембург (762 евро), Австрия (636 евро), Малта (609 евро) и Дания (605 евро). Средно 150 евро или по-малко изразходват жителите на Румъния (134 евро), Чехия (135 евро), Латвия (138 евро), България (147 евро), Португалия и Унгария (150 евро всяка).
Най-голям дял на емигриращи жители от друга страна членка на територията на Европейски Съюз са следени в Люксембург (67%) и Австрия (47%), до момента в който при жители отвън Европейски Съюз най-голям дял идва от Чехия (65%) и Кипър (60%). България съставлява 51% от общия брой емигранти или 25 597 през 2017 година.
През 2017 година малко над 3 милиона са емигрирали от страна членка на Европейски Съюз, в това число такива, емигрирали в друга страна членка на Европейски Съюз, както и в страна отвън Европейски Съюз, чийто брой е повишен с 12% от 2013 година През 2017 година от емигриращите в Европейски Съюз 25% са жители на друга страна членка на Европейски Съюз, до момента в който 21% са жители отвън Европейски Съюз.
Сред 512 милиона лица, живеещи в Европейски Съюз през 2018 година, 7,8% са с поданство, друго от страната им на престояване: 3,4% са с поданство от друга страна членка на Европейски Съюз, а 4,4% - от страна, която не е членка на Европейски Съюз. Тези дялове се разграничават в обособените страни членки. През 2018 година в Люксембург има максимален дял жители на друга страна членка на Европейски Съюз (41% от населението), следван от Кипър (13%) и Ирландия (9%). Най-големият дял на жителите с генезис отвън Европейски Съюз е открит в Естония и Латвия (и 14%) и Австрия (8%).
По отношение на интервала 2013-2017 година общата имиграция, включваща както хора, имигриращи от друга страна членка на Европейски Съюз, по този начин и тези от страна отвън Европейски Съюз, възлиза на 3,4 милиона през 2013 година, след което се усилва с повече от една трета, с цел да доближи пик от 4,7 милиона през 2015 година Тогава имиграцията понижава с 8% до 4,3 милиона през 2016 година, а по-късно през 2017 година се усилва с 3%, с цел да доближи 4,4 милиона.
През 2017 година имигрантите с поданство отвън Европейски Съюз съставляват 46% от имиграцията, като 30% са лица с поданство на друга страна членка на Европейски Съюз. Сред страните членки максимален дял на имигранти с поданство отвън Европейски Съюз през 2018 година са следени в Италия (70% от общия брой имигранти), Словения (65%) и Швеция (62%). За хората с поданство на друга страна членка на Европейски Съюз най-високите пропорции са следени в Люксембург (68%), Австрия (58%) и Малта (54%), до момента в който при завръщащите се жители максимален дял е в Румъния (82%), Полша (63%) и Словакия (60%).
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> -->
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
реклама
През 2017 година жителите на Европейски Съюз са направили общо 1 милиард пътувания, или за бизнес, или за частни цели. Това е нарастване със 7% от 2014 година От тези пътувания съвсем 90% са направени за персонални цели (частни пътувания), което значи, че хората са ходили на екскурзии за празници, визити при другари и родственици или по друга персонална причина, най-малко за една нощувка.
Сред страните членки туристите от Финландия (8,3 пътувания), Швеция (8,0 пътувания), Дания (6,9 пътувания) и Испания (5,6 пътувания) имат най-голям междинен брой на пътувания, до момента в който той е най-нисък в Гърция (1,6 пътувания), Белгия и Италия (и двете по 2,4) и България (2,5 пътувания). 393 на всеки 1 000 българи избират да пътуват с кола, а 11 092 са пътували със аероплан през 2017 година, спрямо 9 324 през 2016 година
Средно в Европейски Съюз през 2017 година 2/3 от всички частни пътувания са направени с кола, 14% по въздух, 9% с трен, 6% с рейс, 2% по водни пътища и 1% с други средства. Не е изненадващо, че типът на превоза се разграничава значително в обособените държави-членки: 80% или повече частни пътувания, направени от поданици на Словения (88%), Португалия (81%) и Чехия (80%), са направени с кола, до момента в който над 40% пътуванията на поданици на Малта (58%), Кипър (44%), Ирландия и Люксембург (и двете 41%) са направени по въздух. Най-висок дял на рейсовете се следи в Хърватия (20%), Румъния (19%) и България (16%), а на влакове в Германия (13%), Франция и Словакия (и двете 12%). С най-голям дял на пътувания с транспортен съд са туристите от Малта (42%) и Гърция (17%).
В Европейски Съюз през 2017 година туристите изразходват приблизително 382 евро на частно пътешестване. Разходите варират доста в държавите-членки, като над 600 евро на пътешестване дават жителите на Швеция (779 евро), Люксембург (762 евро), Австрия (636 евро), Малта (609 евро) и Дания (605 евро). Средно 150 евро или по-малко изразходват жителите на Румъния (134 евро), Чехия (135 евро), Латвия (138 евро), България (147 евро), Португалия и Унгария (150 евро всяка).
Най-голям дял на емигриращи жители от друга страна членка на територията на Европейски Съюз са следени в Люксембург (67%) и Австрия (47%), до момента в който при жители отвън Европейски Съюз най-голям дял идва от Чехия (65%) и Кипър (60%). България съставлява 51% от общия брой емигранти или 25 597 през 2017 година.
През 2017 година малко над 3 милиона са емигрирали от страна членка на Европейски Съюз, в това число такива, емигрирали в друга страна членка на Европейски Съюз, както и в страна отвън Европейски Съюз, чийто брой е повишен с 12% от 2013 година През 2017 година от емигриращите в Европейски Съюз 25% са жители на друга страна членка на Европейски Съюз, до момента в който 21% са жители отвън Европейски Съюз.
Сред 512 милиона лица, живеещи в Европейски Съюз през 2018 година, 7,8% са с поданство, друго от страната им на престояване: 3,4% са с поданство от друга страна членка на Европейски Съюз, а 4,4% - от страна, която не е членка на Европейски Съюз. Тези дялове се разграничават в обособените страни членки. През 2018 година в Люксембург има максимален дял жители на друга страна членка на Европейски Съюз (41% от населението), следван от Кипър (13%) и Ирландия (9%). Най-големият дял на жителите с генезис отвън Европейски Съюз е открит в Естония и Латвия (и 14%) и Австрия (8%).
По отношение на интервала 2013-2017 година общата имиграция, включваща както хора, имигриращи от друга страна членка на Европейски Съюз, по този начин и тези от страна отвън Европейски Съюз, възлиза на 3,4 милиона през 2013 година, след което се усилва с повече от една трета, с цел да доближи пик от 4,7 милиона през 2015 година Тогава имиграцията понижава с 8% до 4,3 милиона през 2016 година, а по-късно през 2017 година се усилва с 3%, с цел да доближи 4,4 милиона.
През 2017 година имигрантите с поданство отвън Европейски Съюз съставляват 46% от имиграцията, като 30% са лица с поданство на друга страна членка на Европейски Съюз. Сред страните членки максимален дял на имигранти с поданство отвън Европейски Съюз през 2018 година са следени в Италия (70% от общия брой имигранти), Словения (65%) и Швеция (62%). За хората с поданство на друга страна членка на Европейски Съюз най-високите пропорции са следени в Люксембург (68%), Австрия (58%) и Малта (54%), до момента в който при завръщащите се жители максимален дял е в Румъния (82%), Полша (63%) и Словакия (60%).
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> -->
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ