Българинът по празниците се чувства добре, макар и леко озлобен

Българинът по празниците се усеща добре, въпреки и леко злобен поради рецесиите, дебнещи отвред. На трапезата за идните празници ще седне евентуално изнемощял от работа и грижи, но трудът му е просто инструмент за реализиране на цели или оцеляване, а не богоподобна всекидневна активност на съзиданието. Коледният бонус, когато го има, е ярък лъч, тъй като нацията ни е водеща в интернационалните ранглисти по материализъм, и по всяка възможност ще честваме обичайно, защото сме на челните позиции в Европа по обвързаност към това, което е било.

Надеждите са в по-новите генерации, които към този момент поддържат връзка интензивно с други култури, близки и далечни, виждат разнообразни модели. Това описа в изявление за Българска телеграфна агенция проф. д.ик.н. Марин Паунов.

Проф. Паунов работи повече от 30 години като академични учител и академик. Разработва и за първи път вкарва в България - в УНСС и други висши учебни заведения - лекционни курсове по организационно държание, корпоративни (организационни) култури, стратегическо ръководство и трудова мотивация. Има и непосреден на практика управнически опит в управителните органи на капиталови сдружения и индустриални предприятия от разнообразни браншове. Работи като интернационален съветник по редица планове. Член е на Съюза на учените в България и на Harvard Club of Bulgaria.

- Ще има ли тринадесета заплата под елхата?
- Нагласите на работодателите за тази година демонстрират, че забележителна част от българския бизнес възнамерява да раздаде коледни бонуси, като 83 на 100 от компаниите имат намерение да дадат спомагателни тласъци за чиновниците си; прави усещане, че процентът се усилва по отношение на 2020 година, когато 60 на 100 от бизнесмените са декларирали, че ще имат опция за разпределяне на бонуси за Коледа. Това демонстрират данни на Българската търговско-промишлена палата от нейно експресно анкетно изследване в интервала 6-10 декември среда над 100 браншови организации и предприятия.
Не познавам човек, който би отказал коледен бонус, споделя проф. Паунов. " Въпросът не е в това, че ще се зарадваме на някакво в допълнение заплащане, а в това, че не трябва ръководството на компанията да разчита на автоматизъм на деяние на един бонус като мотиватор. Има серия от други способи, благодарение на които да се реализира една по-висока ангажираност към задачите и полезностите на организацията, към това, което тя прави ", добавя той. Според него, в макросоциален смисъл възнаграждението и парите си остават нещо доста значимо, без да чакаме от тях да бъдат мотиватор. " Бих споделил на ръководителите - добре пристигнал е всеки коледен бонус, удовлетвореността на хората е значима, само че не очаквайте от него да ви реши проблемите с отношението на личния състав към организацията, към работата, към сътрудниците ", обръща се ученият към бизнеса.

- Умеем ли да се радваме на празниците?
- Празникът си е празник, той допуска лекост и положително отношение - удовлетворени сме от това, че сме здрави, че се срещаме с близки хора, че има трапези, по-щедри от елементарното. Щастието е по-сложен въпрос, в точния миг на празника българите, като всички естествени хора, се усещат добре, само че празниците минават и отминават, споделя проф. д.ик.н. Марин Паунов. Според него българинът има по едно и също време и блян към реализиране, само че и проявление на някакъв триумф. Мисля, че е много явно по какъв начин държим да демонстрираме успялост и дефинираме тази успялост най-вече материално. Наблюдавам с удивление по какъв начин се развиват нещата във връзка с празнуването на рождените дни на децата - има очевидно надпреварване кой по какъв начин ще се показа, кой какъв брой пари ще изхарчи, къде ще провежда събитието, желаеме да се покажем, да се усещаме значими, тъй като несъмнено надълбоко в себе си имаме съмнения за това, разсъждава ученият.

- Както честваме, по този начин и работим
- Българинът е потвърдил, че е кадърен да работи доста и добре, само че не толкоз от обич към самия труд, той възприема труда като нещо инструментално - посредством него да реализира или оцеляване, тъй като много хора са на това равнище като веществен статус, или замогване, благоденствие на децата и така нататък, счита ученият. Според него това не е тъкмо усърдие, което допуска обич към труда като подобен, без значение от получаваното против него. Когато работим, приличаме на него - на основателя си. Това е усърдие - да обичаш труда поради самия него, поради съзидателния детайл в него, превръщащ хаоса в организираност, а не тъй като той ще ти донесе нещо, споделя проф. д.ик.н. Марин Паунов.

- Празниците не ни трансформират
- Да, евентуално ставаме по-добри по време на празниците, изключително наближаващите. Или си подаряваме чувството, че сме по-добри. Българите сме озлобени и исторически, по ред аргументи, и поради настоящите рецесии. Липсва ни топлина и емпатия в всекидневието, липсва задоволително светлина, успокоение и лекост, и това се дължи както на нашия злорад индивидуализъм, по този начин и на наслагвания от предишното, като по-скоро едното допуска и другото, разяснява ученият. Вижте какъв брой сме мнителни и начумерени като цяло, добави той. Според него характерните български негативизъм и съмнение произтичат нерядко и от нашата злоба. " Този характерен български индивидуализъм, който, за разлика от англосаксонския, е обвързван с непонасяне на триумфа на другия, той е видян от всички национални откриватели, без изключение - без значение дали са българи или чужденци. Той е въпрос на национална орис, на създадени от историята модели на оцеляване, аргументите не са една и две, само че въпросната озлобеност не е от вчера; избрани обществено-политически обстановки са в положение да изострят въпросната озлобеност, а тя трови самите нас и връзките ни ", счита проф. д.ик.н. Марин Паунов.

- Рецептата за положително въодушевление
- Ученият споделя, че няма рецепта за положително въодушевление. " Хубаво е и потребно е да се опитаме да се погледнем в профил, с цел да забележим какво в действителност вършим, в какво сме се трансформирали, да се опитаме да се съпоставим с други. Това че по празниците се усещаме добре, е обикновено, единствено че животът не е низ от празници ", споделя професорът. Според него другите процеси, които биха довели до смяна в нашия мироглед, в нашето отношение, за жалост са процеси, отнемащи време и изискващи интензивно отношение и интервенция на тези, които ръководят. " Първата стъпка е да се осъзнае, че има проблем - български ценностен проблем. Не единствено по ниско доверие сме на крайни позиции. Ние и по материализъм сме на челно място в Европа и много напред в света ", разяснява ученият. По думите му, на челни позиции сме и по податливост към опазване на статуквото и блян към сигурност. " Ние сме на челни позиции в Европа по обвързаност към това, което е било. Имаме боязън от смяна, приказваме непрестанно за нея, само че надълбоко в себе си не сме подготвени за такова нещо, тъй като сме песимисти във връзка с бъдещето. Може би нямаме задоволително самочувствие и нерядко бягаме от този факт в патриотарстването...Друга форма на рекордния ни блян към " опазване ", а не смяна, е склонността да следваме обичаи и традиции, изключително по празници, само че за жалост едва се вълнуваме от смисъла им и духовното им наличие ", разсъждава ученият.
Той е оптимист, че по-новите генерации ще показват по-малко от упоменатите характерови проблеми, най-малкото тъй като обществото ни е към този момент отворено и новите генерации към този момент поддържат връзка интензивно с други култури, близки и далечни, виждат разнообразни модели, учат се. И може би заради наближаващия празничен цикъл е добре да се вгледаме в Дядо Коледа и готовността му да подарява, с цел да провокира усмивки. Той постоянно е бил избавителен против студа и мрака в близост. В себе си имаме и положително, и не толкоз положително. Да се опитаме да нахраним положителното освен по празници.