За прякорите с чувство за хумор и завещаното ни от предците: Проф. Анна Чолева-Димитрова пред Dir.bg
Българинът обича да именува, а неговата бдителност, съобразителност и духовитост са богато превъплътени в тази номинация. Съвременните електорнни медии не пропущат да слагат графа мнения, където творчеството му добива нови измерения, избуява дотам, че доближава висоти. На прякори се радват обществените персони, най-вече политиците.
Това споделя в изявление за Dir.bg проф. доктор Анна Чолева-Димитрова, началник на Секцията по ономастика в Института за български език при Българската академия на науките. Тя ни разкрива креативната лаборатория в именната ни система от антични времена до през днешния ден.
Виж още
Проф. Чолева-Димитрова е създател на 4 книги и над 120 изявления по ономастика (микротопонимия, ойконимия, хидронимия, антропонимия; старинна топонимия), както и над 80 научно-популярни публикации. Член е на редица научни организации и ръководител на Академично сдружение на ономастите " Проф. Й. Заимов ".
- Богато ли е словотворчеството на българина във връзка с персоналните и родовите имена, прякорите, топонимите и какво е най-типичното за тях?
- Всички тези, най-общо казано, лични имена, съставляват обособени класове оними. Да създадем систематизирания за всички типове и подвидове оними е като да се заключи една галактика. Ако приказваме за творчеството на българина в това отношение, би трябвало изрично да заявим, че той обича да именува, а неговата бдителност, съобразителност и духовитост са богато превъплътени в тази номинация.
Има специфики при обособените класове лични имена - едните са лични персонални - персонални, бащини, фамилни, родови, прякорни имена, псевдоними; а другите са лични географски имена, най-общо казано, топоними, които включват местностни, селищни и водни названия; а също и в днешно време градската топонимия. Изследването на обособените типове е обвързвано с решаването на избрани проблеми.
Виж още
Топонимите съществуват от антични времена. В нашите земи са непокътнати тракийски, пра- или първобългарски и други названия. Значението им за историята е голямо. Само въз основа на топоними и антропоними е възобновен един липсващ език като тракийския. За най-старинни, по принцип, в света се считат названията на реките. Относно топонимното словотворчество на българина, още Павел Делирадев е споделил, че " нашият народ е отличен кръстник и като назова някакво име, като пирон го прикове - то остава за безконечни времена ". Тази констатация би трябвало да я отнесем най-много при микротопонимията или при названията на най-малките географски обекти в чертите на настрана населено място. Приемствеността при топонимията е доста огромна. Изключение са имената на селищата, чиято смяна се реализира по административен път, а също и имената на улици, площади. Характерно за топонимите е, че в основата им може да има и персонално или прякорно име, както и родово име. А една част от родовите имена са зародили от прякори и прозвища. За персонални имена от време на време се вземат и топоними, в предишното това са били имена на реки, например Струма, Струмка, Ерма и под., пожелателни имена - за дълговечност като реката .
Личноименната ни система се характеризира с благосъстоянието на форми или на така наречен умалителни имена, които в днешно време са от ден на ден подценявани при именуването на новородените. Това разнообразие е видяно от видни учени още преди век, като Густав Вайганд, в проучването му за " Българските лични имена. Произход и значение ", 1926 година
Нашата антропонимна система е трикомпонентна и си има и своите особености. Донякъде те се коренят в наложените административни закони. За проблеми можем да приказваме при определянето на фамилното име. В днешно време българският жител може да избира за фамилно име на детето си сред остарялото родово име и персоналното име на дядото. Тази променчивост е повода да бъдат изоставени доста старинни родови имена. Проблем е, че от време на време даже братя и сестри могат да бъдат записани с разнообразни фамилни имена .
- Има ли разлика сред прякорите и прозвищата? Каква е тя?
- Според множеството учени има разлика сред прякора и прозвището. Прякорът е обвързван най-много с присъщите белези на избран човек и му е фиктивен от близките за подбив, подигравка; до момента в който прозвището е наименование, обещано някому, отразяващо негова отличителна линия, специфичност. То може да съдържа неутрална или позитивна оценка. Приема се също, че прозвищата са свързани най-вече с местопроизход (по имената на селища или райони), с етнически генезис и с разнообразни специалности, занаяти и служби.
- Как се раждат прякорите и от по кое време датират те у нас? Може ли да кажем, че има мода и при тях като при имената и какво е мястото и ролята им през днешния ден?
- В по-глобален аспект, прякорите са се появявли, когато се оформят общности от индивиди, които би трябвало да се разграничават един от различен. Засега няма точна дата за появяването на прякорите. Ако приказваме за прякорите у нас, има регистрирани още през Средновековието - например на цар Ивайло прякорът, даден му от византийските историци, е бил Лахана, Кордокувас или Бърдоква (зеле, зеленчук), с което са подчертавали елементарния му, селски генезис. Високопоставените персони, владетелите са били известни също с прякорте си, например византийските императори, има и наши проучвания по въпроса. Българите също са давали прякори/прозвища, например Василий Българоубиец.
Най-често срещаните прякори са зародили по отношение на физиката на индивида: съгласно растежа, размера и пълнотата: висок (голям)/ невисок (малък), слаб/дебел; както и съгласно особеностите на части от тялото - очите, устата, ушите; по аналогия с животни; с особеностите на българския темперамент - волност, несдържаност, свадливост и инат; загриженост (кахърност) и други
През последните години се появиха проучвания на наши учени върху прякорите най-вече измежду студентите и учениците. Беше предпазена и дисертация в ЮЗУ " Неофит Рилски " върху прякорите в Кюстендил. Разбира се, че има мода и при прякорите. Прякорите при започване на предишния век са напълно разнообразни от прякорите, давани в този момент. Напр. прякор Барби, регистриран в наши дни, не можем да го открием преди 30-40 години, когато тази играчка не е била известна у нас. Популярни са и прякорите по анимационни герои, например Мики Маус, Смърфа, Пиги, Гонзо и мн. други Комуникацията, изключително през последните години, се реализира най-често посредством обществените мрежи. Съвременните електорнни медии не пропущат да слагат графа мнения, където творчеството на българина добива нови измерения, избуява дотам, че доближава висоти. Българите са изключително продуткивни в основаването на този тип номинация. На прякори се радват обществените персони, най-вече политиците. Никой не е пожален. Не бих желала да разясня съответни образци. В днешно време прякорите пораждат най-често измежду младежите (в връзката на възпитаници, студенти, спортисти и др.).
Много богат антропонимен материал дават уеб страниците в региона на спорта, където имат място за изява спортните почитатели. Преди време ползата ми беше притеглен от творчеството на феновете на тениса, каквато съм и аз, и то на тази част от тях, които са почитатели на нашата родна тенис-звезда Григор Димитров . В основата на връзката сред почитателите, водещата причина е любовта към Григор, поддръжката във всички случаи, без значение от позицията, на която се намира в международната ранкинг-система, сполучлив или несполучлив мач. Поддържането на тази връзка (години наред) се основава най-много на емпатията. Съпреживяването на почитателите е намерило синтезиран израз в типично българското Наш " то. Най-често употребяваните похвати за основаване на нови прякори е така наречен игра с името/антропонимна игра: Дриймитров (от англ. dream " фантазия, сън " ); Драматров (поради драматизма, честите обрати, с които е съпроводена неговата игра); след извоювания мач с Медведев беше назван като Боримечков. След сполучливо изиграни мачове той е Grigorius Maximus.
Често се основават прякори за съперниците на любимеца. В множеството случаи те не са плод на хейтърство, а по-скоро занимателна игра, духовитост, нашарване на антропонимната номинация , защото най-често повтаряните имена са на първите 20-30 участници в класацията на Световната тенис асоциация. Комуникацията сред почитателите на този благороден спорт се реализира на относително високо интелектуално ниво и е доказателство за едно нестихващо антропонимно творчество. Прякорите на тенисистите са код за сполучлива връзка сред съидейниците.
Ето и някои от тези прякори/вторични антропоними: (Адриан) Манарино - Мандарино, Маргарино; (Андрей) Рубльов - Рублата, Копейкин, Стотинкин; (Давид) Гофен - Гуфи (герой от детската литература), Гофрен, Гофретата; (Алекс) Ди Минор - Ла мажор, Нотата, Дореми; Милош Раонич - Дървонич (не е подвижен; играе като " дърво " ); Станислас Вавринка - Татринка,Трътлинка, Тортинка и други Класически прякори: Кевин Андерсън - Голямото пиле; Александър Зверев - Ланците (носи доста синджири); Кей Нишикори - Коварното тамагочи (коварен съпреник, обича да се преструва); Марин Чилич - Гаргамел (по аналогия с воин от анимационния филм " Смърфовете " ); Милош Раонич - Мими-сервитьорката (разчита единствено на мощен сервис).
Често при основаването на тези прякори участва и положителното, премерено възприятие за комизъм.
- Има ли модерни проучвания за родовите имена? Каква история описват те?
- Важна специфичност на нашето общество, изключително за родовете в дребните обитаеми места е, че те пазят и до момента родовите имена, въпреки че не всички ги записват като публични фамилни имена на децата си. Има малцина проучвания, отдадени на родовите имена у нас - множеството са на учени, писали през 80-те години на предишния век. Доколкото има изследвания у нас, то те са свързани с генеалогията на огромни, известни родове - рода на Асеневци, рода на Комитопулите, родословието на Апостола на свободата и така нататък, на известни възрожденски дейци, на видни персони, взели участие в построяването на модерна България. За родовите имена на всички останали българи е прекомерно комплицирано да почерпим информация, изключително от по-ранни столетия.
В историческите документи, съхранили данни от ХV-ХVІ в. откриваме най-вече персонални имена и доста рядко родови . Родови имена са събирани от учените при теренни проучвания на микротопонимите в обособени околии, само че към момента липсват систематични изследвания. През последните години разгласих проучвания върху родовите имена, най-вече от региони на Западна България - Радомирско, Царибродско. Една моя студия е отдадена на народопсихологията при родовите имена у българите. Народопсихологията или душевността на един народ извежда на напред във времето преживяванията, стремежите, оценките, разбиранията за заобикалящия свят на общността. Иван Хаджийски е прав, когато написа, че " душевността най-мъчно се отразява във материалните монументи, по тази причина най-богат извор за нея си остава националното словно творчество ".
Докато персоналното име (и по тази причина е лично) служи за номинацията на една персона, получило е тази номинация от един доста персонален, стеснен кръг (родители или кръстник), родовото име, въпреки и зародило като прякор или название на един човек, то именува група от хора, неговата поява е отражение на духовността на близките, техните разбирания, показа, преценки.
На всички тези имена би трябвало да гледаме като на едно словно благосъстояние, завещано от предците ни, да го съхраняваме и да го предадем и на идващите след нас. Това е нашата национална лексикална съкровищница, нематериално културно завещание, чийто създател е българският народ. Да не забравяме и завета, който ни е оставил Паисий Хилендарский: " Ти, българино, не се мами, знай своя жанр и език " .
Това споделя в изявление за Dir.bg проф. доктор Анна Чолева-Димитрова, началник на Секцията по ономастика в Института за български език при Българската академия на науките. Тя ни разкрива креативната лаборатория в именната ни система от антични времена до през днешния ден.
Виж още Проф. Чолева-Димитрова е създател на 4 книги и над 120 изявления по ономастика (микротопонимия, ойконимия, хидронимия, антропонимия; старинна топонимия), както и над 80 научно-популярни публикации. Член е на редица научни организации и ръководител на Академично сдружение на ономастите " Проф. Й. Заимов ".
- Богато ли е словотворчеството на българина във връзка с персоналните и родовите имена, прякорите, топонимите и какво е най-типичното за тях?
- Всички тези, най-общо казано, лични имена, съставляват обособени класове оними. Да създадем систематизирания за всички типове и подвидове оними е като да се заключи една галактика. Ако приказваме за творчеството на българина в това отношение, би трябвало изрично да заявим, че той обича да именува, а неговата бдителност, съобразителност и духовитост са богато превъплътени в тази номинация.
Има специфики при обособените класове лични имена - едните са лични персонални - персонални, бащини, фамилни, родови, прякорни имена, псевдоними; а другите са лични географски имена, най-общо казано, топоними, които включват местностни, селищни и водни названия; а също и в днешно време градската топонимия. Изследването на обособените типове е обвързвано с решаването на избрани проблеми.
Виж още Топонимите съществуват от антични времена. В нашите земи са непокътнати тракийски, пра- или първобългарски и други названия. Значението им за историята е голямо. Само въз основа на топоними и антропоними е възобновен един липсващ език като тракийския. За най-старинни, по принцип, в света се считат названията на реките. Относно топонимното словотворчество на българина, още Павел Делирадев е споделил, че " нашият народ е отличен кръстник и като назова някакво име, като пирон го прикове - то остава за безконечни времена ". Тази констатация би трябвало да я отнесем най-много при микротопонимията или при названията на най-малките географски обекти в чертите на настрана населено място. Приемствеността при топонимията е доста огромна. Изключение са имената на селищата, чиято смяна се реализира по административен път, а също и имената на улици, площади. Характерно за топонимите е, че в основата им може да има и персонално или прякорно име, както и родово име. А една част от родовите имена са зародили от прякори и прозвища. За персонални имена от време на време се вземат и топоними, в предишното това са били имена на реки, например Струма, Струмка, Ерма и под., пожелателни имена - за дълговечност като реката .
Личноименната ни система се характеризира с благосъстоянието на форми или на така наречен умалителни имена, които в днешно време са от ден на ден подценявани при именуването на новородените. Това разнообразие е видяно от видни учени още преди век, като Густав Вайганд, в проучването му за " Българските лични имена. Произход и значение ", 1926 година
Нашата антропонимна система е трикомпонентна и си има и своите особености. Донякъде те се коренят в наложените административни закони. За проблеми можем да приказваме при определянето на фамилното име. В днешно време българският жител може да избира за фамилно име на детето си сред остарялото родово име и персоналното име на дядото. Тази променчивост е повода да бъдат изоставени доста старинни родови имена. Проблем е, че от време на време даже братя и сестри могат да бъдат записани с разнообразни фамилни имена .
- Има ли разлика сред прякорите и прозвищата? Каква е тя?
- Според множеството учени има разлика сред прякора и прозвището. Прякорът е обвързван най-много с присъщите белези на избран човек и му е фиктивен от близките за подбив, подигравка; до момента в който прозвището е наименование, обещано някому, отразяващо негова отличителна линия, специфичност. То може да съдържа неутрална или позитивна оценка. Приема се също, че прозвищата са свързани най-вече с местопроизход (по имената на селища или райони), с етнически генезис и с разнообразни специалности, занаяти и служби.
- Как се раждат прякорите и от по кое време датират те у нас? Може ли да кажем, че има мода и при тях като при имената и какво е мястото и ролята им през днешния ден?
- В по-глобален аспект, прякорите са се появявли, когато се оформят общности от индивиди, които би трябвало да се разграничават един от различен. Засега няма точна дата за появяването на прякорите. Ако приказваме за прякорите у нас, има регистрирани още през Средновековието - например на цар Ивайло прякорът, даден му от византийските историци, е бил Лахана, Кордокувас или Бърдоква (зеле, зеленчук), с което са подчертавали елементарния му, селски генезис. Високопоставените персони, владетелите са били известни също с прякорте си, например византийските императори, има и наши проучвания по въпроса. Българите също са давали прякори/прозвища, например Василий Българоубиец.
Най-често срещаните прякори са зародили по отношение на физиката на индивида: съгласно растежа, размера и пълнотата: висок (голям)/ невисок (малък), слаб/дебел; както и съгласно особеностите на части от тялото - очите, устата, ушите; по аналогия с животни; с особеностите на българския темперамент - волност, несдържаност, свадливост и инат; загриженост (кахърност) и други
През последните години се появиха проучвания на наши учени върху прякорите най-вече измежду студентите и учениците. Беше предпазена и дисертация в ЮЗУ " Неофит Рилски " върху прякорите в Кюстендил. Разбира се, че има мода и при прякорите. Прякорите при започване на предишния век са напълно разнообразни от прякорите, давани в този момент. Напр. прякор Барби, регистриран в наши дни, не можем да го открием преди 30-40 години, когато тази играчка не е била известна у нас. Популярни са и прякорите по анимационни герои, например Мики Маус, Смърфа, Пиги, Гонзо и мн. други Комуникацията, изключително през последните години, се реализира най-често посредством обществените мрежи. Съвременните електорнни медии не пропущат да слагат графа мнения, където творчеството на българина добива нови измерения, избуява дотам, че доближава висоти. Българите са изключително продуткивни в основаването на този тип номинация. На прякори се радват обществените персони, най-вече политиците. Никой не е пожален. Не бих желала да разясня съответни образци. В днешно време прякорите пораждат най-често измежду младежите (в връзката на възпитаници, студенти, спортисти и др.).
Много богат антропонимен материал дават уеб страниците в региона на спорта, където имат място за изява спортните почитатели. Преди време ползата ми беше притеглен от творчеството на феновете на тениса, каквато съм и аз, и то на тази част от тях, които са почитатели на нашата родна тенис-звезда Григор Димитров . В основата на връзката сред почитателите, водещата причина е любовта към Григор, поддръжката във всички случаи, без значение от позицията, на която се намира в международната ранкинг-система, сполучлив или несполучлив мач. Поддържането на тази връзка (години наред) се основава най-много на емпатията. Съпреживяването на почитателите е намерило синтезиран израз в типично българското Наш " то. Най-често употребяваните похвати за основаване на нови прякори е така наречен игра с името/антропонимна игра: Дриймитров (от англ. dream " фантазия, сън " ); Драматров (поради драматизма, честите обрати, с които е съпроводена неговата игра); след извоювания мач с Медведев беше назван като Боримечков. След сполучливо изиграни мачове той е Grigorius Maximus.
Често се основават прякори за съперниците на любимеца. В множеството случаи те не са плод на хейтърство, а по-скоро занимателна игра, духовитост, нашарване на антропонимната номинация , защото най-често повтаряните имена са на първите 20-30 участници в класацията на Световната тенис асоциация. Комуникацията сред почитателите на този благороден спорт се реализира на относително високо интелектуално ниво и е доказателство за едно нестихващо антропонимно творчество. Прякорите на тенисистите са код за сполучлива връзка сред съидейниците.
Ето и някои от тези прякори/вторични антропоними: (Адриан) Манарино - Мандарино, Маргарино; (Андрей) Рубльов - Рублата, Копейкин, Стотинкин; (Давид) Гофен - Гуфи (герой от детската литература), Гофрен, Гофретата; (Алекс) Ди Минор - Ла мажор, Нотата, Дореми; Милош Раонич - Дървонич (не е подвижен; играе като " дърво " ); Станислас Вавринка - Татринка,Трътлинка, Тортинка и други Класически прякори: Кевин Андерсън - Голямото пиле; Александър Зверев - Ланците (носи доста синджири); Кей Нишикори - Коварното тамагочи (коварен съпреник, обича да се преструва); Марин Чилич - Гаргамел (по аналогия с воин от анимационния филм " Смърфовете " ); Милош Раонич - Мими-сервитьорката (разчита единствено на мощен сервис).
Често при основаването на тези прякори участва и положителното, премерено възприятие за комизъм.
- Има ли модерни проучвания за родовите имена? Каква история описват те?
- Важна специфичност на нашето общество, изключително за родовете в дребните обитаеми места е, че те пазят и до момента родовите имена, въпреки че не всички ги записват като публични фамилни имена на децата си. Има малцина проучвания, отдадени на родовите имена у нас - множеството са на учени, писали през 80-те години на предишния век. Доколкото има изследвания у нас, то те са свързани с генеалогията на огромни, известни родове - рода на Асеневци, рода на Комитопулите, родословието на Апостола на свободата и така нататък, на известни възрожденски дейци, на видни персони, взели участие в построяването на модерна България. За родовите имена на всички останали българи е прекомерно комплицирано да почерпим информация, изключително от по-ранни столетия.
В историческите документи, съхранили данни от ХV-ХVІ в. откриваме най-вече персонални имена и доста рядко родови . Родови имена са събирани от учените при теренни проучвания на микротопонимите в обособени околии, само че към момента липсват систематични изследвания. През последните години разгласих проучвания върху родовите имена, най-вече от региони на Западна България - Радомирско, Царибродско. Една моя студия е отдадена на народопсихологията при родовите имена у българите. Народопсихологията или душевността на един народ извежда на напред във времето преживяванията, стремежите, оценките, разбиранията за заобикалящия свят на общността. Иван Хаджийски е прав, когато написа, че " душевността най-мъчно се отразява във материалните монументи, по тази причина най-богат извор за нея си остава националното словно творчество ".
Докато персоналното име (и по тази причина е лично) служи за номинацията на една персона, получило е тази номинация от един доста персонален, стеснен кръг (родители или кръстник), родовото име, въпреки и зародило като прякор или название на един човек, то именува група от хора, неговата поява е отражение на духовността на близките, техните разбирания, показа, преценки.
На всички тези имена би трябвало да гледаме като на едно словно благосъстояние, завещано от предците ни, да го съхраняваме и да го предадем и на идващите след нас. Това е нашата национална лексикална съкровищница, нематериално културно завещание, чийто създател е българският народ. Да не забравяме и завета, който ни е оставил Паисий Хилендарский: " Ти, българино, не се мами, знай своя жанр и език " .
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ