Станислав Тодоров: Целта ни на свободния пазар е да стимулираме търговията по дългосрочни договори, това създава предвидимост, стабилност и сигурност на цените
/б.ред. – изявлението пред е извършено преди 26 април 2022г./
Уважаеми господин Тодоров, кои са първостепенните задания пред Комисията в актуалната икономическа обстановка и поетите от страната задължения по Зелената договорка? Още при встъпването на поста ръководител на КЕВР заявих, че енергийният регулатор би трябвало да построи потенциал, с цел да бъде мотор на пазарната промяна и да открои ролята на потребителите в процеса на декарбонизация, реализиране задачите на Зелената договорка и децентрализация на енергетиката. При реализирането на енергийния преход от главно значение за Комисията е това да стане на допустимо най-ниска обществена цена за крайните консуматори. За постигането на тази цел КЕВР ще употребява всички вероятни регулаторни механизми и ще работи взаимно с държавното управление, Народното събрание, потребителите, енергийните сдружения и бизнеса. На първо място, главното предизвикателство е да предприемем действителни стъпки за прекосяване към стопанска система, основана на нисковъглеродни източници на сила, което би трябвало да се случи в идващите пет, най-много 10 години. Този преход ще промени цялата енергийна конструкция на Европа и на България. На последващо място, заради естеството на смяната неизбежно би трябвало да се разделим с комфорта, който ни дават големите генериращи мощности, с които българската енергетика разполага сега. Трябва да се подготвим за бъдещето, което в действителност е към този момент действителност, когато производството на сила е доста по-децентрализирано и без значение, в прочут смисъл – даже демократично. В настоящия енергиен преход всеки консуматор на сила - битов или промишлен, е в положение да стане деен участник в трансформацията на енергийната система посредством лично произвеждане и ръководство на потреблението. Още по тематиката 15 апр 2022 23 март 2022 КЕВР към този момент изготвя своя визия за мястото и ролята на България като пазар на електрическа енергия и на сила, тъй като източниците стават от ден на ден взаимозаменяеми. Комисията следва да излезе и със мнения по всички области на регулация, които имат отношение към развиването на различните източници на сила, в това число и стандартните източници. Считаме от особена значимост измененията да бъдат разисквани със заинтригуваните страни, защото всички ще бъдем наранени и носим отговорност енергийният преход да бъде оптимално сполучлив. Сегашната обстановка, при която страната управлява 80 % от електропроизводството, е излишък от предишното и е належащо да бъде изменена. Опитът демонстрира, че в множеството случаи страната като притежател не ръководи по най-хубавия метод бизнес процесите. Същевременно при реализирането на ограничения на декарбонизация на енергетиката следва да отчитаме редица нюанси. Необходимостта от базови мощности за произвеждане на електрическа енергия ще остане, защото ресурсът на слънцето не е разполагаем през по-голямата част от денонощието. Същото се отнася и за другите възобновими източници - вятър и вода, които не могат да бъдат употребявани като енергиен запас през разнообразни интервали на годината. По тази причина, в случай че в един миг не разполагаме към този момент с въглищни централи, България би трябвало да разполага с различни генериращи мощности, които да обезпечават електрическа енергия през нощта. Една от ограниченията, която смятам, че може относително бързо да бъде осъществена и която е предпочитана за Комисията, е стимулиране на производството на електрическа енергия за лични потребности от небитови и битови консуматори. На първо място, това е мярка, която дава отговор на директивите на Европейски Съюз и директно въздейства върху ускорение процеса на декарбонизация на стопанската система и енергетиката. На последващо място, потребителите – битови и небитови, ще бъдат доста по-малко подвластни от високите цени на електрическата енергия. Битовите консуматори ще понижат доста разноските си, а небитовите ще отстраняват отрицателното въздействие на високите цени на борсовия пазар, което ще увеличи тяхната конкурентоспособност. В тази връзка Комисията изготви мнение, в което се оферират съответни ограничения за промени в законодателството и в техническите условия за оптимално облекчение на режима за създаване, присъединение и експлоатиране на фотоволтаични съоръжения за лично ползване от тези клиенти. По този метод може да се форсира енергийният преход към ВЕИ, защото тези източници са евтина, въглеродно-независима технология с потребление на локален запас. Те могат бързо да се построяват и това ще бъде фактор в близка вероятност да се понижи зависимостта от изкопаеми горива и да се увеличи енергийната сигурност на България. Това е изцяло постижима цел, към която регулаторът интензивно се стреми. С направените оферти се облекчават и опростяват административните процедури и се основават нови правила в настоящите нормативни актове за лицата, които желаят да съвместяват качеството по едно и също време на консуматор и на производител на електрическа сила. Сред ограниченията са използването на осведомителен режим за фотоволтаични съоръжения за лично ползване до 30 kW, въвеждане на тласъци за създаване на такива фотоволтаични централи посредством по-висока цена за остатък, освобождение на фотоволтаичните съоръжения за лично ползване от режима на присъединение на обекта по Закона за силата от възобновими източници и Наредба № 6, когато те не са свързани към електрическата мрежа. Предложенията включват и унищожаване на условието за показване на утвърден обстоен организационен проект /ПУП/ към заявката за изследване, като подобен ще бъде дължим единствено при получено мнение за присъединение от съответния мрежови оператор. С какви средства и лостове разполага КЕВР за преодоляване растежа на цените на енергоносителите? Основната роля на регулатора е да подсигурява ползите на крайните консуматори, които за разлика от бизнеса, нямат опция и получават енергийните услуги от един снабдител. Това крие риска те да бъдат подложени на стихията на пазара и таман в това отношение Комисията има задачата да отбрани техните ползи, като им обезпечи търпими цени на силата. Тук е мястото да подчертая, че в своето държание пазарните участници би трябвало да разграничават ясно функционалностите си - когато са в ролята на публичен снабдител, те да имат отговорността за реализиране на оптимално ниска цена за потребителите, а като комерсиално сдружение - да се грижат за облагата си. След отпадането на мораториума няма мощен стопански претекст за повишение на цените на електрическата енергия за битовите консуматори. По тази причина не се планува те да бъдат променяни и до 1 юли ще останат на сегашните си равнища. Не по този начин стои въпросът за цените на услугите, които се образуват въз основа на цените на природния газ, в това число топлинната сила. Ако за цените на електрическата енергия страната има лостове за въздействие, защото напълно задоволяваме потребностите си с локални горива, то цените на природния газ зависят напълно от външни фактори – цените на европейските газови пазари и цената на петрола. Това ще наложи да преразгледаме цените на топлинната сила от 1 май т.г. За новия регулаторен интервал следва да създадем цялостен разбор на стопански обоснованите разноски в заявките на енергийните сдружения, само че по никакъв метод няма да има фрапантно покачване на цените на тока за битовите консуматори. Основната причина е, че ние нямаме недостиг на електрическа енергия, защото производството надвишава доста потреблението. Най-голямата мощ, която движеше повишението на цените към края на предходната година – разноските на ЕРП-тата за софтуерните им разноски по мрежата, беше обезщетена от държавното управление. Нещо повече – за второто тримесечие също беше решено те да получат обезщетения, покриващи спомагателните им разноски. Изпълнителната власт направи безапелационен жест, като се раздели с осъществените високи облаги на държавните енергийни сдружения и ги трансферира на българския бизнес, с цел да се резервира неговата конкурентност. Потребителите на природен газ също бяха обезщетени за рекордно високите цени през есенно-зимния сезон. В съпоставяне с множеството европейски страни България разполага с по-голям набор от средства, с цел да реагира на енергийната рецесия в цяла Европа. Уникалната обстановка у нас е, че сме на последно място по преход към по-нисковъглеродни източници на сила, само че това в тази ситуация е в интерес на българските консуматори, тъй като имаме доста електроцентрали, които оперират на въглища. Това е локално гориво и себестойността на създаваната електрическа енергия е по-ниска, в сравнение с силата от газовите електроцентрали. В началото на март месец Булгаргаз шокира със своята прогноза за растеж от 58% в цената на природния газ през април, а по-късно направи прогнозата си и за месец май, която беше за нов скок от 39%. Какво стимулира предложенията за такива фрапантни нараствания на синьото гориво на публичния газов снабдител? Причините за непрекъснато изменящите се цени на природния газ са напълно външни. През последния месец главен фактор за волатилните ценови равнища на европейските тържища е мощната им взаимозависимост от хода на военния спор сред Русия и Украйна. Ситуацията е извънредно динамична, налице са и други събития, които оказват директно въздействие - въведеното от Русия условие от 1 април доставяния природен газ да бъде заплащан в рубли, активирането от някои страни в Европа на първо равнище на проект за изключителни обстановки за обезпечаване на доставките на газ. Всичко това води до неустановеност на пазарите и до високи равнища на цените на природния газ, който България внася по контракта с „ Газпром “. Важно е да се подчертае, че „ Булгаргаз “ работи с планирани цени. В началото на м. март сдружението внесе ценово предложение за нарастване с 58 % за м. април, само че тази прогноза се основаваше на котировките единствено за първите 10 дни на месеца. През оставащите дни до 31 март т.г. пазарните показатели станаха доста динамични и в началото спаднаха от 350 евро/МВтч до 100-110 евро/МВтч, като през последните дни на март потеглиха още веднъж нагоре и доближиха 125 евро/МВтч. Ще загатна, че единствено в деня на извършеното намерено съвещание на КЕВР на 30 март цената се повиши с 15%. При одобряването на цената на газа за м. април ние положихме оптимални старания тя да бъде допустимо най-ниска, като в микса бъдат включени всички вероятни количества от газохранилището в Чирен. В резултат на това Комисията утвърди цена за м. април, която е с 25% по-висока спрямо март, само че е доста по-ниска от препоръчаното от „ Булгаргаз “ покачване. Считам, че с приключването на отоплителния сезон това покачване ще има минимално отражение върху сметките на битовите консуматори. Основната роля на новия състав на КЕВР е да употребява всички вероятни регулаторни механизми, с цел да бъдат постигани допустимо най-хубави цени за крайните консуматори и особено за битовите консуматори. Енергийният регулатор промени метода си и към този момент изисква във всяко ценово заявление „ Булгаргаз “ да дава разбор за вероятните различни източници на природен газ, техните цени и доказателства, че компанията е потърсила най-евтиния вероятен газ за потребителите. Освен това всеки контракт или смяна в договорите, които „ Булгаргаз “ подписва, към този момент минава през утвърждението на КЕВР, тъй като те оказват въздействие върху цената на газа за тези консуматори. Изискваме също сдружението да търси благоприятни условия за подписване и на краткосрочни, средносрочни и даже дълготрайни контракти, с които да се разнообразят източниците и да се реализира оптимално преференциална цена за бита. Позицията ни като регулатор е, че „ Булгаргаз “ би трябвало ясно да разграничи своите отговорности като публичен снабдител и като търговец на природен газ. Бизнесът има други възможности да подписва контракти с други снабдители, само че за битовите консуматори единственият източник на природен газ е “Булгаргаз “ като публичен снабдител. Затова като енергиен регулатор ние ще сме поръчител, че правата на тези консуматори се съблюдават и те получават допустимо най-хубава цена. Комисията следва да промени Наредбата за контролиране на цените на природния газ, с което газовият снабдител да внася заявката си не при започване на месеца, а в период от 7-10 дни преди датата за одобряване на цената. Сегашният метод на внасяне на заявление 20 дни преди края на месеца не е съответен, тъй като основава ненужно напрежение измежду обществото и индустриалните консуматори и не им разрешава да имат действителна визия за цената и да създадат своите планове. Какъв ще бъде приносът на Комисията в осъществяване на европейските цели за реализиране на диверсификация при доставките на енергийни запаси? Военният спор Русия - Украйна промени коренно геополитическия подтекст на енергийната сигурност на Европа. Това постанова на европейско равнище да бъдат ускорени процесите на диверсификация на доставките на енергийни запаси. Този развой визира в забележителна степен България, която напълно внася от външни източници природния газ, нужен за вътрешното ползване – главно по контракта с „ Газпром “, осигуряващ близо 70 на 100 от количествата, както и по контракта с Азербайджан. Стратегическо значение за действителната диверсификация на доставките има завършването на газовия интерконектор „ Гърция-България “/IGB/. До средата на тази година строителството би трябвало да бъде завършено и след механически проби връзката да влезе в комерсиална употреба. Това ще разреши интерконекторът да стартира действителен транспорт в цялостен размер на всички контрактувани количества природен газ по контракта с Азербайджан - към 1 млрд куб. метра годишно. Това е от особена значимост за националната енергийна сигурност на България предвид на удобните цени от този снабдител. Ролята на КЕВР е оптимално бързо да сътвори нужните регулаторни условия за стартирането на интерконектора. В края на 2021 година регулаторът издаде лицензия на „ Ай Си Джи Би “ АД /ICGB/ за реализиране на активността „ транспорт на природен газ “ с изискване за създаване на енергиен обект. Като последваща нужна стъпка сдружението към този момент подава и заявление за узаконяване като самостоятелен оператор на газопреносна система. Предстои енергийните регулатори на България и Гърция, както и Европейска комисия, да се произнесат по това заявление, с което ще отпаднат всички спънки пред стартирането на газопровода в комерсиална употреба. Комисията регистрира като изключително значимо за сигурността на доставките на природен газ решението на Европейската комисия за основаване на платформа за взаимни покупки на природен газ, полутечен газ и водород от страните-членки. Това ще подсигурява съгласуван европейски метод за обезпечаване на импорт на газ при допустимо най-хубави условия и ще бъде от огромно значение за страни като България, които са мощно подвластни от доставките на газ от Русия. Бъдещата платформа ще помогне на страните-членки дружно да купуват газ от други снабдители и в точния момент да запълват газохранилищата в Европа. Ролята на регулаторите по отношение на провокациите, свързани със сигурността на енергийните доставки и високите цени на енергоносителите, беше измежду главните тематики на съвещанията на 5 и 6 април 2022 година на Съвета на европейските енергийни регулатори /CEER/ и Агенцията за съдействие на енергийните регулатори /ACER/. В съвещанията участваха ръководители на регулаторите. Предмет на разискване бяха наличните LNG услуги в Европа, изискванията за достъп до тях и цените в разнообразни LNG терминали. Дискутирано беше и практическото използване на обновеното законодателство на Европейски Съюз, засягащо пазара на природен газ и опита на националните регулаторни органи за динамично контролиране в отговор на измененията в енергийната система. Проведени бяха полемики по обновеното законодателство на Европейски Съюз, засягащо пазара на природен газ, и оценката на модела на електроенергийния пазар в Европейски Съюз, която сега ACER прави по поръчка на Европейска комисия. Ръководителите на националните енергийни регулатори участваха в Кръгла маса, отдадена на високите цени на пазарите на сила и сигурността на доставките. Всичко това демонстрира, че КЕВР е част от напъните за намиране на бързи и верни решения на европейско равнище в обстановка на изменяща се пазарна среда. В какво ще се показват измененията на разпоредбите за търговия с електрическа сила, които би трябвало да успокоят цените на свободния електроенергиен пазар? Основната цел на промените в нормативната уредба е да се реализира по-голяма предвидимост и непоклатимост на борсовите цени на електрическата енергия, да се подсигурява по-висока ликвидност на пазара и допустимо най-хубави цени в изискванията на почтена конкуренция и оптималната бистрота. На това беше отдадена проведената от КЕВР Кръгла маса на 29.03.2022 година, в която по наша покана участваха представители на всички заинтригувани страни - организации на индустриалните консуматори, на търговците и производителите на електрическа сила, както и Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ). В дух на открита полемика всички участници изложиха свои хрумвания и съответни оферти по какъв метод да създадем условия пазарът на електрическа енергия да действа сполучливо както в условия на зародили рецесии, по този начин и при естествени условия. От страна на Комисията беше посочено, че стремежът на регулатора е да насърчи дълготрайната търговия, като по този метод фокусът бъде преместен от пазара „ ден напред “, който акумулира пазарните опасности и образува пиковите цени. Това мнение беше подкрепено от всички участници, които се оповестиха за промени в разпоредбите, позволяващи предложение на БНЕБ на дълготрайни артикули - за период от 1 година, както и за 6 месеца. Според индустриалните потребители и останалите участници по този начин ще се промени сегашната конструкция на пазара, при която 80 на 100 от силата се търгува на пазар „ ден напред “, а напълно дребна част - по дълготрайни контракти. Предложението беше подкрепено от страна на търговците от групите на „ ЕВН “ и „ Енерго Про “, които показаха, че измененията в тази тенденция не би трябвало да основават дискриминация за обособените участници. От АЕЦ смятат, че е належащо и стягане на разпоредбите за борсова търговия във връзка с допускането на участници, като вероятен вид е въвеждане на условия за даване на банкови гаранции. Според тях са нужни гаранции за съблюдаване на подписаните контракти и въвеждане на ограничения за ограничение на препродажбата на електрическа енергия, създаваща условия за спекулации. От БНЕБ дефинираха като положително решение основаването на локален сегмент на финансово хеджиране на дълготрайни артикули, което ще обезпечи сигурност и предвидимост на покупко-продажбите. Според търговците на електрическа енергия е належащо на IBEX да се възвърне търговията на артикули от ВЕИ, така наречен ексцентрични артикули (с отклонения). Във връзка с OTC (over the counter) сегмента на двустранните контракти на проведения борсов пазар беше очебийно, че той има редица преимущества за пазарните участници, защото разрешава всяка оферта да доближи до най-широк кръг заинтригувани страни. Същевременно от изключително значение за търговията на този сегмент е осъществяването на засилен надзор върху покупко-продажбите за отбягване на спекулации. Бих желал още веднъж да подчертая, че при идните промени в нормативната уредба (Правилата за търговия с електрическа сила и Правилата за работа на проведения борсов пазар), регулаторът ще продължи да работи в тясно съдействие с всички заинтригувани пазарни участници и направените от тях оферти и хрумвания ще бъдат регистрирани. Какви стъпки ще предприеме Комисията в отбрана на енергийно уязвимите консуматори предвид на идното излизане на всички битови клиенти на свободния пазар до 2025 година? Без подозрение енергийно уязвимите консуматори, хората с ниски приходи, би трябвало да бъдат предпазени от високите цени на свободния пазар на електрическа енергия. Сегашната регулация както на европейско, по този начин и на национално равнище, планува дефиниране на категорията „ енергийно небогати консуматори “ въз основата на прихода на съответното домакинство. Комисията поддържа този метод и ще упорства целият развой по отбрана на тези консуматори да бъде освободен от всевъзможни административни спънки – да няма подаване на заявки на хартия, да няма опашки пред обществените служби, да няма неразбираеми критерии, които да водят до това едни семейства да попадат в тази категория, а други безпричинно да се изключват. Като цяло би трябвало да се откри и вкара работеща система, която да подсигурява, че енергийно бедните семейства автоматизирано ще бъдат обхванати и ще получават нужната отбрана, която им разрешава да имат търпими сметки за електричество. В тази тенденция в Комисията дискутираме една различна концепция - да се вкара обезпечено количество електрическа енергия за всяко домакинство, която е основана на модела на обезпечения базов приход. Това ще бъде количеството електрическа енергия, належащо за поддържане на едно средностатистическо домакинство със приблизително статистическа консумация. Колко тъкмо да бъде тази консумация – това ще изчислят специалистите. Идеята е всяко домакинство да има обезпечено количество електрическа енергия, която да се заплаща на базова цена – да вземем за пример 500 кВтч на месец. Потреблението над това количество да се заплаща на цени, които са пазарни. Например хората, които отопляват с електрическа енергия басейни, подземни паркинги, улуци да заплащат свръхпотреблението на електрическа енергия по обективни пазарни цени. Когато обаче се отнася за потреблението на един ледник, тв приемник, печка в едно домакинство, количеството, належащо на всяко средностатистическо домакинство, да се заплаща на избрана базова цена. Предстои тази концепция да бъде разисквана със заинтригуваните страни и считаме, че може да бъде сполучливо приложена, защото е обществено обективна, касае се за всички семейства и не на последно място – тъй като не изисква никакви административни старания и разноски на заплати на служители. Тя е обективна, тъй като без значение от броя на членовете на едно семейство – един или четирима, един ледник, един тв приемник, един климатик употребяват едно и също количество електрическа енергия. В този смисъл потребностите на едно домакинство не са правопропорционални на броя на неговите членове. Затова съгласно нас концепцията има универсално приложение. Същевременно би трябвало да се подчертае, че в България към момента има контролиран пазар на елекроенергията за битовите консуматори. Самата функционалност на контролирания пазар на процедура има обществена роля, защото обезпечава едни търпими цени и защищава битовите консуматори от динамичността на цените на свободния пазар. Как виждате ролята на КЕВР при цялостната либерализация на пазара на едро на електрическа енергия, която би трябвало да се случи до края на 2022 година? Ролята на КЕВР във връзка с пазара на електрическа енергия е да дефинира разпоредбите за търговия и разпоредбите, по които действа пазара. Моята визия е Комисията да престане да бъде админ и да поеме ролята на деен регулатор на пазара. В тази посока са и нашите начинания за смяна на Правилата за търговия на едро на проведения пазар и засиления надзор, който ще реализираме върху възможни отклонения в държанието на пазарните участници, свързани с опити за злоупотреби и манипулиране на пазара. Изменението на разпоредбите е значим регулаторен механизъм, който ще докара до смяна на структурата на пазара. Целта ни е да подтикваме търговията по дълготрайни контракти, като въведем дълготрайни пазарни сегменти като борсов артикул. По този метод ще понижим фрапантно делът на търговията на най-динамичния пазар „ ден напред “. В изискванията на енергийна рецесия и дълготрайна неустановеност на пазарите, подбудени от геополитически фактори, търговията „ ден напред “ е неверно държание на пазарните участници, тъй като цените на този сегмент акумулират настоящите опасности. Закупуването по дълготрайни контракти е в полза на всички консуматори, тъй като основава в забележителна степен предвидимост, непоклатимост и сигурност на цените. Вече загатнах, че КЕВР разисква измененията в разпоредбите за търговия и за действието на пазара в стеснен разговор с всички заинтригувани страни – производители, търговци, консуматори. Правителството, Народното събрание и КЕВР следва да дадат явен небосвод на потребителите и на бизнеса какво следва през идващите 6 месеца – дали цените на електрическата енергия ще останат на сегашните равнища или са краткотрайно събитие. В тази връзка Регулаторът изготвя разбор на пазара, който ще даде прогноза за развиването на цените в средносрочен времеви небосвод. _____________________________________________________________________________________________________ Станислав Тодоров е приключил право в Софийския университет, след което в продължение на три години работи като правист в Министерство на защитата. През 2007 година приключва магистратура по интернационално бизнес право в Будапеща. Професионалната му реализация през годините е във водещи задгранични индустриални компании, вложили в България. В интервала от 2007 до 2015 година натрупва богат мениджърски опит в областта на енергетиката с работата си в „ AES Марица Изток 1 “. От 18 януари тази година до избирането му за ръководител на КЕВР е заместник-министър на енергетиката с сектор „ Енергийни политики “.
Уважаеми господин Тодоров, кои са първостепенните задания пред Комисията в актуалната икономическа обстановка и поетите от страната задължения по Зелената договорка? Още при встъпването на поста ръководител на КЕВР заявих, че енергийният регулатор би трябвало да построи потенциал, с цел да бъде мотор на пазарната промяна и да открои ролята на потребителите в процеса на декарбонизация, реализиране задачите на Зелената договорка и децентрализация на енергетиката. При реализирането на енергийния преход от главно значение за Комисията е това да стане на допустимо най-ниска обществена цена за крайните консуматори. За постигането на тази цел КЕВР ще употребява всички вероятни регулаторни механизми и ще работи взаимно с държавното управление, Народното събрание, потребителите, енергийните сдружения и бизнеса. На първо място, главното предизвикателство е да предприемем действителни стъпки за прекосяване към стопанска система, основана на нисковъглеродни източници на сила, което би трябвало да се случи в идващите пет, най-много 10 години. Този преход ще промени цялата енергийна конструкция на Европа и на България. На последващо място, заради естеството на смяната неизбежно би трябвало да се разделим с комфорта, който ни дават големите генериращи мощности, с които българската енергетика разполага сега. Трябва да се подготвим за бъдещето, което в действителност е към този момент действителност, когато производството на сила е доста по-децентрализирано и без значение, в прочут смисъл – даже демократично. В настоящия енергиен преход всеки консуматор на сила - битов или промишлен, е в положение да стане деен участник в трансформацията на енергийната система посредством лично произвеждане и ръководство на потреблението. Още по тематиката 15 апр 2022 23 март 2022 КЕВР към този момент изготвя своя визия за мястото и ролята на България като пазар на електрическа енергия и на сила, тъй като източниците стават от ден на ден взаимозаменяеми. Комисията следва да излезе и със мнения по всички области на регулация, които имат отношение към развиването на различните източници на сила, в това число и стандартните източници. Считаме от особена значимост измененията да бъдат разисквани със заинтригуваните страни, защото всички ще бъдем наранени и носим отговорност енергийният преход да бъде оптимално сполучлив. Сегашната обстановка, при която страната управлява 80 % от електропроизводството, е излишък от предишното и е належащо да бъде изменена. Опитът демонстрира, че в множеството случаи страната като притежател не ръководи по най-хубавия метод бизнес процесите. Същевременно при реализирането на ограничения на декарбонизация на енергетиката следва да отчитаме редица нюанси. Необходимостта от базови мощности за произвеждане на електрическа енергия ще остане, защото ресурсът на слънцето не е разполагаем през по-голямата част от денонощието. Същото се отнася и за другите възобновими източници - вятър и вода, които не могат да бъдат употребявани като енергиен запас през разнообразни интервали на годината. По тази причина, в случай че в един миг не разполагаме към този момент с въглищни централи, България би трябвало да разполага с различни генериращи мощности, които да обезпечават електрическа енергия през нощта. Една от ограниченията, която смятам, че може относително бързо да бъде осъществена и която е предпочитана за Комисията, е стимулиране на производството на електрическа енергия за лични потребности от небитови и битови консуматори. На първо място, това е мярка, която дава отговор на директивите на Европейски Съюз и директно въздейства върху ускорение процеса на декарбонизация на стопанската система и енергетиката. На последващо място, потребителите – битови и небитови, ще бъдат доста по-малко подвластни от високите цени на електрическата енергия. Битовите консуматори ще понижат доста разноските си, а небитовите ще отстраняват отрицателното въздействие на високите цени на борсовия пазар, което ще увеличи тяхната конкурентоспособност. В тази връзка Комисията изготви мнение, в което се оферират съответни ограничения за промени в законодателството и в техническите условия за оптимално облекчение на режима за създаване, присъединение и експлоатиране на фотоволтаични съоръжения за лично ползване от тези клиенти. По този метод може да се форсира енергийният преход към ВЕИ, защото тези източници са евтина, въглеродно-независима технология с потребление на локален запас. Те могат бързо да се построяват и това ще бъде фактор в близка вероятност да се понижи зависимостта от изкопаеми горива и да се увеличи енергийната сигурност на България. Това е изцяло постижима цел, към която регулаторът интензивно се стреми. С направените оферти се облекчават и опростяват административните процедури и се основават нови правила в настоящите нормативни актове за лицата, които желаят да съвместяват качеството по едно и също време на консуматор и на производител на електрическа сила. Сред ограниченията са използването на осведомителен режим за фотоволтаични съоръжения за лично ползване до 30 kW, въвеждане на тласъци за създаване на такива фотоволтаични централи посредством по-висока цена за остатък, освобождение на фотоволтаичните съоръжения за лично ползване от режима на присъединение на обекта по Закона за силата от възобновими източници и Наредба № 6, когато те не са свързани към електрическата мрежа. Предложенията включват и унищожаване на условието за показване на утвърден обстоен организационен проект /ПУП/ към заявката за изследване, като подобен ще бъде дължим единствено при получено мнение за присъединение от съответния мрежови оператор. С какви средства и лостове разполага КЕВР за преодоляване растежа на цените на енергоносителите? Основната роля на регулатора е да подсигурява ползите на крайните консуматори, които за разлика от бизнеса, нямат опция и получават енергийните услуги от един снабдител. Това крие риска те да бъдат подложени на стихията на пазара и таман в това отношение Комисията има задачата да отбрани техните ползи, като им обезпечи търпими цени на силата. Тук е мястото да подчертая, че в своето държание пазарните участници би трябвало да разграничават ясно функционалностите си - когато са в ролята на публичен снабдител, те да имат отговорността за реализиране на оптимално ниска цена за потребителите, а като комерсиално сдружение - да се грижат за облагата си. След отпадането на мораториума няма мощен стопански претекст за повишение на цените на електрическата енергия за битовите консуматори. По тази причина не се планува те да бъдат променяни и до 1 юли ще останат на сегашните си равнища. Не по този начин стои въпросът за цените на услугите, които се образуват въз основа на цените на природния газ, в това число топлинната сила. Ако за цените на електрическата енергия страната има лостове за въздействие, защото напълно задоволяваме потребностите си с локални горива, то цените на природния газ зависят напълно от външни фактори – цените на европейските газови пазари и цената на петрола. Това ще наложи да преразгледаме цените на топлинната сила от 1 май т.г. За новия регулаторен интервал следва да създадем цялостен разбор на стопански обоснованите разноски в заявките на енергийните сдружения, само че по никакъв метод няма да има фрапантно покачване на цените на тока за битовите консуматори. Основната причина е, че ние нямаме недостиг на електрическа енергия, защото производството надвишава доста потреблението. Най-голямата мощ, която движеше повишението на цените към края на предходната година – разноските на ЕРП-тата за софтуерните им разноски по мрежата, беше обезщетена от държавното управление. Нещо повече – за второто тримесечие също беше решено те да получат обезщетения, покриващи спомагателните им разноски. Изпълнителната власт направи безапелационен жест, като се раздели с осъществените високи облаги на държавните енергийни сдружения и ги трансферира на българския бизнес, с цел да се резервира неговата конкурентност. Потребителите на природен газ също бяха обезщетени за рекордно високите цени през есенно-зимния сезон. В съпоставяне с множеството европейски страни България разполага с по-голям набор от средства, с цел да реагира на енергийната рецесия в цяла Европа. Уникалната обстановка у нас е, че сме на последно място по преход към по-нисковъглеродни източници на сила, само че това в тази ситуация е в интерес на българските консуматори, тъй като имаме доста електроцентрали, които оперират на въглища. Това е локално гориво и себестойността на създаваната електрическа енергия е по-ниска, в сравнение с силата от газовите електроцентрали. В началото на март месец Булгаргаз шокира със своята прогноза за растеж от 58% в цената на природния газ през април, а по-късно направи прогнозата си и за месец май, която беше за нов скок от 39%. Какво стимулира предложенията за такива фрапантни нараствания на синьото гориво на публичния газов снабдител? Причините за непрекъснато изменящите се цени на природния газ са напълно външни. През последния месец главен фактор за волатилните ценови равнища на европейските тържища е мощната им взаимозависимост от хода на военния спор сред Русия и Украйна. Ситуацията е извънредно динамична, налице са и други събития, които оказват директно въздействие - въведеното от Русия условие от 1 април доставяния природен газ да бъде заплащан в рубли, активирането от някои страни в Европа на първо равнище на проект за изключителни обстановки за обезпечаване на доставките на газ. Всичко това води до неустановеност на пазарите и до високи равнища на цените на природния газ, който България внася по контракта с „ Газпром “. Важно е да се подчертае, че „ Булгаргаз “ работи с планирани цени. В началото на м. март сдружението внесе ценово предложение за нарастване с 58 % за м. април, само че тази прогноза се основаваше на котировките единствено за първите 10 дни на месеца. През оставащите дни до 31 март т.г. пазарните показатели станаха доста динамични и в началото спаднаха от 350 евро/МВтч до 100-110 евро/МВтч, като през последните дни на март потеглиха още веднъж нагоре и доближиха 125 евро/МВтч. Ще загатна, че единствено в деня на извършеното намерено съвещание на КЕВР на 30 март цената се повиши с 15%. При одобряването на цената на газа за м. април ние положихме оптимални старания тя да бъде допустимо най-ниска, като в микса бъдат включени всички вероятни количества от газохранилището в Чирен. В резултат на това Комисията утвърди цена за м. април, която е с 25% по-висока спрямо март, само че е доста по-ниска от препоръчаното от „ Булгаргаз “ покачване. Считам, че с приключването на отоплителния сезон това покачване ще има минимално отражение върху сметките на битовите консуматори. Основната роля на новия състав на КЕВР е да употребява всички вероятни регулаторни механизми, с цел да бъдат постигани допустимо най-хубави цени за крайните консуматори и особено за битовите консуматори. Енергийният регулатор промени метода си и към този момент изисква във всяко ценово заявление „ Булгаргаз “ да дава разбор за вероятните различни източници на природен газ, техните цени и доказателства, че компанията е потърсила най-евтиния вероятен газ за потребителите. Освен това всеки контракт или смяна в договорите, които „ Булгаргаз “ подписва, към този момент минава през утвърждението на КЕВР, тъй като те оказват въздействие върху цената на газа за тези консуматори. Изискваме също сдружението да търси благоприятни условия за подписване и на краткосрочни, средносрочни и даже дълготрайни контракти, с които да се разнообразят източниците и да се реализира оптимално преференциална цена за бита. Позицията ни като регулатор е, че „ Булгаргаз “ би трябвало ясно да разграничи своите отговорности като публичен снабдител и като търговец на природен газ. Бизнесът има други възможности да подписва контракти с други снабдители, само че за битовите консуматори единственият източник на природен газ е “Булгаргаз “ като публичен снабдител. Затова като енергиен регулатор ние ще сме поръчител, че правата на тези консуматори се съблюдават и те получават допустимо най-хубава цена. Комисията следва да промени Наредбата за контролиране на цените на природния газ, с което газовият снабдител да внася заявката си не при започване на месеца, а в период от 7-10 дни преди датата за одобряване на цената. Сегашният метод на внасяне на заявление 20 дни преди края на месеца не е съответен, тъй като основава ненужно напрежение измежду обществото и индустриалните консуматори и не им разрешава да имат действителна визия за цената и да създадат своите планове. Какъв ще бъде приносът на Комисията в осъществяване на европейските цели за реализиране на диверсификация при доставките на енергийни запаси? Военният спор Русия - Украйна промени коренно геополитическия подтекст на енергийната сигурност на Европа. Това постанова на европейско равнище да бъдат ускорени процесите на диверсификация на доставките на енергийни запаси. Този развой визира в забележителна степен България, която напълно внася от външни източници природния газ, нужен за вътрешното ползване – главно по контракта с „ Газпром “, осигуряващ близо 70 на 100 от количествата, както и по контракта с Азербайджан. Стратегическо значение за действителната диверсификация на доставките има завършването на газовия интерконектор „ Гърция-България “/IGB/. До средата на тази година строителството би трябвало да бъде завършено и след механически проби връзката да влезе в комерсиална употреба. Това ще разреши интерконекторът да стартира действителен транспорт в цялостен размер на всички контрактувани количества природен газ по контракта с Азербайджан - към 1 млрд куб. метра годишно. Това е от особена значимост за националната енергийна сигурност на България предвид на удобните цени от този снабдител. Ролята на КЕВР е оптимално бързо да сътвори нужните регулаторни условия за стартирането на интерконектора. В края на 2021 година регулаторът издаде лицензия на „ Ай Си Джи Би “ АД /ICGB/ за реализиране на активността „ транспорт на природен газ “ с изискване за създаване на енергиен обект. Като последваща нужна стъпка сдружението към този момент подава и заявление за узаконяване като самостоятелен оператор на газопреносна система. Предстои енергийните регулатори на България и Гърция, както и Европейска комисия, да се произнесат по това заявление, с което ще отпаднат всички спънки пред стартирането на газопровода в комерсиална употреба. Комисията регистрира като изключително значимо за сигурността на доставките на природен газ решението на Европейската комисия за основаване на платформа за взаимни покупки на природен газ, полутечен газ и водород от страните-членки. Това ще подсигурява съгласуван европейски метод за обезпечаване на импорт на газ при допустимо най-хубави условия и ще бъде от огромно значение за страни като България, които са мощно подвластни от доставките на газ от Русия. Бъдещата платформа ще помогне на страните-членки дружно да купуват газ от други снабдители и в точния момент да запълват газохранилищата в Европа. Ролята на регулаторите по отношение на провокациите, свързани със сигурността на енергийните доставки и високите цени на енергоносителите, беше измежду главните тематики на съвещанията на 5 и 6 април 2022 година на Съвета на европейските енергийни регулатори /CEER/ и Агенцията за съдействие на енергийните регулатори /ACER/. В съвещанията участваха ръководители на регулаторите. Предмет на разискване бяха наличните LNG услуги в Европа, изискванията за достъп до тях и цените в разнообразни LNG терминали. Дискутирано беше и практическото използване на обновеното законодателство на Европейски Съюз, засягащо пазара на природен газ и опита на националните регулаторни органи за динамично контролиране в отговор на измененията в енергийната система. Проведени бяха полемики по обновеното законодателство на Европейски Съюз, засягащо пазара на природен газ, и оценката на модела на електроенергийния пазар в Европейски Съюз, която сега ACER прави по поръчка на Европейска комисия. Ръководителите на националните енергийни регулатори участваха в Кръгла маса, отдадена на високите цени на пазарите на сила и сигурността на доставките. Всичко това демонстрира, че КЕВР е част от напъните за намиране на бързи и верни решения на европейско равнище в обстановка на изменяща се пазарна среда. В какво ще се показват измененията на разпоредбите за търговия с електрическа сила, които би трябвало да успокоят цените на свободния електроенергиен пазар? Основната цел на промените в нормативната уредба е да се реализира по-голяма предвидимост и непоклатимост на борсовите цени на електрическата енергия, да се подсигурява по-висока ликвидност на пазара и допустимо най-хубави цени в изискванията на почтена конкуренция и оптималната бистрота. На това беше отдадена проведената от КЕВР Кръгла маса на 29.03.2022 година, в която по наша покана участваха представители на всички заинтригувани страни - организации на индустриалните консуматори, на търговците и производителите на електрическа сила, както и Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ). В дух на открита полемика всички участници изложиха свои хрумвания и съответни оферти по какъв метод да създадем условия пазарът на електрическа енергия да действа сполучливо както в условия на зародили рецесии, по този начин и при естествени условия. От страна на Комисията беше посочено, че стремежът на регулатора е да насърчи дълготрайната търговия, като по този метод фокусът бъде преместен от пазара „ ден напред “, който акумулира пазарните опасности и образува пиковите цени. Това мнение беше подкрепено от всички участници, които се оповестиха за промени в разпоредбите, позволяващи предложение на БНЕБ на дълготрайни артикули - за период от 1 година, както и за 6 месеца. Според индустриалните потребители и останалите участници по този начин ще се промени сегашната конструкция на пазара, при която 80 на 100 от силата се търгува на пазар „ ден напред “, а напълно дребна част - по дълготрайни контракти. Предложението беше подкрепено от страна на търговците от групите на „ ЕВН “ и „ Енерго Про “, които показаха, че измененията в тази тенденция не би трябвало да основават дискриминация за обособените участници. От АЕЦ смятат, че е належащо и стягане на разпоредбите за борсова търговия във връзка с допускането на участници, като вероятен вид е въвеждане на условия за даване на банкови гаранции. Според тях са нужни гаранции за съблюдаване на подписаните контракти и въвеждане на ограничения за ограничение на препродажбата на електрическа енергия, създаваща условия за спекулации. От БНЕБ дефинираха като положително решение основаването на локален сегмент на финансово хеджиране на дълготрайни артикули, което ще обезпечи сигурност и предвидимост на покупко-продажбите. Според търговците на електрическа енергия е належащо на IBEX да се възвърне търговията на артикули от ВЕИ, така наречен ексцентрични артикули (с отклонения). Във връзка с OTC (over the counter) сегмента на двустранните контракти на проведения борсов пазар беше очебийно, че той има редица преимущества за пазарните участници, защото разрешава всяка оферта да доближи до най-широк кръг заинтригувани страни. Същевременно от изключително значение за търговията на този сегмент е осъществяването на засилен надзор върху покупко-продажбите за отбягване на спекулации. Бих желал още веднъж да подчертая, че при идните промени в нормативната уредба (Правилата за търговия с електрическа сила и Правилата за работа на проведения борсов пазар), регулаторът ще продължи да работи в тясно съдействие с всички заинтригувани пазарни участници и направените от тях оферти и хрумвания ще бъдат регистрирани. Какви стъпки ще предприеме Комисията в отбрана на енергийно уязвимите консуматори предвид на идното излизане на всички битови клиенти на свободния пазар до 2025 година? Без подозрение енергийно уязвимите консуматори, хората с ниски приходи, би трябвало да бъдат предпазени от високите цени на свободния пазар на електрическа енергия. Сегашната регулация както на европейско, по този начин и на национално равнище, планува дефиниране на категорията „ енергийно небогати консуматори “ въз основата на прихода на съответното домакинство. Комисията поддържа този метод и ще упорства целият развой по отбрана на тези консуматори да бъде освободен от всевъзможни административни спънки – да няма подаване на заявки на хартия, да няма опашки пред обществените служби, да няма неразбираеми критерии, които да водят до това едни семейства да попадат в тази категория, а други безпричинно да се изключват. Като цяло би трябвало да се откри и вкара работеща система, която да подсигурява, че енергийно бедните семейства автоматизирано ще бъдат обхванати и ще получават нужната отбрана, която им разрешава да имат търпими сметки за електричество. В тази тенденция в Комисията дискутираме една различна концепция - да се вкара обезпечено количество електрическа енергия за всяко домакинство, която е основана на модела на обезпечения базов приход. Това ще бъде количеството електрическа енергия, належащо за поддържане на едно средностатистическо домакинство със приблизително статистическа консумация. Колко тъкмо да бъде тази консумация – това ще изчислят специалистите. Идеята е всяко домакинство да има обезпечено количество електрическа енергия, която да се заплаща на базова цена – да вземем за пример 500 кВтч на месец. Потреблението над това количество да се заплаща на цени, които са пазарни. Например хората, които отопляват с електрическа енергия басейни, подземни паркинги, улуци да заплащат свръхпотреблението на електрическа енергия по обективни пазарни цени. Когато обаче се отнася за потреблението на един ледник, тв приемник, печка в едно домакинство, количеството, належащо на всяко средностатистическо домакинство, да се заплаща на избрана базова цена. Предстои тази концепция да бъде разисквана със заинтригуваните страни и считаме, че може да бъде сполучливо приложена, защото е обществено обективна, касае се за всички семейства и не на последно място – тъй като не изисква никакви административни старания и разноски на заплати на служители. Тя е обективна, тъй като без значение от броя на членовете на едно семейство – един или четирима, един ледник, един тв приемник, един климатик употребяват едно и също количество електрическа енергия. В този смисъл потребностите на едно домакинство не са правопропорционални на броя на неговите членове. Затова съгласно нас концепцията има универсално приложение. Същевременно би трябвало да се подчертае, че в България към момента има контролиран пазар на елекроенергията за битовите консуматори. Самата функционалност на контролирания пазар на процедура има обществена роля, защото обезпечава едни търпими цени и защищава битовите консуматори от динамичността на цените на свободния пазар. Как виждате ролята на КЕВР при цялостната либерализация на пазара на едро на електрическа енергия, която би трябвало да се случи до края на 2022 година? Ролята на КЕВР във връзка с пазара на електрическа енергия е да дефинира разпоредбите за търговия и разпоредбите, по които действа пазара. Моята визия е Комисията да престане да бъде админ и да поеме ролята на деен регулатор на пазара. В тази посока са и нашите начинания за смяна на Правилата за търговия на едро на проведения пазар и засиления надзор, който ще реализираме върху възможни отклонения в държанието на пазарните участници, свързани с опити за злоупотреби и манипулиране на пазара. Изменението на разпоредбите е значим регулаторен механизъм, който ще докара до смяна на структурата на пазара. Целта ни е да подтикваме търговията по дълготрайни контракти, като въведем дълготрайни пазарни сегменти като борсов артикул. По този метод ще понижим фрапантно делът на търговията на най-динамичния пазар „ ден напред “. В изискванията на енергийна рецесия и дълготрайна неустановеност на пазарите, подбудени от геополитически фактори, търговията „ ден напред “ е неверно държание на пазарните участници, тъй като цените на този сегмент акумулират настоящите опасности. Закупуването по дълготрайни контракти е в полза на всички консуматори, тъй като основава в забележителна степен предвидимост, непоклатимост и сигурност на цените. Вече загатнах, че КЕВР разисква измененията в разпоредбите за търговия и за действието на пазара в стеснен разговор с всички заинтригувани страни – производители, търговци, консуматори. Правителството, Народното събрание и КЕВР следва да дадат явен небосвод на потребителите и на бизнеса какво следва през идващите 6 месеца – дали цените на електрическата енергия ще останат на сегашните равнища или са краткотрайно събитие. В тази връзка Регулаторът изготвя разбор на пазара, който ще даде прогноза за развиването на цените в средносрочен времеви небосвод. _____________________________________________________________________________________________________ Станислав Тодоров е приключил право в Софийския университет, след което в продължение на три години работи като правист в Министерство на защитата. През 2007 година приключва магистратура по интернационално бизнес право в Будапеща. Професионалната му реализация през годините е във водещи задгранични индустриални компании, вложили в България. В интервала от 2007 до 2015 година натрупва богат мениджърски опит в областта на енергетиката с работата си в „ AES Марица Изток 1 “. От 18 януари тази година до избирането му за ръководител на КЕВР е заместник-министър на енергетиката с сектор „ Енергийни политики “.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ