Азербайджан изпрати войски, подкрепени от артилерийски атаки, в контролирания от Армения Нагорни Карабах, предупреждавайки, че операцията му няма да спре, докато арменските сили не се предадат.
Атаките във вторник повишиха заплахата от нова война в етническия арменски регион на Азербайджан, който беше огнище след разпадането на Съветския съюз. Той е международно признат за азербайджанска територия, но част от него се управлява от сепаратистките арменски власти, които твърдят, че районът с население от около 120 000 души е тяхна прародина.
Запази четене
списък от 3 елемента Насочват ли се към нов конфликт Армения и Азербайджан?Хуманитарна помощ влиза в Нагорни Карабах през Армения, Азербайджан„Обещанието на Баку беше нарушено“: Светът осъжда Нагорни Карабах пламва< /h3>край на списъкаБаку започна това, което нарече „антитерористична операция“ часове след като четирима войници и двама цивилни бяха убити от противопехотни мини, за които се твърди, че са поставени от арменски диверсанти.
Азербайджанското министерство на отбраната заяви, че има за цел „разоръжаване и осигуряване на изтеглянето на формирования от въоръжените сили на Армения от нашите територии, [и] неутрализиране на тяхната военна инфраструктура“.
Азербайджанските сили превзеха във вторник повече от 60 военни поста и унищожиха до 20 военни превозни средства с друга техника, се казва в изявление на министерството.
Министерството на външните работи на Армения осъди атаките и каза, че Азербайджан е „отприщил друга широкомащабна агресия срещу народа на Нагорни Карабах, целяйки да завърши своята политика на етническо прочистване“.
Не е ясно колко души са били убити или ранени в резултат на военната офанзива. Сепаратистки арменски служител по правата на човека в отцепилия се регион Нагорни Карабах каза, че 25 души са били убити, включително двама цивилни. Al Jazeera не успя да провери твърдението.
Външнополитическият съветник на президента на Азербайджан Илхам Алиев Хикмет Хаджиев каза пред Ал Джазира, че Баку е предприел „локални, но ограничени мерки за борба с тероризма“, насочени към удари по военни цели.
Той твърди, че докато Баку използва високоточни оръжия, „съпътстващите щети“ вероятно са били неизбежни, тъй като цивилните са били използвани като „човешки щитове“ в оспорвания регион.
„Призоваваме всички цивилни да застанат на безопасно разстояние от военни цели“, каза той.
Държавната информационна агенция цитира президентската администрация, че Азербайджан ще продължи операцията „докрай“, освен ако „арменските военни части“ не се предадат и не предадат оръжията си.
Нагорни Карабах и значителни околни територии попаднаха под контрола на етнически арменски сили, подкрепени от арменските военни в края на сепаратистка война през 1994 г. Азербайджан си върна териториите и части от самия Нагорни Карабах в битки през 2020 г.
Армения, която заяви, че нейните въоръжени сили не са в Карабах и че ситуацията на собствената й граница с Азербайджан е стабилна, призова членовете на Съвета за сигурност на ООН да помогнат и руските мироопазващи сили, разположени след края на предишния конфликт през 2020 г. да се намеси.
В арменската столица Ереван протестиращи се събраха, за да осъдят начина, по който премиерът Никол Пашинян се справи с карабахската криза, и да поискат оставката му.
Демонстрациите се проведоха, след като Пашинян – смятан за твърде прозападен от Русия, традиционен поддръжник на Армения – осъди призивите за „преврат“, когато Азербайджан започна военната си операция.
Съветът за сигурност на Армения предупреди за „реална опасност от масови вълнения в Република Армения“ след размириците.
Русия се позиционира като посредник
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Русия се е свързала с двете страни, призовавайки за подновяване на преговорите.
Москва, която води собствена война срещу съседна Украйна, се стреми да запази влиянието си в лицето на по-голяма активност от Турция, която подкрепя Азербайджан.
Външното министерство на Турция защити Баку, заявявайки, че Азербайджан е бил принуден да предприеме мерки на своята суверенна територия в Наргорни Карабах, след като опасенията му не бяха облекчени след конфликта с Армения през 2020 г.
„Остава да видим дали Русия вече е в състояние да посредничи за подновяване на прекратяването на огъня. Това вероятно ще доведе до висока политическа цена за арменското правителство“, каза Мари Дюмулен, директор на Програмата за по-широка Европа към Европейския съвет за външни отношения, в изявление за Ал Джазира.
Мироопазващите войски на Москва, разположени в оспорвания регион след прекратяването на огъня през 2020 г., не са предотвратили никакви азербайджански военни действия оттогава.
Дейността им е предимно блокирана от декември, тъй като Азербайджан твърди, че арменците са внасяли контрабандно оръжия и са извършвали незаконен добив на ресурси. Армения заяви, че Азербайджан е наложил блокада на територията, която е довела до сериозен недостиг на храна, и че Азербайджан цели геноцид чрез глад.
Армения обвини Москва, че е твърде разсеяна от собствената си война в Украйна, за да я защити, и каза, че руските миротворци в Карабах не успяват да си свършат работата.
Западните лидери призовават за преговори, край на военните действия
Съединените щати заявиха, че преследват кризисна дипломация за това, което смятат за особено опасно избухване. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен вероятно ще се включи през следващите 24 часа в опитите за успокояване на кризата, казаха американски служители.
Европейският съюз, Франция и Германия осъдиха военните действия на Азербайджан, призовавайки за връщане към преговорите за бъдещето на региона.
Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел каза, че Брюксел остава „напълно ангажиран“ в улесняването на диалога. „Тази военна ескалация не трябва да се използва като претекст за принудително изселване на местното население“, каза той.
Френският президент Еманюел Макрон призова за „незабавно възобновяване на дискусиите“ за намиране на „справедлив и траен мир“ между Армения и Азербайджан, призовавайки за „незабавно прекратяване на офанзивата“, според изявление в пресата.
Германският външен министър Аналена Бербок каза, че Азербайджан е нарушил обещанието си да не прибягва до военни действия срещу Нагорни Карабах. „Азербайджан трябва незабавно да спре обстрела и да се върне на масата за преговори“, каза Баербок в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
