Аз съм на шестдесет и няколко години и искам да

„ Аз съм на шестдесет и няколко години и желая да пребивавам сама. Омъжих се доста млада, на 22 години, и в този момент най-сетне събрах сили и взех решение да се разведа и да изляза от брака, в който прекарах по-голямата част от живота си.

Цял живот съм живяла с еднакъв човек, с него имах 3 здрави деца, които, популярност Богу, всички напуснаха дома си в търсене на щастието си. Това в допълнение ме окуражава, тъй като всички са „ уредени “ и не би трябвало да се тормозя за тях.

Това са моите аргументи, заради които желая да напусна брачна половинка си и да бъда сама на остарели години, когато хората нормално споделят, че най-вече се нуждаеш от брачна половинка си. Но аз имам друго мнение от другите:

Не дължа нищо на никого в живота. Когато се развеждам, няма потребност да се извинявам за тривиални неща като за какво съм оставила чехлите си пред вратата или за какво не съм затворила вратата на килера, за какво съм оставила прозореца отворен.

Вече няма да пера непознати мръсни чорапи, да сготвям супи, да меся питки… Вече ще се грижа за себе си и здравето си и ще сготвям единствено това, което ми се яде. Вече няма да се безпокоя къде е брачният партньор ми.

Дали се е напил с приятелите си, да е спрял за бира и да седне пред магазина и да е не запомнил да се прибере…

Оттук нататък ще пребивавам единствено за себе си и за децата и внуците си. Ще се отдам на заниманието си и няма да има мъж до мен, който да ми каже „ Луда жена, за какво ти би трябвало това, ти си остаряла, не ти би трябвало “.

Не желая повече да пребивавам до мъж, който ще ме „ потиска “ пред околните си на всяко тържество, преструвайки се, че е „ изпил цялата мъдрост на света “, че е най-умният от всички и изключително по-умен от мен.

Стига толкоз! Чувствам, че ми остават още 10 качествени години от живота ми и желая да ги прекарам сама и свободно ”, споделя тази жена в честната си изповед.

Какво бихте посъветвали Снежана? Постъпката й вярна ли е съгласно вас? Споделете с нас в мненията!