Уроци за министри от кризата в Перник
Авторът е професор в Института за стопански проучвания на Българска академия на науките. Изразеното мнение е персонално.
За мъдростта на едно общество може да се съди по това дали съумява да научи уроците най-много от неуспехите си. Независимо от изхода на водната рецесия в Перник, на напред във времето излизат уроци, свързани с по-дълбоките пластове на това по какъв начин се ръководи България и за какво нещата постоянно не се получават. Знаменитата фраза на Виктор Черномирдин – министър-председател на Русия през 90-те години на предишния век, че: " Този път се опитахме да го създадем както би трябвало, само че се получи както нормално ", е изцяло относима за промяната на ВиК бранша. Поривите след приемането ни в Европейски Съюз за промени в бранша стигнаха до една тактика от 2013 година, която както нормално, не се извършва. Затова рецесията в Перник е възмездие на водния бранш за пренебрегването му през годините.
Дискусията за аргументите за рецесията в Перник е първия признак за съществено управническо заболяване и опазване на статуквото.
Управляващите с цялостна мощ се стремят да сведат тези аргументи до персонални неточности на локално равнище,
засушаването и положението на водопреносната мрежа. Дори положението на мрежата в Перник да беше съвършено, неприятното ръководство на язовира и другите резервоари щеше да докара до същата рецесия. ВиК, Перник разполага със система за непрекъснато отдалечено следене равнището на язовир " Студена " и главните резервоари, както и за налягането на мрежата в Перник, което обаче не попречи на източването на язовира.
Така сериозната полемика за проблемите в бранша се замества с търсенето на механически решения на рецесията. Те са значими за близкото бъдеще на общината, само че не и за бъдещето на ВиК бранша. Кризата в Перник е неприятна симбиоза от три фактора: неприятно ръководство и положение на ВиК сдружението, слаба и некомпетентна общинска власт и неприятно положение на ВиК мрежата. Големият въпрос е не е какво се е случило в Перник, а какви са аргументите за това.
Лошото ръководство и положение на ВиК, Перник е очевадно единствено от няколко индикатора. При годишен оборот от 11,22 млн. лева през 2018 година, вземанията на сдружението са над 13 млн. лева Задълженията му за 2018 година са в размер на 9,92 млн. лева Загубата на сдружението през 2016 година е 294 хиляди лева, а през 2017 година - 249 хиляди лева През 2018 година сдружението има хилава облага от 3 хиляди лева За техническото положение на водопреносната мрежа най-често се употребяват
загубите на вода, които могат да бъдат елементарно манипулирани.
Вероятно това се е случвало и в Перник, откакто стана ясно, че водомерът на язовир " Студена " е бил демонтиран. Друг индикатор за това положение са повредите на мрежата. През 2018 година те са 1000 при обща дължина на мрежата от към 2000 км. Това значи, че един път годишно е юридически ремонт на всеки 500 м от мрежата. ВиК, Перник работи като спешно сдружение, което няма потенциал да се занимава с други проблеми. Въпреки това заплатата на шефа за 2018 година е 3450 лева, дружно с над 1300 лева на контрольора, назначен от министъра на районното развиване и благоустройството.
За страдание, неприятното ръководство и положение на ВиК сдруженията не е местен проблем и това е известно от десетилетия. Това, което се повтаря като мантра са политическите назначения на управленията на тези сдружения. Например във ВиК, Перник през последните 12 години са заменени четирима шефове. Дори и да липсва политическа интервенция, за ръководството на тези сдружения няма готови фрагменти. Тук казусът не е в инженерната подготовка, а и не би трябвало единствено инженери да стават ръководители. Освен такава подготовка са нужни опит, схващане от финанси на предприятията, осведомителни технологии, ръководство на човешки запаси, работа със заинтригувани страни и водачество. За обезпечаването на такива фрагменти не може да се разчита на пазара. Регионалното министерство (МРРБ) би трябвало да инициира и финансира стратегия за подготовка на мениджъри на ВиК сдружения. От студентската пейка и от млади специалисти във ВиК сдруженията годишно в период от 3-4 години би трябвало да се изберат 10-15 души, които да преминат през особено готова стратегия за образование и процедура. След това те би трябвало да бъдат разпределени за присъединяване в работа във ВиК сдруженията.
Вторият общоприет проблем за голям брой ВиК сдружения в страната е финансовото им положение.
То е неприятно, което ги слага на ръба на оцеляването, надлежно води до ниско възнаграждение, неявяване на надзор и безхаберие измежду личния състав им. Министерство на регионалното развитие би трябвало да наеме консултанти, които да оценят финансовото и експлоатационното положение на всички закъсали ВиК сдружения и на основа на откритите дефицити да се създаде и финансира стратегия за тяхното излекуване. За задачата би трябвало да се сътвори специфичен фонд за вложения във ВиК инфраструктура и системи за ръководство, финансово излекуване на сдруженията и обезпечаване на финансовото им присъединяване в новите планове по Оперативната стратегия " Околна среда " (ОПОС).
Следващата значима задача за ВиК сдруженията е образуване на присъединяване им във водните планове по ОПОС. В огромната си част тези сдружения нямат административен потенциал да ръководят планове за стотици милиони лв.. Например, ВиК, Перник е едно от тези сдружения. За задачата би трябвало да се реши кои ВиК сдружения нямат подобен потенциал и да се провеждат звена за ръководство на планове към Министерство на регионалното развитие, които да се занимават с осъществяване на тези комплицирани планове.
На последващо място, страната следва да преразгледа политиката си към органите на локално самоуправление. Възприетият модел на ръководство на ВиК бранша планува един ВиК оператор да дава услуги на една област. За задачата някъде към 2012 година стартира развой на обединение на общинските ВиК сдружения към регионалните оператори. Този развой не е приключен и до през днешния ден в няколко области. Държавата до момента по административен път се опитваше да притиска общините да поддържат процеса на консолидация. Явно би трябвало да се подходи по различен метод и се употребяват стопански тласъци и контролни механизми. За икономическите тласъци може да се изследва опита на Нидерландия, а като контролни механизми могат да се ползват
наказания при неспазване на условия за ниво на загубите, качество на водата,
филтриране на водите и други сходни индикатори. Иначе, повторението на рецесията в Перник ще бъде неизбежно при някои общински ВиК сдружения, което би коствало доста скъпо на държавния бюджет. В Глобалния отчет за риска на неотдавна приключилия Световен стопански конгрес в Давос като един от най-сериозните опасности е изведена водната рецесия. Дано има някой в държавното управление, който да прочете този отчет.
За неналичието на съгласуваност сред множеството министерства и други институции, които дават отговор за водите може да се дълбае до безспир. Проблемът не е решен, с което се основават систематични проблеми при ръководството и контрола на ръководството на водите. Вместо да се търсят решения на този проблем се предлага основаване на още една междинна конструкция – ВиК холдинг. Все още никой от ръководещите не може да изясни каква ще е задачата на тази конструкция. Досега няма оповестено решение на Министерски съвет по този мотив. Самото решение беше признато като точка отвън дневния ред на съвещанието на Министерски съвет. Въпреки неналичието на решение за основаване на подобен холдинг държавното управление побърза да му трансферира 1 милиарда лева
Въпреки че се твърди, че концепцията за основаване на ВиК холдинг е стартирана в отчет от 2017 година
неразбираемата му задача и неналичието на разбор на въздействието демонстрират суматоха и са демонстрация на уязвимост.
Примерът може да влезе в учебниците, за това по какъв начин не би трябвало да се изразходва обществен запас. В обществени изказвания на виновни лица се твърди, че съществуването на холдинга ще усъвършенства ръководството и контрола върху ВиК сдруженията, ще се сътвори запас за финансирането и подпомагането им с специалисти и техника. Самото основаване на една институция не е никакъв поръчител за това. Същото би могло и би трябвало да се е случило в границите на Министерство на регионалното развитие.
Абсурдно и безсмислено е и предлагането холдингът да има в състава си търговец на електрическа енергия, проектантска организация, както и да купува профилирано съоръжение. Вместо търговец на електрическа енергия доста по-изгодно е да се направи централизиран търг за доставка. Държавна проектантска организация от дълго време трябваше да бъде основана, само че като независимо звено. Капацитетът на съществуващите проектантски организации не е задоволителен за мащаба на водните планове. Друг проблем е, че администрацията на холдинга ще изисква сериозна прехрана, която няма по какъв начин да се обезпечи от закъсалите финансово ВиК сдружения. Така една част от милиарда ще отиде за администриране.
Холдингът в действителност може да обезпечава по-евтино финансиране на ВиК сдруженията посредством заемане на средства от пазара. След това става по-сложно. Какво ще стане, в случай че холдингът даде заем на ВиК, Перник или други сходни сдружения, обезпечен с капитала на всичките ВиК сдружения, и този заем не бъде върнат. Това на процедура ще значи, че
жителите и бизнесът на другите области ще би трябвало да заплащат за неуспехите в тези ВиК сдружения.
Колко дълго може да продължи това?
Наливането на обществени средства в холдинга ще извади на напред във времето политическите спекуланти, които ще натискат управлението му безпринципно да финансира техни подопечни ВиК сдружения. Това не би станало, в случай че парите са заделени в специфичен фонд от вида на ФЛАГ, с ясни правила за кандидатстване при разпределяне на ресурса.
Накрая, няколко думи за тактиката на ВиК бранша. Тя би трябвало да се добави с решения за финансиране на бранша и за вкарване на стопански механизми които да подтикват конкуренцията в бранша. Такива биха могли да бъдат концесиите, тъй като те са най-подходящият метод за вкарване на частни вложения за някои от огромните и атрактивни ВиК сдружения. Това е и метод да се обезпечат част от изчезналите средства за вложения в бранша. Преди това би трябвало да се сътвори потенциал за ръководство на концесионни контракти в администрацията.
При по-малките и неатрактивни за вложения сдружения е уместно да се употребяват състезания за ВиК оператор. Стратегията би трябвало да се добави с проект за деяние, чието осъществяване годишно да се следи от неправителствена организация. Защото ръководството на водния бранш е доста значима задача, която не трябва да се оставя само в ръцете на политиците и неопитните админи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Водната рецесия в Перник (167)
За мъдростта на едно общество може да се съди по това дали съумява да научи уроците най-много от неуспехите си. Независимо от изхода на водната рецесия в Перник, на напред във времето излизат уроци, свързани с по-дълбоките пластове на това по какъв начин се ръководи България и за какво нещата постоянно не се получават. Знаменитата фраза на Виктор Черномирдин – министър-председател на Русия през 90-те години на предишния век, че: " Този път се опитахме да го създадем както би трябвало, само че се получи както нормално ", е изцяло относима за промяната на ВиК бранша. Поривите след приемането ни в Европейски Съюз за промени в бранша стигнаха до една тактика от 2013 година, която както нормално, не се извършва. Затова рецесията в Перник е възмездие на водния бранш за пренебрегването му през годините.
Дискусията за аргументите за рецесията в Перник е първия признак за съществено управническо заболяване и опазване на статуквото.
Управляващите с цялостна мощ се стремят да сведат тези аргументи до персонални неточности на локално равнище,
засушаването и положението на водопреносната мрежа. Дори положението на мрежата в Перник да беше съвършено, неприятното ръководство на язовира и другите резервоари щеше да докара до същата рецесия. ВиК, Перник разполага със система за непрекъснато отдалечено следене равнището на язовир " Студена " и главните резервоари, както и за налягането на мрежата в Перник, което обаче не попречи на източването на язовира.
Така сериозната полемика за проблемите в бранша се замества с търсенето на механически решения на рецесията. Те са значими за близкото бъдеще на общината, само че не и за бъдещето на ВиК бранша. Кризата в Перник е неприятна симбиоза от три фактора: неприятно ръководство и положение на ВиК сдружението, слаба и некомпетентна общинска власт и неприятно положение на ВиК мрежата. Големият въпрос е не е какво се е случило в Перник, а какви са аргументите за това.
Лошото ръководство и положение на ВиК, Перник е очевадно единствено от няколко индикатора. При годишен оборот от 11,22 млн. лева през 2018 година, вземанията на сдружението са над 13 млн. лева Задълженията му за 2018 година са в размер на 9,92 млн. лева Загубата на сдружението през 2016 година е 294 хиляди лева, а през 2017 година - 249 хиляди лева През 2018 година сдружението има хилава облага от 3 хиляди лева За техническото положение на водопреносната мрежа най-често се употребяват
загубите на вода, които могат да бъдат елементарно манипулирани.
Вероятно това се е случвало и в Перник, откакто стана ясно, че водомерът на язовир " Студена " е бил демонтиран. Друг индикатор за това положение са повредите на мрежата. През 2018 година те са 1000 при обща дължина на мрежата от към 2000 км. Това значи, че един път годишно е юридически ремонт на всеки 500 м от мрежата. ВиК, Перник работи като спешно сдружение, което няма потенциал да се занимава с други проблеми. Въпреки това заплатата на шефа за 2018 година е 3450 лева, дружно с над 1300 лева на контрольора, назначен от министъра на районното развиване и благоустройството.
За страдание, неприятното ръководство и положение на ВиК сдруженията не е местен проблем и това е известно от десетилетия. Това, което се повтаря като мантра са политическите назначения на управленията на тези сдружения. Например във ВиК, Перник през последните 12 години са заменени четирима шефове. Дори и да липсва политическа интервенция, за ръководството на тези сдружения няма готови фрагменти. Тук казусът не е в инженерната подготовка, а и не би трябвало единствено инженери да стават ръководители. Освен такава подготовка са нужни опит, схващане от финанси на предприятията, осведомителни технологии, ръководство на човешки запаси, работа със заинтригувани страни и водачество. За обезпечаването на такива фрагменти не може да се разчита на пазара. Регионалното министерство (МРРБ) би трябвало да инициира и финансира стратегия за подготовка на мениджъри на ВиК сдружения. От студентската пейка и от млади специалисти във ВиК сдруженията годишно в период от 3-4 години би трябвало да се изберат 10-15 души, които да преминат през особено готова стратегия за образование и процедура. След това те би трябвало да бъдат разпределени за присъединяване в работа във ВиК сдруженията.
Вторият общоприет проблем за голям брой ВиК сдружения в страната е финансовото им положение.
То е неприятно, което ги слага на ръба на оцеляването, надлежно води до ниско възнаграждение, неявяване на надзор и безхаберие измежду личния състав им. Министерство на регионалното развитие би трябвало да наеме консултанти, които да оценят финансовото и експлоатационното положение на всички закъсали ВиК сдружения и на основа на откритите дефицити да се създаде и финансира стратегия за тяхното излекуване. За задачата би трябвало да се сътвори специфичен фонд за вложения във ВиК инфраструктура и системи за ръководство, финансово излекуване на сдруженията и обезпечаване на финансовото им присъединяване в новите планове по Оперативната стратегия " Околна среда " (ОПОС).
Следващата значима задача за ВиК сдруженията е образуване на присъединяване им във водните планове по ОПОС. В огромната си част тези сдружения нямат административен потенциал да ръководят планове за стотици милиони лв.. Например, ВиК, Перник е едно от тези сдружения. За задачата би трябвало да се реши кои ВиК сдружения нямат подобен потенциал и да се провеждат звена за ръководство на планове към Министерство на регионалното развитие, които да се занимават с осъществяване на тези комплицирани планове.
На последващо място, страната следва да преразгледа политиката си към органите на локално самоуправление. Възприетият модел на ръководство на ВиК бранша планува един ВиК оператор да дава услуги на една област. За задачата някъде към 2012 година стартира развой на обединение на общинските ВиК сдружения към регионалните оператори. Този развой не е приключен и до през днешния ден в няколко области. Държавата до момента по административен път се опитваше да притиска общините да поддържат процеса на консолидация. Явно би трябвало да се подходи по различен метод и се употребяват стопански тласъци и контролни механизми. За икономическите тласъци може да се изследва опита на Нидерландия, а като контролни механизми могат да се ползват
наказания при неспазване на условия за ниво на загубите, качество на водата,
филтриране на водите и други сходни индикатори. Иначе, повторението на рецесията в Перник ще бъде неизбежно при някои общински ВиК сдружения, което би коствало доста скъпо на държавния бюджет. В Глобалния отчет за риска на неотдавна приключилия Световен стопански конгрес в Давос като един от най-сериозните опасности е изведена водната рецесия. Дано има някой в държавното управление, който да прочете този отчет.
За неналичието на съгласуваност сред множеството министерства и други институции, които дават отговор за водите може да се дълбае до безспир. Проблемът не е решен, с което се основават систематични проблеми при ръководството и контрола на ръководството на водите. Вместо да се търсят решения на този проблем се предлага основаване на още една междинна конструкция – ВиК холдинг. Все още никой от ръководещите не може да изясни каква ще е задачата на тази конструкция. Досега няма оповестено решение на Министерски съвет по този мотив. Самото решение беше признато като точка отвън дневния ред на съвещанието на Министерски съвет. Въпреки неналичието на решение за основаване на подобен холдинг държавното управление побърза да му трансферира 1 милиарда лева
Въпреки че се твърди, че концепцията за основаване на ВиК холдинг е стартирана в отчет от 2017 година
неразбираемата му задача и неналичието на разбор на въздействието демонстрират суматоха и са демонстрация на уязвимост.
Примерът може да влезе в учебниците, за това по какъв начин не би трябвало да се изразходва обществен запас. В обществени изказвания на виновни лица се твърди, че съществуването на холдинга ще усъвършенства ръководството и контрола върху ВиК сдруженията, ще се сътвори запас за финансирането и подпомагането им с специалисти и техника. Самото основаване на една институция не е никакъв поръчител за това. Същото би могло и би трябвало да се е случило в границите на Министерство на регионалното развитие.
Абсурдно и безсмислено е и предлагането холдингът да има в състава си търговец на електрическа енергия, проектантска организация, както и да купува профилирано съоръжение. Вместо търговец на електрическа енергия доста по-изгодно е да се направи централизиран търг за доставка. Държавна проектантска организация от дълго време трябваше да бъде основана, само че като независимо звено. Капацитетът на съществуващите проектантски организации не е задоволителен за мащаба на водните планове. Друг проблем е, че администрацията на холдинга ще изисква сериозна прехрана, която няма по какъв начин да се обезпечи от закъсалите финансово ВиК сдружения. Така една част от милиарда ще отиде за администриране.
Холдингът в действителност може да обезпечава по-евтино финансиране на ВиК сдруженията посредством заемане на средства от пазара. След това става по-сложно. Какво ще стане, в случай че холдингът даде заем на ВиК, Перник или други сходни сдружения, обезпечен с капитала на всичките ВиК сдружения, и този заем не бъде върнат. Това на процедура ще значи, че
жителите и бизнесът на другите области ще би трябвало да заплащат за неуспехите в тези ВиК сдружения.
Колко дълго може да продължи това?
Наливането на обществени средства в холдинга ще извади на напред във времето политическите спекуланти, които ще натискат управлението му безпринципно да финансира техни подопечни ВиК сдружения. Това не би станало, в случай че парите са заделени в специфичен фонд от вида на ФЛАГ, с ясни правила за кандидатстване при разпределяне на ресурса.
Накрая, няколко думи за тактиката на ВиК бранша. Тя би трябвало да се добави с решения за финансиране на бранша и за вкарване на стопански механизми които да подтикват конкуренцията в бранша. Такива биха могли да бъдат концесиите, тъй като те са най-подходящият метод за вкарване на частни вложения за някои от огромните и атрактивни ВиК сдружения. Това е и метод да се обезпечат част от изчезналите средства за вложения в бранша. Преди това би трябвало да се сътвори потенциал за ръководство на концесионни контракти в администрацията.
При по-малките и неатрактивни за вложения сдружения е уместно да се употребяват състезания за ВиК оператор. Стратегията би трябвало да се добави с проект за деяние, чието осъществяване годишно да се следи от неправителствена организация. Защото ръководството на водния бранш е доста значима задача, която не трябва да се оставя само в ръцете на политиците и неопитните админи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Водната рецесия в Перник (167)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ