Св. Серафим Софийски: Господ се роди за да възвърне блаженството на мира
Автор: Свети Серафим Соболев - Софийски
„ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение ”. Това са думите на ангелското величаене, които по този начин постоянно се произнасят при богослуженията на великия празник Рождество Христово. Нека си изясним, мои възлюбени в Христа рожби, какъв е този мир, който са възпели ангелските сили при рождението на Спасителя.
Отговорът на този въпрос ще получим в думите на нашия Господ: „ Мир ви оставям; Моя мир ви давам! ” (Йоан 14:27). Тук Господ ни завещава цялото Свое самодоволство. Това самодоволство или мирът на Самия Бог са имали нашите прадеди преди своето проваляне. Този мир те изгубили поради непослушанието. За възвръщането на този мир се роди Господ, страда и умря на кръста.
Когато на петдесетия ден след Своето Възкресение Господ изпратил от Отца на учениците Си благодатта на Св. Дух, Той им дарил в обилие и този мир дружно с други плодородни прояви. Оттогава всички откровено вярващи хора получили опция да имат това божествено богатство, което се получава в зародиш при приемането ни на тайнствата свв. Кръщение и Миропомазание. Апостолите заради своята огромна обич към ближните желаели всички почитатели на Христа също да имат в душата си това божествено богатство и по тази причина стартират и приключват своите послания с благопожелание за мир. Те постъпвали по този начин съгласно наставлението на Господа, което Той им дал още по времето на Своя земен живот, изпращайки ги на проповед: „ А по кое време влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! ” (Мат. 10:12).
Този плодороден Христов мир имали в своите сърца всички светии, той привличал към тях голям брой хора, обременени с всевъзможни скърби. Ето за какво св. Серафим Саровски казвал: „ Радост моя, придобий кротичък дух и хиляди към теб ще се спасят. ” Усещайки този мир в Божиите угодници, дивите зверове освен не ги нападали, само че се привързвали към тях и им служели. Така се случило и в живота на преп. Герасим Йордански. На него му служел лъв, който по този начин доста го обичал, че не понесъл гибелта му и от тъга починал на неговия гроб. Така било и в живота на преп. Серафим, комуто служела мечка и разбирала освен думите на този популярен Божий ласкател, само че и най-малките придвижвания на неговите ръце.
Този мир Христов, като източник на най-голямо наше самодоволство както тук на земята, по този начин и в бъдещия живот, постоянно ни преподава Св. Църква в своите богослужения, когато свещенослужителят произнася възгласа: „ мир вам ”. Като същинска наша майка, желаеща ни само единствено благополучие, Православната Църква желае този мир постоянно да пребъдва в нас, заради което в края на литургията с устата на свещеника тя възгласява: „ с мир да си отидем. ”
Ето какъв мир е бил възпят от Ангелите при рождението на Христа Спасителя, в него е цялото наше избавление, в него е всичкото наше самодоволство и в този момент, и в бъдещия живот на небесното Царство Христово.
Затова дяволът, който знае какво богатство е за нас този мир, се стреми да ни го отнеме, както в миналото от злоба го е лишил от нашите прадеди. С тази цел той ни въвлича в разнообразни несгоди или посредством грях и пристрастености, или посредством всевъзможни външни набези. Още в първите епохи от съществуването на Църквата поради този Христов мир дяволът е вдигал огромни гонения против нея. Но не му се удавало да надвие Църквата и да отнеме това благополучие от християните, тъй като са непреходни думите на Христа: „ На тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят ” (Мат. 16:18). Няма да отнеме дяволът от нас това огромно богатство на мира Христов, в случай че ние го желаем с цялото си сърце, стремим се към него и го придобиваме.
Затова дано бъдем правилни единствено на Христа посредством осъществяване на Неговата богатства воля, т. е. посредством своя свят християнски живот. Знаменателно е, че Ангелите при рождението на Христа възпели мира на земята и благоволението измежду индивидите. Значи нашето самодоволство е неотделимо от благоволението, т. е. от светия християнски живот. Затова стремейки се към мира като самодоволство, дано се стремим и към свят живот, към осъществяване на Божиите заповеди под управлението на Православната Църква. Без това ние няма да придобием мир.
Нека се помолим на родилия се Божествен Младенец Той Сам да ни даде Своята мощ за осъществяване на Неговата Божествена воля, изключително поради нашите тежки скърби и гневните, като в никакъв случай, набези на дявола против нас, с цел да не отпаднем от Христа Спасителя през живота си и да придобием Неговия възвишен сладък мир. И да извърши родилият се от Пречистата Дева Мария Господ думите на Псалмопевеца: „ Господ ще даде мощ на Своя народ. Господ ще благослови с мир Своя народ ” (Пс. 28:11). Амин.
Архиепископ Серафим (Соболев), Проповеди, ИК Св. Николай Чудотворец, София, 1997 година
Инфо: budiveren.com
