Проф. Дидие Ребю: Само разследване ще установи дали клането в Буча е военно престъпление
Автор: Ронан Планшон, " Фигаро "
Превод от френски: Галя Дачкова
Клането на цивилни в Буча съставлява съществено нарушаване на четвъртата Женевска спогодба, изяснява шефът на Института по криминология и наказателно право в Париж Дидие Ребю, професор в университета “Париж Пантеон Асас”. " Разследването на военно закононарушение изисква следствия на място посредством събирането на доказателства, само че и на свидетелски показания. Трябва да се откри сигурно, че жертвите са имали статут на предпазени лица, т.е. че са жители на окупираната страна и че не са нито бойци, нито са правили активност против окупационната войска, както и че тяхното ликвидиране е осъществено от окупационната войска ", изяснява Дидие Ребю пред " Фигаро ".
- След напускането на съветските военни елементи от Буча бяха открити десетки трупове на цивилни, някои от които наподобява са екзекутирани небрежно. Украинските управляващи приказват за “умишлено престъпление”. Бихте ли употребявали този израз?
- Само следствие ще разреши да се дефинира сигурно умишления темперамент на това кръвопролитие. Ето за какво е прибързано да се твърди това. Въпреки това изображенията, показващи убити хора с вързани на гърба ръце, ни карат да мислим, че те са били жертви на изтезания, което разрешава да мислим за умишлени дейности. Но това за момента е единствено съмнение.
- Международната общественост приказва за военно закононарушение. От юридическа позиция, към какво се отнася понятието “военно закононарушение? За какво съответно става въпрос?
- Понятието за закононарушения е дефинирано от интернационалното филантропично право или правото на въоръжените спорове. Това интернационално филантропично право или право на военните спорове планува ограничавания на военните актове. То има за цел да отбрани хората, изложени на въоръжен спор, които се назовават “защитени лица”. Това са ранените, болните, бедстващите и военнопленниците и цивилното население на територии, окупирани от войска. Това е разликата с закононарушенията против човечеството, които не слагат същото ограничаване и се ползват към цялото цивилно население, в това число това на страната на причинителите на закононарушения против човечеството. Военните закононарушения допускат, по догадка, въоръжен спор. Това е друга разлика с закононарушенията против човечеството, които могат да бъдат осъществени в подтекста на въоръжен спор, както и отвън този подтекст. Военните закононарушения се състоят от така наречен тежки нарушавания против предпазените лица. Те включват, да вземем за пример, убийства, изтезания или нечовешко отношение, взимане на заложници, депортиране… Те са избрани по-конкретно в четирите Женевски конвенции от 12 октомври 1949 година, които са част от интернационалното филантропично право.
- Могат ли тогава телата, открити в освободените територии, да попаднат в това определение?
- Без никакво подозрение. Избиването на цивилни на територия, окупирана от окупационните сили съставлява тежко нарушаване на четвъртата Женевска спогодба. Това кръвопролитие се проучва като преднамерено ликвидиране против лица, предпазени от тази спогодба. Сведователно това е военно закононарушение. Тази квалицификация в действителност е използвана към клането от Буча, в случай че то бъде потвърдено, което наподобява е по този начин.
- Как може да се проверява военно закононарушение? Как се построяват доказателствата?
- Разследването на военно закононарушение изисква следствия на място посредством събирането на доказателства, само че и на свидетелски показания. Трябва да се откри сигурно, че жертвите са имали статут на предпазени лица, т.е. че са жители на окупираната страна и че не са нито бойци, нито са правили активност против окупационната войска, както и че тяхното ликвидиране е осъществено от окупационната войска. Събирането на тези доказателства е дълго, тъй като би трябвало да има достъп до местата, където са осъществени военни закононарушения, и да се отдели време за събирането и съпоставянето на свидетелските показания.
- Международният углавен съд има ли пълномощия над Русия и настоящ държавен глава? Има ли прецеденти?
- Нечленството на дадена страна в Международния углавен съд (МНС) не пречи априори на неговата пълномощия за закононарушения, осъществени от нейни жители на територията на страна, която се е включила към МНС или е приела, в каквото и да е качество, неговата подготвеност. Такъв е казусът с закононарушенията, осъществени в Украйна от съветската войска. Въпреки че Русия не се е включила към статута на МНС, Украйна - която също не се е включила - въпреки всичко одобри юрисдикцията на Международния углавен съд за закононарушения, осъществени на нейна територия от 2014 година Вследствие на това МНС има пълномощия да съди закононарушения на украинска територия и тази пълномощия се упражнява против всички причинители на тези закононарушения, даже в случай че те са жители на страна, която не се е включила към Международния углавен съд. Следователно той е способен да преследва и съди съветски военни, направили закононарушения в Украйна.
Юрисдикцията на Международния углавен съд се упражнява против всички причинители на закононарушения, влизащи в неговата подготвеност, без никакво ограничаване. Това значи, че имунитетите на държавните глави не се ползват пред него за разлика от националните съдилища. Има казус: Международният углавен съд преследва президента на Судан Омар ал Бешир, до момента в който беше на поста. Това правосъдно гонене обаче не е приключило до ден-днешен. Докато беше на власт, нито една от страните, която той посети, не го арестува. Въпреки това, Омар ал Бешир беше доста възпрепятстван, защото внимаваше да не посещава доста страни от боязън, че ще бъде задържан.
- Дали това е реален сюжет в този случай?
- Наказателно обвиняване против Владимир Путин пред Международния углавен съд не е допустимо, до момента в който задълбочено следствие не заключи, че той е забъркан в едно или повече закононарушения, влизащи в компетентността на МНС (геноцид, закононарушения против човечеството или военни престъпления). Това умозаключение не е правно невероятно. Но то изисква да се откри, че Путин е забъркан в някакво качество в едно от тези закононарушения. Това не е елементарно при военните закононарушения, които са дейности, осъществени на място, което може да се е изплъзнало от контрола на висшестоящите. Най-малкото може да се намерения за обвинителен акт. Всъщност правният режим на закононарушенията според интернационалното право, като военните закононарушения, планува, че йерархичен боен или граждански шеф е наказателно виновен, при някои условия, за закононарушения, осъществени от неговите подчинени, в случай че не успее да ги обуздае.
В случай на наказателно обвиняване на Путин, прокурорът на Международния углавен съд би трябвало да изиска издаването на заповед за неговото арестуване. Очевидно тази заповед за арест няма да има никакъв резултат в Русия, защото тя не признава юрисдикцията на Международния углавен съд. Можем да предположим, че президентът Путин би могъл да продължи да посещава доста страни или тъй като не са се включили към МНС, или тъй като биха отказали да изпълнят заповедта за арест по политически съображения. Но тази заповед за арест въпреки всичко може да разубеди Путин да отиде в избрани страни, където няма да има уверението, че няма да го арестуват. Това би осъществило по някакъв метод излючването му от общността на нациите.
- Кои са предходните “военни престъпления” в историята?
- Понятието “военно престъпление” е остаряло. То датира от края на ХIХ век. Първите обилни опити за наказателно гонене са след Първата международна война, само че не са доста и постоянно са несполучливи. Понятието стартира да се ползва в действителност след Втората международна война. В интернационален проект военните закононарушения бяха преследвани пред интернационалния боен арбитражен съд в Нюрнберг и доста нацистки сановници бяха наказани на гибел с този претекст пред съда. Същото беше и с Международния боен арбитражен съд в Токио, който осъди на гибел през 1948 година няколко японски военнопрестъпника.
В народен проект, имаше доста процеси за военни закононарушения против германците след войната във Франция. Клането в Орадур-сюр-Глан докара до развой за военно закононарушение през 1953 година Същото се отнася за клането в Аск. Понятието “военно престъпление” фактически беше централно за наказването на нацистките и японски нарушители след войната. Защото техните жестокости бяха осъществени основно против лица, предпазени от правото на въоръжените спорове, в подтекста на война.
По-късно бе употребявано понятието “престъпления против човечеството”, когато се оказа, че наказателното гонене за военни закононарушения към този момент не е допустимо, защото те са по отминалост (това е още друга разлика сред военните закононарушения и закононарушенията против човечеството). Това изяснява за какво Тувие, Барби и Папон бяха преследвани за закононарушения против човечеството. Тази подготовка беше определена, тъй като квалификацията за военните закононарушения към този момент не беше допустимо поради отминалостта. Барби, да вземем за пример, беше наказан през 1954 година за военно закононарушение за убийството на Жан Мулен. Той бе наказан за закононарушение против човечеството за депортирането на децата от Изийо през 1987 година
Неотдавна Международният арбитражен съд за някогашна Югославия произнесе голям брой неоправдателни присъди за военни закононарушения. Международният углавен съд също е способен да съди за военни закононарушения.
Превод от френски: Галя Дачкова
Клането на цивилни в Буча съставлява съществено нарушаване на четвъртата Женевска спогодба, изяснява шефът на Института по криминология и наказателно право в Париж Дидие Ребю, професор в университета “Париж Пантеон Асас”. " Разследването на военно закононарушение изисква следствия на място посредством събирането на доказателства, само че и на свидетелски показания. Трябва да се откри сигурно, че жертвите са имали статут на предпазени лица, т.е. че са жители на окупираната страна и че не са нито бойци, нито са правили активност против окупационната войска, както и че тяхното ликвидиране е осъществено от окупационната войска ", изяснява Дидие Ребю пред " Фигаро ".
- След напускането на съветските военни елементи от Буча бяха открити десетки трупове на цивилни, някои от които наподобява са екзекутирани небрежно. Украинските управляващи приказват за “умишлено престъпление”. Бихте ли употребявали този израз?
- Само следствие ще разреши да се дефинира сигурно умишления темперамент на това кръвопролитие. Ето за какво е прибързано да се твърди това. Въпреки това изображенията, показващи убити хора с вързани на гърба ръце, ни карат да мислим, че те са били жертви на изтезания, което разрешава да мислим за умишлени дейности. Но това за момента е единствено съмнение.
- Международната общественост приказва за военно закононарушение. От юридическа позиция, към какво се отнася понятието “военно закононарушение? За какво съответно става въпрос?
- Понятието за закононарушения е дефинирано от интернационалното филантропично право или правото на въоръжените спорове. Това интернационално филантропично право или право на военните спорове планува ограничавания на военните актове. То има за цел да отбрани хората, изложени на въоръжен спор, които се назовават “защитени лица”. Това са ранените, болните, бедстващите и военнопленниците и цивилното население на територии, окупирани от войска. Това е разликата с закононарушенията против човечеството, които не слагат същото ограничаване и се ползват към цялото цивилно население, в това число това на страната на причинителите на закононарушения против човечеството. Военните закононарушения допускат, по догадка, въоръжен спор. Това е друга разлика с закононарушенията против човечеството, които могат да бъдат осъществени в подтекста на въоръжен спор, както и отвън този подтекст. Военните закононарушения се състоят от така наречен тежки нарушавания против предпазените лица. Те включват, да вземем за пример, убийства, изтезания или нечовешко отношение, взимане на заложници, депортиране… Те са избрани по-конкретно в четирите Женевски конвенции от 12 октомври 1949 година, които са част от интернационалното филантропично право.
- Могат ли тогава телата, открити в освободените територии, да попаднат в това определение?
- Без никакво подозрение. Избиването на цивилни на територия, окупирана от окупационните сили съставлява тежко нарушаване на четвъртата Женевска спогодба. Това кръвопролитие се проучва като преднамерено ликвидиране против лица, предпазени от тази спогодба. Сведователно това е военно закононарушение. Тази квалицификация в действителност е използвана към клането от Буча, в случай че то бъде потвърдено, което наподобява е по този начин.
- Как може да се проверява военно закононарушение? Как се построяват доказателствата?
- Разследването на военно закононарушение изисква следствия на място посредством събирането на доказателства, само че и на свидетелски показания. Трябва да се откри сигурно, че жертвите са имали статут на предпазени лица, т.е. че са жители на окупираната страна и че не са нито бойци, нито са правили активност против окупационната войска, както и че тяхното ликвидиране е осъществено от окупационната войска. Събирането на тези доказателства е дълго, тъй като би трябвало да има достъп до местата, където са осъществени военни закононарушения, и да се отдели време за събирането и съпоставянето на свидетелските показания.
- Международният углавен съд има ли пълномощия над Русия и настоящ държавен глава? Има ли прецеденти?
- Нечленството на дадена страна в Международния углавен съд (МНС) не пречи априори на неговата пълномощия за закононарушения, осъществени от нейни жители на територията на страна, която се е включила към МНС или е приела, в каквото и да е качество, неговата подготвеност. Такъв е казусът с закононарушенията, осъществени в Украйна от съветската войска. Въпреки че Русия не се е включила към статута на МНС, Украйна - която също не се е включила - въпреки всичко одобри юрисдикцията на Международния углавен съд за закононарушения, осъществени на нейна територия от 2014 година Вследствие на това МНС има пълномощия да съди закононарушения на украинска територия и тази пълномощия се упражнява против всички причинители на тези закононарушения, даже в случай че те са жители на страна, която не се е включила към Международния углавен съд. Следователно той е способен да преследва и съди съветски военни, направили закононарушения в Украйна.
Юрисдикцията на Международния углавен съд се упражнява против всички причинители на закононарушения, влизащи в неговата подготвеност, без никакво ограничаване. Това значи, че имунитетите на държавните глави не се ползват пред него за разлика от националните съдилища. Има казус: Международният углавен съд преследва президента на Судан Омар ал Бешир, до момента в който беше на поста. Това правосъдно гонене обаче не е приключило до ден-днешен. Докато беше на власт, нито една от страните, която той посети, не го арестува. Въпреки това, Омар ал Бешир беше доста възпрепятстван, защото внимаваше да не посещава доста страни от боязън, че ще бъде задържан.
- Дали това е реален сюжет в този случай?
- Наказателно обвиняване против Владимир Путин пред Международния углавен съд не е допустимо, до момента в който задълбочено следствие не заключи, че той е забъркан в едно или повече закононарушения, влизащи в компетентността на МНС (геноцид, закононарушения против човечеството или военни престъпления). Това умозаключение не е правно невероятно. Но то изисква да се откри, че Путин е забъркан в някакво качество в едно от тези закононарушения. Това не е елементарно при военните закононарушения, които са дейности, осъществени на място, което може да се е изплъзнало от контрола на висшестоящите. Най-малкото може да се намерения за обвинителен акт. Всъщност правният режим на закононарушенията според интернационалното право, като военните закононарушения, планува, че йерархичен боен или граждански шеф е наказателно виновен, при някои условия, за закононарушения, осъществени от неговите подчинени, в случай че не успее да ги обуздае.
В случай на наказателно обвиняване на Путин, прокурорът на Международния углавен съд би трябвало да изиска издаването на заповед за неговото арестуване. Очевидно тази заповед за арест няма да има никакъв резултат в Русия, защото тя не признава юрисдикцията на Международния углавен съд. Можем да предположим, че президентът Путин би могъл да продължи да посещава доста страни или тъй като не са се включили към МНС, или тъй като биха отказали да изпълнят заповедта за арест по политически съображения. Но тази заповед за арест въпреки всичко може да разубеди Путин да отиде в избрани страни, където няма да има уверението, че няма да го арестуват. Това би осъществило по някакъв метод излючването му от общността на нациите.
- Кои са предходните “военни престъпления” в историята?
- Понятието “военно престъпление” е остаряло. То датира от края на ХIХ век. Първите обилни опити за наказателно гонене са след Първата международна война, само че не са доста и постоянно са несполучливи. Понятието стартира да се ползва в действителност след Втората международна война. В интернационален проект военните закононарушения бяха преследвани пред интернационалния боен арбитражен съд в Нюрнберг и доста нацистки сановници бяха наказани на гибел с този претекст пред съда. Същото беше и с Международния боен арбитражен съд в Токио, който осъди на гибел през 1948 година няколко японски военнопрестъпника.
В народен проект, имаше доста процеси за военни закононарушения против германците след войната във Франция. Клането в Орадур-сюр-Глан докара до развой за военно закононарушение през 1953 година Същото се отнася за клането в Аск. Понятието “военно престъпление” фактически беше централно за наказването на нацистките и японски нарушители след войната. Защото техните жестокости бяха осъществени основно против лица, предпазени от правото на въоръжените спорове, в подтекста на война.
По-късно бе употребявано понятието “престъпления против човечеството”, когато се оказа, че наказателното гонене за военни закононарушения към този момент не е допустимо, защото те са по отминалост (това е още друга разлика сред военните закононарушения и закононарушенията против човечеството). Това изяснява за какво Тувие, Барби и Папон бяха преследвани за закононарушения против човечеството. Тази подготовка беше определена, тъй като квалификацията за военните закононарушения към този момент не беше допустимо поради отминалостта. Барби, да вземем за пример, беше наказан през 1954 година за военно закононарушение за убийството на Жан Мулен. Той бе наказан за закононарушение против човечеството за депортирането на децата от Изийо през 1987 година
Неотдавна Международният арбитражен съд за някогашна Югославия произнесе голям брой неоправдателни присъди за военни закононарушения. Международният углавен съд също е способен да съди за военни закононарушения.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ