Лидерът на ПЕС Сергей Станишев: Боли ме, като гледам БСП толкова разбита, разединена и изгубена
Автор: Петя Бахарова,. Следвайте " Гласове " в
Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 година в град Херсон. Бил е народен представител в 42-рото национално заседание, министър-председател на България е от август 2005 година до 2009 година, както и ръководител на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. 11 години той оглавява Партията на европейските социалисти.
- Господин Станишев, какъв е вашият прочит на изборните резултати и каква изобщо беше съгласно вас предизборната акция?
- Скандално е, че за 18 месеца имахме 4 избора. Това е диагноза за българската политическа и партийна система. Хората чакат партиите да образуват обединения. И ясно заявяват, че не желаят нови избори. Особено в обстановка на война, инфлация и енергийна рецесия. Настъпва и зимата. Време е за значими държавнически решения за живота на българите. На страната е нужно постоянно държавно управление, което да ръководи с нов бюджет и ясни решения за рецесиите. А сега какво виждаме – партии, които се тревожат за личното си оцеляване и не желаят да платят цената на тежкото зимно ръководство. Вече чуваме сметки за избори през март, сякаш настъпването на пролетта ще ни затвори очите за проблемите. Това е несериозно.
А за акцията, жителите се произнесоха – видяхме най-ниската изборна интензивност до момента. Кампания в действителност нямаше. Тези избори от началото бяха възприемани като празен такт, с цел да стигнем до идващите. Всяка партия говореше за себе си и на себе си. Водеше се окопна война. Много пъти към този момент показах недоумението си, че партиите не показаха цели пред страната, по които да се намерят допирни точки с другите политически сили и да желаят доверието на хората. Втрещен съм, че в последната акция, след поредност от рецесии, обществените послания напълно липсваха. Партиите имаха собствен дневен ред, похитен от ежедневните проблеми. И реакцията не закъсня – никой не получи болшинство – нито статуквото, нито смяната.
- Как ще коментирате предлагането на Бойко Борисов за преговорен екип за съставянето на държавно управление и препоръчаните от него имена на Росен Плевнелиев и Соломон Паси за договарящи?
- Не знам до каква степен с тази формула ГЕРБ ще съумее да излезе от изолацията. Но в акцията, а най-много след изборите, би трябвало да се приказва. Да се извадят на напред във времето идеите и националните цели. Да се търси път пред страната. Ако през 2005 година страстите и политическите пристрастености бяха надвили, България нямаше да се причисли към Европейски Съюз през 2007 година, а може би през 2013 година дружно с Хърватия. Пет години пропуснато време за страната и изгубени милиарди евро поради политическа суетност. Смятате ли, че като министър председател тогава ми беше елементарно да вкарам левицата в коалиция с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, на които в предния парламент бяхме гневна съпротива? Или пък партията да одобри плоския налог, въпреки че поради него тогава събираемостта и постъпленията в хазната внезапно се усилиха? Но знаех, че никой няма да ми елементарни, в случай че България не беше станала пълновръстен член през 2007 година Независимо от кондицията на Българска социалистическа партия на възможни последващи избори и евентуалната опция за болшинство. Нямаше време за губене. И в този момент няма.
- Как съгласно вас би изглеждало идващото държавно управление? Какви са вероятните съдружни конфигурации?
- С вас можем да извадим калкулаторите и да считаме. Но политиката не работи по този начин. За страдание предходната година и изключително в този момент, борбата ще е чий роман ще завоюва за това чия е виновността да няма кабинет – на ГЕРБ или на Политическа партия? Формацията на Слави Трифонов на два пъти загуби този мач и не влезе в Народното събрание. Затова в този момент двете партии с най-вече гласове – ГЕРБ и Политическа партия под паника си трансферират топката, с цел да не паднат в очите на гласоподавателите. Така на последващи избори ще бъдат осъдени и едните, и другите.
- Вие бяхте министър председател на съдружно държавно управление. Какви са плюсовете и минусите на такова ръководство?
- Бих коментирал плюсове и минуси, в случай че имаше друга опция. У нас сега съдружното ръководство е безалтернативно. Нито една политическа партия не съумява да убеди жителите да й дадат болшинство. Тоест, ще ръководи коалиция. А за нея са значими няколко неща. Първо, ясни цели за страната – геополитически, стопански, обществени, демографски, зелени. Второ, явен механизъм за взимане на транспарантни решения. Съветът на обединението при нас работеше доста дейно – взимаше стратегическите решения след многочасови политически полемики и охлаждаше партийните пристрастености. Не на последно място, значима е съдружната просвета. В политиката би трябвало да се води разговор. Първо вътре в обединението, а по-късно и отвън нея – с другите партии по огромните въпроси. Недопустимо е съдружните сътрудници да научават решения през медиите или от раздаден план на бюджет в Министерски съвет. Арогантното държание на огромния сътрудник е рецепта за бързо сриване на ръководството. И политическата процедура го потвърди.
- Оставката на Корнелия Нинова като водач на Българска социалистическа партия не за пръв път е на дневен ред, каква е обстановката в партията в този момент?
- Нужно ли е да разказвам обстановката, когато Българска социалистическа партия е на пета позиция с 232 000 гласа?! Отдавна загубихме външна страна, предходната година се разделихме с доста последователи и симпатизанти, а в този момент към този момент губим твърдия си електорат. Боли ме, като виждам партията толкоз разрушена, разединена и изгубена. Тя към този момент няма физиономия, няма концепция, няма сила и по тази причина не може да предложи опция. Посланията й, доколкото въобще ги има, звучат ретро и неавтентично. Години наред изяснявам по какъв начин Българска социалистическа партия отстъпва от лявото, от европейската си еднаквост и завива в шовинизъм и популизъм. Е, в този момент пристигна ред да се състезаваме с по-автентични играчи на този терен и резултатът е гибелен за нас. В миг, в който в България и в цяла Европа хората чакат да чуят леви послания и да получат обществена отбрана, ние изпаднахме на пето място, очаквайки някой да има потребност от дребна партия с 25 депутати, с цел да сглоби коалиция. Това е обидно за хилядите членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия.
Да не приказваме за отговорността на управлението на Българска социалистическа партия за разбиването на лявото и оттова на политическата система, тъй като политиката, знаем, стои на два крайници – ляв и десен. Вътрешнокоалиционната ни политика в последните години наподобява на цирк. За една година сме в дребна коалиция, след това разгласяваме необятно ляво обединяване, което носи още по-малко гласове на изборите. След това се връщаме към остарелия формат, а през днешния ден още веднъж ще сплотяваме всичко вляво. Когато няма наличие, опаковката не може да усъвършенства резултата.
За страдание, управлението на Българска социалистическа партия затъна в междуособици, личностно оцеляване и правосъдни разногласия. По въпроса с оставката, към този момент всички ни се смеят. След всяка поредна загуба се поставя бодра усмивка и се декларира: „ Продължаваме напред! “. Съботното съвещание е тежка диагноза за Националния съвет, който не откри сили в себе си да провокира най-накрая прям и изчерпателен диалог за какво сме в това разпадащо се положение, кой носи отговорност и какво да се прави оттук насетне. Това слага без заобикалки въпроса дали в Българска социалистическа партия съществува още инстинкт за самозапазване и отговорност пред левите хора в България. Дребни сметчици слагат под риск към този момент самото битие на столетницата. И в случай че в последните години беше известен терминът „ завладяна страна “, през днешния ден към този момент можем да приказваме за „ завладяна партия “.
- Как се отрази на Българска социалистическа партия присъединяване в предходното ръководство с „ Продължаваме промяната “, „ Да, България “ и „ ИТН “?
- Отрази се отрицателно, несъмнено. Това е обвързвано и с предния Ви въпрос. Първо, през последните години и изключително предходната, Българска социалистическа партия загуби мястото си на политическа опция, на същинската съпротива в България. През 2009 година, даже победена, Българска социалистическа партия беше противоположното на ГЕРБ. Най-яростните си борби като водач на партията съм водил с Борисов, във времената на неговия галактически рейтинг. И хората виждаха, че има солидна политическа мощ, която с всички институционални средства бранеше демокрацията и се противопоставяше на погазването на разпоредбите. Сега Българска социалистическа партия непринудено отстъпи мястото си и подари тази роля на „ Продължаваме промяната “ и от полюс вляво изчезна сред полюсите и стана присъдружна партия.
Второ, тя като че ли даде безплатно целия обществен пакет на Политическа партия, подари им идентичността си. Беше неуместно в няколко акции и в ръководството обществените послания да идват от Асен Василев, а не от левицата. И по тази причина в нощта на изборите нямаше за какво да се учудваме на срезовете в графиките на социолозите, от които стана ясно, че нашите гласоподаватели са отишли при Политическа партия и „ Възраждане “. А на последната си конференция „ Продължаваме промяната “ към този момент искрено се нареждаха вляво – нарастването на приходи и пенсии, таван на цените на газа и тока. Българска социалистическа партия е била най-силна, когато е обединявала всичко в ляво-център. И в този момент явно проектът на Политическа партия е да се настани там, изтиквайки левицата в напълно маргинална позиция. А управлението на нашата партията прехласнато изяснява какъв брой удачно е да бъдем вечно съдружни сътрудници и повтаря опорните точки на Политическа партия.
И най-после, най-важното за нашите гласоподаватели – Българска социалистическа партия беше част от най-русофобското държавно управление на България. Тя беше в шизофренна позиция – кълнеше се, че не продава оръжия за Украйна, а всички сме наясно с пътя им през Полша. Направи се, че не е схванала за изгонването на съветските дипломати и чиновници на посолството. Мимикрираше при вземането на решения в Народното събрание. Е, резултатът не закъсня.
- Как гледате на концепцията за референдум за президентска република? И по какъв начин съгласно вас стои фигурата на президента в настоящия политически модел?
- Твърд последовател съм на днешната конституция на България. Тя беше реализирана с доста договаряния и взаимни отстъпки, и с немалката роля на Българска социалистическа партия в този развой. Вярвам в демокрацията, в партиите и в честното съревнование сред тях. Хората би трябвало да имат избор. Виждаме нелеки обединения в доста европейски страни. Българският политически хайлайф също би трябвало да порасне.
А диалозите за президентска република се появиха заради две аргументи. Невъзможността на партиите да се държат на равнището на случая и стабилната роля на президента Радев сега. Истината е, че той е единствената политическа фигура, която е на мястото си, не бяга под паника от рецесиите и по тази причина българите чакат от него всички решения. Оказа се, че проявата на темперамент въпреки всичко се прави оценка, даже и у нас.
- Отказахте да се кандидатирате за следващ път за водач на ПЕС, като изтъкнахте, че не ви е безразлична ориста на Българска социалистическа партия. Как смятате да работите за партията от тук нататък?
- Единадесет години бях отпред на ПЕС, на най-високата политическа позиция, заемана от българин. Това беше авторитет както за Българска социалистическа партия, по този начин и за България. Но за нея са нужни две условия: персонален престиж и престиж на партията, която те номинира. За никого не е загадка държанието на Българска социалистическа партия през последните години, нейното отдалечаване от полезностите на европейското ляво и опитите й да се перчи на български терен с „ опълчването “ си на неприятната левица на Стария континент. В този смисъл, не съм се отказал, просто такива са действителностите. Няма по какъв начин партия, която се отхвърля под път и над път от своята европейска еднаквост да излъчи водач на фамилията. Този парадокс продължи толкоз единствено поради моя престиж и персоналните ми позиции. Което, несъмнено, ми костваше доста войни с управлението на Българска социалистическа партия. Но все пак, аз удържах позицията на българската левица в ПЕС. Не позволих тя да бъде изключена или със замразено участие. Сигурен съм, че нашите членове го правят оценка.
Да, лидерската позиция в ПЕС ме товареше с поддържането на доста салда. В този смисъл в този момент към този момент ръцете ми са развързани. Съдбата на партията и на левицата в България постоянно са били моя идея и в този момент ще имам време и политически запас за това.
- Как бихте коментирали българската позиция към войната в Украйна и смятате ли, че тя би трябвало да се промени?
- Като социалист ще ви кажа, че войната би трябвало да спре незабавно. Това, което се случва – десетки хиляди убити украинци и руснаци, ескалация от двете страни, нуклеарни закани, превъоръжаване – е безумство. Нужно е политическо урегулиране на въпроса.
Санкциите бяха нужни, само че в този момент цената се заплаща от европейската стопанска система, която кърви и в посока Русия, и в посока Съединени американски щати. Трябва да мислим за новите си стопански и геополитически зависимости. Боли ме за Европа – наподобява, че ние ще платим сметката, ще мръзнем през зимата и за похлупак ще сме под директна нуклеарна опасност. Битката за запаси занапред ще се изостря, а Старият континент не разполага с такива. Дали не сме на път да загубим наградата за най-хубаво място за живеене и да платим за това с благосъстоянието на жителите си? Искрено съм обезпокоен. Напоследък сякаш здравият разсъдък напуща полето на политиката. И у нас, и в Европа.
Източник:
Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 година в град Херсон. Бил е народен представител в 42-рото национално заседание, министър-председател на България е от август 2005 година до 2009 година, както и ръководител на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. 11 години той оглавява Партията на европейските социалисти.
- Господин Станишев, какъв е вашият прочит на изборните резултати и каква изобщо беше съгласно вас предизборната акция?
- Скандално е, че за 18 месеца имахме 4 избора. Това е диагноза за българската политическа и партийна система. Хората чакат партиите да образуват обединения. И ясно заявяват, че не желаят нови избори. Особено в обстановка на война, инфлация и енергийна рецесия. Настъпва и зимата. Време е за значими държавнически решения за живота на българите. На страната е нужно постоянно държавно управление, което да ръководи с нов бюджет и ясни решения за рецесиите. А сега какво виждаме – партии, които се тревожат за личното си оцеляване и не желаят да платят цената на тежкото зимно ръководство. Вече чуваме сметки за избори през март, сякаш настъпването на пролетта ще ни затвори очите за проблемите. Това е несериозно.
А за акцията, жителите се произнесоха – видяхме най-ниската изборна интензивност до момента. Кампания в действителност нямаше. Тези избори от началото бяха възприемани като празен такт, с цел да стигнем до идващите. Всяка партия говореше за себе си и на себе си. Водеше се окопна война. Много пъти към този момент показах недоумението си, че партиите не показаха цели пред страната, по които да се намерят допирни точки с другите политически сили и да желаят доверието на хората. Втрещен съм, че в последната акция, след поредност от рецесии, обществените послания напълно липсваха. Партиите имаха собствен дневен ред, похитен от ежедневните проблеми. И реакцията не закъсня – никой не получи болшинство – нито статуквото, нито смяната.
- Как ще коментирате предлагането на Бойко Борисов за преговорен екип за съставянето на държавно управление и препоръчаните от него имена на Росен Плевнелиев и Соломон Паси за договарящи?
- Не знам до каква степен с тази формула ГЕРБ ще съумее да излезе от изолацията. Но в акцията, а най-много след изборите, би трябвало да се приказва. Да се извадят на напред във времето идеите и националните цели. Да се търси път пред страната. Ако през 2005 година страстите и политическите пристрастености бяха надвили, България нямаше да се причисли към Европейски Съюз през 2007 година, а може би през 2013 година дружно с Хърватия. Пет години пропуснато време за страната и изгубени милиарди евро поради политическа суетност. Смятате ли, че като министър председател тогава ми беше елементарно да вкарам левицата в коалиция с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, на които в предния парламент бяхме гневна съпротива? Или пък партията да одобри плоския налог, въпреки че поради него тогава събираемостта и постъпленията в хазната внезапно се усилиха? Но знаех, че никой няма да ми елементарни, в случай че България не беше станала пълновръстен член през 2007 година Независимо от кондицията на Българска социалистическа партия на възможни последващи избори и евентуалната опция за болшинство. Нямаше време за губене. И в този момент няма.
- Как съгласно вас би изглеждало идващото държавно управление? Какви са вероятните съдружни конфигурации?
- С вас можем да извадим калкулаторите и да считаме. Но политиката не работи по този начин. За страдание предходната година и изключително в този момент, борбата ще е чий роман ще завоюва за това чия е виновността да няма кабинет – на ГЕРБ или на Политическа партия? Формацията на Слави Трифонов на два пъти загуби този мач и не влезе в Народното събрание. Затова в този момент двете партии с най-вече гласове – ГЕРБ и Политическа партия под паника си трансферират топката, с цел да не паднат в очите на гласоподавателите. Така на последващи избори ще бъдат осъдени и едните, и другите.
- Вие бяхте министър председател на съдружно държавно управление. Какви са плюсовете и минусите на такова ръководство?
- Бих коментирал плюсове и минуси, в случай че имаше друга опция. У нас сега съдружното ръководство е безалтернативно. Нито една политическа партия не съумява да убеди жителите да й дадат болшинство. Тоест, ще ръководи коалиция. А за нея са значими няколко неща. Първо, ясни цели за страната – геополитически, стопански, обществени, демографски, зелени. Второ, явен механизъм за взимане на транспарантни решения. Съветът на обединението при нас работеше доста дейно – взимаше стратегическите решения след многочасови политически полемики и охлаждаше партийните пристрастености. Не на последно място, значима е съдружната просвета. В политиката би трябвало да се води разговор. Първо вътре в обединението, а по-късно и отвън нея – с другите партии по огромните въпроси. Недопустимо е съдружните сътрудници да научават решения през медиите или от раздаден план на бюджет в Министерски съвет. Арогантното държание на огромния сътрудник е рецепта за бързо сриване на ръководството. И политическата процедура го потвърди.
- Оставката на Корнелия Нинова като водач на Българска социалистическа партия не за пръв път е на дневен ред, каква е обстановката в партията в този момент?
- Нужно ли е да разказвам обстановката, когато Българска социалистическа партия е на пета позиция с 232 000 гласа?! Отдавна загубихме външна страна, предходната година се разделихме с доста последователи и симпатизанти, а в този момент към този момент губим твърдия си електорат. Боли ме, като виждам партията толкоз разрушена, разединена и изгубена. Тя към този момент няма физиономия, няма концепция, няма сила и по тази причина не може да предложи опция. Посланията й, доколкото въобще ги има, звучат ретро и неавтентично. Години наред изяснявам по какъв начин Българска социалистическа партия отстъпва от лявото, от европейската си еднаквост и завива в шовинизъм и популизъм. Е, в този момент пристигна ред да се състезаваме с по-автентични играчи на този терен и резултатът е гибелен за нас. В миг, в който в България и в цяла Европа хората чакат да чуят леви послания и да получат обществена отбрана, ние изпаднахме на пето място, очаквайки някой да има потребност от дребна партия с 25 депутати, с цел да сглоби коалиция. Това е обидно за хилядите членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия.
Да не приказваме за отговорността на управлението на Българска социалистическа партия за разбиването на лявото и оттова на политическата система, тъй като политиката, знаем, стои на два крайници – ляв и десен. Вътрешнокоалиционната ни политика в последните години наподобява на цирк. За една година сме в дребна коалиция, след това разгласяваме необятно ляво обединяване, което носи още по-малко гласове на изборите. След това се връщаме към остарелия формат, а през днешния ден още веднъж ще сплотяваме всичко вляво. Когато няма наличие, опаковката не може да усъвършенства резултата.
За страдание, управлението на Българска социалистическа партия затъна в междуособици, личностно оцеляване и правосъдни разногласия. По въпроса с оставката, към този момент всички ни се смеят. След всяка поредна загуба се поставя бодра усмивка и се декларира: „ Продължаваме напред! “. Съботното съвещание е тежка диагноза за Националния съвет, който не откри сили в себе си да провокира най-накрая прям и изчерпателен диалог за какво сме в това разпадащо се положение, кой носи отговорност и какво да се прави оттук насетне. Това слага без заобикалки въпроса дали в Българска социалистическа партия съществува още инстинкт за самозапазване и отговорност пред левите хора в България. Дребни сметчици слагат под риск към този момент самото битие на столетницата. И в случай че в последните години беше известен терминът „ завладяна страна “, през днешния ден към този момент можем да приказваме за „ завладяна партия “.
- Как се отрази на Българска социалистическа партия присъединяване в предходното ръководство с „ Продължаваме промяната “, „ Да, България “ и „ ИТН “?
- Отрази се отрицателно, несъмнено. Това е обвързвано и с предния Ви въпрос. Първо, през последните години и изключително предходната, Българска социалистическа партия загуби мястото си на политическа опция, на същинската съпротива в България. През 2009 година, даже победена, Българска социалистическа партия беше противоположното на ГЕРБ. Най-яростните си борби като водач на партията съм водил с Борисов, във времената на неговия галактически рейтинг. И хората виждаха, че има солидна политическа мощ, която с всички институционални средства бранеше демокрацията и се противопоставяше на погазването на разпоредбите. Сега Българска социалистическа партия непринудено отстъпи мястото си и подари тази роля на „ Продължаваме промяната “ и от полюс вляво изчезна сред полюсите и стана присъдружна партия.
Второ, тя като че ли даде безплатно целия обществен пакет на Политическа партия, подари им идентичността си. Беше неуместно в няколко акции и в ръководството обществените послания да идват от Асен Василев, а не от левицата. И по тази причина в нощта на изборите нямаше за какво да се учудваме на срезовете в графиките на социолозите, от които стана ясно, че нашите гласоподаватели са отишли при Политическа партия и „ Възраждане “. А на последната си конференция „ Продължаваме промяната “ към този момент искрено се нареждаха вляво – нарастването на приходи и пенсии, таван на цените на газа и тока. Българска социалистическа партия е била най-силна, когато е обединявала всичко в ляво-център. И в този момент явно проектът на Политическа партия е да се настани там, изтиквайки левицата в напълно маргинална позиция. А управлението на нашата партията прехласнато изяснява какъв брой удачно е да бъдем вечно съдружни сътрудници и повтаря опорните точки на Политическа партия.
И най-после, най-важното за нашите гласоподаватели – Българска социалистическа партия беше част от най-русофобското държавно управление на България. Тя беше в шизофренна позиция – кълнеше се, че не продава оръжия за Украйна, а всички сме наясно с пътя им през Полша. Направи се, че не е схванала за изгонването на съветските дипломати и чиновници на посолството. Мимикрираше при вземането на решения в Народното събрание. Е, резултатът не закъсня.
- Как гледате на концепцията за референдум за президентска република? И по какъв начин съгласно вас стои фигурата на президента в настоящия политически модел?
- Твърд последовател съм на днешната конституция на България. Тя беше реализирана с доста договаряния и взаимни отстъпки, и с немалката роля на Българска социалистическа партия в този развой. Вярвам в демокрацията, в партиите и в честното съревнование сред тях. Хората би трябвало да имат избор. Виждаме нелеки обединения в доста европейски страни. Българският политически хайлайф също би трябвало да порасне.
А диалозите за президентска република се появиха заради две аргументи. Невъзможността на партиите да се държат на равнището на случая и стабилната роля на президента Радев сега. Истината е, че той е единствената политическа фигура, която е на мястото си, не бяга под паника от рецесиите и по тази причина българите чакат от него всички решения. Оказа се, че проявата на темперамент въпреки всичко се прави оценка, даже и у нас.
- Отказахте да се кандидатирате за следващ път за водач на ПЕС, като изтъкнахте, че не ви е безразлична ориста на Българска социалистическа партия. Как смятате да работите за партията от тук нататък?
- Единадесет години бях отпред на ПЕС, на най-високата политическа позиция, заемана от българин. Това беше авторитет както за Българска социалистическа партия, по този начин и за България. Но за нея са нужни две условия: персонален престиж и престиж на партията, която те номинира. За никого не е загадка държанието на Българска социалистическа партия през последните години, нейното отдалечаване от полезностите на европейското ляво и опитите й да се перчи на български терен с „ опълчването “ си на неприятната левица на Стария континент. В този смисъл, не съм се отказал, просто такива са действителностите. Няма по какъв начин партия, която се отхвърля под път и над път от своята европейска еднаквост да излъчи водач на фамилията. Този парадокс продължи толкоз единствено поради моя престиж и персоналните ми позиции. Което, несъмнено, ми костваше доста войни с управлението на Българска социалистическа партия. Но все пак, аз удържах позицията на българската левица в ПЕС. Не позволих тя да бъде изключена или със замразено участие. Сигурен съм, че нашите членове го правят оценка.
Да, лидерската позиция в ПЕС ме товареше с поддържането на доста салда. В този смисъл в този момент към този момент ръцете ми са развързани. Съдбата на партията и на левицата в България постоянно са били моя идея и в този момент ще имам време и политически запас за това.
- Как бихте коментирали българската позиция към войната в Украйна и смятате ли, че тя би трябвало да се промени?
- Като социалист ще ви кажа, че войната би трябвало да спре незабавно. Това, което се случва – десетки хиляди убити украинци и руснаци, ескалация от двете страни, нуклеарни закани, превъоръжаване – е безумство. Нужно е политическо урегулиране на въпроса.
Санкциите бяха нужни, само че в този момент цената се заплаща от европейската стопанска система, която кърви и в посока Русия, и в посока Съединени американски щати. Трябва да мислим за новите си стопански и геополитически зависимости. Боли ме за Европа – наподобява, че ние ще платим сметката, ще мръзнем през зимата и за похлупак ще сме под директна нуклеарна опасност. Битката за запаси занапред ще се изостря, а Старият континент не разполага с такива. Дали не сме на път да загубим наградата за най-хубаво място за живеене и да платим за това с благосъстоянието на жителите си? Искрено съм обезпокоен. Напоследък сякаш здравият разсъдък напуща полето на политиката. И у нас, и в Европа.
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ