Автор на текста е историкът Емил Джасим. Текстът е публикуван

Автор на текста е историкът Емил Джасим. Текстът е оповестен първо в брой 4 на списание Момичетата от града.

 

Преди няколко години ми се роди щерка. И с изключение на безгранично благополучен, бях мощно изплашен. Защото светът, в който живеем, никак не е обективен към дамите.

Като историк обаче се замислих дали пък нямаме изключителния шанс да живеем в онази част от света и в това време, в които дамите за пръв път са толкоз овластени.

8-ми март е 67-ият ден в годината, В целия свят е отдаден на Жената. Не на майката, колежката или учителката, както ще настояват дълги години в Съюз на съветските социалистически републики и подчинените им сателитни страни. Не е и на всички тези обособени от пола функции, които една жена може да има, а на Жената като пълновръстен юридически и политически индивид, получаваща почтено заплащане за труда си и равноправна на мъжете в строго юридически смисъл. А това никак не е малко.

Всичко стартира на тази дата, на 67-ия ден през 1857 година в Ню Йорк – град в Съединените американски щати, а не в Русия. Но с цел да стигнем до такава степен, би трябвало да извървим дълъг път…

Античната и средновековната жена е хем стока, хем богиня, хем някакъв юридически индивид

Връщайки се към историята на правата на дамите, неизбежно започнах от началото на цивилизацията в Древна Месопотамия. Там дамата в средата на второто хилядолетие прочие Хр. е по едно и също време и майка, и богиня, даже първото записано име на стихотворец в международната история е на Енхедуанна – дъщерята на цар Саргон и жрица в античния град Ур. Жената има право да подхваща търговски инициативи, да наследява или да има благосъстоятелност и даже има право да свидетелства в съда.

По подобен метод стои въпросът и в Древния Египет, като вероятните ограничавания били по-скоро плод на другия обществен статус, а не на половата принадлежност, само че главната обществена роля на дамата все по този начин била да бъде майка.

В същата тази Древна Гърция, която е пример за либералност, до Архаическата ера (кр. на VI в. прочие Хр.) дамите са пълноправни членове на обществото, което е ясно отразено в митологията. Амазонките са жени-воини, богините могат и знаят доста, а и простосмъртните дами не се дават. Но след огромната смяна в елинското общество дамата става на процедура благосъстоятелност на мъжа. В така наречен Класическа ера дамата не има личностна еднаквост отвън тази на своя настойник (баща, брат или съпруг). Тя е част от ойкоса (дома) и е благосъстоятелност на кириоса (господаря). В класическа Атина тя няма право да заведе тъжба, с цел да води правосъден развой, нито да бъде очевидец – за всичко вместо нея се явява нейният настойник. Образованието е налично единствено за най-богатите девойки, и то надалеч не със същата образователна стратегия като момчетата – девойките били учени единствено на съществени умения, свързани с семейството. Не е изненада, че в това общество дамите освен нямали право да вземат участие в решаването на съдбините на родината си посредством гласоподаване, ами и въобще не били допускани до каквото и да е политическо присъединяване.