Автор Max Milo Éditions 29 септември 2023 г.Преди няколко седмици

Автор Max Milo Éditions

29 септември 2023 година

" Преди няколко седмици Институтът по социология в Киев разгласява проучване, което разгласи, че 63% от украинското население - изтъквам по памет - познава най-малко трима души, които са починали. Това значи, че на украинците могат да им разправят какво ли не, само че те не са кретени, обратно на това, което считат нашите медии. Те не са кретени. Те се досещат какво става. Може да им разправяте каквото желаете за слабостта на руснаците, те осъзнават, че това не е правилно. И виждат, че Зеленски е този, който взема решенията. Така че автоматизирано 1+1 прави 2 и Зеленски пада в изследванията. Това е неизбежно... Ситуацията е извънредно деликатна за Зеленски и за Запада и в последна сметка е по-комфортна за Русия, тъй като внезапно другите стартират да желаят ", споделя Жак Бо, някогашен член на швейцарското стратегическо разузнаване, който е взел участие в стратегии на НАТО в Украйна през 2014 и 2017 година

- Добър ден, Жак Бо! Вие сте някогашен полковник от швейцарските разследващи служби, експерт по страните от Източна Европа и някогашен началник на доктрината за мирните интервенции на Организация на обединените нации. В рамките на НАТО сте взели участие в стратегии в Украйна, по-конкретно по време на революцията на Майдана през 2014 година Автор сте на три огромни книги за войната в Украйна, оповестени от издателство “Макс Мило ”. През февруари 2022 година издадохте “Poutine, maître du jeu? ” („ Путин, занаятчия на играта? “), през септември 2022 година “Opération Z ” ( “Операция Z ”), а последната е “Ukraine entre guerre et paix ” ( “Украйна сред война и мир ”), оповестена на 24 май тази година. Последната оценка за броя на починалите пристигна от американските служби на 21 август. Според тях 500 хиляди са убитите и ранени бойци в двата лагера: 120 хиляди от съветска страна и 70 хиляди от украинска страна, а останалите са цивилни. Струва ли ви се достоверна тази оценка?

- Честният отговор на въпроса за загубите е, че нищо не знаем. Нямаме публични данни нито от съветска, нито от украинска страна. В началото на специфичната интервенция руснаците оповестиха цифри първо при започване на март, а след това през април, само че по-късно нищо не са споменавали. Така че всичко, което имаме като цифри, са оценки. Това е първото, което би трябвало да знаем. Второ, нашите медии доста обичат да си играят с думите, с цел да накарат хората да повярват. Трябва да бъдем точни, когато приказваме по тази проблематика. Когато се приказва за 500 хиляди, американците приказват за загуби. Във военно отношение загубите са починалите, ранените, изчезналите или дезертьорите, т.е. всичко, което е изгубено. Това не значи, че всички тези хора са убити. Важно е да уточним това, тъй като виждам - и в книгата си изтъквам образеца с Швейцарската френскоезична телевизия, където игриво смесват тези понятия, с цел да основат усещането, че руснаците имат повече убити. Тук би трябвало да сме точни. Загубите са цялост от фактори, мъртвите са си мъртви. Не знаем нито броя на загубите, нито броя на мъртвите, нито при украинците, нито при руснаците. Разпространяват се всевъзможни оценки, а напоследък най-настойчиво се въртят цифри, които идват от Съединени американски щати, въз основата на сателитното наблюдаване на военните гробища в Украйна, съгласно тях украинците имат 400 хиляди убити. Не загуби, а мъртви. Не знам дали това число е реалистично.

Миналата седмица, с цел да отдаде респект на героите на украинската защита, украински мобилен оператор предложи всеки да изпрати обръщение на поддръжка на телефонния номер на украински боец, умрял в борба. Доста любопитно е, че в края на този ден на възпоменание мобилният оператор разгласи, че е имало 400 хиляди позвънявания. Тоест обадили са се на телефонните номера на убити бойци и е имало 400 хиляди послания. Операторът смъкна съвсем незабавно туита, откакто го разгласява, тъй като това въпреки всичко беше огромно число. Тези 400 хиляди подхождат на това, което американците бяха разкрили въз основата на сателитното наблюдаване. Тези обстоятелства не са дефинитивни, само че може би дават знак. Друг знак е това, което украински публицист разгласява на страницата си в Телеграм преди към две-три седмици - че украинците имали над 310 хиляди убити. Не знам дали тези цифри са тествани, само че с това разполагаме.

От съветска страна, източникът, който използвах в моите книги, е съветска опозиционна медия, която стартира броене дружно с английската Би Би Си от май предходната година на броя на убитите руснаци въз основа на известията за гибел, оповестени в Русия. Числото, което видях предходната седмица, беше 30 хиляди убити. Дали това е изцяло правдиво, дали са по-малко от действителните, дали са повече, не мога да кажа. Но това, което мога да кажа в поддръжка на този източник, който се споделя Медиазона, дружно с Би Би Си, е, че те най-малко имат методология, която е ясно разказана. Тази опозиционна медия, която в действителност е съперник на ръководството на Владимир Путин, ни дава число, което е над 10 пъти по-ниско от това, което се популяризира за украинската войска и което ненапълно подхожда на друга логичност, а тя е, че главният източник на убитите на бойното поле, е артилерията. От испанския в. “Ел Паис ”, само че и от други медии знаем, че руснаците имат предимство 10:1 във връзка с артилерията. След като те имат предимство от 10:1, разумно е броят на жертвите също да бъде в съответствие 10:1.

Когато виждаме напъните, които постави от началото на тази година Украйна, първо да усили броя на мобилизираните, второ, да попречи на хората да избягат от Украйна и от украинската войска, на дезертьорството, фактът, че ускориха военния углавен кодекс в този смисъл, когато виждаме самодейностите за набиране на хора, от време на време принудително, както видяхме от видеозаписи, изключително в западната част на страната, в Транскарпатия - и апропо унгарското държавно управление се оплака, че насилствената готовност визира значително жители от унгарското малцинство - виждаме усилието на украинците да намерят персонален състав, което значи, че има същинска рецесия с личния състав в украинската войска. Това демонстрира, че даже цената на числата, които загатнах доскоро, да не може да бъде тествана, това е обстановка на извънредно напрежение във връзка с личния състав в украинската войска и безспорно тя е доста по-голяма, в сравнение с в съветската войска. Това е разумно, като са има поради размера на двете страни. Освен това Украйна е страна, в която откогато е самостоятелна, от 1991 година, има постоянно понижаване на популацията и това изключително се ускори от 2014 година, когато доста украинци избягаха в Русия, тъй като всички рускоезични жители се почувстваха набелязани от новия режим. Така че има много забележителен спад на популацията. В резултат на това има намаляващ евентуален запас, а, противоположното, в Русия сякаш има противоположният феномен - от ден на ден руснаци се записват като доброволци да отидат да се бият в Украйна, усещайки динамичност на успеха. Така че руснаците не наподобяват обезпокоени от проблем с персоналния състав, до момента в който украинците са. Това мога да кажа за обстановката.

Но мисля, че има същински проблем в Украйна - различен феномен, който не трябва да се подценява. Миналия месец бях в Германия, срещнах се с хора, които ми споделиха, че познават украински бежанци, които не поддържат държавното управление, а са избягали от украинското държавно управление. Те са рускоезични и не смеят да се върнат в страната, тъй като се опасяват от репресии. Това е различен феномен, който стартира прочее още през 2014 година, и той е, че на рускоезичните все по-малко се гледа с положително око в Украйна и те бягат от страната. Следователно евентуалният запас понижава.

- В една от книгите си говорите за няколко милиона души от 2014 година до момента.

- Да, сега не си припомням тези цифри, само че като се имат поради всички бежанци от 2022 година насам, виждаме, че една огромна част са отпътували на Запад. Но в случай че ги разгледаме по страни, виждаме, че най-избираната страна от украинците от 2022 година, с цел да се изселят, е Русия.

- Друг сензитивен въпрос, съпътстващ войната в Украйна, е зърнената договорка. Според вас за какво Русия реши да се отдръпна от това съглашение?

- Зърнената договорка беше подписана предходната година, като претекстът беше, че Русия пречи на износа на зърно, защото е минирала украинските пристанища, основно Одеса, само че и три-четири пристанища към Одеса, които имат терминали за кораби, пренасящи жито. Казаха, че руснаците пречат и след възходящ напън от Запада бе подписано съглашение, което руснаците одобриха. Трябва да знаете две неща. Първо, руснаците в никакъв случай не са пречели на украинците да изнасят житото си. Това беше по този начин тогава, през днешния ден е различен въпрос, тъй като обстановката се промени. Но руснаците не са минирали украинските пристанища. Украинците минираха личните си пристанища, тъй като чакаха десант и земноводна интервенция в региона на Одеса, в стила на десанта в Нормандия. Много западни коментатори също чакаха, че руснаците ще се опитат да проведат земноводна интервенция в региона на Одеса и това е повода, заради която самите украинци минираха пристанищата си. После хвърлиха виновността за това на руснаците, само че руснаците в никакъв случай не са минирали украински пристанища. Това е значимо да се каже, тъй като демонстрира, че нашето усещане за спора е изцяло накриво по отношение на действителността.

Второ, подписаното съглашение предвиждаше няколко неща. То предвиждаше украинските кораби да се движат в специфични коридори в Черно море, тъй като това, от което руснаците основателно се притесняваха, беше, че украинците ще употребяват този морски трафик, с цел да прикрият земноводни или секрети интервенции против Крим. Затова дефинираха коридори, които бяха следени от турския морски флот, тъй че украинските кораби, пренасящи зърно, да могат да минават свободно.

Втората част от тази зърнена договорка предвиждаше руснаците също да могат да изнасят житото си и в действителност тук е казусът, тъй като до момента в който руснаците изпълняваха своята част от договорката, оставяйки украинските кораби да се движат в позволените коридори с постоянни вести, защото руснаците и турският флот съобщаваха постоянно за прекосяването на корабите, от европейска страна не съблюдаваха изискванията на договорката, под предлог, че няма наказания върху съветското жито. Ако погледнете европейските наказания против Русия, в действителност съветските житни култури не са глобени. Това е по този начин. Но това, което не се споделя, е, че морският превоз е глобен. Тоест споделят: “да, да, житните култури могат да циркулират, няма проблем ”; казусът е, че корабите не могат да се движат. “Полицаят ” на този морски трафик са застрахователните компании, а както знаете, в морския трафик са нужни доста огромни компании поради вредите, които може да аргументи, нефтените разливи и така нататък Така че, когато се приказва за морско обезпечаване, неизбежно се стига до огромните лондонски застрахователи - “Лойдс ” и други Именно тези застрахователи отхвърлят да застраховат морския превоз от и до Русия. Може да поръчате зърно от Русия, само че никой няма да ви застрахова. Никой няма да застрахова превоза ви. Това значи, че в случай че корабът пропуща течност, в случай че сътвори нефтен разлив, вие ще загубите товара си и би трябвало да приемете всички последствия. Това е първото нещо.

Второто нещо е, че в случай че желаете да купите жито от Русия, би трябвало да извършите заплащане. Но в случай че системата за заплащане не ви разрешава да платите, вие просто не можете да купите жито. Затова втората част на зърнена договорка предвиждаше свободно придвижване на зърно, което включваше повдигане на рестриктивните мерки върху застраховането на морския превоз за превоз на зърно, и евентуалните клиенти да могат да платят посредством интернационалната система Swift на съветски аграрни банки, натоварени със характерни транзакции за това жито.

Пак споделям, че няма наказания върху житото, само че има наказания върху останалото и западните страни не направиха нищо за останалото. В резултат на това руснаците не можаха да изнесат житото си. Можеха да го създадат единствено “мамейки ”, в кавички, т.е. в случай че съветското държавно управление застрахова личния си превоз, или по други пътища - сухопътни и други, към страните получатели. Очевидно това е причина за различията сред Русия и нейните западни сътрудници и, естествено, Обединените народи, които покровителстваха зърнената договорка. Това е договорка с лимитирана годност, по-конкретно за морския превоз, и по тази причина трябваше да се възобновява на всеки три месеца. В началото на тази година се сложи въпросът за възобновяване на съглашението и руснаците не бяха изключително благосклонни. Накрая Ердоган изиска от Русия да го направи. Русия отстъпи, тъй като Ердоган заложи ненапълно гордостта си - имаше избори в Турция и той не искаше зърнената договорка да бъде леке в CV-то му, по този начин да се каже. Така че руснаците споделиха “ок, ще подновим съглашението ”, с цел да не слагат Ердоган в неприятно състояние.

През пролетта обаче бе осъществена офанзива против Керченския мост и военноморската база в Севастопол с морски дронове, които бяха превозени от транспортен съд майка, който в тази ситуация беше транспортен съд за зърно, в който бяха скрити тези дронове. Тоест украинците използваха прикритието на тези морски коридори, използваха зърнената договорка, с цел да минават кораби за зърно, които в реалност превозваха дронове за офанзиви против Керченския мост. Тогава руснаците споделиха: “Спираме шегата, няма да подновим съглашението. Щом не спазвате съглашението и употребявате охраняваните коридори, обезпечени от Организация на обединените нации, с цел да правите офанзиви против Крим, прекратяваме присъединяване си в договорката ”. Ето това се случи. Това е обстановката, в което се намираме. Сега руснаците и турците договарят. Вчера Ердоган беше в Сочи, с цел да се срещне с Путин, и евентуално са го разискали. Не знам какъв е резултатът от полемиката им, само че мога да си показва, че това е грижа за Турция. Това е грижа и за Русия. Не че имат потребност от тези пари, с цел да живеят, въпросът не е в това. Това е въпрос на доверие във връзка с страните от третия свят, на останалата част от света, която чака доста от Русия. Впрочем Русия направи няколко жеста към тези страни - подари безплатно зърно, с цел да покаже, че казусът е сред Украйна и Русия, а не сред Русия и останалата част от света. Но явно Русия няма да подарява непрекъснато жито, тъй че би трябвало да се откри modus vivendi и е допустимо да се очертае решение - говореше се, че може Русия да продава зърно на Турция, която може да го препродава другаде. Не познавам точното наличие на извършените полемики. Но за руснаците фактът, че този трафик беше пресечен, е проблем за връзките ѝ с нейните съдружници в останалата част от света.

Ще напомня, че задачите на руснаците постоянно са били доста поредни - демилитаризация на опасността против Донбас, тъй че тя не визира нито украинските селяни, нито украинската стопанска система, нито работата по зърното. Но явно всички би трябвало да съблюдават разпоредбите и да държат спора в рамките, в които би трябвало да остане. От момента, в който стартира да се уголемява, стигаме до обстановката, в която сме през днешния ден, и западните страни значително са виновни за това, тъй като не съблюдаваха своя ангажимент, играеха си с думите, споделиха, че зърното не е глобено, само че корабите, морският превоз е глобен. Има много преднамереност от страна на Запада.

- Освен украинската контраатака през последните седмици, имаше още едно доста събитие през лятото - от една страна, офанзивата, превратът на Пригожин против Русия, и гибелта му при самолетна злополука на 23 август. Отговорен ли е Путин за това?

- Първо, когато приказваме за държавен прелом, би трябвало да сме извънредно деликатни с термините. Не мисля, че нито като желание, нито като събитие става дума за държавен прелом. В Донбас се разви избрана обстановка от момента, в който ген. Суровикин, който командваше съветските въоръжени сили в Украйна, се съгласи да употребява бойци на организацията “Вагнер ” в Бахмут. Тези сили в никакъв случай не са били включвани в съветските въоръжени сили. Това е значимо да се каже, защото доста специалисти приказват какво ли не по този въпрос: силите на “Вагнер ” в никакъв случай не са били включвани в съветските сили. Това е обособена мощ, която се сражаваше паралелно с съветските сили. “Вагнер ” имаше шестмесечен контракт с съветското Министерство на защитата от края на октомври до края на април, чиято цел беше да унищожи всички врагове в Бахмут. Не да завладява града, а да унищожи всички врагове в Бахмут за шест месеца. Това и направи “Вагнер ”. Задължението на съветските сили към “Вагнер ” беше да оказват артилерийски поддръжка, когато е нужно. Руснаците го извършиха. Няма да встъпвам в детайлности, само че в края на април “Вагнер ” беше унищожил 95% и може би повече от украинските бойци в Бахмут. Оставаха още 5%, само че общо взето те бяха изпълнили задачата си. В края на април им споделиха общително: “Благодаря! Браво! Добра работа! Може да се изтегляте, ще ви заместят съветски войски ”. И тук Пригожин разигра една от своите психодрами. Той сподели: “Не, бихме се дотук, желаеме да довършим тези 5%. Дайте ни нужните муниции и ще свършим работата ”. Тоест той изиска удължение на контракта и те го направиха. Това продължи до 20 май, когато бе обявено, че целият Бахмут е освободен. В този миг споделиха: “Добре, господин Пригожин, може да се изтегляте ”.

Проблемът в този миг, през месец май, беше, че Русия се готвеше да посрещне украинската контраатака, която обещаваше да е забележителна, и те не желаеха непознато тяло в бойния си ред. Дотогава “Вагнер ”, макар че свърши потребни услуги, структурно и оперативно беше непознато тяло. Така че “Вагнер ” трябваше да се изтегли и командната конструкция да бъде напълно с съветски войски. Освен това при започване на юни съветският парламент одобри закон, съгласно който повече не трябваше да има частни военни компании в Украйна. Бойците от тези частни компании или частни армии можеха да сключат контракт с съветските въоръжени сили, само че повече не можеха да работят в границите на тези частни компании, тъй като това основава проблем с координацията. Когато имате конструкция с бригади, батальони, роти, командната верига е ясна, минава от един ешелон в различен и се реализира съгласно процедури, електронни системи, има цяла архитектура, която разрешава предаването на заповеди, съгласуваност на дейностите и така нататък

Когато има частна компания, тя не може да бъде част от тази конструкция. В Бахмут това не беше проблем, тъй като той е нещо като малко самостоятелно полесражение, в което “Вагнер ” можеше да се бие. Това се превръщаше в проблем в границите на защитата в Южна Украйна. И точно тогава Пригожин стартира да недоволства, да стачкува против това решение, което в последна сметка беше за разбиването на бойната част на “Вагнер ”, тъй като към момента има част за сигурност, която работи в Африка, в Мали и другаде, и която въобще не беше наранена от решението. То засягаше единствено украинската интервенция. Казах, че решението е било на Народното събрание, само че това не е напълно тъкмо. Министерството на защитата, господин Шойгу взе това решение, естествено дружно с началника на генералния щаб, който неотдавна е и командващ на силите в Украйна.

Пригожин стартира да недоволства против това решение в обществените мрежи. Той искаше да отиде да го разиска очи в очи с Шойгу и Герасимов. Първо искаше да направи това в Ростов и когато разбра, че Шойгу няма да пристигна, реши да отиде в Москва, с цел да приказва с него и с Герасимов. Следователно въобще не ставаше дума за държавен прелом, за събаряне на властта, за промяна на съветските институционални системи по какъвто и да е метод, а да отбрани ползите си и в това нямаше нищо против Путин. Пригожин е остарял другар на Путин и нямаше никаква причина да го атакува. Пригожин изясни това, казусът е, че нашите медии изваждат какво е споделил Пригожин, без да извадят най-важното. Но самият Пригожин изясни доста ясно, че задачата на неговия поход, който бе наименуван бунт, само че това беше поход към Москва, е да се срещне с Герасимов и Шойгу, с цел да ги накара да трансформират концепцията си за разбиването на “Вагнер ” и повече да не го употребяват в интервенциите в Украйна. Това е. Това го сподели самият Пригожин. Но на Запад нещата бяха възприети друго, тъй като от дълго време се надяват, че войната в Украйна ще провокира национално придвижване в Русия - неодобрение поради убитите, лишенията, рестриктивните мерки за пътешестване, по разнообразни аргументи и това придвижване на неодобрение против съветската власт ще смъкна Владимир Путин. Така че, когато видяха Пригожин да се насочва към Москва, всички ликуваха от наслада: “Ето, най-накрая нашата тактика проработи! ”. Всъщност ставаше дума за нещо доста по-просто. След като беседва с беларуския президент Лукашенко, Пригожин разбра, че е минал границите на разрешеното и отиде да се извини. Имаше диалог с Владимир Путин и казусът беше решен сред двамата. Следователно казусът освен, че не беше държавен прелом, само че той нямаше нищо срещу Путин и въобще нямаше желание да смъква който и да било. Тогава се случи гибелта на Пригожин.

- Малко по-късно.

- Малко по-късно. Трябва да запазим самообладание и да разберем какво се случи. Конспирационистите, каквито има доста във френските медии, започнаха да приказват, че Владимир Путин го е провел, отстранил е съперник и какво ли още не. Първо проверяваща комисия би трябвало да дефинира какво се е случило - дали е акцидент или атентат. Не е моя работа, освен на мен, а и на който и да било, да споделя “това е атентат ” или “това е акцидент ”. Всъщност нищо не знаем и няма смисъл да вършим химерични сюжети.

Да изходим от хипотезата, че става дума за атентат и са желали да отстранят Пригожин, което е една опция. Наистина ли Русия, или съветското държавно управление, или Владимир Путин, са имали интерес от това? Той не е зложелател. Не е политическа персона. По време на този къс поход към Москва той не получи никаква политическа поддръжка. Така че официално, механически, няма никаква причина да го отстраняват. Ако са желали да го отстранят, една седмица преди неговия атентат или акцидент, Пригожин беше в Африка и даже пусна видеозапис оттова. Спокойно можеха да го отстраняват там напълно дискретно, което беше доста по-лесно, доста по-малко рисковано, доста по-малко очевидно и щеше да мине на фона на това, което се случва в този район на Сахел, където “Вагнер ” работи в интерес на Мали или на други страни. Можеха да го създадат. В Русия се случи акцидент или атентат, който е извънредно забележим, необятно отразен в медиите. Не е ясно какъв е ползата на Русия от толкоз очевидно събитие.

Второто нещо, което не е за занемаряване, е, че сега на този атентат или акцидент, се организираше срещата на върха на БРИКС в Южна Африка, в която, както знаете, Русия е една от главните страни. Наистина ли това беше подобаващият миг да отстраняват толкоз медийна фигура като Пригожин, по време на срещата на БРИКС, където одобряваха нови членове и желаеха да покажат, че това е новият полюс на стабилността? Това би била контра-реклама. Ако допуснем, че съветската власт е имала желание да в профил Пригожин, мисля, че моментът е бил доста зле определен. От години съветското държавно управление има извънредно рационално, извънредно уравновесено държание. Ще ми кажете “Те вършат военни интервенции ”. Да, склонен съм. Под “уравновесен ” имам поради, че решенията се обмислят, преценят се двете страни на едно решение. Мисля, че в тази ситуация това би бил най-лошият миг за осъществяването на атентат.

Но за какво да се ограничаваме до съветското държавно управление? В края на краищата и други страни са имали интерес да отстраняват Пригожин. Във всеки случай виждам две - първата явно е Украйна, чийто началник на военното разузнаване, Кирил Буданов, призна през месец март или април тази година, че Украйна стои зад елиминирането на съветски лица, което видяхме по света от повече от една година насам, и че ще продължат да го вършат. Знаете за олигарсите, които умряха в Испания и другаде. Е, Кирил Буданов призна, че украинските спецслужби са го направили, с цел да покажат, че руснаците, колкото и да са всемогъщи, на никое място не са в сигурност на планетата. Така че не е немислимо това да са тайните служби, които сигурно имат бази в Русия - виждаме го с офанзивите с дронове, атентатите против Татарски, Даря Дугина, за които прочее пое отговорност Кирил Буданов. Априори те имат претекст и човек, който има опция или средствата да прави сходни атентати. Така че това не е невероятно.

Но има и други. Отново сме в областта на хипотезите, само че се загатна, че това може да са френските служби, които поради “Вагнер ” имат проблеми в Мали, в Нигер. Въпреки че аз персонално считам, че разследващите служби не отмъщават. Разузнавателните служби не са мафия. Елиминират се хора, когато загубата им носи изгода. Не съм сигурен, че загубата на Пригожин е донесла някаква изгода на Франция, да вземем за пример. Макар че можем да споменем тази опция, аз имам съществени запаси. При украинските служби е по-различно, тъй като те имат такава политика на елиминиране, зад която стои избрана логичност, без значение дали ни харесва или не.

И най-после, може да е била акцидент. Знаем, че в Русия липсват аварийни елементи поради глобите, че самолетът, който е превозвал Пригожин, е бил “Ембраер ”, т.е. бразилски аероплан и евентуално се е нуждаел от аварийни елементи, от поддръжка и така нататък Можем да допуснем, че поради глобите не е имало такава поддръжка или аварийни елементи и е станала акцидент заради механически проблем. Но аз имам съществени запаси, когато споделят, че евентуално съветското държавно управление или Владимир Путин са отстранили Пригожин.

- Какво е смисъла на Пригожин в Русия?

- Незначително. Но бойците на “Вагнер ” си завоюваха прочут авторитет в Бахмут, тъй като това беше доста тежка борба, физически и душевен, с незначителни средства, това беше пехотeн, съвсем ръкопашeн пердах. Някои припомниха борбата при Вердюн, този вид борби, в които бойците са доста близо един до различен, също така няма танкове, няма артилерия, в действителност е ръкопашен пердах очи в очи с съперника. В борбите в градска зона врагът от време на време е на четири метра от теб, тъй че в действителност са нужни извънредно здрави нерви, доста огромни механически знания, с цел да се движиш, да знаеш къде да се скриеш и така нататък Истината е, че бойците от “Вагнер ” си завоюваха по време на тази борба забележителен авторитет. Няма спор, че Пригожин се възползва от този авторитет, само че в политически проект нито един политик не поддържа Пригожин в крясъците му против Шойгу и Герасимов.

- Говореше се и за вълна от убийства на олигарси, хвърлени през прозореца в Русия. Истина ли е това?

- Те не бяха единствено в Русия, имаше и в Испания, в няколко европейски страни, и тук се натъкваме на признанията на Кирил Буданов, шефа на украинското военно разузнаване, който сподели, че украинските служби стоят зад изгубването и убийствата, които видяхме съвсем на всички места по света, и че те ще продължат.

- Година и половина след началото на тази война към момента ли е висок духът на руснаците?

- Мисля, че множеството руснаци познават войната, приказват за този спор в Украйна, което не беше по този начин първоначално, и поддръжката за Владимир Путин на практика не е отслабнала. Подкрепата на публичното мнение за Путин от началото на специфичната военна интервенция е към 80%. Най-много падна на 79% след изтеглянето на военните елементи от Харков, което беше доста зле обяснено на съветското население. То също има достъп до западните медии и видя уязвимост. Тогава имаше спад на известността, само че доста бързо бе възобновена и равнището му на известност е към 81-83% и на процедура не се е трансформирало. Що се отнася до поддръжката за специфичната военна интервенция, тя е към 70-75% и даже малко повече - 75-77%, а броят на съперниците на специфичната военна интервенция също остава постоянен - сред 18 и 22%. Има и 2% колебаещи се. Така че има известно неизменност в публичното мнение и няма доста вариации. Това значи, че публичното мнение поддържа специфичната военна интервенция.

Когато погледнем последните цифри, оповестени от съветското Министерство на защитата, има все по-голям брой искащи да станат доброволци и да се бият в Украйна. Дори по време на мобилизацията през септември, за която се говореше, че е злополука и в действителност имаше частични сривове, това е правилно, само че отвън тях за един месец те активизираха 300 хиляди души. Това, което желая да кажа, е, че има 70 хиляди доброволци, което не е било планувано. Те са почнали да се образоват. Частичните мобилизации активизираха военнослужещи от запаса, т.е. хора, които са били част от въоръжените сили в предходните 10 години, запасняци, които би трябвало да опреснят знанията си за шест месеца, преди да бъдат изпратени на мястото на военните дейности в Украйна. За доброволците не бяха оповестени доста детайлности, само че очевидно са били изпратени в образователни центрове, евентуално доста младежи, която нямат военно образование. Руското министерство на защитата е доста нищожно на информация. Но въпреки всичко има 70 хиляди доброволци в допълнение, а през последните месеци се говореше за нови 200 хиляди доброволци, които желаят да отидат да се бият в Украйна. Това значи, че поддръжката за интервенцията е повишена и мисля, че тя набъбна още повече, откакто украинците направиха атентати в Русия, които без проблем можем да назовем терористични, и в действителност стегнаха редиците. Мисля, че резултатът, предстоящ от украинците, е бил тъкмо противоположният. Същото се случи с “Ислямска страна ”, която се надяваше френското население да се активизира против държавното управление на Франсоа Оланд, което публичното мнение не харесваше изключително, това е едно от най-непопулярните държавни управления в Петата република преди Макрон (смях). Но резултатът беше противоположният. Хората реагираха на терористичните атентати с еднакъв инстикт на взаимност и самоотбрана. Абсолютно същият феномен се следи в Русия и мисля, че това е по-скоро негатив за Украйна.

- Рублата в никакъв случай не е била толкоз слаба. Трябва ли Путин да се тревожи за стопанската система си?

- Рублата падна, само че преди две-три седмици беше нормализирана от Централната банка. Има няколко теории за това. На първо място, някои споделят, че това е било непринудено. Трябва да знаете, че глобите, които понася Русия от началото на предходната година, оказаха протекционистки резултат върху нея. Тоест, вместо да задушат Русия, в прочут смисъл те я защитиха извън, както беше и през 2014 година, и вместо да я лишат от запаси, я насърчиха да развива нови запаси. Така както Русия разви земеделието си след 2014 година, тя разви и индустрията си - отбранителният бранш е явен, само че има доста свързани сфери, които Русия разви. Проблемът за Русия беше да продава и с доста мощна рубла тя мъчно щеше да изнася продуктите си. В резултат на това отслабването на рублата, което видяхме тази пролет, оказа помощ на Русия да съживи износа си, овладявайки тази “слабост ”, в кавички, на рублата, Централната банка възвърне избран баланс сред цената на парите и това, което е нужно за износа. Освен това една стопанска система, която е под наказания, т.е. пробват се да я изолират от останалия свят, е доста по-малко уязвима от инфлацията, в сравнение с една отворена стопанска система. Това щеше да бъде доста по-голям проблем във Франция, Белгия, Швейцария или другаде, тъй като там внезапно се получават разлики с това, което е отвън страната. Когато няма разлика, няма проблем.

- От украинска страна също имаше значително изненадващи неща. Министърът на защитата беше заменен, откакто се оказа забъркан в корупционен скандал. Украинският олигарх Игор Коломойски, който финансира акцията на Зеленски, беше задържан и упрекнат в измами и пране на пари. Преди няколко седмици всички сержанти, набиращи бойци, бяха уволнени след корупционни кавги. Какво значат съгласно вас тези събития?

- Първо, проблемите с корупцията са действителни проблеми. Вие говорите за сержанти, които набират бойци, само че това не са сержанти, а освен това. Това са хората, които отговаряха за мобилизацията в украинските области, и мисля, че началникът в Одеса си е купил вила за няколко милиона евро в Кипър, или нещо сходно, а жена му живеела в Одеса в лукс. Явно е имало сериозна корупция, която е била засилена от обстоятелството, че украинците повече не желаят да вървят да се бият и по тази причина изплащат освобождението си. Видях цените - те са от порядъка на 15 хиляди евро за освобождение. Очевидно става дума за корупция в чист тип и това продължава от няколко месеца, даже от началото на интервенцията, тъй като украинците желаят да защитят страната си, само че не мисля, че желаят да водят война с руснаците. Това може да наподобява спорно, само че аз персонално познавам украинци и в никакъв случай не съм усетил в тях завист към руснаците. Тази завист към Русия е артикул на един политически подтекст, който се зароди по-скоро у нас, в сравнение с при тях. Мисля, че множеството украинци не изпитват завист. Неминуемо има хора, които изпитват ненавист, отмъстителност и всичко това се разви по време на спора - когато познаваш някого, който има умрял наследник, другар, племенник или татко, това може единствено да утежни нещата. Но фундаментално украинците не желаеха да се бият. Несъмнено желаят да защитят страната си, само че не желаят да се бият с руснаците. Мнозина се пробваха още при започване на спора да го избегнат. Има “заобикаляне ”, има оръжия, които се препродават - те идват и се препродават и това не го споделям аз, има очевидци, задгранични бойци, които са го видели.

Проблемът с корупцията в Министерството на защитата е прочут от дълго време. Аз самият съм взел участие, доста непретенциозно, само че въпреки всичко съм взел участие в интервенция на НАТО по това време - 2014 година, която беше за битка с корупцията в украинските въоръжени сили. Има стратегия на НАТО, която се назовава Building Integrity, която е отдадена на битката против корупцията във военните институции, освен в Украйна, само че и в други страни. В Украйна казусът беше подобен. Корупцията е ендемична. Самият Резников беше забъркан в корупционен скандал при започване на тази година, през януари, по времето, когато смятаха да го заменят с шефа на военното разузнаване, който загатнах доскоро, Кирил Буданов. Това не беше направено заради аргументи, които не познавам, само че постоянно е съществувала тази концепция за корупция. Между януари и август нищо не се случи. Според мен казусът с корупцията е единствено предлог. Мисля, че истината е, че западните упования от контраофанзивата не бяха изпълнени. Зеленски би трябвало да направи нещо. Голяма част от неуспеха на тази контраатака се дължи на неговите решения. Той направи доста неща срещу мнението на своите военни и по-конкретно на ген. Залужни. Той беше в неприятна позиция, с цел да уволни Залужни за неуспеха, който нямаше да се случи, в случай че го беше послушал. Очевидно Зеленски не можеше самичък да подаде оставка и по тази причина употребява Резников като бушон, а по-късно очевидно ще го назначи за дипломат във Англия. Резников е просто бушон, с цел да се покаже на Запада, че не одобряват неуспеха на контраофанзивата, че работят, вършат нещо. Мисля, че това е действителното пояснение. Обяснението за корупцията ми се коства съшито с бели конци.

- Какво значи за вас спадът на рейтинга на Зеленски?

- Всъщност от борбата за Бахмут Зеленски е в спад. В Бахмут видяхме един феномен, който се пробвах да обясня доста дълго време, само че никой не искаше да разбере, а той е, че има асиметрия, не несъразмерност. На бойното поле има несъразмерност в смисъл подобен, че съветските сили са по-добре екипирани или по-добре подготвени от украинските. От друга страна, украинските сили са по-многобройни от съветските. Това е в областта на несиметричността. Но има асиметрия и тя е, че украинците пазят територия, до момента в който руснаците унищожават потенциал. В последна сметка това основава асиметрия, тъй като, прилагайки своята тактика, украинците улесняват тактиката на руснаците. Колкото повече се вкопчват в терена, както стана в Бахмут, толкоз повече улесняват работата на руснаците. Това е феноменът асиметрия. Не желая да встъпвам в детайлности, само че хората бъркат асиметрия и несъразмерност. Във военни термини това са две разнообразни понятия и тук имаме асиметрия. Това значи, че Зеленски, пробвайки се да се вкопчи в земята, в действителност пожертва своите запаси.

От една страна е Русия, която декларира, както сподели ген. Суровикин на 18 октомври предходната година: “Нашата цел не е да вършим огромни интервенции, а постепенно да смажем съперника, който ни нападна ”. Той изясни защитната тактика, която щеше да употребява и която към момента употребяват, т.е. руснаците възприеха тактиката на война на безсилие. Когато тактиката на единия от участниците е война на безсилие и вкарате войските си в нея, обезпечено ще бъдете губещият. Това е математика. Точно това се случи и Залужни, главнокомандващият на украинската войска, няколко пъти разубеждаваше Зеленски да не продължава в Бахмут. Няколко пъти предложи да изтегли военните елементи от Бахмут, да го остави