Автор: Калоян Стайков, ИПИ „Исторически развития“ Преди месец министърът на

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

„ Исторически развития “

Преди месец министърът на енергетиката съобщи, че „ скоро “, още наесен, ще стартират „ преференциални за двете страни договаряния “ за преформулиране на договорите с Марица Изток 1 (МИ-1) и Марица Изток (МИ-3). Тя добави още, че тези Топлоелектрическа централа са съществена базова мощ за електроенергетиката, т.е. че „ без нея тя мъчно би могла да се оправи, изключително в зимния интервал “.

Казаното е огромен прогрес спрямо господствалото до неотдавна мнение, че тези контракти са в тежест на стопанската система и домакинските бюджети. И че, „ затова “, те би трябвало да бъдат прекъснати, а централите надали не национализирани. Такъв законопроект бе импортиран в предходния парламент, в този смисъл неведнъж се изказваха КРИБ, АИКБ и някои дежурни коментатори на „ тежестта на американските централи “; за нещо такова в действителност намекваха и министър председателят, и самата госпожа Петкова (в последно време в подтекста на договарянията за обновяване на плана АЕЦ Белене “).

В контраст на този прогрес, във Facebook се появи донос, че МИ-3 е част от „ енергийна мафия “. На пръв взор рационални хора, учени и мои другари се втурнаха да харесват доноса. Това е знак, че, както нормално, доносите виреят в плодородната почва на неведението.

Но за миналия месец нямаше прогрес с така наречен „ американски централи “ и обещаната от министър Петкова „ взаимна полза “ на договорите с тях не се случи. За сметка на това Топлоелектрическа централа „ Варна “, втората по величина Топлоелектрическа централа (обща конфигурирана мощ 1260 МВт) в България и на Балканите, която през 2017 година стана благосъстоятелност на някогашен министър, мина в ръцете на някогашен народен представител. Ако цената на придобиване на Топлоелектрическа централа „ Варна “ от ЧЕЗ е малко над 200 млн. евро, то някогашният министър я придобива за малко под 50 млн. евро, а някогашният народен представител - за малко под 1 300 хиляди евро (за 70 на 100 от акциите). Последните две покупко-продажби са от частноправен темперамент, за който важи допускането, че всеки е свободен да продава в собствен ущърб.

Някои съпоставения на Топлоелектрическа централа „ Варна “ и МИ-3

Тук ще се опитаме да разбираем какво би следвало да се има поради под „ взаимна полза “ в договарянията за МИ-3. Подробно пояснение на методиката на оценка на вложенията и социално-икономическата цена може да се откри в наши прегледи на социално-икономическите резултати от инвестицията на Ей И Ес.

Частноправният темперамент на покупко-продажбите с Топлоелектрическа централа „ Варна “ обаче имат значим общоикономически подтекст. По значимото в него е следното:

- Първоначалната инвестиция на ЧЕЗ (цената на придобиване) е съвсем равна на инвестицията на ЕНЕЛ в МИ-3;

- Инвестицията на МИ-3 (както и в МИ-1, която обаче е инвестиция „ на зелено “) е възобновяване и изчистване на технологиите (както е условието на редица политики на Европейски Съюз и България), и тя се изплаща с контракт за изкупуване на електрическа енергия, който включва условие на „ разполагаемост “ включително така наречен „ леден запас “;

- След 2006 година това не се случва с „ Варна “ (причините следва да се проучват отделно);

- Новите притежатели от 2018 година, за разлика от ЧЕЗ, получават контракт за доставка на „ леден запас “, което евентуално ще им носи дългогодишни чисти приходи;

- Практически това значи, че Топлоелектрическа централа „ Варна “ получава аналогични договорни условия с тези на МИ-3, само че с два значими детайла а) той е по-замърсяващ и б) „ студеният запас “ е добит за сметка на държавния Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, който работи така и така на загуба;

- За се стигне до този излаз са подхванати редица дейности на регулаторно и управническо ниво (най-вече обезвреждане на мнението на систематичния оператор с административни действия), като тези дейности са добре оценени в пресата;

- По мотив новия статут на Топлоелектрическа централа Варна няма демарши от бизнес асоциации, нито питания от регулатора до Европейски Съюз дали това е държавна помощ, нито законопроекти за разрушение на договорите, каквито отлежават в Народното събрание от три-четири години във връзка „ американските централи “.

Малко предистория на МИ-3

Предисторията стартира през 1998 година Тогава двете централи в Марица Изток са замислени като заместители на четирите „ дребни “ реактора в Козлодуй. (Те трябваше в обозримо бъдеще да бъдат затворени, тъй като в Европейски Съюз атомните реактори би трябвало да бъдат покрити с бетонен „ кожух “). Ресурсът е локален, основава се работа за мините за 40-50 години, едната Топлоелектрическа централа ще е нова (МИ-1), на „ зелено “, другата, МИ-3 – актуализирана и „ почистена “, рехабилитрана по метода „ построй-владей-експлоатирай “ – “build-own-operate” –BOO, при използване на правилото „ най-хубава налична технология или „ best available technology “ – BAT. Вече не се помни, само че първичният план бе инвестицията да бъда на правилото „ построй-експлоатирай-прехвърли “ („ build-operate-transfer” - ВОТ), който бе зарязан. МИ-3 като ВОО е смесена благосъстоятелност. Това е първият частен план в българската енергетика. Като миноритарен акционер „ страната “ има единствено приход от него.

Зависимостта от импорт на енергийни запаси от Руската федерация и на енергетиката - от нейни държавни компании - отчасти се очакваше да намалее. Както пресметнахме с сътрудника Лъчезар Богданов, през 2001 година зависимостта на България от импорт на енергийни запаси (включително от нуклеарно гориво и въглища) от Русия и Украйна е 85%.

Към това време от 30-на години не са строени Топлоелектрическа централа, в Европейски Съюз те би трябвало да са чисти, локалните инженери и служащи ще имат достъп до ВАТ. Това е належащо, тъй като тогава българската стопанска система изразходва 10 пъти повече електрическа енергия за производството на единица Брутният вътрешен продукт страните членки на Европейски Съюз, три пъти повече в сравнение с, да вземем за пример, Полша и 23% повече в сравнение с Румъния. Освен извеждането от употреба на четирите блока на „ Козлодуй “, тогава главно предизвикателство за България е и използването на политиката на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на „ парникови газове “.

Принципите ВОО и ВАТ са за първи път приложени от МИ-3. Първият от тях значи, че след приключване на контракта, страната, предоставила правото на ВОО, става притежател на всички усъвършенствания и приращенията на рехабилитираната централа. А вторият – че МИ-3 е първата влезнала в употреба българска Топлоелектрическа централа, която ползва европейските правила за запазване на околната среда.

Централата е включена в две енергийни тактики, договорът за нея е подписан преди така наречен „ трети енергиен пакет на Европейски Съюз “, настоящото законодателство на страната и Европейски Съюз е спазено, извършени са състезания и са подписани предварителни и действителни съглашения за финансирането им посредством изкупуване на създадената електрическа енергия. Споразуменията са в действителност доказани от шест държавни управления на България.

Изчисленията на „ взаимните изгоди “ от МИ-3

В Европейски Съюз е възприето, че при решаването на такива проблеми, използваната методика е „ изчислението на блокираните разноски или активи “ („ stranded costs and assets “). Тя е само използваната заради описаните правно-исторически условия.

Според тази логичност минимумът условия, които би трябвало да се вземат поради, е следният: цената на инвестицията, която се оказва под риск, пропуснатите изгоди до края на контрактувания интервал и разноските по вероятни разногласия, в случай че не е достигнато единодушие.

Освен това обаче, както загатва пътьом и госпожа Петкова, би трябвало да се плануват и систематичните разноски – какво би станало с електроенергетиката и какъв брой би коствало това. Иначе казано, следва да се отчетат и пропуснатите изгоди за стопанската система.

По ред на изброяването, съгласно известното от изявления в пресата, картината наподобява по следния метод.

Системният проблем

Средното произвеждане на електрическа енергия от въглищните Топлоелектрическа централа за извънредно ползване след 2010 година е сред 35 и 45%. За разлика от АЕЦ тези уреди са по-бързо преносими и по-евтини като първична инвестиция. „ Подвижността “, способността на МИ-1 и МИ-3 да създават при друг коефициент на потребление на горивото е почти същата като на Топлоелектрическа централа на природен газ – от 40 до 100%. При върховите натоварвания от последните точно МИ-3 е Топлоелектрическа централа, която най-често е била употребена за обезпечаване на стабилността на системата. Времето, належащо на централата с цел да реагира на такива натоварвания, е към 30 секунди. По естествени аргументи такава скорост не може да бъде реализирана от другите неядрени елементи на електроенергетиката – Водноелектрическа централа, вятърни и слънчеви електроцентрали. Поради градивни и софтуерни особености нито една друга част от електроенергетиката не може да обезпечи запас за така наречен „ първично контролиране “ на електроенергийната система.

МИ-3 на Контур Глобал обезпечава приблизително към 9% от годишното електроенергийно произвеждане на България, т.е. към ¼ от производството на въглищни Топлоелектрическа централа. Тази систематична нужда на „ Мариците “ е добре обоснована в отчета на Българска академия на науките за „ Белене “. В него още се споделя, че за поддържане на сигурността на електроенергийната система на България е нужно „ основаване на условия за осъществяване на ремонтни действия, елементите би трябвало да бъдат не по-големи от 350 MВт и да са разсредоточени на най-малко две обособени площадки “, каквито са в действителност мощностите на погрешно определяните като „ американски “ Топлоелектрическа централа. Всъщност делът на държавната благосъстоятелност в МИ-3 е към 1/5.

Инвестицията и нейното публично значение

Общата стойност на инвестицията на Контур Глобал, която би трябвало да се вземе поради, е към 1.4 милиарда лева след началото на плана. Около 500 млн. лева от нея са се „ върнали “ в стопанската система под формата единствено на Данък добавена стойност и директни налози (включително здравни и пенсионни осигуровки). Това е директният фискален резултат от преразпределението през държавния бюджет.

Същата е картината на непреките въздействия през главния снабдител на МИ-3 – Мини Марица Изток: централата употребява към 25% от производството на гориво от мините. Макар тези калкулации да са „ на коляно “, резултатът е почти следният:

- МИ-3 способства за най-малко 25% от заетостта на мините (при настоящето им софтуерно състояние);

- При сегашна цена от 17 лева на звук гориво в стопанската система през налозите се връщат към 6 лева, т.е. 1,5 лева на звук се „ връщат “ в стопанската система единствено с помощта на това, че МИ-3 действа при тези условия.

Друг позитивен индиректен резултат идва от подобренията по отношение на настоящите до 2016 година правила за излъчвания в Европейски Съюз, както и от направените за интервала 2012 - 2015 година, с които Контур Глобал отговори на новите прецизни правила на Европейски Съюз за излъчвания, влезнали в действие през 2016 година В взаимозависимост от динамичността на цените на емисионните права може да се пресметна освободеният запас от възможни разноски за санкции за замърсяване, което е запас, икономисан на стопанската система.

Пряката претовареност в МИ-3 е малко под 500 души. Факторът на основаната от ТЕЦ-а претовареност при доставчиците най-вече от област Стара Загора е над 2 – към 1 100 души на месец. При първа опция ще се опитам да схвана и проучвам по-подробно позитивните фискални и публични резултати от това положение на нещата.

Към взаимните изгоди би трябвало да се включат и резултатите от вложенията в разнообразни публични инициативи, спомагателните осигуровки, образованието на личния състав и стандартите за здравословните и безвредни условия на труд,[i] както и резултатите от стопанските действия, които са зародили без значение от Контур Глобал и главния бизнес на МИ-3.

На този декор изказванията, че МИ-3 е съветска технология, че вложенията са „ единствено на хартия “ и законопроектът за реквизиция на МИ-1 и МИ-3 бил „ затрупан “ от държавното управление са от глупави до нездравословни. Няма неприятно технологията да е такава, каквато считат за ВАТ страните по контракта, стига да е най-хубавата. Инвестициите в МИ-3 не може да са подправени - акционерите и вложителите от финансовите пазари, както и банките – кредитори няма по какъв начин да разрешат това. А концепцията за реквизиция би трябвало, даже по оня проектозакон, да регистрира вложенията, пропуснатите изгоди и провокираните загуби. Т.е. всичко посочено като взаимна изгода нагоре се трансформира в загуба.

Някои макроекиномически съпоставения

Както стана дума, МИ-2 работи на загуба, а Топлоелектрическа централа „ Варна “ към този момент не работи.

Сравнението сред „ американските “ централи и МИ-2, която употребява същия запас, само че е държавна благосъстоятелност, демонстрира, че последната работи на загуба, която непрекъснато се усилва, до момента в който първите осъществят облага.

Например, през 2017 година чистото създадено количество електрическа енергия от МИ-3 е 4 158 GWh, а директният принос на към общата добавената стойност в страната е почти 0,28%, а при отчитане на непреките и индуцираните резултати той доближава 0,43%. Приносът към общите вложения е 0,08%. Ако МИ-1 и МИ-3 станат държавна благосъстоятелност, както предлагаха патриотични депутати през 2016 година с един законопроект, това би означавало с огромна възможност утежняване на индикаторите, за което ще допринесат и възходящите цени на въглеродните излъчвания, които съставляват индустриален разход.

Скорошният скок на цените на квотите за излъчвания на въглероден диоксид слага съществено предизвикателство пред въглищните Топлоелектрическа централа. Благодарение на задграничните вложения в модерни технологии обаче проблемите могат да бъдат решени както това се случва с МИ-1 и МИ-3.

Ето малко информация за смисъла на излъчванията.

Цени на квотите за излъчвания въглероден диоксид

На 24-ти август цената при Европейската скица за търговия с квоти за излъчвания на въглероден диоксид (CO2) надвиши 20 евро на звук. За съпоставяне междинната цена през август 2017 година е 5,6 евро за звук, до момента в който наличните данни за август 2018 година дефинират междинна цена от 18,5 евро за звук. Следователно за интервал от една година цената на излъчванията въглероден диоксид се е повишила над 3 пъти. Това е изключително значимо за топлоелектроцентралите, които употребяват въглищата като запас, защото непосредствено усилва индустриалните им разноски. Тези Топлоелектрическа централа са най-разпространени в Централна и Източна Европа – Полша и Унгария, както и в България.

Причината за повишението на цената са поставените цели за намаление на излъчванията в границите на Европейския съюз, които плануват те да се понижат с 40% до 2030 година Тези цели са избрани като ограничения за противопоставяне против световното стопляне и климатичните промени. Те се основават на допусканията, че човешката активност и произлизащите от нея излъчвания на парникови газове и най-много на въглероден диоксид са главните причинители на тези процеси.

Границата от 20 евро на звук е значима, защото тя се смята за сериозната точка, при която успеваемостта на въглищните централи се изравнява с тази на някои възобновими източници на сила. Това значи, че по-нататъшното повишаване на излъчванията може да изтласка от пазара въглищните Топлоелектрическа централа поради високите индустриални разноски за сметка на конкурентни централи.

Налични резултати

Кръстосаното прекачване на систематични отговорности от МИ-2 към Топлоелектрическа централа „ Варна “ обрича държавната централа на банкрут. Трудно е да си представим по какъв метод тя може да бъде избавена, в случай че не се преразгледат привилегиите на „ Варна “. Това ще рече, че заетостта на почти половината служащи в Мини Марица Изток е под значителен риск.

Онова, което съществува, е допустимо. Т.е. в случай че се поддържат такива развития в електроенергетиката и се прокарват и неизгодни решения за „ американските централи “, техният принос към стопанската система също ще се окаже под риск.

На основата на годишните доклади на МИ-3 можем да изчислим „ тавана “ на цената под риск.

Това е директната и непряката добавена стойност на централата последните години. За 2017 година директната БДС е 242,2 млн. лева (увеличение от 174,7 през 2016 г.), а непряката надлежно – 60,2 и 54,4 млн. лева Иначе казано, можем да вземем за ориентир „ таван “ на цената под риск от почти 300 млн. лева

Тук не са регистрирани резултатите от стойност под риск при МИ-1, МИ-2 и отрицателните фискални резултати от евентуална загуба на доходи от директни и непреки налози, в това число непостъпили доходи в Национален осигурителен институт и НЗОК, както и такива от Данък добавена стойност и акцизи (поради евентуално стесняване на потреблението). Но тези резултати би следвало да са предмет на разбор, а неговите резултати – детайл от вземането на решения в региона на стопанската система и енергетиката.

[i] МИ-3 дава на личния състав следните придобивки: в допълнение пенсионно и здравно обезпечаване, застраховки против риск трудови злополуки и професионални болести, превоз и покриване на транспортни разноски, храна, споделено финансиране фитнес абонаменти и спортни занимания.

Вижте повече на: https://ime.bg/bg/articles/tec-varna-marica-iztok-1-i-3-i-ikonomikata-na-bylgariya/