Автор: инж. Щерьо ЩеревВ Северна Гърция в областта Западна Македония,

Автор: инж. Щерьо Щерев

В Северна Гърция в региона Западна Македония, недалече от гр. Козани се намира минно-енергиен комплекс за рандеман на лигнитни въглища и произвеждане на електрическа сила от тях. По своите мащаби, технология и съоръжение той е сходен на българския комплекс „ Марица-изток”. В него работят над 10 000 миньори и енергетици с над веднъж и половина по-високи заплати от тези на българските им сътрудници. Той е благосъстоятелност на най-голямата гръцка енергийна компания РРС, която е с 51% държавно присъединяване.

По нейна информация, делът на минно-енергийния комплекс в енергийния микс на страната е 34%, следван от този на база природен газ - 32%, на ВЕИ – 17%, импорт -12% и Водноелектрическа централа – 5%. През 2017 година в четирите открити рудника на комплекса са добити общо 27 млн.т. лигнитни въглища против 170 млн. куб. м. откривна, земна маса. От тях в четирите настоящи Топлоелектрическа централа, с обща конфигурирана мощ 3725 MW, са създадени 17,5 TWh.

За производството на 1 МWh се изразходват 1,8 т. лигнити и се емитират 1,5 т. СО2. 66% от настоящите гръцки електропроизводствени мощности емитират СО2. За 2017 година общото количество на излъчванията на СО2 в Гърция е 74,9 млн. т., като от Топлоелектрическа централа на комплекса то е 25,75 млн. т.

Интересно е, какъв брой е заплатила енергийната компания РРС за квоти? Собствениците пазят ревностно в загадка тези разноски, както и себестойността на 1 МWh. Регулаторният орган в Гърция разрешава при образуването на цената на създадената електрическа енергия да бъдат включени разноските за въглища, дизелово гориво и нужните квоти за СО2.

На графиката е показана разбивка на индустриалните разноски в проценти на най-голямата в комплекса Топлоелектрическа централа „ Агиос Димитриос”, с обща конфигурирана мощ - 1 595 MW: за лигнитни въглища - 64,49%, за квоти за СО2 – 16,99%, за заплати – 8,88%, за дизелово гориво – 5,06%, за аварийни елементи и материали – 2,42% и за външни контракти – 2,15%. По своите механически параметри тя подхожда на Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2”, само че в съотношението на главните индустриални разноски има забележителна разлика. За 2017 година за българската Топлоелектрическа централа те са: за лигнитни въглища – 33,5% и за квоти за СО2 – 25,5%. Прогнозата на българската Топлоелектрическа централа за 2018 година са те да бъдат надлежно 27% за гориво и 35% за СО2 вследствие на четирикратното нарастване на цените на квотите.

Във връзка с новите екологични условия, залегнали в Референтния документ на Европейска комисия, PPC планува старите централи в комплекса да бъдат изведени от употреба до 2020 година Една от централите - Топлоелектрическа централа „ Мелити” е оповестена за продажба, а за Топлоелектрическа централа „ Агиос Димитриос” се планува да бъде осъвременена и с производството си да покрива до 2032 година към 20% от употребяваната електрическа сила в страната.

За да оползотворят огромните ресурси на лигнитни въглища в създаденото находище, страната и акционерите – притежатели на комплекса възнамеряват построяването на две нови Топлоелектрическа централа. В Топлоелектрическа централа „ Птолемайс” се строи нов блок. Той е планиран да работи на свръх сериозни параметри, което обуславя доста високи стойности на КПД - от порядъка на 41,5%. В сходство с тази технология количеството на издаденият СО2 ще бъде доста по-малко от това на останалите централи в района – към 1 t/MWh. Инсталираната мощ на новия блок ще бъде 660 MW, а капиталовите разноски са в размер на 1,4 милиарда евро. Предвижда се той да влезе в работа през 2021 година, преди прекъсването на старите.

По информация на PPC, употребата му ще бъде рентабилна при цена на квотите за издаден СО2 до 35 евро/тон. /Интересно е каква ще бъде пазарната цена на създадената електрическа сила? Дали, какъв брой и под каква форма страната ще оказва помощ с цел да се осъществя тази доходност на новите вложения при тази цена на квотите за СО2?/

През 2017 година цената на 1 KWh за семействата в Гърция е 15,82 евроцента при междинни месечни заплати от 917 евро, а у нас – 9,83 евроцента при междинни месечни заплати от 423 евро. Освен това след пенсионирането си гръцките жители получават пенсия в размер над 85% от чистата стойност на получаваната си заплата. Както се вижда от посочените числа, покупателната дарба на гръцките работещи и пенсионери е в пъти по-висока от тази на българските.

Независимо че с цел да добият един звук лигнитни въглища от находището е належащо да изкопаят 6 – 7 кубически метра откривна земна маса, РРС планува употребата на находището и производството на електрическа сила да продължи до 2050 година. За съпоставяне 1 звук лигнитни въглища в „ Марица-изток” се добива против 3,5 – 4,0 куб. м. земна маса.

Направеното нагоре съпоставяне сред гръцкия и българския минно-енергийни комплекси провокира разсъждения по отношение на метода на политиците от двете страни при решаването на икономическите и обществените проблеми, провокирани от протекционистката политика на Европейски Съюз в региона на екологията против цялостното оползотворяване на локалните, енергийни запаси в обособените страни.

Гърция е средиземноморска страна с повече слънцегреене от България и с хиляди километри дължина на морския си бряг. Но построените ВЕИ от нашата съседка са едвам 17%, до момента в който у нас те от дълго време надвишиха 20% от общо настоящите енергийни мощности.

Емисиите на СО2 през 2017 година в Гърция са 74,9 млн.т., а у нас са под 50 млн.т. Въпреки това тя самоуверено влага в строителството на нови Топлоелектрическа централа за да създава електрическа сила от локалните лигнитни въглища до 2050 година.

Това приказва за решимостта на гръцките политици да отстояват националните ползи в региона на енергетиката пред Европейските институции. Готови ли са българските политици за сходна отбрана на термичните ни централи или ще позволен за повторно изменничество по отношение на българската енергетика и стопанска система - след преждевременното прекъсване на четирите дребни блока в АЕЦ „ Козлодуй” да спрат и комплекса „ Марица-изток”?