Томас Франк: Вече не знам какво да мисля за Тръмп - идиот или абсолютен гений?
Автор: "Фигаро "
Превод от френски: Галя Дачкова
Американският есеист и публицист Томас Франк, създател на книгата “Защо богатите гласоподават за левицата”, наблюдава изоставянето на националните пластове и синдикатите от тяхната историческа партия - Демократическата. Той съжалява, че демократите по този начин и не научиха урока от провалянето на Хилари Клинтън.
- Две години след избирането на Доналд Тръмп, научи ли Демократическата партия уроците от провалянето си на президентските избори?
- Нищо не запомни. За един къс момент след президентските избори през 2016 година, шокирани и замаяни, фрагментите на Демократическата партия сякаш направиха това, което им бях предложил: да отделят време, с цел да се погледнат в огледалото и да се запитат какво не е проработило и какво се е случило, с цел да изгубят от претендент като Доналд Тръмп. Но всичко изчезна безследно доста бързо. Ако ги слуша човек през днешния ден, виновността за загубата им е на сексизма. Или на “фалшивите новини”. Или на Русия. Или на ФБР… Или даже на Бърни Сандърс! Но Бърни Сандърс беше доста добър боец, доста порядъчен. Той не пропусна да поддържа Хилари Клинтън след успеха й на първичните избори. И в случай че Хилари Клинтън го беше избрала в президентската си бюлетина, елементарно щеше да завоюва поддръжката на тези гласоподаватели от бялата работническа класа, които грубо не я поддържаха в Пенсилвания, Мичиган и Охайо.
- Защо отхвърли този съюз?
- Защото съблазняването на работническата класа би означавало за Хилари Клинтън да направи мъчителна крачка обратно. Тя искаше да се концентрира върху тази съвременна и дипломирана секта в партията, в която е безумно влюбена. Струва ми се, че тя малко наподобява на поколението от 1968-а във Франция. В Съединени американски щати ние имаме семейство Клинтън и други политици, които се появиха в този интервал. Това беше огромен поколенчески миг за тях, моментът, в който Демократическата партия се преобрази и изхвърли синдикатите и работническия свят от паниките си, с цел да одобри едно по-модерно лице. Всички тези младежи, които стачкуваха против войната във Виетнам, имаха доста високо мнение за себе си, за личното си достойнство. А основният миг за тях беше тази огромна поколенческа победа, тази чистка на родителите от техния свят. Това беше моментът, в който поеха управлението на партията и отстраниха остарелия синдикален и работен свят, и освен синдикалния свят, само че и наследството на Новия курс на Рузвелт и обществената страна, които към този момент не желаеха. Новите фрагменти на Демократическата партия споделиха: “Ние към този момент сме нова партия. Ние сме партия на икономическата иновация, образовани и дипломирани служащи, партия на осведомителната епоха”.
- Според вас Демократическата партия води класова политика: на класата на “професионалистите”. Как бихте дефинирали тази нова обществена класа?
- Те не са сложни за дефиниране. Социолозите приказват за тях непрекъснато. “Професионалистите” са хора с влиятелни дипломи или просто дипломи за висше обучение. Във всички случаи това са фрагменти с бели якички, високоплатени, които работят в някои промишлености, наричани “индустрии на знанието”, на културата или новите технологии. Те имат вяра мощно в меритокрацията и технокрацията.
За тях меритокрацията значи, че хората на върха на йерархичната стълба заслужават своите привилегии, тъй като “са най-хубавите в това, което правят”. Те също по този начин се придържат към концепцията за държавно управление и общество, ръководени от хората с най-блестящи дипломи. На пръв взор това не е толкоз неприятна концепция, само че на тези доста образовани хора непрекъснато им се случват неприятни проблеми, които не са планували: финансовата рецесия, тероризма…
- Защо техният прогресизъм наподобява непознат на въпроса за неравенствата?
- Въпросът за неравенствата съгласно мен е най-важният въпрос на нашето време. Аз съм на 53 година и съм роден в общество, в което междинната класа беше формирана и от бели якички, и от сини якички. Всички живееха в едни и същи квартали, караха едни и същи коли и печелеха съвсем едно и също. Разбира се, белите якички печелеха малко повече, само че не чак толкоз доста. Днес този свят изцяло изчезна. Онази част от страната, в която съм израснал, през днешния ден е в съсипия, тя е изцяло деиндустриализирана. И вследствие на това жителите на тези унищожени индустриални зони добре виждат, че бъдещето им е доста тъмно, а това на техните деца не е по-добро.
Така че за какво “професионалистите”, които са толкоз образовани, не оферират нищо изключително по този въпрос? Е добре, тъй като те нямат никакъв проблем с тази обстановка. Те не се усещат изключително възмутени от това положение на нещата. Между другото чухте ли речта на Хилари Клинтън наскоро в Индия? Когато тя сподели: “С моята кандидатура издигнах Америка, която гледа към бъдещето, Америка, която способства повече към нашия брутен народен продукт”. Тя е толкоз горда с това! Тя претендира за това!
Впрочем същите тези хора, които са избутани от пътя, тези служащи, тези обеднели фермери, те бяха сърцето на Демократическата партия в миналото. И не щеш ли през днешния ден тя се хвали, че не е получила гласовете им. Това е цялостна полуда.
- Плати ли Хилари Клинтън и за равносметката на брачна половинка й в Белия дом?
- Това е доста значим въпрос. Тези служащи повече от двадесет години слушат от своите профсъюзи, от работодателите си, от приятелите си, от всички, че Бил Клинтън ги е предал. Така че, когато се появи опцията за реванш над един Клинтън, те не я пропуснаха.
В резултат на това, когато Доналд Тръмп слага Северноамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA) в сърцето на всички свои речи и телевизионни изяви, той улучва право в задачата. Това прочее беше доста самоуверено от негова страна, като претендент на републиканците. Това беше майсторски удар на Доналд Тръмп, дотам, че през днешния ден аз към този момент не знам какво да мисля за него - глупак или безспорен талант? Виждам по малко и от двете в него. Той написа тези неуместни неща в Туитър и в това време това, което направи със Северна Корея, е извънредно ослепително. Така че, кой знае?
- В книгата си приписвате неуспеха на демократите на тяхната неолиберална икономическа политика. Не подценявате ли ролята на политиката им по отношение на малцинствата?
- Книгата се роди на първо място от полемиката, която организирах на една вечеря, проведена от Демократическата партия. Един от гостите на тази вечеря ми изясни, че поради демографското развиване на страната демократите ще завоюват всички бъдещи избори. Те бяха пресметнали, че етническите групи, за които се допуска, че са свързани с тях, ще са в напредък, до момента в който вотът на “белите” ще понижава. Някои демократи съществено смятаха, че ще завоюват, без да би трябвало да вършат каквото и да било. Веднага си помислих: “Това е най-глупава тактика, която в миналото съм чувал”. Републиканците в никакъв случай няма да се дадат толкоз елементарно. Те щяха да намерят метод да насочат обръщение към нови групи. Направиха го съвършено с Доналд Тръмп. Потърсиха бялата работническа класа, нормално враждебна към републиканците.
Превод от френски: Галя Дачкова
Американският есеист и публицист Томас Франк, създател на книгата “Защо богатите гласоподават за левицата”, наблюдава изоставянето на националните пластове и синдикатите от тяхната историческа партия - Демократическата. Той съжалява, че демократите по този начин и не научиха урока от провалянето на Хилари Клинтън.
- Две години след избирането на Доналд Тръмп, научи ли Демократическата партия уроците от провалянето си на президентските избори?
- Нищо не запомни. За един къс момент след президентските избори през 2016 година, шокирани и замаяни, фрагментите на Демократическата партия сякаш направиха това, което им бях предложил: да отделят време, с цел да се погледнат в огледалото и да се запитат какво не е проработило и какво се е случило, с цел да изгубят от претендент като Доналд Тръмп. Но всичко изчезна безследно доста бързо. Ако ги слуша човек през днешния ден, виновността за загубата им е на сексизма. Или на “фалшивите новини”. Или на Русия. Или на ФБР… Или даже на Бърни Сандърс! Но Бърни Сандърс беше доста добър боец, доста порядъчен. Той не пропусна да поддържа Хилари Клинтън след успеха й на първичните избори. И в случай че Хилари Клинтън го беше избрала в президентската си бюлетина, елементарно щеше да завоюва поддръжката на тези гласоподаватели от бялата работническа класа, които грубо не я поддържаха в Пенсилвания, Мичиган и Охайо.
- Защо отхвърли този съюз?
- Защото съблазняването на работническата класа би означавало за Хилари Клинтън да направи мъчителна крачка обратно. Тя искаше да се концентрира върху тази съвременна и дипломирана секта в партията, в която е безумно влюбена. Струва ми се, че тя малко наподобява на поколението от 1968-а във Франция. В Съединени американски щати ние имаме семейство Клинтън и други политици, които се появиха в този интервал. Това беше огромен поколенчески миг за тях, моментът, в който Демократическата партия се преобрази и изхвърли синдикатите и работническия свят от паниките си, с цел да одобри едно по-модерно лице. Всички тези младежи, които стачкуваха против войната във Виетнам, имаха доста високо мнение за себе си, за личното си достойнство. А основният миг за тях беше тази огромна поколенческа победа, тази чистка на родителите от техния свят. Това беше моментът, в който поеха управлението на партията и отстраниха остарелия синдикален и работен свят, и освен синдикалния свят, само че и наследството на Новия курс на Рузвелт и обществената страна, които към този момент не желаеха. Новите фрагменти на Демократическата партия споделиха: “Ние към този момент сме нова партия. Ние сме партия на икономическата иновация, образовани и дипломирани служащи, партия на осведомителната епоха”.
- Според вас Демократическата партия води класова политика: на класата на “професионалистите”. Как бихте дефинирали тази нова обществена класа?
- Те не са сложни за дефиниране. Социолозите приказват за тях непрекъснато. “Професионалистите” са хора с влиятелни дипломи или просто дипломи за висше обучение. Във всички случаи това са фрагменти с бели якички, високоплатени, които работят в някои промишлености, наричани “индустрии на знанието”, на културата или новите технологии. Те имат вяра мощно в меритокрацията и технокрацията.
За тях меритокрацията значи, че хората на върха на йерархичната стълба заслужават своите привилегии, тъй като “са най-хубавите в това, което правят”. Те също по този начин се придържат към концепцията за държавно управление и общество, ръководени от хората с най-блестящи дипломи. На пръв взор това не е толкоз неприятна концепция, само че на тези доста образовани хора непрекъснато им се случват неприятни проблеми, които не са планували: финансовата рецесия, тероризма…
- Защо техният прогресизъм наподобява непознат на въпроса за неравенствата?
- Въпросът за неравенствата съгласно мен е най-важният въпрос на нашето време. Аз съм на 53 година и съм роден в общество, в което междинната класа беше формирана и от бели якички, и от сини якички. Всички живееха в едни и същи квартали, караха едни и същи коли и печелеха съвсем едно и също. Разбира се, белите якички печелеха малко повече, само че не чак толкоз доста. Днес този свят изцяло изчезна. Онази част от страната, в която съм израснал, през днешния ден е в съсипия, тя е изцяло деиндустриализирана. И вследствие на това жителите на тези унищожени индустриални зони добре виждат, че бъдещето им е доста тъмно, а това на техните деца не е по-добро.
Така че за какво “професионалистите”, които са толкоз образовани, не оферират нищо изключително по този въпрос? Е добре, тъй като те нямат никакъв проблем с тази обстановка. Те не се усещат изключително възмутени от това положение на нещата. Между другото чухте ли речта на Хилари Клинтън наскоро в Индия? Когато тя сподели: “С моята кандидатура издигнах Америка, която гледа към бъдещето, Америка, която способства повече към нашия брутен народен продукт”. Тя е толкоз горда с това! Тя претендира за това!
Впрочем същите тези хора, които са избутани от пътя, тези служащи, тези обеднели фермери, те бяха сърцето на Демократическата партия в миналото. И не щеш ли през днешния ден тя се хвали, че не е получила гласовете им. Това е цялостна полуда.
- Плати ли Хилари Клинтън и за равносметката на брачна половинка й в Белия дом?
- Това е доста значим въпрос. Тези служащи повече от двадесет години слушат от своите профсъюзи, от работодателите си, от приятелите си, от всички, че Бил Клинтън ги е предал. Така че, когато се появи опцията за реванш над един Клинтън, те не я пропуснаха.
В резултат на това, когато Доналд Тръмп слага Северноамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA) в сърцето на всички свои речи и телевизионни изяви, той улучва право в задачата. Това прочее беше доста самоуверено от негова страна, като претендент на републиканците. Това беше майсторски удар на Доналд Тръмп, дотам, че през днешния ден аз към този момент не знам какво да мисля за него - глупак или безспорен талант? Виждам по малко и от двете в него. Той написа тези неуместни неща в Туитър и в това време това, което направи със Северна Корея, е извънредно ослепително. Така че, кой знае?
- В книгата си приписвате неуспеха на демократите на тяхната неолиберална икономическа политика. Не подценявате ли ролята на политиката им по отношение на малцинствата?
- Книгата се роди на първо място от полемиката, която организирах на една вечеря, проведена от Демократическата партия. Един от гостите на тази вечеря ми изясни, че поради демографското развиване на страната демократите ще завоюват всички бъдещи избори. Те бяха пресметнали, че етническите групи, за които се допуска, че са свързани с тях, ще са в напредък, до момента в който вотът на “белите” ще понижава. Някои демократи съществено смятаха, че ще завоюват, без да би трябвало да вършат каквото и да било. Веднага си помислих: “Това е най-глупава тактика, която в миналото съм чувал”. Републиканците в никакъв случай няма да се дадат толкоз елементарно. Те щяха да намерят метод да насочат обръщение към нови групи. Направиха го съвършено с Доналд Тръмп. Потърсиха бялата работническа класа, нормално враждебна към републиканците.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ