Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-NewsНовият „газов сезон” в

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-NewsНовият „газов сезон” в ...

Започва нова „газова спирала” в Източното Средиземноморие.



Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-News

Новият „газов сезон” в Източното Средиземноморие, който бе открит с подписаното в Никозия през миналата седмица /на 19 септември/ междудържавно споразумение между Кипър и Египет за изграждане на пряк подводен газопровод между тях, се очаква да стане преломен за енергийното развитие на региона. В близките месеци предстои участниците в него да вземат важни стратегически решения – със значителен икономически и геополитически ефект.

Споразумението между Кипър и Египет бе първата практическа стъпка, която прекрати краткото 6-месечно затишие в разработването на газовите находища в региона. Проучвателните сондажи за газ бяха спрени през март след провокации на Турция – на два пъти турски военни кораби попречиха на сондажната платформа на италианската компания Eni да достигне определения за пробиване участък и я принудиха да напусне офшорната зона на Кипър.

В последвалите месеци „раздвижване” осигуряваха само обявяваните периодично заплахи от Анкара, че ще предприеме „всички мерки”, за да защити своите и на кипърските турци права и интереси върху природното богатство на острова. Сега предстои Турция пряко да се намеси в енергийните проучвания. През ноември се очаква нейният първи сондаж за газ със собствената платформа, красноречиво наречена „Завоевател” /”Фатих” на турски език/. Той със сигурност ще засили геополитическото напрежение в региона, още повече в светлината на конфликта между Турция и САЩ.

За същото време са насрочени двата проучвателни сондажа, с които в изключителната икономическа зона на Кипър влиза американският петролен гигант ExxonMobil в консорциум с Qatar Petroleum. Вниманието към тях е огромно, тъй като компанията ще работи в един от най-обещаващите блокове на кипърската зона и резултатите от пробиванията й могат да преобърнат газовия баланс в района и свързаната с него геополитика.

Всички тези действия се „струпват” в период, критичен за възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос и обединяване на етнически разделения остров. Въпреки, че Кипър отхвърля слагането на енергийните параметри на масата, те вече са част от бъдещото решение.

От Кипър за Европа през Египет

Първият източносредиземноморски газ може да тръгне за Европа от Кипър през Египет през 2022 г., прогнозира кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис в изявлението си при подписването на междудържавното споразумение между Кипър и Египет в Никозия. Бъдещият пряк подводен тръбопровод ще свърже първото кипърско газово находище „Афродита” с терминала за втечнен газ в Идку /Idku/ в Египет, на разстояние от около 100 километра. Така кипърският газ ще се транспортира до Египет и след преработката му, под формата на втечнен газ, ще бъде експортиран за ЕС.

Междудържавното споразумение, преговорите по което продължиха повече от година, дава политическа, правна, техническа и финансова рамка за изграждането на подводния тръбопровод. Това е първото подобно транснационално споразумение, подписано в Източното Средиземноморие в съответствие със стандартите на ЕС, и бе оценено като „крайъгълен камък” за развитието на енергийната програма на двете страни, на Източното Средиземноморие и на ЕС. Договореният газопровод има огромно значение, тъй като е част от изграждането на алтернативен Източносредиземноморски газов коридор от различни инфраструктури към Европа и ще допринесе за нейната енергийна независимост и сигурност.

За Кипър споразумението е важна стъпка към ефективното използване на природните ресурси в изключителната му икономическа зона в Средиземно море и специално към експлоатацията на първото му газово находище „Афродита”. То бе открито през 2011 г. от американската компания Nobel Energy и, въпреки че бе доказана търговската му жизнеспособност със залежи от около 130 - 140 млрд. куб. метра, все още не се разработва. Освен това с изграждането на газопровода към Египет и трансфера на природен газ по него Кипър се превръща в производител и износител на природен газ, завършвайки „въглеводородната верига” от научни изследвания, открития и най-накрая експлоатация, което има неоспорими икономически и геополитически предимства, подчерта министър Георгиос Лакотрипис. 

Споразумението е от полза и за Египет, посочи и неговият министър на петрола Тарек ел-Мола, който подписа новото споразумение. Чрез бъдещото съоръжение страната осигурява допълнителни количества газ за запълване на капацитета на двата си терминала за втечнен газ и ще има възлово значение за експорта на природен газ от региона. Освен това участието в това междудържавно сътрудничество засилва и ролята й на ключов енергиен фактор в Източното Средиземноморие, важен газов и електроразпределителен център за Европа, който може да допринесе за постигането на стратегическите цели на ЕС за енергийна сигурност и диверсификация на доставките на газ. Заради важността на газовия и петролен сектор Египет е насочил в него около 10 млрд. долара чуждестранни инвестиции за финансовата 2018-2019 г., която започна през юли.

Ефектът от договорения газопровод ще се почувства и в цялостното енергийно развитие на Източното Средиземноморие. Той ще даде тласък на съвместните усилия на страните от региона да привличат необходимите им многомилионни инвестиции в инфраструктурни проекти за добив, производство и транспорт на въглеводороди, което ще развие енергийния потенциал на средиземноморския басейн и ще осигури стабилност и растеж в региона.

ЕС също подкрепя кипърско-египетското споразумение, тъй като планираният газопровод ще спомогне за развитието на региона като бъдещ алтернативен доставчик на гориво за Общността. В Никозия от Европейската комисия бе обещана политическа, техническа и финансова помощ за развитието на източносредиземноморските газови маршрути.

Предизвикателствата - цените

Въпреки, че подписването на споразумението е крачка напред в реализацията на енергийните планове в Източното Средиземноморие, предстои все още дълъг път преди Египет да приеме първите доставки на газ от Кипър. След дадената подкрепа на държавно ниво, предстоят нелеките търговски преговори между частни инвеститори за изграждането на газопровода и цената на природния газ, транзитиран по него.

По предварителни оценки строителството на съоръжението ще струва от 800 млн. до 1 млрд. евро. Очаква се инвестиционен интерес към него да проявят именно компаниите, които държат лиценза за „Афродита” - базираната в Хюстън Noble Energy Inc, израелската компания Delek и британската BG /British Gas/, дъщерно дружество на Shell. Същият консорциум ще трябва да договори със завода за втечнен газ на Shell в Idku цената на доставяния кипърски газ.

В момента обаче кипърското правителство е изправено пред много сериозни предизвикателства, от които ще зависи и изграждането на газопровода. Единият му проблем е с Израел. Двете страни трябва да се споразумеят за разпределението на бъдещите приходи от „Афродита”, тъй като израелската група компании Ishai има парцел в съседство с кипърския блок и на практика това е един геоложки резервоар, попадащ в две икономически зони. Преговорите текат от години без резултат. Важни разговори Кипър-Израел предстоят до 20 декември, каза кипърският външен министър Никос Хпристодулидис, но не уточни дали в тях освен газопровода EastMed е включена и „Афродита”.

Много сериозно изпитание за кипърското правителство е исканата от консорциума на „Афродита” промяна на регламентираното в лиценза съотношение за разпределение на бъдещите приходи от продажбата на газа от находището между компаниите и държавата. Трите дружества настояват за предоговаряне на финансовите условия в светлината на потенциалните продажби на газ за терминала в Египет. Това поставя Кипър в трудната ситуация как да защити собствените си интереси, но и да гарантира развитието на „Афродита”.

Сключеният договор след спечелването на лиценза регламентира, че 60% от печалбата от находището ще отива за държавата и 40% - за компаниите. Тяхното искане сега е за обръщане на това съотношение и делът на фирмите да стане 60%. Аргументите им са, че сегашната ситуация на намалени цени на газа и петрола в международен план, а също и инвестициите, които се очаква да вложат, правят бъдещата експлоатация на „Афродита” нежизнеспособна и нерентабилна за тях.

В края на август правителството взе решение да започне преговори по споразумението с компаниите, като посочи обаче, че искането им в представения вид е неприемливо. Смята се, че евентуална промяна при исканите от консорциума стойности може да доведе до сериозни последици върху кипърската икономика, тъй като Кипър ще загуби печалба от около 2 млрд. евро през следващите 18 години, каквато би била продължителността на договора за продажба.

Преговорите още не са започнали, но според енергийният министър Георгиос Лакотрипис най-добрият вариант е да се намери взаимно приемливо решение до края на годината, така че находището „Афродита” да бъде разработено възможно най-скоро.

Нито един от параметрите в международните цени на газа и финансирането не оправдава искането на компаниите за промяна в разпределението на печалбата и прибързано ново споразумение може да струва милиарди на държавата, коментира ситуацията д-р  Чарлз Елинас, един от водещите кипърски и международни енергийни консултанти. Той предупреди още, че евентуално предоговаряне за „Афродита” може да предизвика много по-сериозен икономически удар, тъй като съществува голяма вероятност компаниите, които притежават лицензи за другите блокове, също да поискат подобна промяна. В такъв случай отрицателният ефект върху Кипър може да достигне до 10 млрд. евро. Според него правителството трябва да изчака още два месеца след прогнозирания срок до края на годината, до февруари, когато ще станат ясни резултатите от сондажа на ExxonMobil в блок 10 и ще бъде взето предвид тяхното потенциално въздействие. 

ExxonMobil и големите надежди

Американският енергиен гигант ExxonMobil получи всички необходими лицензи за работа и има готовност да извърши два проучвателни сондажа в блок 10, който се намира в югозападната част на кипърската офшорна зона. Те са планирани за третото тримесечие на годината и, макар че датите още не са обявени, се очаква първият да е през ноември, а вторият да е малко по-късно.

Според експертите събраните досега сеизмични данни дават оптимистични индикации за наличието на значителни количества природен газ, във формации, близки до египетското гигантско газово поле „Зохр”. Евентуално голямо откритие на залежи може сериозно да промени енергийните перспективи в региона и да постави ExxonMobil в челните редици на бъдещото му газово развитие.

Когато точно преди година, в началото на миналия септември, ExxonMobil представи програмата си, от компанията заявиха, че в зависимост от резултатите от сондажите тя е готова да разгледа варанта за строителството на терминал за втечняване на природен газ на територията на острова. Експертите са единодушни, че ExxonMobil разполага както с необходимите средства, така и с техническото ноу-хау за финансиране и изграждане на такъв завод.

Ако това стане, при очакваните богати залежи в блок 10, към този терминал могат да се насочат количествата природен газ от другите кипърски находища, което пък ще промени плановете за кипърско-египетския газопровод.

Засега „Афродита” е единственото доказано кипърско находище, но в тази група може да влезе и „Калипсо”. Това е находището в блок 6, открито от италианската Eni и което тя обяви на 8 февруари тази година като „обещаващо”. Според първоначалните оценки то е по-богато от „Афродита” и съдържа от 6 до 8 трилиона кубически фута /tcf/ газ. Само ден след официалното обявяване на новината турски военни кораби блокираха сондажната платформа на италианската компания, докато тя се придвижваше към следващия участък за пробиване в блок 3. Заради конфликта Eni не е извършила потвърдителен сондаж в „Калипсо”. Все още няма ясна представа за размера на откритието, надяваме се да имаме тази информация до края на годината или в началото на следващата, каза министър Георгиос Лакотрипис. 

Голямо откритие на ExxonMobil ще засили интереса на ЕС и към газопровода  EastMed, който ще свърже Израел, Кипър и Гърция с Европа.

Икономическите разчети и плановете за развитие на газовите находища на Кипър и инфраструктурните енергийни проекти в Източното Средиземноморие имат и сериозен политически отглас – най-вече заради напрежението, предизвиквано от провежданата от Турция политика в региона.

Факторът „Турция”

Блок 10 на ExxonMobil не е сред блоковете в изключителната икономическа зона на Кипър, за които Турция твърди, че изцяло или частично влизат в нейния континентален шелф.  В същото време обаче претенции върху територията на бъдещите два сондажни участъка на американската компания заявиха кипърските турци, които „като съсобственици на острова имат права върху цялата морска площ, върху всички блокове, включително и блок 10”, посочи в разгара на газовата криза през пролетта т. нар. министър на икономиката и енергетиката в окупираните територии Йоздил Нами. Тогава той предупреди, че „ако няма споразумение между кипърските гърци и кипърските турци по въпросите на газа, Турция може да се намеси и да блокира сондажа в блок 10”. Споразумение между кипърските гърци и кипърските турци по въпросите на газа около острова няма.

Новата инициатива Кипър-Египет веднага предизвика и острите реакции на Турция и признатата само от нея Севернокипърска турска република. „Ние ще използваме всичките си възможности, за да защитим правата и интересите на Севернокипърската турска република и Турция в Егейско и Средиземно море”, бе заявено в съобщение след заседанието на турския Съвет за национална сигурност на 20 септември.

Турция няма да позволи да бъде реализиран нито един проект в източната част на Средиземно море, който е без нейното одобрение и се поднася като „свършен факт” и който не дава справедлив дял на Севернокипърската турска република, подчерта и турският министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Дьонмез.

Новите планове за експлоатацията от кипърските гърци на природните богатства около острова без участието на кипърските турци бяха определени като „незаконни действия” в специална декларация, която т. нар. Външно министерство на непризнатата Севернокипърска турска република издаде след подписването на споразумението Кипър-Египет. В нея то бе определено като „опит да бъдат анулирани правата на турско-кипърския народ” върху енергийни източници, които принадлежат и на кипърските турци, и се подчертава, че „времето и начинът, по който тези източници ще бъдат насочени към световния пазар, нямат правно основание”.

„Турция има икономическа зона и права в източната част на Средиземно море. Севернокипърската турска република има континентален шелф и териториални води.  Винаги сме предприемали и ще предприемем необходимите мерки, за да защитим и двете по искане на Севернокипърската турска република”, обяви външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу пред медиите след срещата си с т. нар. външен министър на окупираните територии Кудрет Йозерсай в началото на септември в Анкара. Той напомни и че Турция вече е предотвратила някои сондажи в района. 

„Ако кипърската гръцка страна действа едностранно, турската страна няма да остане безразлична и ще направи това, което е необходимо.  Никой не бива да се съмнява, че ще продължим да защитаваме нашите права и интереси”, категоричен бе и т. нар. министър на икономиката и енергетиката в северната част на острова Йоздил Нами в изявление в средата на септември.

Една от „дългоочакваните” реакции на Анкара е нейният първи сондаж за газ в Средиземно море. Той беше обявен още преди година, но с изявленията си турски висши държавни лица, включително президентът Ердоган, многократно отлагаха началото му – от пролетта на тази година, през юли, след това август, после септември, сега срокът според енергийния министър Дьонмез е ноември. Така турският сондаж ще съвпадне с пробиването на ExxonMobil, както и очакваха много анализатори и енергийни експерти, за да бъде недвусмислено разбран като отговор и предупреждение на сондажите на Кипър. Прогнозите са, че Анкара няма да заплашва американската компания с военните си кораби, както действа през февруари срещу италианската  Eni, но ще демонстрира ясно, че няма да остане незаинтересован наблюдател и ще противодейства.

Закупената от Анкара собствена сондажна платформа „Завоевател” /”Фатих” на турски език/ от началото на юни е в пристанището на Анталия. Официално още не е обявено къде ще е участъкът за пробиване, но според изявленията на енергийния министър отреди седмица Турция ще започне търсенето на нефт и газ в собствената си икономическа зона в Средиземно море, близо до Анталия. Възможно е обаче до края на годината тя да се насочи към области, недекларирани от Кипър като изключителна икономическа зона, на север или на запад от острова.

Турската газова офанзива се допълва и от нови изследвания в района. В средата на септември бе съобщено, че турският сеизмологичен кораб „Oruc Reis” е завършил проучванията си за нефт и природен газ в Черно море и новата му дестинация е Кипър.

Източник: 3e-news.net